Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Веселина
Чолакова
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2815 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
депозирана от Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, със седалище гр. Варна на Комисия за защита на
потребителите, срещу решение № 1302 от 12.11.2020
г., постановено по НАХД № 3302/2020 г. по описа на Варненски районен съд,
ХХVІІІ състав, с което е отменено Наказателно постановление № В-0050663/27.07.2020 г. на Директора на регионалната
дирекция, с което на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ****, за нарушение на чл. 123,
ал. 2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 222 от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева. Със същото решение ответникът
е осъден да заплати в полза на оспорващото дружество сума от 80 лв.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се излагат
конкретни доводи за това. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Алтернативно касаторът заявява, че, ако касационната инстанция остави в сила
решението на ВРС и от страна на ответника по касация е претендирано присъждане
на разноски, които надвишават предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум на
адвокатското възнаграждение, прави възражение за неговата прекомерност предвид
липсата на фактическа и правна сложност на разглеждания казус.
Ответникът по касация – „Теленор България“ ЕАД оспорва касационната жалба като
неоснователна. Моли за оставяне в сила решението на ВРС.
Представителят на ВОП дава заключение за
основателност на касационната жалба и отмяна на първоинстанционното решение
като постановено в нарушение на материалния закон.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по
чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд.
Производството пред ВРС е образувано по
повод постъпила жалба от „Теленор България“ ЕАД срещу
Наказателно постановление № В-0050663/27.07.2020 г. на Директора на Регионалната
дирекция на КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което
на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите на оспорващото
дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
Административнонаказателната отговорност
на дружеството е била ангажирана за това, че при извършена проверка на
11.06.2020 г. в офис на дружеството, находящ се в гр. Варна, бул. „***“ № 81 по повод постъпила рекламация от потребител, е
установено, че в гаранционния срок потребителят е направил 6 /шест/ рекламации
на телефонен апарат Nokia 5.1 Plus Dual със сериен № 356929093745966, купен от
обект на санкционираното лице. От представената с рекламацията от потребителя гаранционна
карта се установило, че в нея не е вписана втората по ред рекламация от
21.08.2019 г., при която е извършен ремонт на телефонния апарат – смяна на
дисплей. На описаните в акта за установяване на административно нарушение факти
е дадена правна квалификация на нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП. Като
доказателства за извършеното нарушение към преписката са приложени Протокол за
приемане на устройство № *********/ 21.08.2019 г.,
Акт за удовлетворяване на рекламация № ********* от 06.09.2019 г. и сервизен
Протокол № ********* от 22.08.2019 година.
В хода на проверката за законосъобразност
на оспореното наказателно постановление районният съд установил, че актът и
постановлението са издадени от материално- и териториално компетентни лица и в
сроковете, установени в ЗАНН. След анализ на правната уредба установил, че по
аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗП именно продавачът на стоката (в случая - „Теленор България“ ЕАД) е обвързан от търговската гаранция,
съответно негово е било и задължението да отрази в гаранционната карта на
мобилния апарат извършения ремонт в гаранционен сервиз. С оглед на това съдът е
приел за доказано извършването на вмененото на дружеството административно
нарушение. Във въззивното решение са изложени мотиви, изключващи приложение на
чл. 28 от ЗАНН. Независимо от това ВРС е приел, че оспореното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Основание за този
извод съдът черпи от обстоятелството, че видно от мотивите на наказателното
постановление отговорността на
дружеството е ангажирана за нарушение, извършено на 04.09.2019 г. – датата, на
която е издаден сервизен Протокол от оторизиран сервиз, тоест от друго лице, а
не от самия продавач на стоката, който е обвързан от търговската гаранция. ВРС
приема за дата на извършване на нарушението 06.09.2019 г. – датата, на която „Теленор България“ ЕАД е издал Акта за удовлетворяване
на рекламацията, с който акт е завършена процедурата по подадената от
потребителя рекламация. Въз основа на посоченото съдът е приел, че невписването
от „Теленор България“ ЕАД на извършения
ремонт в гаранционната карта към дата 04.09.2019 г. не осъществява състав на
административно нарушение. Последното
обосновава отмяна на наказателното постановление, тъй като с него дружеството е
санкционирано за нарушение, което не е извършило.
Настоящият състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
Въззивният съд е събрал всички
релевантните за решаване на правния спор доказателства. Направените въз основа
на тях изводи, са изложени логично и последователно и съответстват на
приложимия материален закон. В мотивите към решението си първоинстанционният
съд е обсъдил всички възражения на страните, като същите се споделят изцяло от
настоящата касационна инстанция, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК
не следва да се излагат повторно и в мотивите към настоящото решение.
Правилни са изводите на ВРС досежно
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, както
и досежно спазването на установените в ЗАНН срокове. Тези изводи на предходната
съдебна инстанция не се оспорват от касатора. Единственият спорен момент се
отнася до преценката на въззивната инстанция, че датата на извършване на
нарушението е именно 06.09.2019 г., респективно – правилно ли съдът е приел за незаконосъобразно
процесното наказателно постановление поради липса на осъществен състав на
нарушение на посочената от АНО дата – 04.09.2019 г.
Съгласно чл. 123, ал. 2, изречение второ
от ЗЗП, когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката,
извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се
прибавя към гаранционния срок. В настоящия случай това не е сторено от
санкционираното дружество по отношение на рекламацията на потребителя от
21.08.2019 година. За този факт липсва спор между страните.
Настоящият състав на касационната
инстанция намира за правилен извода на ВРС, че в разглеждания случай
нарушението е извършено чрез бездействие – лицето, което с императивна норма е
било задължено да извърши определено действие, е пропуснало да направи това. При
административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на извършване на
нарушението е датата, на която е било дължимо предписаното от закона действие.
В тази връзка правилни са изводите на първостепенния съд, че процедурата по
удовлетворяване на рекламация не завършва със съставяне на сервизен протокол от
оторизиран сервиз, в който е извършен ремонт на апарата, а следва да се счита
за завършена едва със съставянето на акт за удовлетворяване на рекламацията,
който се подписва от двете страни по договора. В разглеждания случай такъв акт е
съставен на 06.09.2019 година. Това е и моментът, в който за санкционирания
търговец е било налице задължение да нанесе в гаранционната карта данни за
направената рекламация и за извършения във връзка с нея ремонт, както и да
удължи срока на гаранцията с времето, през което мобилният апарат е бил на
ремонт. Тази констатация не опровергава, а потвърждава извода на ВРС, че на
посочената в наказателното постановление дата – 04.09.2019 г. – санкционираното
търговско дружество „Теленор България“ ЕАД
не е осъществило състав на описаното нарушение. Датата на извършване на
нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е
посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на
наказателното постановление. Тя е от значение както за определяне на приложимия
по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН закон, така и за преценката дали
актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН. Коректното посочване
на тази дата е от значение не само за формалната изрядност на наказателното
постановление от гледна точка съответствието на неговото съдържание с
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тя касае обстоятелства, свързани с обективни признаци
от състава на нарушението и релевантни за наличието на съставомерно от
обективна страна деяние, от значение за преценката дали е извършено твърдяното
от АНО нарушение по повдигнатото
административно обвинение. Следва да се има предвид, че административните
наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение на определено лице – физическо или юридическо такова. Именно с оглед
този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго
формални процесуални правила за реализиране на административнонаказателната
отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършеното нарушение опорочават наказателното
постановление и са основание за неговата отмяна.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който съответства на правната уредба.
Жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед този изход на спора претенцията за
присъждане на разноски в полза на касатора се явява неоснователна.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1302 от 12.11.2020
г., постановено по НАХД № 3302/2020 г., по описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.