Решение по гр. дело №141/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3631
Дата: 16 октомври 2025 г.
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20253110100141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3631
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20253110100141 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба на основание чл.432 от КЗ от страна на ищеца Б. М. Я.,
ЕГН ********** с адрес: гр. В., чрез адв. Й. А. от ВАК, против ответника ЗД „Б.И.“ АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с
пълномощник по делото адв. М. Г. от САК, с цена на иска от 20 лева - частичен иск от
такъв с общ размер от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.08.2024 г., ПТП, в гр.
Варна. В хода на делото е допуснато изменение на иска, досежно размера на исковата
претенция, като същата е увеличена на сумата от 962, 53 лв. - частична претенция от
такава в размер на 1000 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.08.2024 г., около 11.26 часа, в гр. Варна,
управлявайки мотоциклет „Ямаха МТ 09“, с рег. № ****, се движил по бул. „Владислав
Варненчик“ в посока към центъра на града, като до автобусна спирка „Патриарх Евтимий“
бил застигнат и блъснат от лек автомобил марка „Ситроен Ц 5“, с рег. № ****. За
настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които посетили мястото на
инцидента и след изясняване механизма на произшествието и участниците в него, съставили
Протокол за ПТП с пострадали лица № 819-29572-982. Поради претърпените вреди
мотоциклетът не можел да се придвижва на собствен ход, поради което се наложило ищецът
да използва специален автомобил „Пътна помощ“. За репатрирането на автомобила заплатил
сумата в размер на 100 лв. Лекият автомобил управляван от виновния водач бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „Б.И." АД, със срок
на действие 21.09.2023 г. – 20.09.2024 г., която полица била действаща към датата на ПТП.
На 08.08.2024 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като служител на
1
ответника извършил оглед на мотоциклета, изготвил снимков материал и съставил Опис на
щета с №**********/08.08.2024 г. В описа като увредени детайли били описани следните
детайли: стойка ДКН, калник задна гума, ключалка задна седалка, гума задна METZELER
SPORTEC M5 180/50/17 и джанта задна дясна R - 17. Като застрахователно обезщетение
ищецът получил сумата в размер на 200 лева. Той счита, че изплатеното обезщетение е в
нисък размер и не може да покрие щетите по мотоциклета му. Твърди, че сумата необходима
за възстановяване на мотоциклета е в размер на 1200 лв. Приспадайки заплатената му до
момента в размер на 200 лв., ищецът счита, че сумата, която следва да му заплати
ответникът е в размер на 1000 лв.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 20 лв. – частичен
иск от иск в размер на 1000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на детайли на мотоциклет „Ямаха МТ 09“, рег. № ****,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.08.2024 г. в
гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен Ц 5“, с рег. № ****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
В представения от ответната страна отговор на исковата молба се твърди, че страната
оспорва исковете по основание и размер. Ответната страна не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за автомобил „Ситроен Ц 5“, с рег. № ****. Оспорва механизма на
произшествието, като твърди, че събитието е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за
водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Липсвал акт по чл.300 от ГПК, поради което
твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане, следвало да
се докажат от него при условията на пълно и главно доказване. Ответната страна оспорва
правните доводи на ищеца за допуснати от водача на лек автомобил „Ситроен Ц 5“
нарушения на правилата за движение по пътищата. Оспорва и наличието на причинно-
следствена връзка между произшествието и описаните в исковата молба повреди. Твърди, че
вредите не кореспондират с посочения механизъм на произшествието. Също така ответникът
твърди, че претендираните с исковата молба суми са силно завишени и не отговарят на
действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл.386 от КЗ. Твърди, че ако
бъде установена причинна връзка между процесното ПТП и твърдяните щети по лекия
автомобил, то същите вече са овъзмездени с изплатеното обезщетение. Счита, че така
извършеното плащане съответства на принципите и методите, заложени в Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която
ответната страна счита, че следва да се приложи, позовавайки се на Наредба №49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на
2
автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Счита, че
обезщетението е съобразено с изискването на чл.17, ал.2 от посочената Методика.
Предвид твърденията в отговора ответното дружество моли исковете да бъдат
отхвърлени, евентуално да бъде намален размерът на претендираните обезщетения, като
претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът Б. М. Я. е собственик на
мотоциклет „Ямаха МТ 09“, с рег. № ****, което е видно от представеното по делото в
заверено копие на свидетелство за регистрация – Част 1. На 01.08.2024 г. около 11.26 ч.
ищецът се движил с мотоциклета си в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ в посока
центъра на града, като се намирал в лявата лента за движение. До автобусна спирка
„Патриарх Евтимий“ лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. № ****, собственост на С.Д.Д. и
водач И.С.Д., който се движил зад мотоциклета, поради неспазване на достатъчно
разстояние и дистанция блъснал мотора, който бил намалил скоростта, поради
приближаването на спирка на градския транспорт. Вследствие удара за мотоциклета
настъпили щети в задната му част, а за лекия автомобил – предната част и деформация и теч
на охладителна течност. За случая бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от дата 01.08.2024 г. В протокола бил посочен именно този механизъм на
произшествието, а именно, че водачът на лекия автомобил, поради неспазване на
необходимата дистанция, блъснал мотоциклета, който намалил скоростта си на движение
при спирка. На водача на лекия автомобил „Ситроен С5“ бил съставен акт за установяване
на административно нарушение - за такова по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
След инцидента ищецът подал уведомление за настъпило застрахователно събитие до
ответното дружество, което било страна по застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ситроен С5“ с
рег. № **** – застрахователна полица №123002709513, със срок на валидност 21.09.2023 г.
до 20.09.2024 г. При ответната страна била образувана преписка по щета с №
**********/08.08.2024 г. На 03.09.2024 г. от служител на застрахователя бил извършен оглед
на мотоциклета на ищеца и изготвен опис по щета. Били констатирани увреждания с
необходимост от следните ремонти: стойка ДК№ - за подмяна; калник задна гума – за
подмяна; ключалка задна седалка – за подмяна; гума задна METZELER SPORTEC – за
подмяна и джанта задна – за боя.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, от чието заключение се
установява, че стойността на ремонта по средни пазарни цени за части и труд към датата на
произшествието, определена на средната пазарна цена на труда, при съобразяване цената
предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, притежаващи
европейски сертификат за качество, както и сервизи непритежаващи европейски сертификат
за качество, е в размер на 1106, 93 лв. с ДДС. При определяне стойността на частите и
конкретно при посочване стойността на задната гума, вещото лице е приложил 20%
износване и съответно е намалил стойността с 20%. От проведения разпит на вещото лице
3
на откритото заседание, същият обяснява, че посоченият процент обезценка е на база
отразените данни по образуваната преписка по щета. Експертизата е изчислила и цената на
частите, материалите и труда, необходими за възстановяване на щетите по мотоциклета, след
като се съобрази Методика за уреждане на претенции за обезщетения на вреди, причинени
на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към по Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане, като е
определена стойност от 509, 49 лв. Също така е дадена и крайна стойност на обезщетение за
възстановяване на вредите, след като се вземат предвид стойност на алтернативни части,
горепосочената Методика и процент овехтяване на мотоциклета на ищеца, който процент от
вещото лице е 82,25%. Така формираната стойност на обезщетение е от 487, 24 лв.
Определена е и пазарната стойност на мотоциклета към датата на произшествието – 7450 лв.
В заключението на експертизата е даден отговор на въпроса дали е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и уврежданията по
мотоциклета. В отговора е посочено, че уврежданията са във връзка с констатирания
механизъм на пътнотраспортното произшествие, а именно те са резултат от прекия контакт
между лекия автомобил „Ситроен С5“ и задната част на мотоциклета, което именно
съприкосновение е допринесло щетите, предвид и местонахождението на двете превозни
средства в момента на удара, техните габарити и тегла.
Няма спор между страните, че на ищеца е било заплатено застрахователно обезщетение
в размер на 200 лв.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от
събраните доказателства – всички горепосочени писмени доказателства, представени в
заверени копия, както и от заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза. На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи:
Основателността на претенцията на ищеца предполага доказване на възникнало
произшествие, вследствие което са настъпили щети по мотоциклета на ищеца; причинна
връзка между поведението на водача на автомобила „Ситроен С5“ с рег. № ****, и
настъпилите щети за ищеца; наличие на валидно застрахователно правоотношение между
ответната страна и виновния водач за автомобила му; доказан размер на щетите.
В настоящия случай е безспорен фактът на настъпилото произшествие, като съдът
приема за доказано с категоричност, че то е следствие виновно поведение от страна на
водача на автомобил „Ситроен С5“ И.С.Д.. По делото е установен механизмът на
настъпилото произшествие, от който е видно, както и от данните от констативния протокол,
че именно водачът на лек автомобил „Ситроен С5“, нарушавайки изискването на ЗДвП да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко, е блъснал мотоциклета на
ищеца, когато последният е намалил скоростта си, поради преминаване покрай автобусна
спирка, и именно това е причината за произшествието. Съдът приема за доказано безспорно,
че е налице причинна връзка между действията на водача на автомобила „Ситроен С5“ и
щетите, настъпили за ищеца по мотоциклета му. Установено е от заключението на
4
експертизата, че ищецът се е движил в лявата пътна лента непосредствено преди удара, но с
това не е допуснал нарушение на правилата за движение, предвид регламентацията в чл.15,
ал.2, т.2 от ЗДвП. Също така от доказателствата по делото и най-вече от заключението на
експертизата се доказва, че установените увреждания по мотоциклета по
местонахождението им са съответни на установения механизъм на произшествието и са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Относно размера на обезщетението съдът съобразява, че съгласно разпоредбата на
чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната
възстановителна стойност на щетата, която съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Със заключението на назначената по делото експертиза е изчислена пазарна цена
на щетите от 1106, 93 лв. и съдът счита, че тя следва да се приеме за обезщетяваща
действително претърпените вреди, тъй като е изчислена на база средни пазарни цени за
части и труд към датата на произшествието, при съобразяване цените на различни сервизи,
включително и такива, притежаващи европейски сертификат за качество. В случая, обаче
неправилно вещото лице е приложил обезценка на една от увредените части – задна гума,
като е приспаднал 20% овехтяване. Обезценка не следва да се прилага именно предвид
изискването на чл.400, ал.2 от КЗ, поради което отчитайки и премахната стойност като
обезценка, съдът следва да се приеме, че пазарната цена на възстановителната стойност в
случая е 1162, 53 лв. Съдът приема този начин на формиране на стойността на щетата за
отговарящ на действителната възстановителна стойност, защото е в съответствие със
състоянието на пазара към момента на произшествието и отговаря на критерия средна
пазарна цена. Приспадайки заплатеното вече на ищеца обезщетение за ремонт от 200 лв., то
допълнителната сума, необходима за възстановяване на щетите е в размер на 962, 53 лв.
Следователно претенцията на ищеца, като основателна и доказана следва да се уважи.
Посочената сума, представляваща частична от цялата в размер на 1000 лв., следва да се
присъди, ведно със законната лихва, като за сумата от 20 лв., считано от датата на
подаването на исковата молба – 06.01.2025 г. до окончателното плащане, а за сумата от 942,
53 лв., считано от заявеното изменение на иска – 16.09.2025 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 730 лв.,
представляващи 50 лв. – заплатена държавна такса; 200 лв. – заплатен депозит за изготвяне
на експертиза и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Я., ЕГН ********** с адрес: гр.
В., сумата от 962, 53 лв. (деветстотин шестдесет и два лева и петдесет и три стотинки) -
частична претенция от такава в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на мотоциклет „Ямаха МТ 09“, с
рег. № ****, в резултат на ПТП, настъпило на 01.08.2024 г. в гр. Варна, виновно причинено
от водач на лек автомобил „Ситроен С5“ с рег. № ****, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в ЗД „Б.И." АД, с ЕИК **** към датата на произшествието, ведно
със законната лихва, като за сумата от 20 лв., считано от 06.01.2025 г. до окончателното
плащане, а за сумата от 942, 53 лв., считано от 16.09.2025 г. до окончателното плащане..
ОСЪЖДА ЗК ЗАД „Б.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Я., ЕГН ********** с адрес:
гр. В., направените по делото разноски в размер 730 лв. (седемстотин и тридесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6