РЕШЕНИЕ
№ 1455
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330100905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, против
С. С. К., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
261567/10.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14382/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, Х граждански състав, както следва: сумата от 23, 79 лв., дължима за
периода от м. 12.2017 г. до м. 03.2018 г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер № ***, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен със „С. Г.
Груп“ ЕАД.
С определение № 1295/10.03.2021 г., постановено по делото,
производството е прекратено в частта му досежно сумата от 6, 13 лв.,
представляваща претендирано обезщетение за забава за периода от 25.03.2018
г. до 13.10.2020 г.
В исковата молба се твърди, че между ответника и Българска
телекомуникационна компания ЕАД бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, с който абонатът е
1
добавил за ползване мобилен номер: ***, с тарифен план VIVA FREE, като е
добавил и услугата +SMS VIVA за 3,90 лева месечно при срок на
споразумението 24 месеца. Абонатът бил потребител и не бил заплатил
мобилни услуги за м. 12/2017г., м. 01/2018 г., м. 02/2018 г., м. 03/2018 г. на
стойност 23.79 лева. Незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правилото на
БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната на
основание т. 43 от Общите условия. Издадена била крайна фактура №
**********/09.03.2018 г., в която била фактурирана цената, дължима се за
потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на
23, 79 лв. В исковата молба се твърди, че претендираните вземания били
прехвърлени в полза на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г.,
което дружество от своя страна ги е прехвърлило на ищеца с договор за цесия
от 01.10.2019 г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за процесните суми, по което било
образувано ч.гр.д. № 14382/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Претендира се установяване на вземане за главница в размер от 23,79 лева,
представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, за която
сума е издадена фактура № **********/09.03.2018 г. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения иск, ведно със законните
последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. К.
не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на
посочения от ищеца адрес за призоваване, като в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за
задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес,
или този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори
това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно
връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на
съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против
нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на
предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание,
проведено на 13.07.2021 г., на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от
домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с
2
книжата.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на
исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в
негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 14382/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 205 лв. В исковото производство
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер от 180 лв. Следователно общият размер
на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 205 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ
по отношение на С. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, че „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
3
№ 81, вх. В, ет. 8, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед
№ 261567/10.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14382/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, Х граждански състав, както следва: сумата от 23, 79 лв., дължима за
периода от м. 12.2017 г. до м. 03.2018 г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер № ***, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен със „С. Г.
Груп“ ЕАД.
ОСЪЖДА на С. С. К., ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 14382/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, Х граждански състав и сумата от 205 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 905/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4