№ 36
гр. Русе , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000126 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на ЕЛ. Н. Б. чрез особен
представител адв. К.Х. – АК гр. Русе против Решение № 260250/15.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 39 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което е
признато за установено, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р П.Д.“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано
от изп. директори Н.С, и М.Д. сумите: 1557,37 лв. – непогасена главница, по
Договор за стоков кредит № 342934/03.04.2018 г., сключен с „Банка ДСК“
АД; 446,60 лв. договорна лихва за периода 03.05.2018 г. до 20.12.2018г.;
121,75 лв. законна лихва за забава за периода от 21.12.2018 г. до 30.09.2019 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от 30.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
2803/01.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.
№ 5761/2019 г. по описа на РС Русе. В жалбата са развити подробни
съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи
относно правно релевантните факти по спора. Жалбоподателят твърди, че
съдът правилно е отчел, че по делото няма доказателства за уведомяването на
1
длъжника за прехвърлянето на вземането на нов кредитор, каквото е
ищцовото дружество, но неправилно е приел, че с връчването на исковата
молба и уведомлението за цесията на особения представител, то ответникът е
редовно уведомен за това обстоятелство, което следва да се отчете като факт,
настъпил в хода на процеса и от значение за спора. Счита, че
представителната власт на особения представител се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник. Моли да
бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде
постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени предявените
претенции като неоснователни.
Въззиваемата страна по жалбата „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София счита същата за неоснователна, а решението на
РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива
подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както
и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
основателността на заявените претенции. За да уважи ищцовите претенции и
признае за установено, че ЕЛ. Н. Б. дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София сумата от 1557,37 лв. – непогасена главница, по
Договор за стоков кредит № 342934/03.04.2018 г., сключен с „Банка ДСК“
АД; 446,60 лв. договорна лихва за периода 03.05.2018 г. до 20.12.2018г.;
121,75 лв. законна лихва за забава за периода от 21.12.2018 г. до 30.09.2019 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от 30.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
2803/01.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.
№ 5761/2019 г. по описа на РС Русе, съдът правилно и законосъобразно е
2
изходил от правната доктрина.
Първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, че
действително по делото няма доказателства за уведомяването на ответника за
прехвърлянето на процесното вземане на нов кредитор (ищцовото дружество),
но следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства (включително уведомление и
пълномощно за съобщаване на цесията) на особения представител по делото,
то ответникът е редовно уведомен за това обстоятелство. Този факт правилно
е отчетен като настъпил в хода на процеса и като такъв от значение за спора,
като правилно е прието, че цесията е породила действие и по отношение на
ответника като длъжник, още повече, че в настоящото производство не се
съдържат твърдения за извършено плащане на задължението на стария
кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК). С оглед на това, възражението на особения
представител за липсата на облигационно отношение между страните по
делото (материална легитимация за ищеца), правилно е прието за
неоснователно.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените от ищеца
доказателства във връзка с твърдените от него и относими към спора факти и
обстоятелства и към установената фактическа обстановка е приложил
относимите материалноправни норми
Към решението на първоинстанционният съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд,
като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
3
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл.
13, т.2 и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
направените от ответника разноски за въззивното производство в размер на
350,00 лв, от които 250,00 лв юрисконсултско възнаграждение и 100,00 лв
възнаграждение за особен представител следва да се възложат на въззивния
жалбоподател.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260250/15.03.2021 г., постановено
по гр.д. № 39 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА ЕЛ. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. Русе да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П.Д.“ №25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директори Н.С, и
М.Д. сумата от 350,00 лв разноски във въззивното производство пред РОС, от
които 250,00 лв юрисконсултско възнаграждение и 100,00 лв възнаграждение
за особен представител
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4