№ 210
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
четирИ.десети януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100901454 по описа за 2024 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Л., гражданка на
Австрия, родена на ****г. в гр.София, чрез А.Х.И., роден на ****г. в гр.София – законен
представител на възрастно лице, вписан на 09.02.2022г. в Австрийски централен регистър на
представителите с рег.№N102801-03.20.2022г., действащ чрез пълномощник адв.К. А. от
САК против „ЕНТЕБА ИНК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, общИ. Столична, район Средец, пл.“Народно събрание“ №3, ет.2,
ап.3, представлявано от управителя К. А., с правно основание чл.155 т.1 от ТЗ, с която се
иска прекратяване на дружеството поради важни причини, налагащи това. Ищецът прави
искане за откриване производство по ликвидация и назначаване на управителя К. А. за
ликвидатор, който да проведе процедурата.
Ищцата твърди, че е едноличен собственик на капитала на едноличното дружество с
ограничена отговорност с права на собственост 100% от капитала. Твърди, че е австрийска
гражданка. Сочи, че причИ. от здравословен характер е мотив и основание по закон на
държавата, чиято гражданка е, съпругът й А.Х.И. да бъде вписан като нейн представител в
Австрийския централен регистър на представителите на възрастни лица, с права съгласно
извлечението от този регистър. Съгласно решение на районен съд Виена – център, 4Р21/22а
по дело за опекунство А.И. е законен представител на възрастно лице И. Л.. Твърди се, че
законният представител на възрастно лице е назначил управител на дружеството на
основание изрична воля на самия едноличен собственик на капитала, заявена в нарочно
представено пълномощно преди настъпването на заболяването. Необходимостта от промени
била свързана включително и заради намалената търговска дейност заради заболяването и
възрастта на едноличния собственик на капитала, за целите на приключване на отношенията
на дружеството с трети лица и бюджета и за подготовка прекратяването на същото. Твърди
се, че ЮЛ по своя инициатива е приключило успешно процедура по дерегистрация по ЗДДС,
завършила с акт №220992202268035/03.05.2022г. на НАП. Твърди се, че дружеството няма
задължения към работници и служители, както и публични такива. Твърди се в исковата
молба, че едноличния собственик на капитала И. Л. не е напълно дееспособна да взема
решения. Нарочната информация от съда в Австроия потвърждавала, че е било проведено
1
дело за опекунство по реда на местния закон в Австрия.
Излагат се доводи за причини за прекратяване на дружеството освен здравословни
такива, също и продължителен период, в който ЮЛ не е извършвало търговска дейност.
На осн.чл.29 ал.2 от ГПК съдът е назначил особен представител на ответното
дружество адв.В. А. от САК.
В законов срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Изразил е становище
за допустимост и основателност на същата.
С допълнителната искова молба ищцата е пояснила първоначалната. Представена е
извадка от счетоводна сметка 493- разчети със съдружници.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен писмен отговор, с
който заявява, че са налице предпоставките на закона за уважаване на исковата претенция.
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ за
прекратяване на „ЕНТЕБА ИНК“ ЕООД, поради наличие на важни причини.
Съгласно чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството то може да бъде прекратено по искане на съдружник ако важни причини
налагат това. В случая искането е на едноличния собственик на капитала чрез законен
представител, поради което и искът е допустим.
С Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК, е прието,
че понятието "важни причини" по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ няма легална дефиниция и това
априорно е невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при
преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество е със своя
специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците
(предвидени в учредителния акт) и пр., но при обсъждането налице ли са важни причини за
прекратяване на дружеството водещи според решението следва да са интересите на
дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. При всяко отделно дружество,
наличието на "важни причини" би следвало да се преценява при различни факти и
обстоятелства. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за
осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен
период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за
която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло да се дължи на липсата на
воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска
дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на
мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на
дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на
интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на
дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към
натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за
функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр.
Влошените отношения не са посочени в цитираното решение, но те не могат да бъдат
игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите
му на управление. В Решение № 30 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 320/2009 г., II т. о., ТК,
изрично е посочена възможност влошените отношения между съдружниците, въпреки че
поставянето на интересите на отделните съдружници над тези на дружеството да не
съответства на възприетия с цитираната задължителна практика принцип, да се приемат за
важни причини.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства води на извода, че в случая
фактическият състав на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ е налице. Несъмнено се установява, че
едноличния собственик на капитала е в невъзможност да взема самостоятелни решения по
обективни причини – наличие на заболяване, което възпрепятства това. Установява се, че
съществуването на дружеството е лишено от съдържание поради неучастието му в
търговския оборот от дълго време, а и не е икономически оправдано с оглед натрупване на
задължения от самото му съществуване като субект в оборота.
2
На следващо място от приложените по делото доказателства и справка в ТР, не се
установява извършване на търговска дейност. Външните белези на разстройство в дейността
на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към
натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за
функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр. В случая са
налице очевидни външни белези на разстройство на дейността на търговеца – от качените
годишни фИ.нсови отчети за последните три години се установява, че наличните парични
средства – депозити – в края на 2022г. са в размер на 139хил.лв., в края на 2023г. са 72хил.лв.
В отчета за приходи и разходи е отразен разход за външни услуги в размер на 66хил.лв. В
други задължения е отразена сумата 47хил.лв., като след пояснение от процесуланият
представител на ищеца се установява, че сумата е 46 829хил.лв., което задължение е към
едноличния собственик на капитала И. Л. по повод внесени от нея суми по реда на чл.134
ТЗ. Което вземане е било осчетоводено разчети в счетоводна сметка 493- разчети със
съдружници. Приложеното копие от сметката е прието като доказателство по делото.
В случая са налични причини, които създават непреодолима пречка за осъществяване
на предмета на дейност на дружеството, като е налице продължителен период от време, през
което дружеството не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано, които
факти са "важни причини" по смисъла на чл. 155 от ТЗ.
Съдът намира, че предявеният конститутивен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед на искането направено от процесуалния представител на ищеца за
назначаване на ликвидатор на дружеството съдът счита, че в настоящото производство той
няма подобни правомощия. Производството по назначаване на ликвидатор не е спорно
исково производство, а охранително такова и то започва едва след влизане на решението за
прекратяване в сила. В ТЗ – глава седемнадесета изрично е уредено производството по
ликвидация. Чл.266, ал.2 от ТЗ казва, че това са управляващите дружеството, освен ако не е
налице хипотеза, при която такъв следва да се назначи от Агенцията по вписването. В
подобен смисъл e Решение №721/02.05.2011 г. по в. гр. д. №103/2010 г. на САС и др.
Доколкото в производството има изрично искане за обявяване на дружеството в ликвидация
и назначаване на ликвидатор, то с оглед на изложеното, производството в тази му част
следва да бъде прекратено, като недопустимо, а след влизане на решението да се изпрати
препис от него на Агенция по вписванията по партидата на дружеството за вписване на
прекратяването и извършване на действията по чл.156 от Търговския закон, с оглед на
назначаване на ликвидатор и извършване на ликвидацията на дружеството.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.155 т.1 от ТЗ по иск, предявен от И. Л., гражданка на
Австрия, родена на ****г. в гр.София, чрез А.Х.И., роден на ****г. в гр.София – законен
представител на възрастно лице, вписан на 09.02.2022г. в Австрийски централен регистър на
представителите с рег.№N102801-03.20.2022г., действащ чрез пълномощник адв.К. А. от
САК търговско дружество „ЕНТЕБА ИНК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, общИ. Столична, район Средец, пл.“Народно събрание“ №3, ет.2,
ап.3.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която е поискано от съдът да
бъде открито производство по ликвидация и да бъде назначен ликвидатор по смисъла на
чл.156 от ТЗ, като недопустимо.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а в частта на прекратяване в едноседмичен срок.
След влизане в сила на решението, да се изпрати препис на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството и
провеждане на процедура по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4