Решение по дело №335/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на В. М. Г. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. Т. В. от Адвокатска колегия Стара Загора, с която против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора е предявен частичен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – за сумата от 200 лева от цялата сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице (ЗЗЛ) № 8245зз-7 от 05.01.2023 г., издадена от И. Н. И. – полицейски орган във Второ районно управление (Второ РУ) при ОДМВР Стара Загора.

Ищецът твърди, че на 05.01.2023 г. около 11:00 часа в гр. Стара Загора управлявал собствения си лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № [рег. номер], когато, минавайки по [улица], видял зад себе си полицейски автомобил с включени сигнални светлини, поради което отбил вдясно и спрял. След извършена му проверка на място – на документите и на багажника на автомобила, му било разпоредено да последва полицейския автомобил до сградата на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора, което той и направил. Там бил повикан екип на сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОДМВР Стара Загора и му била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, отчело отрицателен резултат, след което бил тестван за употреба на наркотични вещества, като тестът отчел употреба на амфетамин. Ищецът бил много изненадан от това и след като полицаите го попитали дали иска да оспори резултата от теста, като даде биологични проби от кръв и урина за изследване, той се съгласил, тъй като бил сигурен, че не е употребил наркотични вещества. Ищецът бил съпроводен от полицаите до СПО към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, където му били взети съответните проби, след което отново бил отведен до сградата на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора, където бил извършен обиск и задържан със ЗЗЛ № 8245зз-7 от 05.01.2023 г., издадена от И. Н. И. – полицейски орган във Второ РУ при ОДМВР Стара Загора. На 06.01.2023 г. бил освободен около 12:00 часа. Междувременно по случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 8245-зм-20/2023 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора, а ищецът обжалвал по съдебен ред заповедта за задържането му, което преживял изключително тежко, тъй като бил възмутен от физическото му ограничаване и от твърдението в заповедта, че е извършил престъпление. С решение № 62 от 23.02.2023 г. по АНД № 20235530200220 на Районен съд (РС) Стара Загора, необжалвано и влязло в сила на 11.03.2023 г., заповедта за задържането му била отменена като незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Ищецът останал недоволен от решението, защото се надявал съдът да опровергае твърдението в заповедта, че е извършил престъпление, а това обстоятелство не било коментирано, поради което решил да изчака резултата от назначената в ДП токсикохимична експертиза, преди да депозира настоящата искова молба, за да може да докаже пред съда, че е бил задържан невинен, и това обстоятелство да бъде взето предвид при преценка на негативните емоционални състояния, които изпитвал по време на задържането му в помещенията на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора и след това. В края на 2023 г. ищецът най-накрая получил от Районна прокуратура (РП) Стара Загора постановление за прекратяване на ДП, в което било отразено, че не е установено да е употребявал наркотици към датата на задържането му. Сочи, че задържането му в сградата на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора му се е отразило изключително болезнено, тъй като до този момент нямал съприкосновения със служители на полицията, с изключение на извършвани му проверки при управление на МПС, и си бил изградил илюзорна представа за начина на функциониране на МВР, като смятал, че широко отразяваните по медиите публични акции по задържане на лица се извършват в рамките на закона след прецизна аналитична преценка от съвестни и компетентни служители, често жертващи личното си свободно време и дори здравето си в полза на обществото. Връчената му обаче ЗЗЛ и фактическото му физическо ограничаване в сградата на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора преобърнали за едно денонощие тази му представа и вярата му в полицията. Ищецът напуснал сградата на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора унижен и обиден, като бил толкова притеснен от случилото се, че в следващите няколко дни не бил на себе си и в срещите си с приятели им разказвал колко шокиращо е било за него обстоятелството, че в България е възможно невинен човек да бъде задържан и третиран като престъпник. В следващите няколко седмици ищецът започнал да следи новините за подобни случаи и се убедил, че неговият случай не е изолиран, при което първоначалната му обида преминала в гняв, тъй като вече не бил безпристрастен свидетел на случващото се, а станал част от статистиката. Приятелското му обкръжение забелязало, че той се изказва все по-често и все по-негативно не само за полицията, но и като цяло за държавата и органите й. С времето гневът му преминал в отчаяние и безпомощност, тъй като бил служил в армията и донякъде бил свикнал да понася незаслужено негативно отношение, но не можел и не искал да си представи как дъщеря му може да попадне в същото положение и да бъде третирана като престъпник, само защото МВР нехаело за техническите си средства и незаконните задържания на невинни лица. Негативните му емоции били забелязани от най-близките му хора, тъй като до този момент той бил ведър и оптимистичен, определян от приятелите си като весел и приятен човек, а вече при срещите си с тях започвал отново да говори за задържането си, при спомена му за което се редували различни емоционални състояния – обида, гняв, песимизъм и безпокойство. В първия месец след задържането му споменът за него го бил затормозил до такава степен, че при всеки подобен случай, отразен в новините, той се обаждал на приятелите си по телефона и ги осведомявал за видяното, тъй като отнасял видяното в медиите към собственото си задържане и не можел да сдържи емоциите си. Близките му невинаги били готови отново и отново да говорят по налаганата от него тема, но не му отказвали, защото му съчувствали и се надявали поне с разговори да успеят да го успокоят. Мисълта за незаконосъобразното му задържане станала доминираща в живота му за поне три седмици след освобождаването му. Това му състояние се задържало около три месеца, като най-интензивно било през м. януари 2023 г., след което започнало постепенно да отшумява и едва след края на м. март 2023 г., когото решението за отмяната на заповедта за задържането му влязло сила, започнал отново да се държи като преди. Състоянието му обаче отново се обострило в края на 2023 г., когато получил постановлението за прекратяване на наказателното производство, макар и не в същата степен, както в първите месеци на годината. Ищецът смята, че справедливото обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на задържането му, изразяващи се в чести и силни чувства на унижение, гняв и безпомощност, изпитвани по време на задържането му и в месеците след това, се равнява на 2000 лева и моли съда с решението си да се произнесе в този смисъл, но предявява настоящия иск като частичен – в размер на 200 лева от тази сума, съответно моли ответникът да бъде осъден да му заплати последната, ведно със законната лихва върху нея от датата на влизане на решението за отмяна на заповедта за задържането му – 11.03.2023 г., като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът – ОДМВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание – гл. юрисконсулт М. А., оспорва иска като неоснователен и недоказан. Смята, че макар ищецът да е имал вътрешни негативни преживявания, част от тях са били във връзка с проведеното по случая наказателно производство, а друга част са били в резултат на друг акт – с който му е бил иззет автомобила и така е бил лишен от възможността да го управлява. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че предявеният иск е доказан по основание, но не и по размер, тъй като от показанията на разпитаните свидетели не се установяват тежки негативни последици за ищеца. С оглед на това предлага иска да бъде уважен в размер до 50% от претендирания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 05.01.2023 г. около 11:00 часа в гр. Стара Загора ищецът В. М. Г. управлявал собствения си лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № [рег. номер], когато на [улица]до № 30 бил спрян за проверка от патрулен автомобил на МВР, продължила в сградата на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора, където между 12:00 и 12:19 часа му била извършена проверка с Дръг Тест за употреба на наркотични вещества, като тестът отчел употреба на амфетамин (л. 16 и 18 от приложеното ДП). Ищецът оспорил резултата от теста и поискал да даде биологични проби за анализ, поради което в 13:00 часа му бил издаден талон за изследване (л. 47 от приложеното ДП) и бил отведен в Спешното отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора, където му били взети проби от кръв и урина (л. 49 – 51 от приложеното ДП), предадени за анализ на ОДМВР Стара Загора в 14:05 часа (л. 48 от приложеното ДП).

За резултата от извършената му проверка с Дръг Тест, както и за това, че не е използвал обезопасителен колан, квалифицирани като нарушения на чл. 137, ал. 1 и на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АД, бл. № 456315 от 05.01.2023 г., в който ищецът посочил като възражение, че има съмнения в точността на уреда за вземане на пробите за наркотици (л. 25 от приложеното ДП). С АУАН били иззети свидетелството на ищеца за управление на моторно превозно средство (СУМПС), контролния талон към него и свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС). Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1228-000015 от 05.01.2023 г. на ищеца била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 05.01.2023 г.

След като ищецът дал биологични проби за анализ, той бил върнат в сградата на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора, където между 15:00 часа и 15:15 часа му бил извършен обиск (л. 14 от приложеното АНД) и след като попълнил съответната декларация (л. 15 от приложеното АНД), на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК) бил задържан за срок до 24 часа по силата на ЗЗЛ № 8245зз-7 от 05.01.2023 г., издадена от И. Н. И. – полицейски орган във Второ РУ при ОДМВР Стара Загора (л. 13 от приложеното АНД), в която като фактическо основание за задържането му било посочено, че „управлява личния си лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № [рег. номер] по [улица]до № 30 след употреба на наркотични вещества (амфетамин)“. Видно от отразеното във ЗЗЛ, ищецът бил освободен на 06.01.2023 г. в 11:20 часа.

По жалба на ищеца заповедта за задържането му по ЗМВР била отменена като незаконосъобразна с решение № 62 от 23.02.2023 г. по АНД № 20235530200220/2023 г. на РС Стара Загора, необжалвано и влязло в сила на 11.03.2023 г.

По случая било образувано и ДП – № 8245-зм-20/2023 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, в хода на което от експерт в ЦЕКИ към НИК – МВР била изготвена токсикохимична експертиза № 23/ТКХ-305 от 07.11.2023 г. (л. 41 – 44 от ДП), според заключението на която в предоставените за изследване проби от кръв и урина, взети от ищеца (на 05.01.2023 г. в СО на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора), не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. ДП било прекратено от наблюдаващия го прокурор в РП Стара Загора, поради липса на престъпление – чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.11.2023 г., съобщено на ищеца на 23.11.2023 г. (л. 53 – 55 от ДП).

Гореизложеното се установява от материалите по приложените към делото ДП № 8245-зм-20/2023 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР Стара Загора и АНД № 20235530200220/2023 г. по описа на РС Стара Загора.

По искане на ищеца бяха допуснати и разпитани двама свидетели.

Св. Т. И. И. заявява, че с ищеца са приятели от около 25 години, като се виждали един-два пъти в седмицата. Сочи, че след освобождаването му ищецът е бил притеснен, гневен и разочарован от задържането му, тъй като бил убеден, че е невинен, и до отмяната на заповедта за задържането му говорил само за това, а когато по телевизията видел подобен на неговия случай, му се обаждал по телефона, за да му каже, че не само той е бил обвинен и задържан по този начин.

Св. В. В. Г. – майка на ищеца, заявява, че след освобождаването му синът й бил много разстроен, възмутен и гневен, защото бил невинен. Сочи, че до отмяната на заповедта за задържането му само за това говорел – „все това беше тема на разговор“, както и че не можел да посещава често родителите си, живеещи на село, тъй като автомобилът му бил взет, в резултат на което бил възмутен, че без вина търпи някакви последствия.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите и становищата на страните, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Искът подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК

В случая предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим, като предявен от лице с правен интерес – претендиращо да е претърпяло вреди от незаконосъобразен административен акт, чийто адресат е, срещу надлежен ответник по чл. 205, ал. 1 от АПК и след отмяната по съответния ред на акта, на чиято незаконосъобразност се основава иска – чл. 204, ал. 1 от АПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице: 1. незаконосъобразен административен акт, отменени по съответния ред, съответно незаконосъобразно действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. реално претърпяна вреда – имуществена и/или неимуществена; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Установено е по делото неправомерно задържане на ищеца по силата при отмяната на заповедта, с която то е постановено (ищецът е задържан по силата ЗЗЛ № 8245зз-7 от 05.01.2023 г., издадена от И. Н. И. – полицейски орган във Второ РУ при ОДМВР Стара Загора, отменена като незаконосъобразна с решение № 62 от 23.02.2023 г. по АНД № 20235530200220/2023 г. на РС Стара Загора, влязло в сила на 11.03.2023 г.).

В резултат на неправомерното му задържане ищецът е бил ограничен в свободното си придвижване за периода на престоя му в арестното помещение в сградата Второ РУ при ОДМВР Стара Загора. В ЗЗЛ като час на задържането на ищеца е посочено 11:25 часа, но реално след този час са били извършени други действия, изключващи фактическото му задържане в 11:25 часа – извършване на проверка по установяване употребата на алкохол, в т. ч. вземане на биологични проби в сградата на лечебно заведение. Същевременно действията, непосредствено предхождащи фактическото задържане на ищеца – попълване на декларация по чл. 15 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.) и обиск, са били извършени в периода 15:00 часа до 15:15 часа (л. 14 – 15 от приложеното АНД). При тези данни, преценени в съвкупност, и тъй като ищецът е бил освободен в 11:20 часа на следващия ден след задържането му – 06.01.2023 г., съдът приема, че:

посоченият в ЗЗЛ час – 11:25 часа, е час на издаване на заповедта, но разпореденото се нея задържане е било изпълнено около 4 часа по-късно;

реално ищецът е бил задържан, съответно ограничен в свободното си придвижване за около 20 часа – съгласно чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им свободно придвижване.

От показанията на разпитаните свидетели се установи също, че след освобождаването му ищецът е бил притеснен, гневен и разочарован от задържането му, тъй като е бил убеден, че е невинен – че не е управлявал автомобила си след употреба на наркотично вещество, което е безспорно установено при прекратяването на образуваното по случая ДП, и до отмяната на заповедта за задържането му, т.е. за период от около 2 месеца (решението за отмяната на ЗЗЛ е постановено на 23.02.2023 г., но е влязло в сила на 11.03.2023 г.), непрекъснато е говорил за това, като при всеки излъчен по телевизията подобен случай е идентифицирал видяното с преживяното от него.

Несъмнено ограничаването на ищеца в свободното му придвижване и негативното отражение на задържането му върху психическото му състояние, в т. ч. и за период от около 2 месеца след освобождаването му, са в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна ЗЗЛ и съставляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характера на претърпените от ищеца неудобства и страдания в резултат на неправомерното му задържане, техният интензитет и продължителност, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 1000 лева, но тъй като искът е предявен частично – за сумата от 200 лева, ответникът следва да бъде осъден да му заплати само частично заявената претенция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на ЗЗЛ до окончателното й заплащане.

Доколкото с исковата молба са въведени като фактически основания на предявения иск негативни преживявания на ищеца, свързани с воденото срещу него и прекратено впоследствие ДП, същите не могат да обосноват по-голям размер на обезщетението, тъй като не произтичат от задържането му с отменената като незаконосъобразна ЗЗЛ. По същите съображения не обуславя по-голям размер на обезщетението и установеното в хода на съдебното производство неудобство за ищеца, изразяващо се в невъзможност да ползва автомобила си, за да посещава родителите си, поради изземване на СУМПС, тъй като това е в резултат на наложена му по друг ред и с друг акт ПАМ, още повече, че, видно от исковата молба, предявеният иск не се основа на такива факти.

С оглед на изхода от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно приложен списък (л. 28 от дело) в размер на сумата от 410 лв. – 10 лв. заплатена държавна такса (л. 1 от дело) и 400 лв. договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат (л. 9 от делото).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на В. М. Г., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], вх... ет...., ап..., сумата в размер на 200 (двеста) лева, заявена като частично предявен иск, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 8245зз-7 от 05.01.2023 г., издадена от И. Н. И. – полицейски орган във Второ РУ при ОДМВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2023 г. до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.