М О
Т И В И
към присъда, постановена по н.ч.х.д.№ 341/2018г. по описа на РС-Б.С.
С частна тъжба П.Г.Д. *** е повдигнал против Н.Ц.К.
*** обвинение за извършено
престъпление по чл. 146,
ал. 1 вр. чл.148, ал.1, т.4 от НК.
В тъжбата се сочи, че на 15.05.2018г. на частният
тъжител Д. му се наложило да отиде до Техническа служба, находяща се в сградата
на Община Б.. На входа бил посрещнат от подсъдимия Н.К. ***, който му препречил
пътя да влезе в сградата, като му отговорил, че „не можеш да влизаш тук, бе,
македонец”. Частният тъжител му отговорил, че е българин, а не македонец, но
подсъдимия продължил да го обижда, като му казал: „не си българин, македонец
си”, продължавал да му пречи да влиза и му казал, че той бил законът тук, а на
частният тъжител му е забранено да влиза
в Общината. Сцената се разиграла в сградата на кметството, където посетители
и служители на Общината станали свидетели как К. е обиждал Д. и го унижавал. След
влизане в Общината частният тъжител бил последван от подсъдимия К., който
пристъпил към него и го нарекъл „лъжец такъв”, тъй като му бил казал, че отива
до Техническа служба, а си получавал кореспонденцията. Въпреки
предупрежденията, К. нарекъл няколко пъти частният тъжител „лъжец”. В жалбата
се твърди, че подсъдимият с тези думи е унизил честта, достойнството му и
доброто име, което имал в селото, както и на неговите родители.
В съдебно заседание е изменена частната тъжба, като към
обидните думи е добавена и думата „простак”.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 5000.00
лева, имащи характера за претърпените от престъплението неимуществени вреди.
Повереникът на частният тъжител в
ход на съдебни прения излага, че деянието е доказано и подсъдимия следва да
бъде осъден, а гражданския иск да бъде присъден в целия поискан размер.
Защитникът на подсъдимия моли на
основание чл.304 от НПК подзащитният й да бъде признат за невинен по
повдигнатото обвинение, като излага мотиви за това. Относно гражданския иск
изразява становище, че същият следва да бъде отхвърлен.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, които анализирани по отделно и съвкупност дават основание
на съда да приеме следното:
Подсъдимият Николай Ц.К. ***, на
длъжност „денонощен оперативен дежурен”. Едно от основните задължения на подсъдимия
е осъществяване на пропускателен режим и контролира влизането и излизането на
работници, служители и граждани, като изисква и проверява документи за
самоличност.
Частният тъжител П.Г.Д. твърди,
че на 15.05.2018г. отишъл до Техническа
служба в Община –Б., като на работа бил подсъдимия Н.К., който му попречил да
влезе в сградата на общината. Нарекъл го „македонец”, а след известно време
„лъжец такъв” и „простак”. Това се случило в присъствието на много служители на
общината и граждани. От тези думи частният тъжител се почувствал обиден, тъй
като той от дълги години живее в с.Б., повечето хора го били познавали лично,
както него, така и семейството му се ползвали с добро име в селото. По делото е
разпитана и свидетелката М.К.Г., доведена от частния тъжител, която в
показанията си твърди, че работи във фирмата „Боклер”, като
продавач-консултант. Магазинът се намира в близост до Община - Б.. Спомня си,
че частният тъжител Д. я е повикал, като й казал: „елате да чуете”. В същото
време тя каза, че е чула как подсъдимия нарича частния тъжител с думите
„македонец” и „простак”. Твърди, че в общината са били само частния тъжител,
който е стоял на гишето и е разговарял с подсъдимия, който е бил от другата
страна на гишето. По делото е разпитан и свидетеля В.К., който работи като
старши специалист „Незаконно строителство и надзор” в Община – Б.. В своите
показания той си спомня, че по телефона му се е обадил дежурния от входа на
общината – подсъдимия, като му е заявил, че при него иска да влезе „Пепи
Македонеца”. Той е помолил подсъдимия да го задържи, тъй като имало граждани
при него. По-късно свидетелят К. е разбрал, че е имало спор, относно влизането
между жалбоподателя П.Д. и подсъдимия. Докато е бил в стаята свидетелят К. не е
чул да има някакъв скандал между двамата. Свидетелят заяви, че частният тъжител
в с.Б. го наричат „Македонеца”, като изрежда и други наименования /прякори/,
които имат и други хора от с.Б.. По делото са разпитани свидетелите Г.П. З. и П.П.Х.,
като свидетелката П.Х. по време, когато се твърди, че е възникнал скандала, е
работила в Община – Б., като деловодител. И двете свидетелки са категорични, че
не са чули и не са видели да има скандал между частния тъжител и подсъдимия.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Г. З. и П.Х., тъй като и двете твърдят, че не са чули и видели нищо
и с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, с
изключение на твърдението на свидетелката З., че от другата страна на улицата
има хранителен магазин, който е на около 30-40 метра, вляво срещу входа на
общината.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката М.К.Г., която е работила в магазин, намиращ се в сграда,
собственост на частния тъжител Д.. В разпита си тя твърди, че магазинът се
намира от другата страна на улицата, на около 10 метра от входа на сградата на
Община – Б., а според свидетелката Г. З. той е на около 30-40 метра от входа на
общината. Разминаването между
показанията на двете свидетелки в конкретния случай е значително. Свидетелката Г.
