Определение по дело №1338/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3031
Дата: 22 август 2019 г. (в сила от 22 август 2019 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193101001338
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……..08.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и втори август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

Мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ

 

като разгледа докладваното от съдията Маркова

в.ч.т.д. № 1338/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 53406/22.07.2019 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Миглена Ванева срещу Разпореждане № 28455/02.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 10184/2018 г., на ВРС, XVIII с., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за сумата 15339.69 лв., главница, сумата 989.71 лв., възнаградителна лихва за периода 12.10.2018 г. – 30.04.2019 г., сумата 527.12 лв., мораторна лихва за периода 12.10.2018 г. – 17.06.2019 г., сумата 107.00 лв., такси за периода 12.10.2018 г. – 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението – 28.06.2019 г. до изплащането на вземането. Сумите са дължими по силата на Договор за потребителски кредит № FL905084/12.04.2018 г.

Частния въззивник излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Счита, че по делото са представени надлежни доказателства, удостоверяващи връчването на представеното уведомление изх. № 7753/25.04.2019 г., с която е обявена предсрочната изискуемост на вземанията по Договор за потребителски кредит FL905084/12.04.2018 г., сключен с М.М.. Сочи, че в представената обратна разписка е отразен изходящ номер и дата, които кореспондират с тези на представеното уведомление. Счита, че с атакувания съдебен акт, първоинстанционния съд, въвежда изисквания досежно начина на оформяне и връчване на писмата за обявяване на предсрочна изискуемост, каквито не се съдържат в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ВКС. По същество, отправя искане за отмена на разпореждането и за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред ВРС, е образувано по заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М.М., за заплащане на сумата 15339.69 лв., главница, сумата 989.71 лв., възнаградителна лихва за периода 12.10.2018 г. – 30.04.2019 г., сумата 527.12 лв., мораторна лихва за периода 12.10.2018 г. – 17.06.2019 г., сумата 107.00 лв., такси за периода 12.10.2018 г. – 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението – 28.06.2019 г. до изплащането на вземането. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № FL905084/12.04.2018 г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила на 30.04.2019 г., в резултат на обявяването й на длъжника. Към заявлението е приложено и извлечение от счетоводните книги съгласно чл. 417, т. 2 ГПК, в което като задължение по Договор за потребителски кредит от 12.04.2018 г., са посочени вземания индивидуализирани по основание и размер, описани по-горе.

След извършване на преценка на заявлението и представените с него документи, ВРС е постановил атакувания съдебен акт, с който е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. Произнасянето е обосновано с невъзможност от представените доказателства да бъде направен извод за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като в представената обратна разписка не бил вписан характера на писмото, което било връчено на 30.04.2019 г. на лицето М. Т..

Произнасянето на ВРС е неправилно.

В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е досежно това дали представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК (в случая извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.

В настоящия случай от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо подписа на длъжностни лица на банката, което съдържа минимално необходимото съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване, договорен размер, усвоен размер, падежна дата и срок на договора), данни за броя, размера и падежа на непогасените или частично погасени месечни вноски към датата на предсрочната изискуемост, размера на просрочените задължения за главница, възнаградителна лихва, обезщетението за забава, дължими такси и периодите на всяко от тези задължения. Посочена е и датата на изискуемост на кредита, произтичаща от клаузите на  договора за кредит.

Следователно, в случая е налице редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.

За да е настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга следва да е налице и упражнено от страна на банката потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (така разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г., по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

В случая, по делото е представено уведомление отправено до длъжника, в което се съдържа изявление за предсрочната изискуемост на дълга, както и размера и основанието на неплатените задължения по него. Кредиторът е избрал да връчи изявлението си, чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Видно от последната, под линия е посочено, че предмет на връчването е писмо № 7753/25.04.2019 г., кореспондиращ с номера съдържащ се в представеното уведомление. Писмото е отправено да адреса на кредитополучателя и надлежно е получено на 30.04.2019 г. от М. Т. – снаха.

Мотивите на първоинстанционния съд не се споделят от въззивния състав. Вярно е, че в бланката „Известие за доставяне“, не се съдържа поле за отразяване на съдържанието на препоръчата пратка, освен избирането на една от посочени четири опции - писмо, колет, малък пакет или пощенски запис. Индивидуализирането, макар и под линия на изходящ номер и дата на писмото, съвпадането им с представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост и при липсата на данни за разменена кореспонденция от друго естество между страните в същия период, са достатъчни за извода, че се касае за връчване именно на уведомление за предсрочна изискуемост. Още повече, че данните в известието за доставяне са попълнени машинно от заявителя и по същия начин извършено отразяването под линия. Поради което изявлението на кредитора за обяваване на предсрочната изскуемост на задълженията е достигнало до длъжника на 30.04.2019 г. и последиците са настъпили от тази дата.

Релевираните от страна на частния въззивник оплаквания в тази насока са основателни.

След като в рамките на извършената по реда на чл. 418, ал. 2 ГПК, проверка се установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, то сезиралата въззивния съд частна жалба е неоснователна, а атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Разноските за първоинстанционното производство – 339.17 лв., държавна такса и – 904.91 лв., адвокатско възнаграждение, изрично посочени в списък, инкорпориран в самото заявление, следва да се включат в издаваната заповед за изпълнение, доколкото са налице и доказателства за извършването им.

С оглед основателността на жалбата, следва да се уважи и искането на частния въззивник за определяне и на разноски за въззивното производство – държавна такса в размер на 169.64 лв.. Тези допълнителни разноски следва да се възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва да се включат в заповедта при изпълнение на въззивния акт.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 28455/02.07.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 10184/2018 г., на ВРС, XVIII с. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Миглена Ванева срещу М.М.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за следните парични вземания: - 15339.69 лв. (петнадесет хиляди триста тридесет и девет лева и 69 ст.), дължима главница, - 989.71 лв. (деветстотин осемдесет и девет лева и 71 ст.), възнаградителна лихва за периода 12.10.2018 г. – 30.04.2019 г., - 527.12 лв. (петстотин двадесет и седем лева и 12 ст), мораторна лихва за периода 12.10.2018 г. – 17.06.2019 г., - 107.00 лв. (сто и седем лева), такси за периода 12.10.2018 г. – 17.06.2019 г., всички дължими по Договор за потребителски кредит № FL905084/12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението – 28.06.2019 г. до изплащането на вземането и сумата 1244.08 лв. (хиляда двеста четирдесет и четири лева и 08 ст.), разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК.

ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 169.64 лв. (сто шестдесет и девет лева и 64 ст.), в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, която сума да се включи в издаваната заповед, на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.