Р
Е Ш Е
Н И Е № 86
гр. Русе, 02.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 2 април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Маня
Пейнова, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
В. т. дело № 73 описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
„Е. Е.“ООД е обжалвало Решението на
Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 3127/2018г., в частта, с която е
признато за установено, че дружеството дължи на
„ А. и Б. В.“ ООД и сумата от 120 лева / част от претендираните
1120 лева/ по съображения, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в
нарушение на процесуалните правила.
Иска се отмяната на атакувания съдебен акт
и постановяване на нов, с който предявените искове се отхвърлят изцяло.
Ответниците по въззивната жалба изразяват
становище, че същата е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният
съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както
относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и
счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на делото е иск с правно основание
чл.422 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява
следната фактическа обстановка:
На 05.09.2013г. е сключен първият договор за търговско представителство,
заменен с договор от 01.04.2016г., между „Е. Е.“ООД и „ А.и
Б. В.“ ООД / нар.партньор /, по силата на който първото дружество предоставя на второто, правото, срещу възнаграждение, да предлага от
негово име и за негова сметка услуги /универсални, неуниверсални пощенски
услуги, куриерски услуги, пощенски парични преводи, приемане на съобщения и
др./ на клиенти в търговски обекти, само по обявените от него тарифи и Общи
условия, с цел развитие на бранда и пазарния дял,
спазвайки Стандартите, Тарифите, Общите условия, вътрешнофирмените правила,
публикувани на Информационната система на „Е. Е.“ООД , заповеди и писмени
инструкции. Съгласно т.3.1. от договора, при констатиране от страна на последното
допуснати от партньора нарушения на Стандартите, се съставя Констативен
протокол, регламентиращ наложените санкции.
Със Заповед № 410/22.12.2017 г. на прокуриста на „Е. Е.“ООД
е наредено прекратяването на договора за търговско
представителство с “А. и Б В.”ООД, считано от следващия ден, на основание
т.50/Б, поради констатирани дефекти – прием на пратки от лица, които не са
реално податели, изплащане на суми на лица, които не са страна по транспортния
договор или физически лица не са в офиси, управлявани от „ А. и Б В.“ ООД; отдел
“Приходи” следва да изчисли последно
дължимото възнаграждение към партньора със споразумителен
протокол за прихващане и след изтичане на договорения срок за уреждане на
взаимоотношенията при прекратяване /който съгласно т.51 е 60 дни от датата на
прекратяване/ дължимите суми по възнаграждение да се изплатят след потвърждение
от прокурист. На същата дата – 22.12.2017 г., е изпратено от прокуриста
уведомление до „ А. и Б В.“ ООД за едностранно прекратяване на договора, на
основание т.50/Б, и като съображения за това са посочени констатации от Констативен
протокол от 01.10.2016 г., рекламация 2017-05211 с констатирани пет нарушения и
рекламация 2017-05573, с констатирано едно нарушение.
На 07.02.2018г. е подписан Споразумителен протокол, че „Е.Е.“ООД дължи на „ А. и Б В.“ ООД обща сума по цитирани фактури
от 29 905.65 лева, а второто дружество дължи сумата от общо 6 251.12 лв.,
представляваща санкции от констативни протоколи по нарушения, издадени на дати:
05, 06, 13, 15 и 31.12.2017 г.; двете дружества се споразумяват да се направи
прихващане на задълженията помежду им, след което „Е. Е.“ООД ще дължи на “А. и Б В.”ООД разликата от 23
654.53 лв. като комисионна за м.12.2017г. и възстановяване на суми за
консумативи и депозит. Сумата от 22 534.53 лв. е изплатена с преводно нареждане
от 22.02.2018 г.
Предвид липсата на доброволно
изпълнение от страна на „Е. Е.“ООД за
заплащане на остатъка от възнаграждението за м.12.2017 г. в размер на 1120
лева, било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа
на което било образувано ч.гр.дело № 1752/2018 г. по описа на РС–Русе. Против
издадената по делото Заповед било
подадено възражение, съответно в срок предявен и искът по чл. 422 от ГПК.
При тези установени факти правилно
районният съд е приел, че вземането произтича
от сключен между страните договор за търговско представителство от
01.04.2016г., прекратен едностранно от „Е. Е.“ООД на 23.12.2017г., като подписаният между
страните Споразумителен протокол от 07.02.2018г.
безспорно установява, че вземането представлява дължима комисионна
/възнаграждение/ за м. декември 2017г., след извършено прихващане на насрещни задължения. Тъй като от дължимата
сума в размер на 23 654.53 лв. на “А. и Б В.”ООД са изплатени 22 534.53 лв., за остатъка от
1120 лв. вземането му се явява основателно и доказано.
Последното е обусловило и правилния и законосъобразен извод на първоинстанционния съд, че предявеният установителен
иск за съществуване вземането на “А. и Б В.”ООД
към „Е. Е.“ООД е основателен и доказан, ведно със законната
лихва върху сумата 1120 лв. от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до
изплащане на сумата.
Изложеното сочи на неоснователност на
въззивната жалба.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
„Е. Е.“ООД / направено и пред първата инстанция, и
отхвърлено в мотивите на атакувания съдебен акт / за извършено извънсъдебно
прихващане на дължимата от него на “А. и Б В.”ООД сума– остатък от
възнаграждение за м.12.2017г., с насрещно парично задължение в същия размер,
дължимо съгласно Констативен протокол по рекламация № 2017-05211. В мотивите на
обжалваното понастоящем Решение районният съд е изложил съображения, че тъй
като представените “Доклад *********” и “Констативен протокол относно
неспазване на инструкции на управлението” са без дата и подпис, не следва да бъдат ценени като частни
документи по смисъла на чл.180 от ГПК, доказващи твърдения за извършено
извънсъдебно прихващане, като и не може да се приеме за доказано, че същите
документи са връчени на “А. и Б В.”ООД. Обсъдено е и че със Заповед №
410/22.12.2017г., за едностранно прекратяване
на договора е наредено на отдел “Приходи” при „Е. Е.“ООД
да организира изчисляване на последно възнаграждение на партньора “А. и
Б В.”ООД със споразумителен протокол за прихващане на
задължения и след изтичане на уговорения
срок за уреждане на взаимоотношенията при прекратяване, дължимите суми по
възнаграждение да се изплатят. Самият договор в т.34 също предвижда задължение
за „Е. Е.“ООД ежемесечно да подготвя споразумителен протокол за отчитане дейността по контракта,
който да съдържа минимум данни за: извършени продажби и услуги, отчетени
отклонения от Стандартите, имуществената отговорност на партньора,
възнаграждението, което се дължи на първия и баланс за месеца, прихващане на
вземания и задължения. Със Споразумителния протокол
от 07.02.2018 г. задълженията на „Е. Е.“ООД към “А. и Б В.” ООД са прихванати именно с
наложени му санкции по множество констативни протоколи, последните от които
датират от 31.12.2017г., т.е. след извършената проверка-ревизия, наредена със Заповедта
от 22.12.2017г.
Съобразявайки тези обстоятелства и
съдържанието на Споразумителния протокол от
07.02.2018 г., правилно районният съд е приел, че с него страните уреждат
окончателно финансовите си взаимоотношения във връзка с прекратяване на договорните
си отношения. Въззивната инстанция изцяло се
присъединява към този извод.
Законосъобразен и правилен е изводът
на първата инстанция, че не са налице и законовите предпоставки за извършване
на съдебно прихващане, тъй като не е доказано „Е. Е.“ООД да притежава срещу “А.
и Б В.” ООД ликвидно и изискуемо парично вземане. Не се доказва и дължимостта от страна на последното на т.нар.
административна такса от 120 лева за провеждане на рекламационно
производство / предмет на настоящата въззивна
проверка /, тъй като представеният по делото “констативен
протокол”, без дата и подпис, за
извършване на прихващане между задълженията на двете дружества със сумата 1120
лв. /включващо такса от 120 лева /,
издаден на база на Доклад *********, също без дата и подпис, не обвързват “А. и
Б В.” ООД. Цитираната във въззивната жалба практика на ВКС, че неподписан
частен документ може да бъде доказателство по делото би била относима към настоящия спор, ако от другите доказателства
по делото може да се направи обоснован
извод, че има характер на частен документ
по чл. 180 от ГПК – че изявленията, направени в него, са от лицата,
които са го издали. В настоящия казус други такива доказателства по делото липсват.
Въззивната инстанция не констатира твърдените
във въззивната жалба нарушения на процесуалните правила - неточен доклад по
делото, неправилно разпределение на доказателствената
тежест, поради неизпълнение от страна на съда на задължението му за разпределяне
на доказателствената тежест. Съгласно нормата на чл.
146 ал.1 т.5 от ГПК, в доклада на съда се съдържат указания за разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
В изготвения от първоинстанционния съд доклад е
указано на ищеца, че следва да установи основателността на претенцията си за плащане
на сумата от 1 120 лв. дължим остатък от възнаграждение за м.декември 2017г.
в качеството му на търговски представител, а в тежест на ответника е да докаже
възражението си за прихващане с идентично по размер насрещно задължение на
ищеца. Очевидно първоинстанционният
съд е изпълнил задължението си по чл. 146 ал.1 т.5 от ГПК, а участващите в с.з.
пълномощници на двете страни / видно от протокола от
проведеното с.з. / не са възразили по доклада, с което на практика са приели, че е пълен и точен.
По изложените съображения въззивната
инстанция намира,че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва
да се потвърди.
С оглед изхода от делото, на
жалбоподателите следва да бъдат възложени разноските на ответника по в.жалба за
въззивното производство -300 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1723/01.11.2018г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №
3127/2018г., в частта, с която е признато за установено, че „Е. Е.“ООД дължи на
„ А. и Б В.“ ООД и сумата от 120
лева, част от общо дължимата сума от 1120 лева, представляваща неплатен остатък
от възнаграждение за м.декември 2017г. на търговски представител по договор за
търговско представителство от 01.04.2016г., ведно със законната лихва, считано
от 19.03.2018г. до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1752/2018г. по описа на Русенския районен съд.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ като необжалвано Решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Е. Е.“ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Р., ***, представлявано от прокуриста В. П. П., ДА
ЗАПЛАТИ на „ А. и Б В.“ ООД”, гр.П., ул****, представлявано от управителя Р.
В., с ЕИК ***, сумата от 300 лева –
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: