Р E
Ш Е Н
И Е
№ ............... /04.02.2021
г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и
първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3986/2020 г.
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 14 срещу А.Ж.Е., ЕГН **********,
адрес: *** с правно основание както следва чл. 9 ЗПК във връзка с чл. 240 ЗЗД,
чл. 9 ЗПК във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца за сумите, както следва: 994,71 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS
11367462/23.07.2015 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж,
Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* и А.Ж.Е.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 09.04.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 105,85 лева- възнаградителна лихва за
периода 20.01.2017 г. до 20.08.2017 г. по договор за револвиращ потребителски
кредит PLUS 11367462/23.07.2015 г., сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* и А.Ж.Е.,
ЕГН **********; 314,86 лева- мораторна лихва за забава за заплащане на
дължимата главница по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS
11367462/23.07.2015 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж,
Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* и А.Ж.Е.,
ЕГН **********, за периода 20.02.2017 г. до 31.03.2020 г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 23.07.2015 г.
с ответницата е сключен договор за потребителски кредит револвиращ
потребителски кредит чрез издаване и ползване на кредитна карта PLUS №
11367462. Отпуснат й е паричен кредит в размер на 2200 лева като Ж. се е
съгласила да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка в размер на 148,41 лева,
включващи главница ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на
разходите – 43,02% и годишния лихвен процент 33,13 %. До 20.01.2017 г. са
погасени 16 месечни вноски като след тази дата плащанията са преустановен.
Посочва, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо като ответникът е
уведомен затова на посочения в договора адрес. Моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответника адв. Т.А.. Искът се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на мандат у лицето,
което е сключило договора с ответницата. Твърди, че таксите и лихвите,
уговорени по договора за заем е прекомерен. Същият е нищожен като сключен в
нарушение на добрите нрави и в противоречие на закона предвид прекомерно
високия размер на договорената лихва и годишния процент на разходите. Договорът
не съдържа ясна и недвусмислена информация относно броя и размера на погасителните
вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация
за правото на отказ от договора и други, няма и дата на договора. Заявява, че
уредената в общите условия процедура по сключване на процесния договор
противоречи на нормата на чл.5 ЗПК. Липсата на информация относно крайните
параметри на заема води до невъзможност потребителя да вземе информирано
решение относно сключването на сделката, което противоречи на принципа на
добросъвестността. Твърди, че договорът не съответства на чл. 11 ЗПК. Оспорва и
действителността на уговорката за закупуване на пакет от допълнителни услуги,
както и че уговорената неустойка е прекомерна. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
С оглед събраните по делото
доказателства и при съблюдаване на относимите правни
норми, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен и приет като доказателство договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-11367462 от 23.07.2015 г, сключен между ищеца и ответника А.Ж.Е.. От същият
се установява, че ищецът е предоставил на ответника сума пари в размер на 2200 лв.,
които ответникът се е задължил да върне на 24 месечни погасителни вноски в
размер на 148,41 лв. С договора е уговорен размер на годишен процент на
разходите – 43,02 %; лихвен процент- 33,13 %, такса за ангажимент в размер на 77
лв., както и цена за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ 316,80 лв.
По делото са представени и приети като доказателство Общи
условия към сключения договор между страните по спора, подписани както от кредитодателя- ищец, така и от кредитополучателя- ответник,
като съгласно чл. 5 от Общите условия, при забава плащането на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Установено
е, че отпуснатата по кредита сума ще бъде преведена по банковата сметка на
кредитополучателя в „УниКредит Булбанк“ АД. В чл. 2
от договора е посочено, че кредитополучателят следва да заплаща и такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира
лихвеният процент за срока на договора. Отразено е, че таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита. В чл.
7 от общите условия на сключения договор се установява,
че месечните погасителни вноски ще покриват компонентите
на задължението в последователност
– разноски/вкл. за събиране на вземането/, лихва и главница.
По делото е представен и приет като доказателство
погасителен план по процесния договор № PLUS-11367462, който също е двустранно подписан от страна на кредитодателя- ищец, така и от кредитополучателя- ответник.
Представен и приет по делото е сертификат № PLUS - 11367462, сключен с посредничеството
на "Директ Сървисис"
ЕАД, от който се установява сключването на застраховка "Защита на
плащанията". Страните са постигнали съгласие за покупка на застраховка
"Защита на плащанията". Уговорено е между страните да бъде платен
директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
"Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле "месечна погасителна вноска".
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 2200 лв., като от така
предоставената сума е удържана сумата от 77 лева, представляваща такса
ангажимент и остатъка в размер на 2123 лева е предоставен на А. Желязкона Еван по банковата й
сметка в „УниКредит Булбанк“ АД на 23.07.2015 г.
Вещото лице уточнява, че е сключен договор за застраховката „Защита на
плащанията“ за сумата от 316,80 лева, с който дължимата главница по кредита и
договора за застраховака се равнява на 2516,80 лева
/2123 лева + 316,80 лева/. За периода 08.10.2015 г. до 03.01.2017 г. са
извършвани плащания по кредита като е погасена главница в размер на 1522,09
лева или това са 17 вноски изцяло и 18-тата частично; договорна лихва в размер
на 939,19 лева, такса за събиране в размер на 71,54 лева или общо върната сума
за горепосочения период е 2532,82 лева. Вещото лице е посочило, че непогасеното
задължение по договора за кредит към датата на депозиране на исковата молба
възлиза на 994,71 лева – дължима главница; 105,85 лева – дължима договорна
лихва и 292,02 лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2017 г. до
09.04.2020 г.
В конкретния случай, от съвкупния анализ на представените по делото доказателства,
следва изводът, че между страните в настоящото производство е възникнало
валидно облигационно правоотношение. С процесния договор № PLUS-11367462 от 23.07.2015 г. търговското дружество е
предоставило на ответника сумата в размер на 2200 лв., а същият се е задължил
да я върне на 24 месечни вноски, в срок до 20.08.2017 г. Уговорен е между
страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите. Предвид
изложеното, съдът приема, че между ответника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК. Неоснователно е възражението на ответника, че лицето, което е
представлявало ищеца, не е имало валидно учредена представителна власт,
доколкото такова възражение не се прави от ищеца. От приетата по делото съдебно
счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява, че кредитът е предоставен по банковата сметка на ответника на
23.07.2015 г. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства
се доказва, че ответникът е закупил застраховка „Защита на плащанията“ в размер
на 316,80 лева. Представен и приет по делото е сертификат № PLUS - 11367462, сключен с посредничеството
на "Директ Сървисис"
ЕАД, от който се установява сключването на застраховка "Защита на
плащанията". Застрахователната премия от 316,80 лева е включена в общата
стойност на плащанията по кредита. Включването на плащането за застраховка в
погасителния план не означава, че застраховката се приравнява на главница по
кредита. Тя представлявала самостоятелно вземане и нейното заплащане се дължи,
предвид закупуването й от страна на ответника.
С оглед естеството на спора
за съществуване на вземане, произтичащо от договор за потребителки кредит, към
процесните отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите
в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът
следи служебно. В този смисъл е ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед естеството на
спора съдът е длъжен служебно да разгледа
въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните
правни норми. Неоснователно е възражението на ответника, че в договора липсва ясна
и недвусмислена информация относно броя и размера на погасителните вноски, за
годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие,
предупреждение за последиците от изпадане на заемателя
в просрочие, информация за правото на отказ от
договора и други, няма и дата на договора. В договора ясно е посочена датата на
сключването му, общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на
погасяване, посочен е фиксиран годишен лихвен процент –33,13%, годишния процент
на разходите по кредита –43,02%. Съдържа информация за условията за издължаване
по погасителния план - размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договореният фиксиран лихвен процент на годишна основа
лишава от необходимост посочването на методика за изчисляване на референтен
лихвен процент. Когато лихвеният процент е уговорен като постоянна величина за
целия срок на договора и не се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде
посочен размера на същия, което е сторено. В договора е включен погасителен
план с посочени падежни дати на отделните вноски. Анализирано съдържанието на
договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма и шрифтът на
текста. Договорът е в съответствие с изискванията на закона, съдържа дата и
място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на
страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения
процент, годишния процент на разходите, съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен
план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26. Правото
на длъжника да се откаже от договора е подробно и разбираемо разяснено в
инкорпорираните в него общите условия, според които същото може да бъде
упражнено в 14-дневен срок от сключване на договора с писмено предизвестие,
като главницата бъде върната в срок от 30 дни от изпращането му. Предвидено е,
че в случай на връщане на главницата в 14 дневния срок лихва не се дължи, а в
противен случай се начислява посочения в договора лихвен процент, разделен на
365 дни, преизчислен от кредитора, за което кредитополучателят следва да бъде
уведомен. По този начин са изпълнени в цялост предвидените в чл. 11, ал. 1, т.
20 от ЗПК съдържателни изисквания. По изложените съображения процесният договор
за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност и не противоречи изискванията на чл. 11, ал. 1, на чл. 19 и
чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Възражения са повдигнати от страна
на ответника, че е прекомерен размера на възнаградителната
лихва и на годишния процент на разходите. Същите са неоснователни доколкото
величината на ГПР (43,02%) и на възнаградителната
лихва, като елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК) не надвишава императивно уредения лимит съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което следва, че договорената възнаградителна лихва
се дължи и не е прекомерна.
Уговорената в чл. 2 такса ангажимент по същество прикрива допълнително
вземане за възнаградителна лихва, тъй като кредиторът
я налага с оглед фиксирането на възнаграждението му за предоставения кредит в
определен лихвен процент. Кредиторът се е задължил да не променя уговорената възнаградителна лихва, като за сметка на това оскъпява
цената на самия кредит с налагане на други вземания. В тази връзка съдът счита,
че това вземане е наложено с цел компенсиране на евентуалните вреди (пропуснати
ползи), който кредиторът би понесъл при увеличаване на възнаградителната
лихва, ако беше уговорен плаващ лихвен процент в договора, което противоречи на
чл. 33 от ЗПК. Отделно от това, съдът счита, че условие за налагането на
каквато и да е такса е предоставянето на дадена услуга на насрещната страна,
каквито белези не притежава фиксирането на лихвения процент. Лихвеният процент
на възнаградителната лихва и неговите характеристики
са част от същественото съдържание на договора за кредит и няма характер на
допълнителна услуга. Предоставянето на услугата предполага винаги активни
действия от страна на кредитора, въз основа на които се и начислява съответната
такса. Ето защо начислената такса ангажимент, само на това основание се явява
нищожна, като противоречаща и добрите нрави и не е следвало да бъде удържана от
предоставения кредит.
От
приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена, се установява, че с извършените плащания по кредита в
периода 08.10.2015 г. до 03.01.2017 г. ответникът е погасил и такса събиране в
размер на 71,54 лева. В чл. 7 от общите условия на сключения договор се
установява, че месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на
задължението в последователност – разноски/вкл. за събиране на вземането/,
лихва и главница. В частта досежно събирането на такси за събиране на
вземането, нормата се явява неравноправна. Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Събирането на такси за събиране
на вземането има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото
дължимостта на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в
плащанията, с начисляването им на практика се достига до начисляване на
допълнително обезщетение за забава над допустимия размер. В този смисъл
разглежданата уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на
ЗПК.
В
приетото по делото заключение по съдебно счетоводната експертиза се установява,
че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане изцяло на седемнадесет
месечни вноски и частично на осемнадесетата месечна вноска, като не е извършвал
плащания след това. Към датата на
предявяване исковата молба е настъпил крайния падеж на договора и вземането е
станало изцяло изискуемо, поради което исковите претенции са доказани по своето
основание. В заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
се установява, че оставащата дължима главница е в размер на 994,71 лева, а
договорна лихва - в размер на 105,85 лева.
Предвид установената нищожност на клаузата за
заплащане на таксата ангажимент и на таксата за събиране на вземания, съдът
счита, че подлежащи на връщане по процесния договор са сумите, представляващи
дължима главница, договорна лихва. Предвид доказаното плащане на сума по
кредита в размер на 71,54 лева, представляваща такса събиране и 77 лева,
представляваща такса ангажимент, с тези суми следва да се погаси при спазване
на поредността, предвидена в разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, дължимата договорна лихва /105.85 лева/ и част от главницата по
процесния договор /994.71 лева/ като първата се погасява изцяло, а втората
остава дължима в размер на 952,02 лева.
Предвид дължимостта на претендираната главница,
основателна се явява и акцесорната претенция за претендираната
лихва за забава за заплащане на дължимата главница по реда на чл. 86 ЗЗД. Съдът
не кредитира заключението на вещото лице досежно изчислената лихва за забава,
доколкото същата е изчислена за период по-голям от процесния. Лихва за забава,
след извършеното погасяване на част от главницата – за оставащата дължима
осемнадесета вноска и за част от деветнасетата
вноска, следва да се начисли върху оставаща неплатена деветнадесета поред
вноска за периода от 21.03.2017 г. до 31.03.2020 г. и върху вноските от 20 до
24 включително за периода след датата на падежа на всяка от тях до 31.03.2020
г. Крайната дата – 31.03.2020 г. е посочена от ищеца с депозираната искова
молба. С помощта на лихвен калкулатор съдът изчислява, че дължимата лихва за
забава върху оставащата незаплатена част от осемнадесетата вноска и върху
вноските от 20 до 24, възлиза в общ размер на 229,85 лева.
С оглед гореизложените мотиви, исковата претенция с
правно основание чл. 9 ЗПК във връзка с чл. 240 ЗЗД за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 994,71 лева, представляваща незаплатена главница
по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS 11367462/23.07.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 09.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
следва да се уважи в размер от 952,02 лева, а за горницата над 952,02 лева до
пълно претедирания размер от 994,71 лева – да се
отхвърли. Исковата претенция с правна квалификация чл. 9 ЗПК във връзка с чл.
79 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 105,85 лева- възнаградителна лихва по договор за револвиращ
потребителски кредит PLUS 11367462/23.07.2015 г. за периода 20.01.2017 г. до
20.08.2017 г. следва да се отхвърли изцяло, а исковата претенция с правно
основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата от
314,86 лева- мораторна лихва за периода 20.02.2017 г. до 31.03.2020 г. следва
да се уважи за сумата от 229,85 лева, дължима за периода от 21.03.2017 г. до
31.03.2020 г., а за горницата над 229,85 лева до пълно претендирания
размер от 314,86 лева и за периода от 20.02.2017 г. до 20.03.2017 г. вкл. – да
се отхвърли.
По искането за присъждане на сторените в
производството разноски:
Предвид изхода на спора на ищеца се следват
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Същият претендира
заплащането на следните суми за исковото производство: сумата от 150 лева,
представляваща заплатена държавна такса; сумата от 300 лева - заплатен депозит
за изготвяне на ССчЕ, сумата от 100 лева - претендирано юрисконсултско възнаграждение и сумата от 450
лева – заплатен депозит за особен представител. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева. При съобразяване частичното уважаване на
две от исковите претенции и отхвърляне изцяло на една от исковите претенции, в
тежест на ответника следва да се възложат разноски за исковото производство, в
размер на 917,80 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 9 ЗПК във връзка с чл. 240 ЗЗД, А.Ж.Е., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж,
Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 952,02 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS
11367462/23.07.2015 г., сключен между А.Ж.Е., ЕГН ********** и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, Франция чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 09.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението като отхвърля
исковата претенция за горницата над 952,02 лева до пълно претендирания
размер от 994,71 лева
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж,
Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 14 срещу А.Ж.Е.,
ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл. 9 ЗПК във връзка с чл. 79 ЗЗД
за осъждане на А.Ж.Е., ЕГН ********** да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* сумата от 105,85 лева, представляваща
дължима възнаградителна лихва по договор за
револвиращ потребителски кредит PLUS 11367462/23.07.2015 г., сключен между А.Ж.Е.,
ЕГН ********** и БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* за периода 20.01.2017
г. до 20.08.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, А.Ж.Е., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, Франция чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк
София, сграда 14 сумата от 229,85 лева,
представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимата главница по
договор за револвиращ потребителски кредит PLUS 11367462/23.07.2015 г., сключен
между А.Ж.Е., ЕГН ********** и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж,
Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК *********, за периода
от 21.03.2017 г. до 31.03.2020 г., като
отхвърля исковата претенция за горницата над 229,85 лева до пълно претендирания размер от 314,86 лева и за периода от
20.02.2017 г. до 20.03.2017 г. вкл.
ОСЪЖДА А.Ж.Е., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк
София, сграда 14 на основание чл. 78 ГПК сумата от 917,80 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: