РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Русе, 14.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм.
дело № 275 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на „Нетбокс“ ЕООД със седалище с. Смирненски, общ. Ветово, представлявано от управителя В.С. вх. №
01-2600/1477/1 от 02.04.2021 г. по описа на ДФЗ, допълнена с молба вх.
2767/01.07.2021 г. по описа на АдмС – Русе, с която се атакува Решение на ДФ
„Земеделие“ за неодобрение на разходи по проектно предложение, идентификационен
номер BG06RDNP001-6.003-0502
„Разширяване и модернизация на електронно-съобщителна оптична мрежа за
повишаване качеството, скоростта и надежността на предоставяните електронни
услуги от фирмата“, процедура „Развитие на услуги във всички сектори и други
неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности“ от ПРСР 2014-2020 г., съобщено на жалбоподателя с Уведомително писмо
№ 269/Подмярка 6.4.1 от 05.03.2021 г. (изх.№ 01-2600/1477 от 05.03.2021 г. по
описа на ДФЗ). С посоченото уведомително писмо жалбоподателят е информиран, че
проектното му предложение получава 58 броя точки и е включено в списъка на
проектните предложения, предложени за финансиране по процедурата с одобрен
размер на безвъзмездната финансова помощ 70 508,77 лв., представляващи 50%
от одобрените инвестиционни разходи. Дружеството е уведомено и за извършените
корекции на проектобюджета на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 и т. 4 от
Постановление № 162 на МС от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г.
(ПМС № 162/2016 г.) във връзка с т. 5 и т. 6, б. „а“ от Раздел 13.2.“Условия за
допустимост на дейностите“, т. 2, б. „б“, т. 8 и т. 13 от раздел 14.2 „Условия
за допустимост на разходите“, във връзка с т. 13 от Раздел 14.3 „Недопустими
разходи“ от Условията за кандидатстване като заявените за подпомагане разходи
са намалени със сума в общ размер на 664 054,16 лв.
В молба вх. № 3002/15.07.2021 г. (л. 25-58), озаглавена „допълнителни
съображения към първоначално депозираната жалба“, жалбоподателят излага подробни съображения относно порочността на
оспорвания административен акт, като посочва, че оспорва „изцяло въпросното
писмо във всичките му точки от т. 1 до т. 7, с които са отхвърлени сумите за
финансиране“. Наведени са възражения за неспазване на установената форма като
се твърди, че уведомителното писмо като цяло не представлява годен индивидуален
административен акт и не съдържа основните задължителни реквизити по чл. 59,
ал. 2 от АПК. Поддържат се и възражения за противоречие с материалноправни
разпоредби и по-конкретни противоречие с нормите на Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа
инфраструктура (ЗЕСМФИ) като доводите в тази посока се свързват с неодобрените
разходи, описани в т. 1, т. 5 и т. 6 от уведомителното писмо. Относно
недопустимостта на разходите, описани в т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 от
уведомителното писмо, жалбоподателят обосновава незаконосъобразност на
оспорения акт с поддържаните възражения относно липсата на форма на акта. Счита
също така, че е налице и несъответствие с целта на закона.
Иска се
съдът да отмени изцяло оспорения административен акт.
С молба,
депозирана от жалбоподателя в съдебно заседание на 18.11.2021 г., същият е
заявил, че оттегля оспорването в частта, в която е заявил, че оспорва изцяло
уведомителното писмо „поради факта, че същият не съдържа белезите на
административен акт съгласно чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК“ – възражения, изложени в
т. 1 от молба вх. № 3002/15.07.2021 г. Поддържа се единствено оспорването,
развито в т. 2 и т. 3 от допълнителните съображения – за противоречие с
материалноправните разпоредби, свързано само с разходите по т. 1, т. 5 и т. 6
от уведомителното писмо и за несъответствие на уведомителното писмо с целта на
закона.
