Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 22.12.2020
г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 301/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46, ал.1 от
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба на Б.Я.Д. – гражданин
на ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 292з-1800/ 01.09.2020 г.,
издадена от директор на ОДМВР – Кърджали. Изложени са съображения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Твърди се, че обжалваната заповед също така е
и неправилна, тъй като административният орган неправилно е приложил
разпоредбата на закона, като е приел, че за да получи право на продължително
пребиваване жалбоподателят заявил адрес на пребиваване, на който не е
пребивавал нито един път. Този извод на административния орган се оспорва като
несъстоятелен и неподкрепен с доказателства. Посочва се, че от датата на
заявяване на посочения адрес пред съответните органи Б.Д. е пребивавал и
пребивава на този адрес. На следващо място се посочва, че заповедта е
немотивирана и от съдържанието й не може да се извлече извод за
обстоятелствата, при които е постановена. От съдържанието й не става ясно кой е
документа с невярно съдържание и как е установено това. Твърди се, посочената като
правно основание разпоредба на чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ е неотносима.
В съответствие с изложеното се прави искане да се отмени оспорения
административен акт, като се претендира присъждане на деловодни разноски. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който представя и писмена
защита.
Ответникът – Директор на ОДМВР – Кърджали, не
се явява и не се представлява. В писмени бележки на пълномощник са изложени подробни
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С оспорената ЗНПАМ № 292з-1800/ 01.09.2020 г.
на директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, е
отнето правото на пребиваване в Република България на Б.Я.Д. (B. D. Y.),
гражданин на ***, роден на *** г. в ***, ЛНЧ *********, продължително
пребиваващ в Република България чужденец на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ. На основание чл.39б,
ал.1 от ЗЧРБ е определен 15-дневен срок за напускане на страната. В заповедта е
посочено, че при осъществяване на контрол по спазване на условията и реда за
пребиваване на чужденци на територията на област Кърджали, в изпълнение на
чл.30, ал.1, т.6 от ЗМВР, служители на група „ Миграция” – Кърджали установили,
че Б.Я.Д., гражданин на ***, продължително пребиваващ в Р България чужденец, е
извършил нарушение на ЗЧРБ. Цитирано е разпоредително писмо на главния секретар
на МВР, УРИ ***/ *** г. и е посочено, че в изпълнение на същото, на 09.07.2020
г. служители на група „Миграция” извършили проверка на заявения от Б.Я.Д. адрес
*** с домакин Ш. Б. Ю. В ЗНПАМ е отразено, че резултатите от проверката
показват, че за да получи право на продължително пребиваване Б.Д. е декларирал
пред административния орган неверни данни – заявил е адрес на пребиваване, на
който чуждият гражданин от 02.09.2019 г. не е пребивавал нито един път. Прието
е, че това е основание за отнемане правото на пребиваване на Б.Я.Д. на
основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ.
От утвърдено, от директора на ОДМВР –
Кърджали, предложение, изготвено от началник група „Миграция” – Кърджали, се
установява, че при извършената проверка на адреса, на който Б. Д. е заявил, че се намира жилището – ***, е
установено, че то представлява двуетажна къща. На първия етаж живее М. И. И. с
ЕГН **********. Вторият етаж се състои от две стаи и коридор, отдадени от
собственика Ш. Б. Ю. на *** чужди граждани, включително и жалбоподателката.
След показване на снимка на Б. Д. от АИС „Единен регистър на чужденци” на М. И.
той заявил, че не познава лицето и то не е пребивавало на адреса. В предложението
е направено заключение, че сключеният нотариално заверен договор за наем между Ш.
Ю. и жалбоподателят Б. Д., макар и издържан в юридическо отношение, въвежда
административния орган в заблуждение, тъй като не е възможно *** лица да
пребивават в една стая, от една страна. От друга – въпреки сключения договор за
наем Б.Д. не е посетил адреса нито веднъж. Направен е извод, че за да получи
право на продължително пребиваване Б. Д. е декларирал пред административния
орган неверни данни – заявил е адрес на пребиваване, на който чуждият гражданин
от 02.09.2019 г. не е пребивавал нито един път. Прието е, че установено е
основание за отнемане правото на пребиваване на лицето на основание чл.40,
ал.1, т.3 от ЗЧРБ.
В предложението се съдържа констатация, че от
извършена проверка в информационните фондове на МВР е установено, че спрямо Б. Д.
няма производство по ЗУБ. Б.Д.Я. е със
статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец от 03.12.2019
г., като за времето от разрешаване на пребиваването до момента не е пребивавал
в Република България. Б. Д. е сключил граждански брак със С. М. К. Б., която е
български гражданин.В системата АИС БДС има запис, че има адрес в *** и родено
в *** дете от брака Ф. Б. с ЕГН **********, което е *** гражданин. За срока на
пребиваване на Б.Я.Д. и семейството не са пътували до Р България. Напуснали са
Р България на 14.07.2018 г., след което не са се завръщали. Посочено е, че жалбоподателят, със
семейството си, живее извън Република България. Изводът е, че наложената ПАМ
няма да ограничи правото на личен и семеен живот или пряко да създаде
затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на
произход.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ –
„Отнемане правото на пребиваване на чужденец”, е издаден от компетентен
административен орган съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ – директор на областна
дирекция на МВР – Кърджали. Формално е спазено изискването в чл.59, ал.2 от АПК
за мотивираност на акта, доколкото са посочени фактически основания за
постановяването му.
Оспорената заповед на директора на ОДМВР –
Кърджали е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния
закон, като основанията за този извод са следните:
Съгласно посоченото правно основание за
издаване на обжалвания административен акт – чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, Отнемане
на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се
установи, че данните, представени за получаването му, са неверни. В настоящия
случай е безспорно, че жалбоподателят Б.Я.Д., от 03.12.2019 г., е със статут на
продължително пребиваващ чужденец в Р България на основание чл.24, ал.1, т.7 от
ЗЧРБ, който гласи: Разрешение за продължително пребиваване могат да получат
чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са финансово осигурени
родители на български гражданин или на чужденец, който притежава разрешение за
постоянно пребиваване, когато документите, удостоверяващи семейните връзки,
които произхождат от чужбина, са признати или допуснати за изпълнение и са
регистрирани по реда на българското законодателство.
В чл.24, ал.2 от ЗЧРБ е предвидено За
получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат
осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни
средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в
размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или
минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на
пребиваване. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение
за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението
за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, а навършилите 18-годишна възраст
чужденци, с изключение на лицата, които притежават статут на лица без
гражданство в Република България, представят и документи за съдимост или за
криминална или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството
на държавата на гражданството, на държавата на произход или на обичайното
пребиваване.
От своя страна в нормата на чл. 20, ал.1 от
ППЗЧРБ е предвидено, че За получаване право на продължително пребиваване на
основание чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14,
ал. 1 и удостоверение за раждане на низходящия в случаите, когато същият е
чужденец. Съгласно чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ, За получаване право на продължително
пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в
ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:
1. копие на редовен паспорт или заместващ го
документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ,
когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване
на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или
заместващия го документ;
2. документ за платена държавна такса по чл.
10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на
Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение
на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл.
24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по
електронен път;
3. доказателства за осигурено жилище;
4. задължителна медицинска застраховка,
валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по
ЗЗО;
5. доказателства за стабилни, редовни,
предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата
за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна
заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на
пребиваване на територията на Република България;
6. свидетелство за съдимост, издадено от
държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му
пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.
Посочените разпоредби от ППЗЧРБ определят
документите, които чужденецът следва да представи при подаване на заявление за
получаване разрешение за продължително пребиваване в Република България, както
и обстоятелствата, които е необходимо да се установят, за да се получи такова
разрешение. Сред изброяването в цитираните норми от ППЗЧРБ не се съдържа
изискване за посочване на адрес на пребиваване, както и за определен период,
през който чужденецът да е бил на този адрес.
В чл.14, ал.1, т. 3 от ППЗЧРБ е предвидено,
че към заявлението за получаване право на постоянно пребиваване следва да се
представят доказателства за осигурено жилище. Както се установява от административната
преписка по издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е представил нотариално
заверен договор с дата 02.09.2019 г., съгласно който е наел стая от къща в ***.
