№ 204
гр. Бургас, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120106052 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен А. В. А. срещу ОД на МВР – гр. Бургас, иск за отмяна на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за увеолнение“, наложено със Заповед № 251з-
4592/14.09.2022 г. на директора на Второ РУ - Бургас, на основание чл. 357 от КТ.
Твърди се, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на
което ищцата заема при ответника длъжността „***“ в група „***“ към Второ РУ Бургас при
ОДМВР - Бургас. Сочи се, че на 16.09.2022 г. с връчване на Заповед № 251з-4592/14.09.2022
г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказания „Предупреждение за уволнение“, за това
че при „неспазване на техническите и технологичните правила“ и „неизпълнение на
законните нареждания на работодателя“, по време на ползване на отпуск, поради временна
неработоспособност не е върнала резервен ключ № 23 на определеното според вътрешните
правила на ответника място - Бивша стая на ОДЧ на първи етаж в сградата на Второ РУ –
Бургас. Излага се, че наказанието е наложено на 16.09.2022 г., след изтичане на двумесечния
срок по чл. 194 от КТ – на 15.09.2022 г. предвид чл. 194 ал. 3 от КТ и ползвания от ищцата
отпуск в размер на 29 дни, считано от 27.05.2022 г. Поддържа се, че заповедта нарушава чл.
195 ал. 1 от КТ, тъй като поради това, че от текста на същата не става ясно дали
нарушението е осъществено чрез действие или чрез бездействие, както и поради това, че от
една страна в нея е посочено, че нарушението е извършено на 08.06.2022 г., а от друга
страна е посочено, че „от 30.05.2022 г. г-жа А. е излязла в отпуск и не е върнала ключа“.
Твърди се, че от текста на заповедта не става ясно и какво се има предвид под „резервен
ключ“ – дубликат на оригиналния ключ или самия оригинален ключ, който е предаден на
ищцата за лично ползване, за да си осигурява достъпа на работното място. Оспорва се, на
ищцата да е предаван резервен ключ, като се твърди, че ако заповедта касае оригиналния
ключ, то липсва вътрешен акт, който да задължава ищцата да върне ключа. Сочи се, че в
заповедта не е посочен точният вътрешно-служебен акт, в който е уредено конкретното
задължение за ищцата, за неизпълнението на което същата е наказана. Излага се, че двете
1
покани, с които от ищцата са поискани обяснения имат сходно съдържание като това на
заповедта, поради което същата и от чрез тях не е могла да разбере за какво нарушение ще и
наложат наказание. Посочва се, че ищцата не е била запозната със съдържанието на т. 4 от
Заповед № 434з-71/19.01.2022 г. и Заповед № 434з-520/09.06.2022 г., поради което не е
съзнавала наличието на задължение, за неизпълнението, на което е наказана. В условията на
евентуалност се оспорва тежестта на наложеното наказания, което не е съобразено с
тежестта на нарушението.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Бланкетно е посочено, че наказанието е наложено при спазване на всички срокове и
процедурни правила.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищцата А. В. А. е работила по трудово правоотношение на
длъжност „***“ в група „***“ към Второ РУ Бургас при ОДМВР - Бургас при ответника ОД
на МВР - Бургас и че със Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказания „Предупреждение за уволнение“.
По делото е представена Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г., връчена на ищцата
срещу подпис на 16.09.2022 г. /л. 28/.
По делото са представени писмени обяснения на ищеца във връзка с наложеното
наказание от 11.07.2022 г. и 23.08.2022 г. /л. 19 и л. 16/.
Представена по делото е справка УРИ 251р-29326/05.08.2022 г. от извършена
проверка по случая на ищцата, в която е направена констатация за извършено нарушение на
вътрешните правила на ответника, изразяващо се в неоставяне за съхранение по време на
ползване на отпуск на ключа от стаята на ищцата на мястото определено със заповед на
директора /л. 32/.
По делото са представена и длъжностната характеристика на ищцата, подробно
описваща задълженията на заеманата длъжност /л. 47/, както и Правилник за вътрешния
трудов ред в ОД на МВР – Бургас /л. 61/.
С представения по делото и подписан от ищцата протокол от 16.12.2013 г. се
установява, че ищцата е запозната с длъжностната характеристика и Правилника за
вътрешния трудов ред в ОД на МВР – Бургас /л. 49/. В чл. 41 и чл. 42 от същия е
предвидено, че всеки служител в ОД на МВР – Бургас има право на свободен достъп до
своето работно място в рамките на установеното работно време съгласно заповедите,
установяващи пропускателния режим в МВР и ОД на МВР – Бургас. Работодателя си
запазва правото със заповед да утвърди детайлизирани правила за достъп до определени
работни помещения.
По делото е представена Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ
– Бургас /л. 59/. В т. 4 от същата е предвидено, че кутиите с ключовете от касите, резервните
ключове от кабинетите, както и ключовете за автомобилите в извън работно време да се
оставят на съхранение в бившата стая ОДЧ.
2
По делото е представен протокол от 10.06.2022 г. /л. 79/, подписан от ищцата, от
който се установява, че същата е запозната със Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на
началника на Второ РУ – Бургас.
Представена по делото е Заповед № 251з-3791/09.08.2022 г. на директора на Второ
РУ – Бургас, връчена срещу подпис на ищцата, с която на същата е наложено
дисциплинарно наказания „Забележка“ /л. 100/.
По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелят И. П. – служител във
Второ РУ - Бургас, от чийто показания се установява, че Заповед № 434з-71/19.01.2022 г. е
доведена до знанието на служителите във Второ РУ – Бургас, като е прочетена на
оперативка. На въпрос на ищцата, свидетелят отговаря, че не може да посочи дали същата е
присъствала на оперативката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба
длъжност и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание с посочената заповед, на
посочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство /съответния ред за констатиране на нарушение и налагането на
дисциплинарното наказание/ е упражнил правото да наложи прицесните дисциплинарни
наказания, както и уволнението, и че същото е извършено от орган, който разполага с
дисциплинарна власт, както и че са налице посочените в заповедите нарушения на
трудовата дисциплина, обосновали наказанието.
По делото не се спори, че ищцата А. В. А. е работила по трудово правоотношение на
длъжност „***“ в група „***“ към Второ РУ Бургас при ОДМВР - Бургас при ответника
ОДМВР - Бургас и че със Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказания „Предупреждение за уволнение“.
Не е спорно по делото, че наказанията са наложени от орган, разполагащ с
дисциплинарна власт – заповедите са издадени от директора на ответника.
Наказанието е наложено, на основание чл. 187 ал. 1 т. 3 и т. 7 предл. от КТ за това, че
ищцата е нарушила задълженията си по т. 4 от Заповед № 434з-71/19.01.2022 г. и от Заповед
№ 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ – Бургас, във връзка с чл. 41 и чл. 42 от
Правилника за вътрешния трудов ред в ОД на МВР – Бургас, като от 30.05.2022 г. е излязла
в отпуск, поради временна неработоспособност и не е върнала ключа от служебното си
помещение - стая № 23, в стаята предназначена за неговото съхранение – бившата стая на
ОДЧ, на първи етаж в сградата на Второ РУ – Бургас.
Съгласно чл. 194 ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. От
справка УРИ 251р-29326/05.08.2022 г. /л. 32/ се установи, че по повод извършена проверка
на процесния случай са направени констатации за извършено от ищцата нарушение на
вътрешните правила на ответника, изразяващо се в неоставяне за съхранение по време на
ползване на отпуск, поради неработоспособност на ключа от стаята на ищцата на мястото
определено със заповед на директора. Предвид това и доколкото твърдяното нарушение се
изразява само в това, че по време на отпуск ищцата не е върнала ключа от служебното си
помещение - стая № 23, в стаята предназначена за неговото съхранение – бившата стая на
ОДЧ, на първи етаж в сградата на Второ РУ – Бургас, съдът приема, че работодателят е
узнал за всички обективни и субективни белези на твърдяното нарушение в деня на
изготвяне на процесната справка - 05.08.2022 г. Следователно от този момент за
работодателя е започнал да тече двумесечен срок за извършване на допълнителни проверки
за пълното изясняване на случая и за преценка дали работникът да бъде наказан или не.
3
Този срок изтича на 05.10.2022 г., а процесното наказания е наложено на 16.09.2022 г., тоест
преди изтичане на срока по чл. 194 ал. 1 от КТ.
Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. С оглед възможността в
дисциплинарното производство служителят да бъде информиран за конкретните факти, по
които да може да изложи и своите писмени обяснения, са въведени строги формални
изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното наказание. Неспазването на
предвидената от закона форма и съдържание на заповедта имат за последица
незаконосъобразност на наказанието, тъй като разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ е
императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за дисциплинарно наказание
е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и данни относно нарушението и
нарушителя. Установява се и спазване на процедурата по чл. 193 от КТ, съответно са
изискани от работодателя обяснения от работника за нарушението, за което с процесната
заповед е наложено процесното наказание.
При горните изводи, са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество
и съдът не може да отмени наказанието на формално основание.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика на ищцата е, че
последната е длъжна да познава Правилника за устройство и дейност на МВР и други
актове, свързани с изпълняваната дейност – т. 28 от същата. От представения по делото и
подписан от ищцата протокол от 16.12.2013 г. се установи, че ищцата е запозната с
длъжностната си характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред в ОД на МВР –
Бургас /л. 49/, като в чл. 41 и чл. 42 от същия е предвидено, че „всеки служител в ОД на
МВР – Бургас има право на свободен достъп до своето работно място в рамките на
установеното работно време съгласно заповедите, установяващи пропускателния режим в
МВР и ОД на МВР – Бургас. Работодателя си запазва правото със заповед да утвърди
детайлизирани правила за достъп до определени работни помещения“. По делото е
представена Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ – Бургас /л. 59/. В
т. 4 от същата е предвидено, че „кутиите с ключовете от касите, резервните ключове от
кабинетите, както и ключовете за автомобилите в извън работно време да се оставят на
съхранение в бившата стая ОДЧ“. От представения протокол от 10.06.2022 г. /л. 79/,
подписан от ищцата се установява, че същата е запозната със Заповед № 434з-520/09.06.2022
г. на началника на Второ РУ – Бургас.
Изложеното обуславя извода, че ищцата е била запозната със задълженията си
относно начина на ползване и съхранение на ключа за нейния кабинет.
В контекста на оспорването направено с исковата молба, че на ищцата не е предаван
ключ, с който да осигурява достъп до работното си помещение, съдът приема следното: От
съдържанието на заповедта, с която е наложено процесното наказание, както и от
съвкупната оценка на останалите представени по делото писмени доказателства може да се
направи извод, че в сградата на ответника съществува стая, специално предназначена за
съхранение на ключовете от кабинетите на всички служители и работници работещи в РУ и
при всяко явяване на работа, съответният служител или работник ползва ключа, за да си
осигури достъп до кабинета и след приключване на работното време, по силата на т. 4 от
Заповед № 434з-520/09.06.2022 г. на началника на Второ РУ – Бургас, следва да върне ключа
в бившата стая ОДЧ. В случая, въпреки указаната тежест на доказване, ответникът не
ангажира доказателства по делото, че процесният ключ е взет, респ. не е върнат в бившата
стая ОДЧ конкретно от ищцата. В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на
наложеното наказание, в това число, че твърдяното нарушение с всичките му обективни и
субективни признаци е извършено от конкретно лице – в случая от ищцата. По делото не се
установи, че ищцата е взела, респ., че не е върнала ключа от кабинет № 23, при все повече,
че това обстоятелство се оспорва от същата. Така, при положение, че не се ангажират
доказателства от ответника, които да установяват по несъмнен начин, че именно ищцата е
4
взела, респ. не е върнала ключа от кабинет № 23, не може да бъде направен обоснован
извод, че именно същата е извършила нарушението, за което е наложено процесното
наказание. Възможно е например кабинетът да е бил отключен, при което въобще да не се
наложило ищцата да взима процесния ключ или да го е взела и върнала, но впоследствие
същият да е взет от стаята от друго лице.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства по делото, че
нарушението е извършено конкретно от ищцата, съдът приема, че наложеното наказание е
незаконосъобразно.
За пълнота следва да се посочи, че дори да бъде хипотетично прието, че ищцата е
извършила процесното нарушение, то и в тази хипотеза наложеното наказание би било
незаконосъобразно, поради липса на пропорционалност на тежестта му с тази на
нарушението, съобразно критериите установени в чл. 189 ал. 1 от КТ. Според този текст при
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Тежестта на нарушението се преценява с оглед размера, обема и вида на неизпълнение на
трудовите задължения, вредите причинени на работодателя и прочее. В случая се касае до
нарушение, което само формално е нарушило нареждане на работодателя без да е
причинило каквито и да е вреди за същия. Посоченото в заповедта, с която е наложено
наказанието препятстване на отварянето на кабинет № 23, поради невръщане от ищцата на
ключа за него във възможни случаи на аварийни ситуации, които биха наложили отварянето
на кабинета са хипотетични и не могат да бъдат ползвани при определяне на вида на
наказанието. Дори и да бъде хипотетично прието, че ищцата е извършила процесното
нарушение, би се касаело до небрежност от нейна страна, която предвид здравословното
състояние – била е в отпуск, поради неработоспособност, би обусловила устно смъмряне
или налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“. Този извод не се разколебава от по-
рано наложеното на ищцата със Заповед № 251з-3791/09.08.2022 г. на директора на Второ
РУ – Бургас наказание „Забележка“, доколкото обстоятелствата, при които е извършено
нарушението /ако бъде хипотетично прието, че е извършено/ и мотивите на ищцата за
извършването му, в конкретния случай, също са смекчаващи дициплинарната отговорност
– твърдяното нарушение е извършено по време на ползване на отпуск, поради
неработоспособност, при което съзнанието на ищцата е било до голяма степен заето с
въпроси свързани със здравето, което макар да не я оправдава в случай на извършено
нарушение, предполага налагането на по-леко наказание, различно от „Предупреждение за
уволнение“.
По изложените съображения и в тази хипотеза, настоящият състав приема, че
наложеното наказание е незаконосъобразно.
С оглед горното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде отменено наложеното на ищцата със Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г. на
директора на Второ РУ – Бургас наказание „Предупреждение за уволнение“ следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените
доказателства на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно-
деловодни разноски. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса върху
неоценяем иск в размер на по 80 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наложеното от работодателя ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. Б. *** на А. В. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б. ***
наказание, „Предупреждение за уволнение“ със Заповед № 251з-4592/14.09.2022 г. на
директора на Второ РУ - Бургас, на основание чл. 357 от КТ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
Б. *** да заплати на А. В. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** сумата от 500 лева
/петстотин лева/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
Б. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен
съд сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща дължима държавна такса, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6