В хода на
делото по същество жалбоподателят поддържа жабата, така както е дефинирал в
молбата за частично оттегляне на оспорването (посочва, че се оспорва само
частта от уведомителното писмо, с която като недопустими са определени
разходите за подземна оптична мрежа, за иновативно оборудване за интернет чрез
оптика и за оптични кабели). Прави искане уведомителното писмо да бъде отменено
в частта, в която оспорването се поддържа, след което преписката да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона. Представя списък на разноските.
Съображенията
на жалбоподателя са изложени и в представена писмена защита, в дадения от съда
срок за това, в която писмена защита е формулирано изрично и искане за
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение както и
възражение срещу претенцията на ответника за присъждане на разноски за
назначената по делото експертиза.
Ответникът
по жалбата – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител л. юрисконсулт Ж., оспорва жалбата като счита, че
уведомителното писмо е законосъобразно, издадено по надлежния ред от
компетентен орган, постановено в съответствие с административнопроцесуалните
правила и отразяващо правилно материалноправните норми. Иска от съда да остави
жалбата без уважение, както и да присъди в полза на ответника направените
разноски за назначаване на експертиза и за юрисконсултско възнаграждение.
Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
РД-09-830/04.09.2018 г. на ръководителя на УО на ПРСР 2014-2020 на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ са утвърдени Насоки за кандидатстване по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички
сектори и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа
на неземеделски дейности“ от ПРСР
2014-2020 г., включващи като Приложение № 1 към заповедта Условия за
кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна помощ по процедурата (достъпни
на интернет страницата на ДФЗ - https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN/).
На 07.12.2018 г. жалбоподателя е подал своето проектно предложение,
регистрирано под номер BG06RDNP001-6.003-0502, с наименование на проекта „Разширяване и модернизиране на
електронно-съобщителна оптична мрежа за повишаване качеството, скоростта и
надежността на предоставяните електронни услуги от фирмата“. Проектното
предложение е свързано с изграждане на подземно оптично трасе с дължина 5650
метра, разположено между селата Сеслав и Горичево, изцяло на територията на
Община Кубрат, което ще се използва за електронни съобщения. Проектът включва и
извършване на преустройство и промяна на предназначението на съществуващ цех за
обработка и разфасоване на пчелен мед в административни помещения и изграждане
на ново гише за обслужване на клиенти. Общо допустимите разходи по проектното
предложение били определени на стойност 805 071,70 лв., от които като
безвъзмездна финансова помощ са поискани 390 735,85 лв. (48,53% от общо
допустимите разходи), а сумата от 414 335,85 лв. е посочена като
съфинансиране на проекта от бенефициента.
Подаденото от жалбоподателя
проектопредложение е преминало успешно двата етапа от процедурата по оценка –
Предварителна оценка и Оценка за административно съответствие и допустимост и техническа
и финансова оценка, като във втория етап оценителната комисия е извършила
корекции на проектобюджета на проекта като е приела за недопустими за
финансиране следните разходи (подробно описани в раздел ІІ от оспорваното
уведомително писмо):
1.
Разходи
за Подземна оптична мрежа – заявените за финансиране по проекта 289 312,00
лева е прието, че са изцяло недопустими на основание т. 5 от Раздел
13.2.“Условия за допустимост“ от Условията за кандидатстване, тъй като не да
представени документи за учредено право на строеж върху имотите, върху които ще
се полага подземната оптична мрежа, за срок не по-малко от 6 години, считано от
датата на подаване на проектното предложение.
2.
Разходи
за СМР – Гише за обслужване на клиенти – от заявените за финансиране
11 538,79 лв. за недопустими са приети разходи в размер на 3 727,19
лв., поради прилагане на референтни разходи като пределни разходи при
извършване на строително-монтажни работи.
3.
Разходи
за СМР – Гараж – от заявените за финансиране 84 879,71 лв. като
недопустими са определени разходи в размер на 0,09 лева, поради разлика между
заявените разходи и разходите съгласно представената оферта от изпълнителя.
4.
Разходи
за СМР – Гараж – от заявените за финансиране 84 879,71 лв. като
недопустими са определени разходи в размер на 38 930,40 лв. поради
прилагане на референтни разходи като пределни разходи при извършване на
строително-монтажни работи.
5.
Разходи
за Иновативно оборудване за разпространение на Интернет чрез оптика (олт – ону)
– от заявените за финансиране 249 900,00 лв. като недопустими са приети
разходи в размер на 231 200,00 лв. на основание т. 6, б. „а“ от Раздел
13.2. „Условия за допустимост на дейностите“ от Условията за кандидатстване,
тъй като не са представени документи за ползване на имотите, върху които ще се
разполага предвиденото за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на
подаване на проектното предложение (с изключение на 2 бр. OLT оборудване на стойност
18 700,00 лв., което е предвидено да бъде поставено в централния офис на
дружеството).
6.
Разходи
за Оптични кабели – заявените за финансиране 78 099,60 лв. са приети
изцяло за недопустими на основание т. 6, б. „а“ от Раздел 13.2. „Условия за
допустимост на дейностите“ от Условията за кандидатстване, тъй като неса
представени документи за ползване на имотите, върху които ще се разполагат
оптичните кабели за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на подаване
на проектното предложение.
7.
Разходи
за Бизнес план – от заявените за финансиране 29 500,00 лв. за недопустими
са приети разходи в размер на 22 784,88 лв. поради надвишаване на
допустимия лимит (предвид извършените корекции на допустимите разходи).
За извършване на описаните корекции
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 1 и
т. 4 от ПМС № 162/2016 г.
С оспореното в настоящото
производство уведомително писмо № 269 от 05.03.2021 г. жалбоподателят е
уведомен, че предложението му е одобрено за финансиране, но в размер след
извършените корекции, описани по-горе. Писмото е съобщено на дружеството чрез
ИСУН на 19.03.2021 г. (л. 352 преписката в Класьор № 3).
На 02.04.2021 г. „Нетбокс“ ЕООД
подало чрез ДФЗ жалба до АдмС – Русе, с която (съобразно последващите уточнения
и заявено оттегляне) оспорва определянето като недопустими само на разходите,
посочени в т. 1 (289 312,00 лв. за подземна оптична мрежа), т. 5 (231
200,00 лв. за иновативно оборудване) и т. 6 78 099,60 лв. за оптични
кабели). В останалата част на извършените корекции на бюджета на проектното
предложение уведомителното писмо не се оспорва и не е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
В хода на съдебното производство
(преди частичното оттегляне на жалбата) по искане на ответната страна е
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която установява размера
на разходите за СМР за Гише за обслужване и за Гараж при прилагане на
определените от УО на ПРСР 2014-2020 референтни разходи за СМР. С оглед
направеното от жалбоподателя оттегляне на жалбата в частта, с която се оспорват
разходите по т. 2, т. 3 и т. 4 от уведомителното писмо (за СМР за Гише за
обслужване на клиенти и за Гаража) съдът намира приетата по делото експертиза
за неотносима към поставения за разглеждане по делото правен спор, поради което
не е необходимо нейното обсъждане като доказателство по делото.
В хода на делото като свидетел е
разпитан И.С.Р. – проектант със специалност електроавтоматизация и съобщителна
техника, който е проектирал полагането на подземната оптична мрежа, предвидено
в проектното предложение на жалбоподателя. В показанията си свидетелят посочва,
че изготвеният от него проект е съобразен с изискванията на Закона за
електронно- съобщителни мрежи и физическа инфраструктура като съобразно
неговите разпоредби е отчетено, че в понятието „електронно-съобщителна мрежа“
обхваща както кабели, така и пасивни и активни устройства. Свидетелят е
определил единствено необходимото количество оптични кабели за изграждане на
подземната оптична мрежа.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На първо място съдът
намира за нужно да посочи, че независимо от факта, че оспорваният
административен акт е наименован „уведомително писмо“ и от външна страна
съдържанието му има информативна форма, в действителност съставлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като
засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си и съобразно чл. 27 от
ЗУСЕСИФ подлежи на съдебен контрол. Процесното уведомително писмо в частта, с
която е коригиран бюджета на проектното предложение по съществото си
представлява отказ да се предостави безвъзмездна финансова помощ в размера на
определените като недопустими разходи по проекта. Изложеното сочи, че в
конкретния случай е налице годен предмет на оспорване; жалбата е подадена от лице
с правен интерес от оспорването, и доколкото е депозирана пред органа, издател
на акта в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, то същата
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е Уведомително писмо № 269/Подмярка 6.4.1 от
05.03.2021 г. на Изп.директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е коригиран
проектобюджета на подаденото от жалбоподателя проектно предложение № BG06RDNP001-6.003-0502 с приетите за недопустими разходи, отразени в точки 1, 5 и 6 от
Раздел ІІ на уведомителното писмо. В останалата си част писмото не е оспорено
от жалбоподателя и е влязло в сила.
Уведомителното писмо е
издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, който се явява ръководител на УО на
ПРСР 2014-2020.
Писмото е издадено в
писмена форма и от фактическа страна се основава на констатациите на
оценителната комисия, а от правна страна на разпоредбата на чл. 19, ал. 7, т. 1
и т. 4 от ПМС № 162/2016 г., както и на специфични разпоредби от Условията за
кандидатстване по процедурата чрез подбор, относими за всеки отделен разход,
който е счетен за недопустим. Доколкото в ЗУСЕСИФ и ПМС № 162/2016 г. липсват
специални изисквания относно съдържанието на процесното уведомително писмо, то
като индивидуален административен акт следва да отговаря на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че в случая въпреки привидно информативното си изложение,
уведомителното писмо съдържа всички реквизити на индивидуален административен
акт като изразената от административния орган воля – да не предостави
безвъзмездна финансова помощ за заявените от жалбоподателя разходи, които са
приети за недопустими, е напълно ясна. С оглед на това съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно неспазване на изискването
за форма на акта. Действително жалбоподателят е навел първоначално такова
възражение, с което е обосновал твърденията си за незаконосъобразност на целия
административен акт, като по отношение на т. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 от Раздел ІІ
на уведомителното писмо това са били и единствените му доводи. Доколкото
жалбоподателят е оттеглил оспорването по цитираните точки, той посочва, че не
поддържа възражението си за нарушение на формата на акта. Независимо от това
предвид факта, че все пак е налице оспорване на уведомителното писмо в отделни
части то съдът дължи на основание чл. 168 от АПК извършването на проверка за
спазването на изискването за форма на акта като както се посочи пороци в тази
насока не се установяват.
Съдът не констатира в
хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на
административното производство, такива не се и твърдят от жалбоподателя. В хода
на разглеждане на прокетното предложение на жалбоподателя оценителната комисия
е изискала нееднократно представянето на допълнителни документи и разяснения,
които жалбоподателят е представил своевременно. Оценката е извършена от двама
членове на оценителната комисия, които са разгледали прокетното предложение на
жалбоподателя и са отразили извършените от тях проверки в множество контролни
листи, приложени по преписката (макар някой от тях да са в дотолкова ситен
шрифт, че се явяват напълно нечетливи). Проектното предложение в крайна сметка
е оценено от комисията с 58 точки и е включено в списъка на одобрените за
финансиране проекти. В случая спорни са единствено извършените от оценителната
комисия корекции на проектобюджета на проектното предложение на жалбоподателя и
то само по отношение на разходите, които се оспорват в настоящото производство.
При извършена проверка за
материалната законосъобразност на уведомителното писмо в оспорената му част,
съдът констатира, че административният орган чрез оценителната си комисия е достигнал
до неправилни изводи за недопустимост на спорните разходи. Съображенията на
съда по този въпрос са следните:
Относно разходите за
Подземна оптична мрежа
Заявените с проектното
предложение разходи за изграждане на подземна оптична мрежа са в размер на
289 312,00 лв. като същите са приети от административния орган изцяло за
недопустими. В уведомителното писмо се посочва, че за тези разходи не са
представени документи за учредено право на строеж върху имотите, върху които ще
се разполага подземната оптична мрежа, за срок не по-малко от 6 години, считано
от датата на подаване на проектното предложение. Съгласно т. 5 от Раздел 13.2.
„Условия за допустимост на дейностите“ от Условията за кандидатстване по
процедурата за подбор . проектите
се изпълняват върху имот – собственост на кандидата, а когато имотът не е
собственост на кандидата, към проектите се прилагат документи за учредено право
на строеж върху имота за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на
подаване на проектното предложение, когато е учредено срочно право на строеж –
в случай на кандидатстване за разходи за СМР за изграждане на нов строеж, надстрояване
и/или пристрояване на съществуващ строеж, за които се изисква разрешение за
строеж съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ). Административният
орган е приел, че именно на това условие не отговаря дейността по изграждане на
подземна оптична мрежа, поради което тази дейност е недопустима, а от там и разходите
за нея също са недопустими.
В хода на разглеждане на проектното
предложение на жалбоподателя от него е изисквана информация относно
изпълнението на условието на т. 5 от Раздел 13.2. на Указанията за
кандидатстване във връзка с инвестицията за Подземна оптична мрежа. В отговор
жалбоподателят е представил заповед № 604/27.06.2019 г. на Кмета на Община
Кубрат (л. 287-290 от преписката в класьор № 2), с която в полза на
жалбоподателя е учредено право на прокарване през изрично изброени общински
имоти с дължина на трасето 37 898 метра. Заповедта е издадена на основание
чл. 193, ал. 4 от ЗУТ и чл. 18, ал. 3 ат ЗЕСМФИ и не предвижда ограничаване на
предоставеното право на прокарване със срок. За 19 метра трасе допълнително е
представено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на
нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи
съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона № РСПП-5/12.02.2018 г.,
издадено от Областно пътно управление – Разград (л. 236-237 от преписката в
класьор № 3). Разрешението е издадено като предпоставка за издаване на
разрешение за строеж за дейностите, за които е издадено и е със срок до
12.02.2020 г.
В представените по
преписката контролни листи, отразяващи работата на оценителната комисия, съдът
не констатира посочените документи да са обсъждани под каквато и да е форма. С
оглед на това съдът намира извода на административния орган, че процесните
разходи за подземна оптична мрежа са недопустими поради неизпълнение на
изискването на т. 5 от Раздел 13.2. „Условия за допустимост на дейностите“ от
Условията за кандидатстване, за напълно необоснован. В случая не е взето въобще
предвид обстоятелството, че се касае за особен вид строеж – такъв на електронна
съобщителна мрежа, за изграждането на каквато са предвидени специални правила,
а именно не се предоставя право на строеж върху чужд имот, а се учредява право
на прокарване по реда на чл. 193 от ЗУТ и чл. 17 и сл. от ЗЕСМФИ, като в случая
доколкото не е спорно, че проектираното трасе на подземната оптична мрежа
преминава изцяло само през имоти общинска и държавна собственост, на
жалбоподателя е предоставено нормативно изискуемото право на прокарване на
електронна съобщителна мрежа, с което той е изпълнил процесното условие за
допустимост на този вид СМР по т. 5 от Раздел 13.2. от Условията за
кандидатстване и незаконосъобразно разходите за изграждане на подземна оптична
мрежа са приети за недопустими и е коригиран бюджета на проекта с тяхната
стойност – 289 312,00 лв.
Относно разходите за
Иновативно оборудване за разпространение на Интернет чрез оптика (олт – ону) и
за Оптични кабели
Тези разходи са приети за
недопустими (първите – частично, а вторите изцяло) с аргумент, че не е
изпълнено условието на т. 6, б. „а“ от Раздела 13.2. „Условия за допустимост на
дейностите“ от Условията за кандидатстване, а именно според административния
орган не са представени документи за ползване на имотите, върху които ще се
разполагат иновативното оборудване (с изключение на две устройства) и оптичните
кабели, за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на подаване на
проектното предложение.
Този извод на ответника
не кореспондира със събраните в хода на административното производство доказателства.
След като изрично е била изискана информация по процесния въпрос от
жалбоподателя в хода на разглеждане на проектното предложение, последният е
представил договори с електроразпределителното дружество – собственик на
стълбовата мрежа в населените места, обхванати от проектното предложение (л.
143-166 от преписката в класьор № 2). Договорите са с предмет отдаване под наем
за временно и възмездно ползване (впоследствие за достъп до и/или съвместно
ползване) на стълбове НН (ниско напрежение) в описаните в договорите населени
места. Договорите започват от 2017 г. и са преподписвани или анексирани за
удължаване срока им на действие, като последно договореният срок за ползване на
предоставените жалбоподателя за ползване стълбове е до 31.12.2026 г. Последното
обстоятелство е изрично потвърдено от електроразпределетелното дружество (л.
206 от преписката в класьор № 3). Видно от съдържанието на договорите
първоначално (през 2017 г.) стълбовете НН се предоставят на наемателя
(настоящия жалбоподател) „за окачване на съобщителен кабел(вкл. обслужващите го
съоръжения-усилватели и др.) част от въздушна далекосъобщителна мрежа за
кабелна телевизия и пренос на данни“, впоследствие (от 2019 г., при действието
на ЗЕСМФИ) на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЕСМФИ се предоставя достъп до и/или
съвместно ползване на стълбовете НН, собственост на електроразпределителното
дружество, за търговската дейност на жалбоподателя по предоставяне на
обществени електронни съобщителни услуги.
Наличието на цитираните
договори по никакъв начин не е коментирано от оценителната комисия в процеса на
оценяване на проектното предложение на жалбоподателя.
В оценителните листи на
етап „Оценка на административното съответствие и допустимостта“ и двамата
оценители, разглеждащи проектното предложение на жалбоподателя, са посочили, че
„Проектното предложение НЕ включва недопустими дейности“ (л. 239 и л. 243 от
преписката в класьор № 3). Към тези оценителни листи оценителите са попълнили и
контролен лист 1 „Документална проверка и критерии за допустимост“ (л. 247-250
от преписката в класьор № 3, единият напълно нечетим). Във втория контролен
лист 1 (л. 249 от преписката в класьор № 3) в т. 13 е посочен единствено
отговор „НЕ“ на изискване, формулирано по следния начин „Документ за ползване
на имота за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на подаване на
проектното предложение (важи в случай по т. 6, б. „б“ от Раздел 13.2. „Условия
за допустимост на дейностите“)“. В контролния лист не се съдържа никакъв
коментар на отразената констатация, включително и във връзка с представените от
жалбоподателя договори за ползване на стълбовата мрежа и аргументи защо
оценителят не ги приема за документ, удостоверяващ правото на ползване на
жалбоподателя.
Същевременно в оспореното
уведомително писмо като неизпълнено се сочи изискването на т. 6, б. „а“ от Раздел 13.2. „Условия за
допустимост на дейностите“ от Условията за кандидатстване, за което изискване в
контролен лист 1 оценителят е посочил, че е неприложимо към оценяваното
проектно предложение.
Съдът счита, че и по
отношение на тези разходи и изискването да се докаже от кандидата за
финансиране, че същият разполага с право да ползва имота, в който ще бъде
разположена инвестицията, административният орган отново не е съобразил вида на
конкретната инвестиция – електронна съобщителна мрежа, която съгласно
определението, дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗЕСМФИ, представлява съвкупност от преносни съоръжения и
при необходимост съоръжения за комутация и/или маршрутизация и други ресурси,
включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали
посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи,
включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна
комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни
мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио-
и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за
разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на
пренасяната информация.
Поставянето на елементи от електронни
съобщителни мрежи, включително необходимите права за ползване са уредени именно
в ЗЕСМФИ и съгласно чл. 15, ал. 1 от този закон мрежовите оператори предоставят
на операторите на електронни съобщителни мрежи достъп до и/или съвместно
ползване на физическата си инфраструктура, включително до нейните елементи
и/или съоръжения, с оглед на разполагане и използване на електронни съобщителни
мрежи, при наличие на обосновано искане и при условията на този раздел и актовете
по прилагането на закона. Точно въз основа на тази норма са сключени и договори
между жалбоподателя и електроразпределителното дружество за достъп до и/или
съвместно ползване на стълбове НН, на които ще бъдат разположени както
устройствата, предвидени като иновативно оборудване за разпространение на
интернет чрез оптика в проектното предложение на жалбоподателя, така и част от
предвидените оптични кабели. По този начин жалбоподателят е удостоверил, че
разполага с право да ползва имотите (в случая стълбовете), върху които ще бъде
разположено оборудването и част от оптичните кабели, като това ползване
безспорно е за по-дълъг срок от изискуемия в Условията за кандидатстване. Останалата
част от оптичните кабели е предвидено да се вложат при изграждане на подземната
оптична мрежа, която представлява електронна съобщителна инфраструктура по
смисъла на §1, т. 13 от ДР на ЗЕСМФИ и на основание чл. 31, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от ЗЕСМФИ за ползването й възниква сервитут по закон с влизане в сила на
одобрения подробен устройствен план за разположението й.
В обобщение на всичко
изложено до тук съдът счита, че жалбата на „Нетбокс“ ЕООД срещу уведомително
писмо № 269/Подмярка 6.4.1 от 05.03.2021 г. на изп.директор на ДФЗ в частта на
Раздел ІІ, т. 1, т. 5 и т. 6 е основателна, тъй като решението, че разходите
отразени в оспорените точки са недопустими, не е съобразено с приложимите
материалноправни норми. Това налага отмяна на административния акт в оспорената
част.
Безспорно тази отмяна
намира отражение и върху неодобрените разходи за бизнес план (по т. 7 от
уведомителното писмо), тъй като същите се определят в процент от допустимите
разходи по проекта, но доколкото жалбата в тази част е оттеглена, съдът не
разполага с правомощие да измени акта в тази му част.
С оглед на изхода от
делото, следва да бъде разгледано направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на разноски. На основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски, посочени в нарочна за това
молба/л.93/ в размер на 6500лв за адвокатски хонорар, който изцяло е съобразен
с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.20024г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна следва да заплати и дължимата
държавна такса, за която по делото е внесена само сума от 50лв. Размерът на
д.т. се определя по реда на чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ, като след приспадане на
внесените 50лв същата е дължима в размер
на 1650лв.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Нетбокс“
ЕООД със седалище с. Смирненски, общ. Ветово, представлявано
от управителя В.С., Уведомително писмо № 269/Подмярка 6.4.1 от 05.03.2021 г.
(изх.№ 01-2600/1477 от 05.03.2021 г. по описа на ДФЗ), в частта на Раздел ІІ, т. 1, т. 5 и т. 6, с която са определени
като недопустими разходи в размер на 289 312,00 лв. за Подземна оптична
мрежа; 231 200,00 лв. – за иновативно оборудване за разпространение на
Интернет чрез оптика (олт – ону) и 78 099,60 лв. – за Оптични кабели.
ОСЪЖДА Държавен фонд земеделие да заплати на „Нетбокс“ ЕООД със седалище
с. Смирненски, общ. Ветово, представлявано от управителя В.С. сумата от
6500/шест хиляди и петстотин /лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Държавен фонд земеделие
да заплати сумата от 1650/хиляда шестстотин и петдесет лв/, представляващи
държавна такса по сметката на Административен съд Русе.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: