Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 01.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XIX-ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Валентина Петкова, като разгледа докладваното
от съдия Петкова гражданско дело № 1458 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/:
Образувано
е по искова молба на Ж.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която против
„Център за спешна медицинска помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/, с ЕИК *********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „Панайот Хитов” № 24, са предявени обективно съединени
искове: 1./ за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като
незаконосъобразна на заповед № РД-13-11/21.02.2019г. на директора на ответното
дружество, с която трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 71, ал.
1 от КТ, е прекратено, считано от 21.02.2019 г.; 2./ за заплащане на
обезщетение в размер на 2047,50 лв. за времето, през което ищцата е останала
без работа поради уволнението – 22.02.2019г. – 14.04.2019г., с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Исковата
молба се основава на следните обстоятелства: Ищцата се намирала в трудово
правоотношение с ЦСМП Добрич, считано от 30.08.2018г., като заемала длъжността
„медицинска сестра”. Трудовият договор бил сключен с клауза за изпитване от 6
месеца в полза на работодателя. С допълнително споразумение от 01.01.2019г.
била променена длъжността на ищцата – от „медицинска сестра” на „акушерка”,
както и размера на възнаграждението й. За периода 19.02.2019г. – 21.02.2019г. Ж.И.
била хоспитализирана в МБАЛ Добрич АД. На 19.02.2019г. ищцата била уведомена от
директора на ответното дружество, че трудовото й правоотношение ще бъде
прекратено поради подадени срещу нея жалби. На 21.02.2019г. Ж.И. се срещнала
лично с директора на ЦСМП Добрич, който й обяснил, че 5 фелдшера не желаят да
работят с нея и поради това ще бъде уволнена. Дал й да подпише един документ,
който ищцата не прочела. Същата отказала, но й било обяснено, че отказът й няма
значение. На същия ден ищцата се върнала в МБАЛ Добрич, от където по-късно през
деня била изписана. За времето от 22.02.2019г. до 26.02.2019г. й бил издаден
болничен лист. След изтичането на този срок се срещнала със служителя,
изпълняващ длъжността ТРЗ при ответника, който отказал да й върне трудовата
книжка, тъй като ищцата не желаела да подпише заповедта за прекратяване на
трудовото си правоотношение. Ж.И. подала жалба в Инспекцията по труда. Същата счита,
че не са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото й
правоотношение – на 21.02.2019г. е ползвала болничен поради временна
неработоспособност; процесната заповед не й е връчена редовно; работодателят не
й е обяснил причините за уволнението.
Ответникът
оспорва в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК основателността на исковете
– фактите, изложени в исковата молба били ирелевантни; ищцата не сочела
конкретни пороци на атакуваната заповед; трудовият договор е прекратен
законосъобразно в срока на изпитване, като преценката на работодателя не
подлежи на контрол. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и
за присъждане на разноски.
С
определение от 29.05.2019г., след срока по чл. 312, ал.2 от ГПК, по молба на
ищцата съдът е предоставил на последната правна помощ – процесуално
представителство по настоящото дело.
В
съдебно заседание, проведено на 17.06.2019г., ищцата, лично и чрез адв. Д. Д.,
като служебен адвокат, поддържа исковата молба. Навеждат се твърдения, че
клаузата за изпитване, включена в трудовия й договор от 30.08.2018 г., е
недействителна поради заобикаляне на закона. Допълнителното споразумение от
01.01.2019г. се явявало втори трудов договор при същия работодател, тъй като
била налице промяна на длъжността на ищцата от „медицинска сестра“ на „акушерка“.
Ж.И. се справяла с възложената й работа, доказателство за което била й
атестационната й оценка. Същата била уволнена поради подадени срещу нея жалби
на колеги, които не искали да работят с нея, което било недопустимо. По
изложените съображения в исковата молба се твърди, че прекратявайки процесния
трудов договор, ответното дружество е нарушило и разпоредбата на чл. 8, ал.1 от КТ.
В
съдебно заседание, работодателят, чрез адв. Д. Д., поддържа депозирания
отговор. Моли съдът да не обсъжда релевираните от ищцата едва в първото съдебно
заседание допълнителни възражения за недействителност на клаузата за изпитване,
като преклудирани. Съдът трябвало да изследва само въпроса били са налице
предпоставките работодателят едностранно да прекрати трудовия договор с ищцата
в изпитателния срок. По изложените съображения ответното дружество моли за отхвърляне
на предявените искове, претендира разноски.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По
делото не е спорно, а и видно от трудов договор от 30.08.2018г. между
ответникът „Център за спешна медицинска помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/ и ищцата Ж.Г.И.
е възникнало трудово правоотношение, на основание чл. 70, ал.1 и ал.2 от КТ. По
силата на посоченото трудово правоотношение, ищцата е започнала работа на
длъжността „медицинска сестра“ в ответното дружество.
Договорът
е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя, равен на 6 месеца, а
продължителността му е за неопределено време. Основното месечно трудово
възнаграждение е уговорено в размер на сумата от 749 лева. С допълнително
споразумение от 01.01.2019г., неразделна част от трудовия договор от 01.01.2019г.,
страните са постигнали съгласие за промяна на длъжността на ищцата – от
„медицинска сестра“ на „акушерка“.
Със
заповед № РД-13-11/21.02.2019г. на управителя на ответното дружество трудовото
правоотношение с ищцата, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, е прекратено с
вписано основание „трудовият договор се прекратява в срока на изпитване“.
Посочено е, че заповедта е връчена на Ж.И., при условията на отказ на
21.02.2019г., удостоверен с подписите на двама свидетели.
По
делото не е спорно, че в периода 19.02. – 26.02.2019г. ищцата е ползвала
болничен поради временна неработоспособност. Същата признава, че на
21.02.2019г. се е явила при работодателя, но отказала да получи атакуваната
заповед.
По
искане на ищцата е разпитана свидетелката К. Х. Д., от показанията на която се
установява възникнал конфликт между ищцата и част от фелдшерите в ЦСМП, които
подали жалба до работодателя. Свидетелката знае, че Ж.И. е отказала да подпише
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ.
На
основание чл. 154 от ГПК работодателят следва да установи, че законосъобразно е
упражнил субективното и преобразуващо право да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата.
В
тежест на ищцата е да докаже във връзка с предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ, че в посочения период действително не е била заета по трудово
правоотношение, както и размера на иска, определен от размера на брутното
трудово възнаграждение през последния пълен работен месец преди уволнението.
Възраженията
по чл. 74, ал.4 във вр. с ал.2 от КТ /за обявяване за недействителна поради
заобикаляне на закона на клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя
в трудовия договор, сключен между страните/, заявени едва в първото съдебно
заседание, след срока по чл. 312, ал.2 от ГПК, като преклудирани не следва да
се обсъждат.
Съобразно
съдопроизводствените правила /и конкретно –диспозитивното начало в гражданското
съдопроизводство – чл. 6, ал. 2 от ГПК/ съдът следва да разгледа наведените с
исковата молба доводи за незаконосъобразност на уволнението. В исковата молба
ищцата е навела следните твърдения: уволнението й е извършено по време, когато
същата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност; заповедта не й е
връчена надлежно; работодателят не й е дал обяснения защо прекратява трудовото
правоотношение. Определението за
предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, на осн. чл.
95, ал. 3 от ГПК, т.е от 27.05.2019г. Встъпването на адв. Д. Д. като служебен
адвокат на ищцата на един по-късен етап от производството не преодолява
преклузиите, уредени в ГПК. Съдът
основава решението си само на наведените от ищеца в исковата молба факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Предявеният иск не може да
бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца в исковата молба.
От
приетите по делото доказателства се установява, че договорът между страните е
сключен с шестмесечен изпитателен срок на основание чл. 70 от КТ, уговорен в
полза на работодателя. Шестмесечният срок за изпитване е започнал да тече от 30.08.2018
г. и е следвало да изтече на 28.02.2019 г. Разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ
предвижда, че в срока за изпитване не се включва времето, през което работникът
или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини
не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Поради това дните, през
които ищца е ползвала отпуск по болест
не се включват в срока за изпитване. Срокът,
който се брои по месеци, следва да се удължи с посочените 8 дни, през които
ищцата е била в болничен отпуск. Изчислен по посочения начин, срокът за
изпитване изтича на 08.03.2019 г.
Когато
трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на
прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е
достигнало до насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за
пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора /Решение №
49 от 15.03.2018 г. по гр. д. № 2837 / 2017 г., IV г. о. на ВКС
/. Съобразно съдебната практика следва да се приеме за доказано връчване на
заповед за уволнение при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама
свидетели, каквато е и настоящата хипотеза. Отказът се установява и от
признанията на ищцата, наведени в исковата молба и поддържани в съдебно
заседание, че на 21.02.2019г. е отказала да получи атакуваната заповед.
Изпитателният
срок представлява по същество модалитет на договора и дава право на
работодателя да прекрати същия едностранно и без предизвестие през времетраене
на изпитателния срок, без да аргументира волеизявлението си, т.е. без да
мотивира акта си, тъй като преценката дали да приеме работника окончателно на
работа или не е изцяло в неговата власт и тази преценка не подлежи на съдебен
контрол. Към датата на прекратяване на договора - 21.02.2019г. /датата на
връчване на заповедта при условията на отказ/, изпитателният срок не е изтекъл.
Неоснователен
е доводът в исковата молба, че уволнението е незаконосъобразно като извършено
по време на отпуск по болест. Видно от оспорения акт трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.71 от КТ. При прекратяване на договор в изпитателния
срок и на посоченото основание, закрилата, установена с разпоредбата на чл.333,
ал.1, т.4 от КТ не намира приложение. Съгласно
константната съдебна практика договор със срок на изпитване може да бъде
прекратен от работодателя и до изтичане на срока, когато срокът е уговорен в
негова полза, дори и в случаите когато работникът е в отпуск поради временна
нетрудоспособност /в този смисъл: Решение № 1549 от 17.10.2002 г. по гр. д. №
3053 от 2001 г., III ГО на ВКС; Решение № 620/18.10.2010 г. по гр. д. № 1716/2009г, IV
г. о. на ВКС, и Решение №429/2015г. по гр.
дело № 132/2015г. на IV г. о. на ВКС и др./.
По
изложените съображения настоящия съдебен
състав приема, че заповедта, с която трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено, е правомерна и законосъобразна. Предвид на това искът за признаване
на прекратяващата трудовото правоотношение на ищцата заповед за
незаконосъобразна и нейната отмяна следва да се отхвърли.
При този изход от спора по главния иск
неоснователна се явява претенцията на ищцата, заявена по реда на чл.344, ал.1,
т.3 от КТ за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Относно отговорността за разноски:
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените от него разноски в размер на 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
Водим
от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Г.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против „Център
за спешна медицинска помощ - Добрич” /ЦСМП Добрич/, ЕИК *********, с адрес:
гр. Добрич, ул. „Панайот Хитов” № 24, обективно съединени искове, както следва:
1./ за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразна
на заповед № РД-13-11/21.02.2019г. на директора на ответното дружество, с която
трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, е
прекратено, считано от 21.02.2019 г.; 2./ за заплащане на обезщетение в размер
на 2047,50 лв. за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението – 22.02.2019г. – 14.04.2019г., с правно основание чл.344, ал.1, т.3
от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Ж.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Център за спешна медицинска помощ - Добрич” /ЦСМП
Добрич/, ЕИК *********, с адрес: гр. Добрич, ул. „Панайот Хитов” № 24, сумата от 360 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяване на
решението /01.07.2019г./, на основание чл. 315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: