Решение по дело №2238/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т. Т. К. от [населено място], [жк] [адрес] с адрес за получаване на съобщения [населено място], [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1253-000265/28.08.2023г. издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Прави искане да се отмени заповедта.

Ответникът – младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – Д. Т. Л., редовно уведомен, прави искане да не се вземат в предвид описаните в жалбата обстоятелства и същата да не бъде уважена.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение № 1034191/28.08.2023 г. е съставен на М. М. Ч., за това, че на 28.08.2023 г., в 14,30 ч. в [населено място], бул.Съединение (Л.) е установен да управлява л.а.Нисан 370 3 рег.№ [рег. номер], собственост на Т. Т. К. (посочена в АУАН като Д.), след като е лишен от това право по административен или съдебен ред с НП № 22-0869-001286, влязло в сила на 24.02.2023 г.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1253-000265/28.08.2023 г. издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Заповедта е връчена на 19.10.2022г. на Т. К., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 2374/01.11.2023 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.43, ал.4 във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, да прилагат заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

Заповед № 23-1253-000265/28.08.2023 г. е издадена от компетентен орган, а именно младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – Д. Т. Л., съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и делегираните му правомощия със заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОД на МВР [населено място].

Обжалваната заповед е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че Т. К. е собственик на превозното средство на което е прекратена регистрацията, правилно тя е определена като адресат на заповедта.

За да наложи процесната ПАМ административният орган е приел, че са налице основания по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, тъй като процесният автомобил е управляван от водач, чието СУМПС е отнето по административен ред, с влязло в сила наказателно постановление.

По делото не се установява лек автомобил с рег.№ [рег. номер] да е бил управляван на 28.08.2023г. от лице, което към този момент е било лишено от правото за управлява МПС по административен ред.

В докладна записка рег.№ 1253р/29.08.2023 г. изготвена от мл.инспектор А., ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, за водачът М. Ч. е посочено, че има влязло в сила на 24.02.2023 г. наказателно постановление, с което свидетелството му за управление на МПС е отнето по административен ред.

С определение от 08.01.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Същевременно, доколкото по делото липсват доказателства за заеманата от ответника длъжност и не са представени както цитираното наказателно постановление, така и справка за нарушител водач на М. Ч., а е представена такава на жалбоподателя – Т. К., с това определение ответникът е задължен и да посочи точната длъжност която заема, като ангажира съответните доказателства, както и да представи доказателства, че свидетелството за управление на МПС на М. М. Ч. е било отнето към 28.08.2023 г. По делото са представените единствено доказателства за длъжността която заема ответника, но не и че свидетелството за управление на МПС на М. Ч. е било отнето към посочения момент.

След като по делото не са представени доказателства, че към 28.08.2023 г. лицето управлявало собствения на жалбоподателя автомобил е било лишено от правото да управлява МПС по административен ред, както се сочи в заповедта, то не се установява да са били налице и основанията по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Ето защо, обжалваната заповед е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1253-000265/28.08.2023 г. издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.