№ 11168
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110169445 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от 06.12.2021г. и уточнителна такава от 14.12.2021г. и от
19.12.2021г. на Б. В. В., ЕГН ********** лично и за децата В. М. Г. ЕГН ********** и С.
М. Г. ЕГН **********, срещу М. И. Г., ЕГН ********** за защита по ЗЗДН. Молителят
излага твърдения за извършени спрямо него и децата от ответника актове на домашно
насилие на 02.12.2021г. и моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН. В молбата се
посочва, че на 02.12.2021г. около 08.30 часа ответникът влязъл насилствено в дома на
молителката, находящ се на адрес в гр. София, ж.к. Люлин, №9, бл.962, ет.1, ап.2 .
Молителката сочи, че ответникът силно тропал по входната врата, след като тя отишла на
работа, а в апартамента останали двете непълнолетни деца. Детето С. отворило вратата, при
което ответникът нахълтал в апартамента и отишъл в стаята, където спяло детето В..
Ответникът започнал да я буди като я бутал. Молителката твърди, че с тези свои действия
ответникът е упражнил психическо насилие над нея и децата, както и принуда върху децата.
Ответникът не взема становище по молбата.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното: Молителката има общи деца- В. и С., с ответника, но в настоящия
случай процесните актове на домашно насилие останаха недоказани. Молителят твърди, че
не е имало очевидци на процесните актове на насилие. Представената декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН няма характер на годно доказателствено средство, защото като пострадали
лица се сочат непълнолетните деца, които не могат да подават декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН, с оглед предвидената наказателна отговорност за деклариране на неверни данни.
1
Същевременно за молителката не е посочен извършен конкретен акт на домашно насилие
от страна на ответника, тя не е била на адреса. Представените документи от полицейска
проверка не са относими към настоящия случай, тъй като са с последващо време от
посоченото от молителката, дори годината е следваща-2022г. Следва да се отбележи, че
описаните действия от молителката не могат да се приемат за акт на домашно насилие, тъй
като децата са сравнително големи, а ответникът е баща им, като намерението му най-
вероятно е било желанието да ги види, за което е възпрепятстван от молителката,
позоваваща се на издадена заповед за незабавна защита отпреди около седем години,
очевидно загубила своето действие към днешна дата. Не се доказа да има упражнено
насилие от страна на ответника върху молителя или върху децата. От материалите по
представената полицейска проверка също не може да се установи категорично твърдян акт
на домашно насилие на процесната дата.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо
домашно насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване
правата и законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда
изключително внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства.
Процесът обаче, не следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение
и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителя против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителят да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 75
лева. Претенцията на молителя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение
като неоснователна.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. В. В., ЕГН ********** лично и за децата В. М.
Г. ЕГН ********** и С. М. Г. ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита
срещу М. И. Г., ЕГН ********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. В. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3
ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. В. В., ЕГН ********** за присъждане
на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3