№ 11576
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.В.З.М.
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от И.В.З.М. Гражданско дело № 20211110167421
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от ЗАД
„ФИРМА“ АД срещу ЗАД „ФИРМА“ АД за сумата от 2133,22 лева, представляваща
незаплатено регресно вземане за изплатено по застраховка „К.” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 10.06.2021 г. в гр.С., заедно със законната лихва от
26.11.2021 г. до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „К.” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 2108,22лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че
са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 25 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Г. отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало процесното регресно вземане.
Претендира присъждането му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане и разноските.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на вредите. Поддържа, че застрахованият при него водач няма вина за ПТП а при
условията на евентуалност прави и възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и претеднираните
щети по лекия автомобил, застрахован при ищеца, като едновременно с това поддържа, че
размерът на същите бил прекомерно и необосновано завишен. Навежда конкретни
твърдения, че водачът на МПС, застраховано при ищеца, отнел предимството на водача на
застрахования при ответника лек автомобил, както и че се движел с несъобразена с пътната
обстановка скорост. Твърди, че увреденият автомобил бил технически неизправен, а
техническият му преглед бил извършен едва след процесното застрахователно събитие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата г. отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В случая посочените предпоставки, некасаещи вината за настъване на пътно-
транспортното произшествие и механизма му, както и размера на обезщетението, са
безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени
доказателства - застрахователна полица, протокол за ПТП, преводно нареждане. Ето защо и
с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за доказани.
Конкретният механизъм на настъпване на процесното ПТП се установява от
съвкупния анализ на приетия по делото двустранен констативен протокол от 10.06.2021 г.,
събраните гласни доказателства с разпита на свидетеля Х. Х. К. и заключението на
автотехническата експертиза.
Представеният двустранен констативен протокол е съставен по надлежния ред от
водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са
само имуществени, какъвто е конкретният случай, поради което съставлява годно
доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП. Протоколът е
подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на
ответника. От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието
се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 10.06.2021 г., в гр. С. с
участието на процесните два автомобила, като л.а. „Ф.“ модел „П.“ с рег. № . се е движел
направо в зоната на кръстовище, когато водачът на МПС „О.“ модел „О.“ с рег. №.,
предприемайки маневра завой наляво, го е ударил от лявата му страна. В протокола са
отразени видими щети по л. а. "Ф. П." – задна лява гума, преден ляв калник, задна лява врата
и задна лява броня. В протокола е посочено, че вината за инцидента е на водача на л.а. „О.“.
По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характера
на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият
обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на
ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния
документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между
страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно
процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да са
постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването му, това не
освобождава ищеца, в случай на оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП, от
процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни
факти, при които е настъпило ПТП.
В случая като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по
делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
изцяло като компетентно и обосновано. Наред с това от ишеца са ангажирани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Х. К. и от ответника чрез разпита на свидетеля С.
А..
Показанията на свидетеля К. изцяло подкрепят обективираните в двустранния
протокол констатации относно обстоятелствата по настъпването на инцидента. Същият дава
подробни сведения за това как при управлението на лек автомобил „Ф. П.“ с ниска скорост
и посока направо в района на обръщалото на буферния паркинг на метростанция „М.“
идващият от лявата му страна лек автомобил марка „О.“ го ударил странично. Не може да
2
бъде възприето единствено описанието на свидетеля, че вторият удар е настъпил след
завъртане по съображения от обяснението на вещото лице Й. Й. при изслушването му в
проведеното на 11.10.2022г. открито съдебно заседание по делото. Съдът приема, че вместо
завъртане в случая лекият автомобил „Ф.“ е продължил движението си с отклонение от
няколко градуса, при което предната му част се е ударила в заграждненията на паркинга. В
останалата им част показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани като логични,
последователни, кореспондиращи помежду си и подкрепени изцяло от приетите писмени
доказателства и експертното заключение.
От друга страна показанията на свидетеля С. А. се намират в пълен дисонанс с
останалата доказателствена съвкупност и страдат от вътрешни противоречия, които
мотивират съда да не възприема изложеното от този свидетел при установяване фактите,
при които е настъпил пътният инцидент.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат
от виновното противоправно поведение на водача на л. а. "О. О.", с ДК № .. Разпоредбата на
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по
пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в
опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона
са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които
същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното
в случая поведение на С. С. А. се явява в нарушение на вмененото на водача на МПС
съгласно чл. 48 ЗДвП задължение при навлизане в кръстовище на равнозначни пътища да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна. При доказателствена тежест за ответника същият не е ангажирал доказателства за
оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от
изключващите вината обстоятелства.
Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от
страните заключение, което съдът кредитира, че всички повреди по л. а. „Ф. П.“, описани в
двустранния протокол за ПТП и отразени в съставения от експерти на ищеца опис-
заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване
установения механизъм на настъпването му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Г. отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на л. а. "О. О." виновно е предизвикал ПТП, в причинна връзка с което
са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по имуществена застраховка л. а.
„Ф. П.“, с което правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по чл.
411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така
че увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. По
делото не се установява извършено от страна на водача на л. а. "Ф. П.“ нарушение на
установените в ЗДвП правила за безопасно движение. От постъпилите по реда на чл. 192
ГПК доказателства се установява, че лекият автомобил „Ф. П.“ е преминал технически
преглед преди инцидента, поради което и възражението на ответника в тази връзка не може
да бъде споделено. Нещо повече, установява се от разпита на свидетеля К., че към момента
на удара управляваното от него МПС е бил с включен ляв пътепоказател, но дори и при
съмнение относно това обстоятелство, съдът възприема изложеното от вещото лице при
изслушването му - че в случая това обстоятелство е напълно ирелевантно. Ето защо съдът
приема, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите, с оглед на което липсва
основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
3
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Г. отговорност", като обемът на отговорността по регреса е
обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя.
Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на
застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз основа на
изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорена от страните,
което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че
вредите по лек автомобил с марка „Ф. П.“ съответстват на механизма на ПТП, посочен в
съставения Протокол за ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
както и че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени възлиза на сумата от
2285,66 лв.
Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, за които ответникът не спори, че възлизат на
сумата от 25 лв.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен
и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 2 133, 22 лв. Като последица от
уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 1220,88 лв., в т.ч. за
държавна такса – 85,88 лв., депозит за вещо лице – 200 лв., депозит за свидетел – 50 лв., и
адвокатско възнаграждение – 885 лв.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С., .. да
заплати на „ФИРМА “ АД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „.. на
основание чл.411 КЗ сумата от 2133,22 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № .. по имуществена застраховка
„К.” за вреди на лек автомобил марка "Ф. П.", с ДК ., причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.06.2021 г., в гр. С., ведно със законната лихва от
26.11.2021 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата
1220,88 лв., представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4