твърди, че е била пред магазина си, когато частният тъжител я е извикал да
дойде и да чуе, а тя твърди, че в същото време е чувала разговора, като
подсъдимия по нейни думи е наричал частния тъжител „Македонец”. Тя твърди, че
точно когато Д. я е извикал е чула подсъдимият да го нарича и „простак”. В тази
връзка, както беше казано по-горе разстоянието между входа на общината и
магазинът е значително, а свидетелката твърди, че е чула разговора между
двамата, то възниква въпроса как другите свидетели не са чули разговора, макар
да са били в кабини, но значително по-близо до двамата, а също така как други
преминаващи лица също не са чули разговора.
Единственият според съда
незаинтересован свидетел, това е свидетелят К., който твърди, че по телефона
подсъдимият му е казал, че „Пепи Македонеца” иска да влезе при него. За това
съдът кредитира показанията на този свидетел.
Приетите по делото писмени
доказателства, а именно: график на денонощните оперативни дежурни в Община Б.
за месец май 2018г. е видно, че подсъдимият на 15 май 2018г., когато се твърди,
че е извършил престъплението, не е бил по график на работа. Същото се
потвърждава и от извадката на представената протоколна тетрадка за посещение на
гражданите в Община Б. от защитата, а също така и от Община – Б., от която е
видно, че частният тъжител на 15.05.2018г. не е посещавал Община – Б..
Посещавал е Община – Б. на 17.05.2018г. Следователно съдът кредитира тези
писмени доказателства, тъй като са относими към предмета на доказване.
След разпита на свидетелка М. Г. беше
поискано изменение на обвинението, като към обидните думи беше добавена и
думата „простак”. Това изменение беше прието от съда. След изискване на графика
от Община – Б., на по-късен етап беше поискано изменение на обвинението, че
деянието не е извършено на 15-и май, а на 17.05.2018г., като първо се
изтъкваше, че частният тъжител бил поискал изменение, но то не било вписано в
протокола от съдебно заседание, а на по-късен етап се твърдеше, че това е
техническа грешка, без да се представят каквито и да е доказателства за това.
Съдът отказа повторно изменение на обвинението, тъй като същото е направено
след изтичане на шестмесечния срок.
Прави впечатение на съда, че
частната тъжба се изменяше всеки път, в зависимост от доказателствата, които са
събрани по делото.
В тази връзка, съдът отново
намира за необходимо да се върне на показанията на свидетелката М.К.Г.- както
беше написано по-горе, които съдът не кредитира, но тя твърди, че е чула
подсъдимият да нарича частния тъжител „простак”. Съдът напълно се солидализира
с тезата на защитата, че по българското законодателство обидата е присъствено
престъпление, тъй като за съставомерността на деянието по закон се изисква присъствието на обидения, който е
следвало да възприеме думите, които да са унизителни за неговата чест и
достойнство. Т.е. обиденият трябва лично да възприеме думите. Тъй като тази
дума не е описана в частната тъжба, то съдът намира, че тя не е възприета от
частния тъжител или не е изречена от подсъдимия.
За обидната дума, изложена в
частната тъжба - „лъжец такъв”, не се събраха никакви доказателства подсъдимият
да е наричал частния тъжител с тази дума. Следователно в тази част, за тази
дума, обвинението се явява и недоказано.
Съдът намира за единствено
доказано, че подсъдимият е нарекъл частния тъжител с израза „Пепи Македонеца”.
Съдът намира, че тази дума не е обидна, тъй като частният тъжител е известен с
това име в с.Б.. Македонец идва от думата Македония, а до скоро имаше държава с
това наименование, а има и област Македония в Гърция. В частната тъжба частният
тъжител е описал, че родителите му са се заселили в с.Б., като бежанци, след
анексирането на Южна Македония от Гърция и за това е известен с това име в
селото, което се потвърди и от свидетеля К..
Както беше споменато по-горе, на
15.05.2018г. подсъдимият не е бил на работа и следователно не е имал качеството
„длъжностно лице”.
От събраните доказателства по
делото се установява, че на 15.05.2018г. между двамата не се е случило нищо.
Подсъдимият на 15.05.2018г. не е бил на работа, видно от графика за
дежурствата, а частният тъжител не е посещавал сградата на Община –Б., видно от
дневника /тетрадка/ за посещения на лица в Община-Б..
От доказателствата по делото става ясно, че
подсъдимият е бил на работа на 17.05.2018г. и на същата дата частният тъжител Д. ***-Б., но в частната
тъжба се твърди, като дата на извършване на деянието 15.05.2018г.
Относно твърдението на адв.С., че
тетрадката за посещения на гражданите в Община-Б. е създадена за целите на
настоящето дело и за организиране защитата на подсъдимия, то съдът намира, че
тази тетрадка е създадена, с цел отбелязване на гражданите, посещаващи
общината. Тя е създадена от преди датата, на която се твъди, че е извършено
престъплението. В представената от защитата копие на тази тетрадка, както и от
Община Б., представените копия започват от различни дати, които са предходни на
датата 15.05.2018г.
Действително повереникът на
частният тъжител – адв.Р.С. представи на съда Тълкувателно решение № 34 от
03.08.1990г. по н.д. № 29/90г. на ОСНК, докладчик председателя на отделение
Ташо Ташев, където в т.2 се казва: „съдът не следва да прекрати производството,
ако тъжителят поиска поправка на датата, на която е узнал за извършеното
престъпление. Когато към датата на съдебното заседание този срок е изтекъл,
съдът не следва да прекрати производството, ако по искане на тъжителя
констатира, че се касае за фактическа или техническа грешка, допусната при
изготвяне на тъжбата. В този случай той трябва да се произнесе с определение и
да допусне или не поправка на тъжбата.”
Съдът е запознат с Тълкувателното
решение изцяло и той не е прекратил производството по делото. На следващо място
той е изменил веднъж обвинението, като е допуснал добавяне на думата „простак”
към обидните думи. Съдът е отказал изменение на обвинението относно датата на
извършване на престъплението, тъй като е изтекъл шестмесечният срок, в който
частният тъжител има право да подава тъжба и да изменя същата. Това искане е
направено извън този срок и за това съдът го е отказал. На следващо място, само
за допълнение, следва да се отбележи, че не се посочиха никакви доказателства,
че се касае за фактическа или техническа грешка при изготвяне на тъжбата.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита, че подс. К. от обективна и субективна страна не е извършил
съставомерни деяния по чл.146, ал.1 вр. чл.148, ал.1, т.4 от НК
спрямо частният тъжител.
Не
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.146 от НК, тъй като не е нанесъл обида на частния тъжител, по следните съображения: За да е налице
обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно
годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни и цинични.
Инкриминираните изрази следва лично да са чути и възприети от пострадалия. Не бяха ангажирани конкретни доказателства по делото, които да сочат, че на 15.05.2018г. са използвани обидни думи „лъжец такъв”, „македонец” и „простак”, т.е. на
15.05.2018г. не е имало среща между двамата /подсъдимия и частният тъжител/ на
входа на община Б., тъй като подсъдимият не е бил на работа, а частният тъжител
не е ходил до Община Б., видно от писмените доказателства – тетрадка за
посещенията на граждани в Община Б..
Такава
среща между двамата е имало на 17.05.2018г., но както беше споменато по-горе,
единствената дума, за която се събраха доказателства, това е „македонец”, но
според съда това не е обидна дума.
Тези факти, наред с необходимостта от пълно доказване на
обстоятелствата по тъжбата, мотивират съдебния състав да постанови своя акт,
като признае подсъдимия за не виновен в извършено престъпление по чл.146 ал.1 вр. чл.148, ал.1, т.4 от НК.
Изпълнителното деяние на
престъплението обида по чл.146 от НК се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.
Чрез тези действия или бездействия е достатъчно да се унизи честта или
достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие,
независимо от начина и формата на казването или извършването. За осъществяване
на състава на чл.146, ал.1 от НК не е достатъчно обидения физически да присъства на място,
където са казани обидните думи и изрази или извършени обидните действия
/жестове, мимики и др./. Необходимо е още те да бъдат възприети от пострадалия.
Ето
защо настоящият съдебен състав стигна до изводите, че деянията визирани в
тъжбата не са съставомерни, тъй като за това е необходимо кумулативната
даденост на всички признаци от субективна и обективна страна, поради което
следва подсъдимият да бъде оправдан по обвиненията по чл.146, ал.1 вр. чл.148, ал.1, т.4 от НК.
При горните съображения и след като
обвинението не бе доказано по несъмнен начин, съдът на основание чл.304 НПК
призна подсъдимия Н.Ц.К. за невинен в престъплението по чл.146, ал.1 вр. чл.148, ал.1, т.4 от
НК и го оправда.
При този изход на делото и тъй като не се
доказа повдигнатото обвинение, то съдът прие, че предявеният граждански иск за
неимуществени вреди от тъжителят П.Г.Д. срещу
подсъдимият е неоснователен и недоказан, поради което го отхвърля.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.190 ал.1 НПК съдът осъди тъжителят да
заплати на подсъдимия направените от него разноски
по делото в размер на 800 лв. за адвокатско
възнаграждение.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: