№ 1400
гр. Пазарджик, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220104650 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен регресен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
вр. чл.49 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 1583.77 лв. - платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за имуществени
вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предизвикано от
ответника поради неподдържането на общински път, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
10.10.2023г., до плащането, както и 482.23 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.10.2020г. – 19.10.2023г.
Ищецът „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.С**
твърди, че в периода 27.07.2017г. – 26.07.2022г. е бил застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ и „з“ с предмет л.а. „**“, с рег. № **,
съгласно застрахователна полица №** от 27.07.2017г. Поддържа, че в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие,
реализирано на 06.06.2019г. в с. **“, при което застрахованият автомобил по
време на движение попаднал в необезопасена и необозначена дълбока дупка
на пътното платно, в следствие на което била повредена /спукана/ предната
1
лява гума и била счупена кората под двигателя. Твърди, че на 12.06.2019г.
пострадалият е подал искане за изплащане на обезщетение по което е
образувана щета под №**. Твърди още, че на 20.08.2019г. е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1573.98 лв., а разноски за неговото
определяне са в размер на 10 лв. Поддържа, че с изплащане на обезщетението
е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на
платеното и на обичайните разноски за определяне на обезщетението. Твърди,
че отговорността за повреждането на застрахованото имущество е на
ответника, който като стопанин на процесния пътен участък не е изпълнил
задължението да го поддържа в изправност и да сигнализира препятствията по
него. Твърди ищецът, че на 09.09.2019 г. писмено е поканил ответника да му
заплати сумата от 1583.98 лв., но не получил изпълнение. Поддържа, че
поради неизпълнението ответникът дължи обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД
за периода 09.10.2020г. – 09.10.2023г. в размер на 482.23 лв.
Ищецът твърди още, че за вземането е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3664/2023г. на Районен съд - Пазарджик, срещу
която длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да
установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът **, ЕИК **, адрес: с. **-13, оспорва наличието на
необезопасено и необозначено препятствие на пътя, оспорва настъпването на
застрахователното събитие, на повредите по застрахования автомобил, както и
връзката между тях. Оспорва размера на разходите за отстраняване на
повредите. При условията на евентуалност твърди, че водачът на ПТП е
допринесъл за настъпването на вредите, тъй като се е движел с несъобразена
скорост, която не му е позволила да спре преди препятствието. Моли искът да
бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото
намира от фактическа и от правна страна следното:
Активно легитимиран да предяви процесния иск по реда на чл.422 ГПК
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника. В случая тези
положителни процесуални предпоставки са налице, което е видно от
приложеното ч.гр.д. №3664/2023г. на Районен съд – Пазарджик. Искът е
2
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
За уважаването на иска ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че в срока на застрахователното покритие по
валидна имуществена застраховка е настъпило застрахователно събитие
отговорността за което е на ответника, размера на имуществените вреди и че е
изплатил застрахователно обезщетение на увредения, както неговия размер.
При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е
предприел и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за
поддържането на пътя, на който е настъпило застрахователното събитие.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие
повреденото моторно превозно средство е било застраховано при ищеца,
както и че последният е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
1583.98 лв.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в
този смисъл р.V от ППВС №7/4.10.1978 г. Доколкото от ищеца се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта, то отговорността следва
да е по чл.49 ЗЗД.
В подкрепа на иска ищецът е представил като писмени доказателства
препис от материалите по образуваната пред него преписка за разглеждане на
застрахователната претенция. От същите е видно, че на 12.06.2019 г. водачът
на застрахования лек автомобил Т. И. В. е подала пред застрахователя
уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“. В него е
посочено, че застрахователното събитие е настъпило на ** в с. **“, където по
време на движение лекият автомобил е влязъл в дупка на пътното платно,
3
която била покрита с вода. Не се установява инцидентът да е посетен от екип
на „Пътна полиция“ и за него не е съставен протокол за ПТП. От останалите
материали по ликвидационната преписка се установява, че повредите по
автомобила са по предната броня и предпазната кора под двигателя.
Стойността на ремонта е 1573.98 лв. и същият е заплатен изцяло от
застрахователя на официалния сервиз, в който са отстранени повредите.
За установяването на механизма на ПТП, вкл. времето и мястото на
неговото настъпване, пътните условия, местоположението и размерите на
дупката, скоростта на движение на МПС и др., съдът е допуснал до разпит
водача на автомобила Т. И. В.. Въпреки проведените три съдебни заседания
свидетелят не е разпитан, тъй като е заявил писмено по делото, че живее в
чужбина и се грижи за тежко болното си дете, поради което явяването е
невъзможно. Съдът е приел, че събирането на това доказателства
представлява особена трудност и е определил на ищеца срок по чл.158 ГПК за
провеждане на разпита. Въпреки това свидетелят не е разпитан, а съдът е
приключел съдебното дирене без неговите показания, като е уведомил ищеца,
че те могат да бъдат събрани при по-нататъшното разглеждане на делото, вкл.
пред въззивната инстанция. Ищецът не е посочил и не е представил
убедителни доказателства за установяване на механизма на ПТП. Допусната
по негово искане съдебна техническа експертиза не дава категоричен отговор
на този въпрос предвид липсата на достатъчно изходни данни. Заключението е
изготвено въз основа на множество предположения и допускания, които не
намират опора в събраните доказателства и поради това не допринася
съществено за изясняването на делото от фактическа страна.
Въпреки разпределената от съда тежест на доказване и предоставената
възможност на ищеца да ангажира доказателства за установяване на
правопораждащите факти на претендираното материално право, същият не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че застрахователното
събитие е настъпило на посочените в искова молба време и място, вкл.
наличието на процесната необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно върху общинския път. Това обстоятелство не може да бъде установено
само чрез представеното от ищеца уведомление-декларация за щета, въз
основа на която е изплатено застрахователното обезщетение. Това писмено
изявление представлява частен документ, който не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила и освен това е направено от лице, което
4
е заинтересовано от покриването на щетите по автомобила. Същото не се
подкрепя от останалите доказателства по делото в частта относно наличието,
местонахождението, липсата на обезопасяване и сигнализация на дупката,
поради което не е изключена категорично възможността застрахователното
събитие да е настъпило на друго място или по различен от описания начин. За
пълнота следва да се посочи, че в него липсва изрично твърдение от страна на
водача на МПС, че дупката не е била надлежно сигнализирана.
Не се установява противоправно бездействие от страна на ответника при
изпълнение на задължението му да поддържа общинския път в изправност, в
резултат на което да е било увредено застрахованото при ищеца имущество.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.2 ГПК ищецът следва
да заплати съдебните разноски на ответника в размер на 500 лв. –
възнаграждение за един адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските в заповедното производство, но ответникът не е представил
доказателства за разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление:
гр.С** против **, ЕИК **, адрес: с. **-13, за установяване на основание чл.422
ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1583.77
лв., представляваща застрахователно обезщетение с вкл. ликвидационни
разноски, изплатено на пострадалия за имуществени вреди от повреждането
на л.а. „**“, с рег. № ** в резултат на ПТП, реализирано на 06.06.2019г. в с.
**“, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2023г., до плащането, както и 482.23 лв. –
обезщетение за забава за периода 09.10.2020г. – 19.10.2023г., за което вземане е
издадена заповед №1870 от 12.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №3664/2023г. Районен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА ищеца „**“ АД да заплати на ответника ** съдебни разноски
5
в исковото производство в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6