Решение по дело №3251/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 143
Дата: 5 февруари 2020 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20197050703251
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………………….      Година 2020                                                 град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд                                                 седми касационен състав

на двадесет и трети януари                                                    година две хиляди и двадесета

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

 ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова

Таня Димитрова

 

секретар Мая Вълева

прокурор Силвиян И.

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. № 3251 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба на С.Н.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, депозирана чрез пълномощник – адв. В.Ш., срещу Решение № 1969 от 01.11.2019 г. по АНД № 4076/2019 г. на Варненски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000495/13.08.2019 г. на Началника на ОО”АА” -В., с което на касатора е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтПр.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на въззивното решение. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, като по-конкретно се твърди, че жалбоподателят е имал проблем с автомобила и в момента на проверката не е извършвал таксиметров превоз с него. Твърди се също, че на въпросната дата е бил извършен ремонт на връзката на таксиметровия апарат със системата в автомобила и при извършените проверки с автомобила се е натрупал нереален оборот в апарата. Молбата към съда е за отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касация, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин. Обосновава извод, че изложените в жалбата възражения за наличие на технически неизправности автомобила са защитна теза на наказаното лице, която е недоказана и противоречи на всички доказателства в преписката. Счита, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е доказано от обективна и субективна страна.

Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1,т. т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

За да се произнесе по спора ВРС е намерил от фактическа страна, че на 02.07.2019 г. около 19:20 часа, докато Б. И. – инспектор при ОО „АА”-В., заедно със свои колеги, в изпълнение на служебните си задължения се намирали в централната част на гр. В., видял, че на автобусна спирка „Козирката“ в посока Община-В., престоява л.а. „Ф.“ с рег. № ВххххВТ. Превозното средство било без поставен знак „Такси“ и с поставена табела „Не работи“. Служителите на ОО“АА“-В. извършили проверка на водача на автомобила, който бил жалб.С.. При проверката бил изведен отчет от монтирания в автомобила ЕТАПФ с фискална памет с № 2967/02.07.2019 г., в който било отразено извършването на 6 курса за деня. В пътната книжка обаче не бил попълнен пътен лист с № 00096 за тази дата. При тези данни инспектор И. съставил против жалбоподателя С. АУАН, в който описал установеното при проверката и квалифицирал констатираното нарушение като такова по чл.40 изр.1 пр.1 от Наредба № 34/1999 г. При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал и атакуваното наказателно постановление, в което възприел изцяло описаните в него фактическите констатации, както и правната квалификация на нарушението по чл.40 изр.1 от Наредба № 34/99г на МТ, като наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтПр.

Установявайки горното, въззивния съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Оспореното решение е законосъобразно.

Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд В., досежно наличието на извършено нарушение и законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Касаторът твърди, че към момента на извършване на проверката не е извършвал таксиметрова дейност поради неизправност на автомобила, както и че служителите на ДАИ са извършили проверката, без да вземат предвид обстоятелството, че автомобилът е бил без поставен знак „Такси“ и с табела „Не работи“. Като доказателство в подкрепа на възраженията се представя служебна бележка от управителя на фирма „ORAK“, според която на 02.07.2019 г. е извършен ремонт на връзката на таксиметровия апарат със системата в автомобила поради появата на паразитни импулси, които са влияели на правилното отчитане на изминатите километри. Посочено е също, че за целта са извършени реални проверки с автомобила, които са довели до натрупване на нереален оборот в апарата.

В тази връзка настоящият касационен състав не кредитира представената служебна бележка, но по мотиви, различни от изложените от ВРС. На първо място така представената служебна бележка представлява частен документ и следва да се разглежда в съвкупност с останалите събрани в производството доказателства. Посоченият документ не дава информация нито за размера на сумите, които се твърди, че са служебно „навъртяни“ на апарата, нито за количеството служебно „навъртяни“ километри при тестването по време на ремонта.

На следващо място, видно от изведения отчет от монтирания в автомобила ЕТАПФ, не само в деня на проверката са отразени извършени от жалбоподателя 6 курса, ами такива са извършвани и в предходните дни. Видно от посочения отчет: на 28.06.2019 г. с автомобила са извършени 2 курса, изминати са 228,829 км. и оборотът е 58,97 лв.; на 29.06.2019 г. е извършен 1 курс, изминати са 74,287 км. и оборотът възлиза на 13,85 лв.; на 01.07.2019 г. са извършени 2 курса, изминати са 38,093 км., а оборотът е 27,78 лв. В представените копия от пътната книжка на автомобила е видно, че последният надлежно попълнен пътен лист е с номер 00095 от 26.06.2019 г., а пътен лист номер 00096 е непълен, тъй като за дата са попълнени само месец и година („06.19“), начало – 9,00 часа, показание на километража и оборот 0,00 лв. За предходните дни, в които несъмнено също са извършвани курсове, също липсват попълнени пътни листи.

При това положение настоящият касационен състав приема за установено по безспорен начин, че водачът е извършил вмененото му нарушение като не е попълвал редовно пътната книжка. В книжката не са намерили отражение нито извършените от С. превози за периода от 28.06.2019 г. до 01.07.2019 г. включително, нито тези, извършени на 02.07.2019 г. - датата на установяване на нарушението. Правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните в административно наказателното производство и на съдебния етап писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин доказват осъществяването на описаните в акта и постановлението нарушения, както от обективна, така и от субективна страна, като е посочен и техния автор.

Настоящият състав, при служебната проверка от чл.218 ал.2 от АПК, установи, че оспореният съдебен акт е валиден, постановен е в допустим процес и е съответен на материалния закон. Наложеното наказание е справедливо, наложено е в абсолютния законоустановен размер и при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Съдът е изложил самостоятелни мотиви относно правилната юридическа квалификация на процесното деяние, както и относно неговата степен на обществена опасност, преценена като значителна, вследствие на което е извел верния извод, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В съвкупността си изложеното обуславя извод, че оспореното решение на ВРС следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в жалбата касационни основания.

Воден от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, вр. чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, Административен съд – гр. В., Седми касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1969 от 01.11.2019 г. по АНД № 4076/2019 г. на Варненски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000495/13.08.2019 г. на Началника на ОО”АА” -В., с което на С.Н.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтПр.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                                     2.