Посоченото в заповедта фактическо основание за издаването й – деклариране пред
административния орган на неверни данни – заявен от Б.Я.Д. адрес на
пребиваване, на който от 02.09.2019 г., той не е пребивавал нито един път, е неотносимо предвид нормите на чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ и
чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, които не изискват доказване на адрес на пребиваване на
чужденеца. Това обстоятелство не е сред изброените, които кандидатстващият за
получаване на разрешение за пребиваване, трябва да докаже. Изложеното от
административния орган основание в обжалваната заповед – деклариране на адрес,
на който чужденецът не е пребивавал, би било основание за отнемане правото на
пребиваване на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ, но не и по чл.40, ал.1, т.3
от същия закон.
На следващо място АС – Кърджали приема, че
така посоченото основание за отнемане правото на пребиваване не е доказано. От
събраните доказателства, включително и снимки, се установява, че вторият етаж
от къщата е със самостоятелен вход с външно стълбище. По този начин
жалбоподателят може да отиде на етажа и без да бъде видяна от лицето, живеещо
на първия етаж. Поради изложеното твърдението на това лице, че не я е виждало,
не може да послужи като убедително доказателство за приетото от
административния орган, че тя не е пребивавала нито един ден на адреса.
В обжалваната заповед, след фактическото
основание за издаването й, е посочено, че административният орган се е запознал
с мотивите на началник група „Миграция”, изложени в предложение № 292р-17925/
01.09.2020 г. В предложението фактическото основание за отнемане правото на
пребиваване е формулирано по същия начин, както и в заповедта на директора на
ОДМВР – Кърджали – „Извършената от служители на група „Миграция” проверка
показва, че за да получи право на постоянно пребиваване Б.Я.Д. е декларирал
пред административния орган неверни данни - заявил е адрес на пребиваване, на
който чуждият гражданин от 14.10.2019 г. не е пребивавал нито един път.“
В предложението е споменато, че сключеният
договор за наем от жалбоподателката, макар и издържан
в юридическо отношение, въвежда административния орган в заблуждение, тъй като
не е възможно *** лица да пребивават в една стая, от една страна, а от друга –
въпреки сключения договор за наем Б.Я.Д. не е посетил адреса нито веднъж.
Посоченото в предложението, че не е възможно *** лица да живеят в една стая, не
може да се приеме като основание за отнемане правото на пребиваване поради
представяне от жалбоподателя на неверни данни за осигурено жилище. Изложеното е
констатация, която не е подкрепена с доказателства защо началник група
„Миграция” приема такава невъзможност. Липсват данни в какъв интервал от време
пребивават лицата в жилището, по колко лица.
В чл.3, ал.2, т.2, б.“а“ от Закона за
гражданската регистрация е предвидено, че В регистъра на населението се вписват
чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България.
В чл.92, ал.10 от ЗГР се съдържа ограничение
за лицата, които могат да се регистрират на адрес в едно жилище, което е в
следния смисъл: Броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен
и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния
брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При
определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса
собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В
случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по
съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора
степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които
обичайно могат да обитават жилището.
Следователно, преценката на административния
орган относно обстоятелството дали чужденец, който иска да получи разрешение за
пребиваване в Република България, е доказал осигурено жилище трябва да има
предвид посочената разпоредба. В оспорената заповед, освен че не се съдържа
мотив, че жалбоподателят е декларирал неверни данни относно осигурено жилище,
не е извършена и посочената преценка за възможността да се обитава жилището.
При така изложените съображения АС – Кърджали
приема, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени
оспорената заповед на директора на ОДМВР – Кърджали.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски. Съгласно списък по чл.80 от ГПК, се
претендират се разноски в размер на 610 лв. АС – Кърджали приема за основателно
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар тъй като делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно
заседание. При направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. на основание чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и 10 лв. – внесена държавна такса. АС – Кърджали
На основание
чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР – Кърджали следва да бъде осъдена да възстанови
направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 510 лв.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл. 3-то АС –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 292з-1800/
01.09.2020 г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали.
Осъжда ОДМВР – Кърджали да
заплати на Б.Я.Д., гражданин на ***, с ЛНЧ *********, деловодни разноски в
размер на 510 лв. ( петстотин и десет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: