Присъда по дело №1399/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 105 |
| Дата: | 24 ноември 2022 г. |
| Съдия: | Красимир Лесенски |
| Дело: | 20225220201399 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 6 октомври 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Я. Т. Г., роден на *** г. в гр.
Пазарджик, живущ в гр. С., обл. Пазарджик, ***, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН:
********** за това, че на 15.04.2021 г. в гр. С., съзнателно се е ползвал от
неистински документ - свидетелство за управление на МПС с № ***, и № ***
на бланката, издадена на 03.10.2020 г. от Кралство В. на негово име и валидно
до 03.10.2030 г., като е представил същото пред Т. И. Т. - мл. експерт в РУ на
МВР С., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316, вр. с чл.308, ал.2 от НК, вр. с ал.1 от
НК.
Делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия при условията на
чл.269, ал.3, т.3 и т.4, б. „в“ от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от
събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, чието
изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66 НК за изпитателен срок
от три години.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск и няма
конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата счита, че делото е изяснено от фактическа страна и е доказано
обвинението. Моли при определяне на наказанието да се вземат предвид
смекчаващите вината обстоятелства - млада възраст, чисто съдебно минало,
добра характеристика, както и това, че подсъдимият се е признал за виновен
на ДП. Счита, че предложеното наказание от прокурора - лишаване от
свобода за срок от седем месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 НК ще
изпълни целите на чл. 36 от НК.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 15.04.2021 г., свидетелят Т. Т. и колегите му - инспектор В. И. и мл.
експерт В. Т. - служители при РУ на МВР С. - работели по линия на пътен
контрол на територията на гр. С.. Около 14.10 ч. на бул. „Съединение“ спрели
за проверка л. а. „Опел астра“ с рег. № ***. Полицейските служители
извършили проверка на документите на водача, както и на автомобила, и
1
установили, че това е подсъдимият Я. Т. Г. от гр. С., а автомобилът е
собственост на Г. С. С. от гр. С.. Подсъдимият Г. представил на свидетеля Т.
свидетелство за управление на МПС с № ***, и № *** на бланката, издадено
на 03.10.2020 г. от Кралство В. на негово име и валидно до 03.10.2030 г. Т. се
усъмнил в автентичността на представеното СУМПС, тъй като не установил
върху същото да са налични холограмни стикери. Свидетелят направил
справка в АНД и установил, че подсъдимият Г. никога не е притежавал
българско СУМПС. С протокол за доброволно предаване от 15.04.2021 г.
подсъдимият Г. предал на мл. експ. Т. СУМПС с № ***, издадено на
03.10.2020 г. от В..
В хода на разследването е изготвена техническа експертиза на СУМПС
предадено от подсъдимият Г.. При сравнителното изследване с микроскоп,
репросет и видеоспектрален компаратор се установява, че бланката на
свидетелството се различава от ориГ.лните образци по вид, структурни белези
и оптични свойства на субстрата, начин на отпечатване на отделните
реквизити, като същата не е отпечатана с офсетов печат, а отпечатана на
цветен принтер, вид и физично-оптични свойства на мастилата, допълнителни
защитни елементи. В заключението е посочено, че английско СУМПС с №
***, и № *** на бланката, издадено на 03.10.2020 г. на името на Я. Ганчев,
валидно до 03.10.2030 г., е неистинско. Същото не е издадено от официален
орган.
Приложено е писмо от Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“, с рег. № А-12344/05.05.2021 г., в което е посочено, че в
дирекцията е получено съобщение от Интерпол-Манчестър, в което
информират, че от извършените проверки в базата данни за СУМПС на
Кралство В. не са установени данни за Я. Т. Г., роден на 18.02.2021 г., както и
за СУМПС с № ***.
Приложена е справка от РУ на MBР Пазарджик за нарушения на водач
на МПС, от която е видно, че Я. Т. Г. няма издадено СУМПС и има едно
извършено нарушение по ЗДвП.
Разпитан на ДП в качеството му на обвиняем Г. е заявил, че се е сдобил
с представеното свидетелство, докато е работел във В., от непознато лице от
турски произход, за сумата от 700 паунда.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства: показанията на свидетеля Т. Т. и писмените
доказателства - протокол за доброволно предаване, Заповед за задържане,
експертна справка, справка за нарушител/водач, справка съдимост, копие от
шофьорска книжка, писмо, справка за пътувания, декларация за семейно
материално и имотно състояние, справка за съдимост, вещественото
доказателство - СУМПС с № ***, както и от заключението на вещото лице по
изготвената техническа експертиза. Последното съдът кредитира като
2
компетентно изготвено, вещото лице е отговорило точно на поставените
въпроси.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без противоречие
помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние и участието на подсъдимия в неговото извършване. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Т., които са безпротиворечиви, ясни,
конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци. Неговите
показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена
стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от
него и са дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
С действията си подсъдимият Я. Т. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 316, вр. с чл.308, ал.2 от
НК, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Я. Т. Г. на 15.04.2021 г. в гр. С.,
съзнателно се е ползвал от неистински документ - свидетелство за управление
на МПС с № ***, и № *** на бланката, издадена на 03.10.2020 г. от Кралство
В. на негово име и валидно до 03.10.2030 г., като е представил същото пред Т.
И. Т. - мл. експерт в РУ на МВР С., като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност. Съдът намира за установени всички
елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват какво е
отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е бил наясно, че няма валидно СУМПС и
въпреки това е ползвал неистинския официален документ – свидетелство за
управление на МПС с № ***, и № *** на бланката, издадена на 03.10.2020 г.
от Кралство В. на негово име пред полицейските служители при РУ на МВР
С., които са го спрели за проверка. Волевият момент включва именно
съзнаването на горните обстоятелства и използването на документа.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и на обществените
отношения, свързани най-общо казано с документооборота – съставяне,
използване и съхраняване на различните видове документи.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите
3
на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК
касаещи неговото определяне.
Съдът прецени като висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с
документооборота. В Постановление на Върховния съд № 3 от 23 март 1982
г., което е запазило актуалността на голяма част от своите разрешения, се
приема, че „документните престъпления накърняват реда и правната
сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която
се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени
органи и организации, създават усложнения в отношенията между
организациите и гражданите”.
Съдът прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който
не е осъждан и има добри характеристични данни.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и
данните за личността му. Отегчаващи вината обстоятелства не са установени.
Смекчаващи вината обстоятелства са направените самопризнания, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст, трудовата
ангажираност и показаното разкаяние от страна на подсъдимия на ДП.
Наказанието, което се предвижда за извършеното престъпление по
чл.316, вр. с чл.308 ал.2 от НК, е лишаване от свобода за срок до осем години.
Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен
отчитайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието,
подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така
както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че най-
подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, като
на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание да се
отложи за изпитателен срок от три години. Така определеното наказание
съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние,
характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, тъй като такъв
тип престъпни посегателства много често са със значителни последици върху
засегнатите обществени отношения. Ето защо съдът намира, че едно по-леко
наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му подсъдимият Я. Т. Г. ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така прецененият изпитателен
срок от три години е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел,
преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
4
Възпитателната работа с условно осъдения ще следва да се възложи на
Наблюдателната комисия при Община С..
Веществените доказателства: 1 бр. СУМПС № *** и № *** на бланката,
издадено на 03.10.2020 г. от Кралство В. на името на подсъдимия и валидно
до 03.10.2030 г., намиращо се в кориците на делото, следва да остане по
същото.
С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди подсъдимия Я. Т. Г. да
заплати сторените по делото разноски в размер на 190.64 /сто и деветдесет
лева и 64 ст./лв. за техническа експертиза, платими по сметка на ОД МВР
Пазарджик, както и сумата от 20,00 лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик за явяване на вещото
лице в съдебно заседание.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5