РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Велико Търново, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова
ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20224100500192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 8 от 04.01.2022г., постановено по гр. д. №
1870/2021год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявените от
П. С. М. от град Горна Оряховица, ул. ".", № ., ет.., ап.., с ЕГН: **********
срещу "..." АД, със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, ж.к.
..., ул. "...", № ., с ЕИК: ..искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2
ЗЗДискр., чл.357, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като
неоснователни и недоказани; осъдил е П. С. М. от град Горна Оряховица, ул.
"." № ., ет. ., ап. ., с ЕГН ********** да заплати на "..." АД, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ж.к. ..., ул. "..." № ., с ЕИК .сумата
в размер на 3 000.00 лева /три хиляди лева /, представляваща направени от
дружеството разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от П. С.
М. от град Горна Оряховица, ЕГН: **********. В жалбата се изтъкват
съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че
районният съд не е преценил правилно представените по делото
доказателства. Моли въззивния съд да отмени решението на ГОРС и да
уважи изцяло предявената искова молба.
Ответник жалба „..." АД, гр. Велико Търново оспорва жалбата
изцяло. Заема позиция, че решението на първоинстанционния съд е правилно
и следва да се потвърди.
ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за
установено следното:
По гр. д. № 1870/2021год. ВТРС е постановил решение, с което е
отхвърлил обективно съединените искове на П. С. М., както следва: да бъде
прието за установено, че със Заповед № 54-ЧР от 22.04.2021 година, с която
на ищцата е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ и със
Заповед № 62 от 07.06.2021 година, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ по отношение на П.М., е осъществена
дискриминация под формата на „тормоз“, на признак „лично отношение“,
като ответникът бъде осъден да преустанови нарушението и възстанови
положението преди нарушението, като се въздържа в бъдеще от
нарушения; да бъде отменена Заповед № 54-ЧР от 22.04.2021 година, с
която на ищцата е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“; да
бъде признато уволнението, извършено със Заповед № 62 от 07.06.2021
година, за незаконно и същото да бъде отменено, като ищцата бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Отговорник,
спомагателни дейности“, както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата в размер на 6 600.00 лева, частично от 9 300.00 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението й, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр.
аргументацията на районния съд се изразява в това, че от събраните по
делото доказателства не може да бъде направен извод, че спрямо ищцата
2
са осъществени каквито и да е актове на дискриминация на работното й
място, както от нейни колеги, така и от самия й работодател.
По исковете с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда аргументацията на районния съд се
изразява в това, че извършването на дисциплинарните нарушения от
ищцата е установено по безсъмнен начин с приложените по делото
доказателства; самата ищца не оспорва самите нарушения, които са
констатирани при всички проверки за изпълнение на задълженията й, като
посочва, че тези нарушения са нормални в производствения процес; самите
нарушения, подробно описани както в уведомителното писмо-покана, така и
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, представляват
неизпълнение на трудовите задължения, които са вменени на
работника/служителя и са посочени в длъжностната характеристика за
заеманата от ищцата длъжност; при съобразяване на тежестта на
нарушенията с оглед определяне на наказанието следва да се вземе предвид и
наличието на системност на неизпълнението на трудовите задължение от
страна на ищцата, обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание; обективният - утежняващ признак, в този случай е
повторяемост на нарушенията, при издаване на процесната заповед са
спазени изискванията на чл. 193 - 195 КТ и не са налице формални нарушения
по нейното издаване; същата е мотивирана достатъчно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 195 КТ.
Тази аргументация на районния съд е правилна.
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. : забранена
е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Според ал.2 на същия член, пряка дискриминация е всяко по-
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а съгласно ал.3 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени
в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
3
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно
оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и
необходими. Съгласно чл.6, ал.1 от Конституцията на Република България, в сила
от 13.07.1991г., всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, а
съгласно ал.2 всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения
на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние. В чл.14 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи от 04.11.1950г., наименован “Забрана
за дискриминация“ е провъзгласено, че „Упражняването на правата и свободите,
изложени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана
на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален
или социален произход, принадлежност към национално малцинство, рождение и друг
някакъв признак. Цитираните правни норми по отделно и в своята съвкупност
регламентира и дават една изключително сериозна, засилена и ефективна защита срещу
всякаква форма на пряка и непряка дискриминация, както и предвиждат адекватен и бърз
механизъм за защита срещу каквато и да било форма на защита с възможност за
незабавно прекратяване на дискриминацията, забрана за в бъдеще такава да бъде
осъществявана, както и санкциониране на извършителя на дискриминацията освен чрез
заплащане на обезщетение за причинени вреди така и публично разгласяване на факта на
осъществената дискриминация чрез публикации или по друг начин, както възможност и
други засегнати от него лица да участват в производството (чл.72 ал.1 и ал.2 от
ЗЗДискр.).
В конкретния случай ищцата основава исковите си претенции на
твърдения, че е дискриминирана под формата на „тормоз“ на признака
„лично положение“, чрез извършване на многобройни проверки при
изпълнение на трудовите й задължения. Настоящият въззивен съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен извод, че спрямо ищцата са осъществени каквито и да е актове на
дискриминация на работното й място, както от нейни колеги, така и от
самия й работодател. От показанията на всички разпитани по делото
свидетели – както такива, които са били нейни ръководители, така и
такива, които са работили на същата длъжност, безспорно се установява,
че не е имало различно отношение към ищцата спрямо останалите
служители в ответното дружество. Следва да се има предвид, че
основното задължение на работника/служителя е стриктно да изпълнява
трудовите си задължения, като право на работодателя е да следи,
контролира и изисква това от своите работници, независимо на каква
4
длъжност работят и дали изрично е предвидено извършването на някакви
проверки.
По исковете с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда: въззивният съдебен състав, приема за
неоснователни доводите, че заповедта, с която е наложено наказание
„Предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразна, тъй като не е
мотивирана в достатъчна степен, напротив - същата е мотивирана в
съответствие с разпоредбата на чл.195 КТ. В процесната заповед е посочен
нарушителят, нарушенията, кога са извършени, наказанието, както и
законният текст, на основание на който се налага наказанието. Отделно
от това преди издаването на процесната заповед, от ищцата са изисквани
обяснения, като самото уведомителното писмо-покана, което служителят
е отказал да получи, също е мотивирано максимално. Извършването на
дисциплинарните нарушения е установено по безсъмнен начин с
приложените по делото Чек-листи и фотоснимки към тях. Същевременно в
тази насока са и събраните по делото гласни доказателства.
Дисциплинарното производство, по което е наложено наказание
„Уволнение“ е започнало във връзка с проверка от 09 май 2021 година. За
тази проверки е приложен Чек-лист за производствена среда от 09.05.2021
година, ведно с фотоснимки /л. 220 – 238/. Не се спори между страните, а и
се установява от приложените доказателства, че с Уведомително писмо –
покана, изх. № 156-ЧР от 18.05.2021 година на „...“, ищцата е поканена в
срок от три работни дни да даде писмени обяснения за извършеното
дисциплинарно нарушение, като е отразено и че писмото е получено от
ищцата лично на 21.05.2021 година срещу подпис. Със Заповед № 62 от
22.04.2021 година /л. 241-243/ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, на ищцата
е наложено наказание „Уволнение“ за извършени от нея системни нарушения
на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената
работа, а именно задължения, описани в длъжностната характеристика в
т. 7 и т. 13, като са описани констатираните нарушения от 09.05.2021
година, както и нарушенията, за които на ищцата са наложени четири
наказания „Забележка“ и наказание „Предупреждение за уволнение“.
Нарушенията на трудовите задължения е квалифицирано от работодателя
по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, а именно – неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологични правила. Настоящият съдебен
5
състав, приема че при издаване на процесната заповед са спазени
изискванията на чл. 193 - 195 КТ и не са налице формални нарушения по
нейното издаване. Същата е мотивирана достатъчно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 195 КТ.
От така изяснената фактическа и правна страна следва, че
уволнението е законосъобразно. Следва да бъде потвърдено постановеното
първоинстанционно решение.
На основание чл.272 от ГПК и в съответствие с потвърждаването
на първоинстанционно съдебно решение, въззивният съд препраща и към
мотивите на районния съд.
При този изход на делото, на ответник жалба следва да се присъдят
направените разноски за въззивната съдебна инстанция.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8 от 04.01.2022г. постановено по гр. д.
№ 1870/2021год. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА П. С. М. от град Горна Оряховица, ул. "..", № .., ет.., ап.., с
ЕГН: ********** да заплати на "..." АД, със седалище и адрес на управление:
град Велико Търново, ж.к. ..., ул. "...", № 6, с ЕИК: ..сума в размер на 3 000.00
лева /три хиляди лева /, представляваща направени от дружеството
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл.7,
ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6