№ 12804
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110139969 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Р. Б. Й. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването в полза на ищеца срещу ответницата на
следните вземания: сумата от 1 453,63 лева, представляваща цена на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 03.07.2020 г. до 05.08.2022 г.,
отразени като задължения във фактури за периода 14.08.2020 г. – 11.09.2022 г. до
водоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.12.2022 г. до окончателното
плащане и сумата от 24,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 14.09.2020 г. до 11.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед №
36686/20.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцовото дружество твърди, че между него и ответницата Р. Б. Й. е налице
облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги до имот с с адрес: [адрес] по партида с договорна сметка ***.
Посочва, че същото е възникнало по силата на закона с момента на придобиване на права от
ответницата върху имота и е регулирано от закона, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на *** системи и от публично
достъпни Общи условия за предоставяне на *** услуги от *** оператор [фирма]. Изяснява
се, че в случая правата на ответницата Р. Й. върху водоснабдения имот се подкрепят от
подписано от нея приложение № 1 от 19.12.2004 г., представено пред [фирма] във връзка с
откриване на индивидуални партиди за отделните обекти в жилищната сграда. Ето защо,
именно ответницата се явява потребител на предоставените до имота водоснабдителни и
канализационни услуги смисъла на §, ал. 1, от ДР на ЗРВКУ и страна по облигационното
правоотношение с доставчика на тези услуги – [фирма]. Ищецът поддържа, че периода от
1
03.07.2020 г. до 05.08.2022 г. е предоставил *** услуги до процесния имот на обща стойност
от 1 453,63 лева, начислени по фактури за периода 14.08.2020 г. – 11.09.2022 г., но
последната не била заплатена от абоната в установения 30-дневен срок, считано от датата на
фактурирането й, нито към настоящия момент, поради което претендира същата. За периода
от 14.09.2020 г. до 11.09.2022 г. е начислена като дължима и лихва за забава в размер на
сумата от 24,61 лева. В исковата молба се посочва, че за тези суми в полза на ищцовото
дружество в хода на производството по ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания [фирма] предявява исковете, предмет на
настоящото дело. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената
установителна искова защита и отправя искане за уважаване на предявените искове чрез
признаване за установено съществуването в правната му сфера на процесните вземания за
главница и лихва за забава със задължено лице ответната страна. Намира за дължима и
претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.12.2022 г. до окончателното плащане, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирания по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК неподписан писмен отговор ответницата
Р. Б. Й., чрез адв. К. Т., оспорва исковите претенции като недопустими, а по същество
неоснователни. Излага, че ответницата не е процесуално легитимирана да отговаря по
процесните искове, тъй като няма качеството потребител на предоставяни от [фирма]
водоснабдителни и канализационни услуги. В тази връзка оспорва наличието на валидно
правоотношение между страните, обусловено от притежавани от нея права върху имота,
оспорвайки доказателственото значение на представеното от ищеца приложение № 1, като
документ, неподписан от нея, а от лица, сочени за ползватели без изписване на имената им.
Навежда довод за липсата на надлежна индивидуализация на водоснабдения имот, до който
се твърди да са доставени *** услуги и конкретно доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води. Оспорва приложимостта към твърдяното от ищеца
правоотношение на Общите условия, предвид липсата на доказателства за надлежното им
оповестяване в един централен и един местен ежедневник, каквото е изискването на чл. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В отговора се оспорва като недоказана доставката на питейна
вода до имота, както и наличието на водомерно отклонение с водомерен възел. Ответницата
заявява, че не оспорва размера на исковете, а основателността им. Оспорва се дължимостта
на лихва за забава, тъй като ищецът не е поканил същата да заплати сумите, като на Й. не е
връчена нито една от процесните фактури. Навежда възражение за погасяване на вземанията
по давност, намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с
оглед характера им на периодични плащания. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне
на исковете и за присъждане на сторените от ответната страна разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищццовото дружество парични вземания,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение
съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени
2
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови
претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от
търсената защита.
По същество:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
чл. 198о ЗВ:
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, съществуването между него и ответницата на
облигационно отношение през процесния период с предмет доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги – като установи, че ответницата е била собственик или носител на
вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е
регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си
и през исковия период реално е доставял *** услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва иска по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и
основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на Закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят *** услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е
предвидено, че потребители на *** услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради
– етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на *** услуги
на потребителите от *** оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г. /приложени към заявлението по ч. гр. дело № 66083/2022 г./,
влезли в законна сила. В ал. 3 от последната е прието, че потребител може да бъде и
наемател на имот, за който се предоставят *** услуги, но при подадена от наемателя нарочна
писмена декларация за това.
Приетите по делото писмени доказателства сочат, че съгласно данните от
информационната система на Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел
„Общински приходи – К. с.“ данъчнозадължено лице за имот с административен адрес:
[адрес] за периода 2020 г. – м. август 2022 г. е лицето Р. Б. Й. – ответницата по делото.
3
В представено от ищеца и приобщено към доказателствената съвкупност по делото
Приложение № 1 от 19.12.2004 г., за което [фирма] излага твърдения, че е представено пред
дружеството във връзка с откриването на индивидуални партиди за отделните обекти в
процесната жилищна сграда (което обстоятелство не става ясно от съдържанието на самия
документ) за апартамент № 119 като собственик е отразена ответницата Р. Б. Й., с посочен
брой на живущите – трима, както и, че в имота няма водомери. В графата за подпис под
собственика на имота е изписано ЕГН на ответницата, а в графа „ползвател“ се е подписало
лице без посочване на имената му. Отразено е, че данните са сверени от лица, с посочване на
имената им, подписали приложението. Във връзка с така представеното приложение и с
оглед оспорването, направено от ответницата с отговора на исковата молба и уточнено в
проведеното открито съдебно заседание, че същото не носи неин подпис, с протоколно
определение от 12.02.2024 г. съдът е указал на ищцовото дружество да уточни твърди ли
Приложение № 1 от 19.12.2004 г. в графа „собственик/ползвател“ да е подписано от
ответната страна Р. Й., в който случай и на основание чл. 193, ал. 2 ГПК да посочи дали ще
се ползва от този документ, предвид проведеното оспорване от ответницата, че този подпис
не е положен от нея. На ищеца е указано, че при липсата на отговор в срок съдът ще приеме,
че същият няма да се ползва от така представения документ. В указания срок от получаване
на съобщението и до датата на следващото открито съдебно заседание от страна на [фирма]
не е депозирана уточнителна молба, като с протоколно определение от 08.04.2024 г. съдът е
приел, че посоченият документ – приложение № 1 приет като доказателство по делото,
следва да бъде преценен от съда с оглед останалите събрани доказателства. Предвид това и
съобразявайки съдържанието му, съдът намира, че от последното не се установява по
категоричен начин подписването му от лицето, посочено като собственик – Р. А., доколкото
в графата, предназначена за подпис от собственика, е изписано единствено ЕГН, а
документът е подписан в графа „ползвател“ без обаче да е посочено името на последния.
При съвкупната преценка на тези доказателствени източници съдът намира, че
същите не са достатъчни, за да обосноват еднозначен и категоричен извод относно
притежавани от ответницата Р. Й. права върху процесния водоснабден имот през
разглеждания период.
По делото не е представен документ за собственост, нито декларация по чл. 14
ЗМДТ, подписана от ответницата и обективираща нейни изявления за притежавани права
върху имота, които да бъдат ценени по реда на чл. 175 ГПК – като извънсъдебно признание
за неизгоден за страната факт, поради което само по себе си обстоятелството, че в
информационната система на НАП именно същата е данъчнозадължено лице по отношение
на процесния имот не може да обоснове извод за правата й върху имота, техния обем и
периода на съществуването им.
Не представляват такова основание и данните от изслушаното и прието по делото
заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза за извършени
плащания по процесната партида на начислени задължения за предоставени *** услуги до
имота, доколкото не се установява категорично, че именно ответницата е осъществяла
плащанията, което се потвърждава и от изявлението на вещото лице Б. при изслушването й в
съдебно заседание. Същата уточнява, че информацията за констатираните плащания е от
справки/извлечения от счетоводната система на *** оператора, но не може да се отговори
кой е извършил плащането, като се касае за отнесени суми по процесната партида. По
делото също не са представени платежни документи с данни за заплащане на месечни
задължения именно от А., поради което съдът приема, че самият факт на частични плащания
не обуславя извод за извънсъдебно признати права върху имота.
Предвид изложеното, като процесуална последица от недоказване на
4
правнорелевантното обстоятелство относно притежавани от ответницата права върху имота,
от страна на [фирма], въпреки разпределената доказателствена тежест и с оглед изричното
оспорване от ответницата на това обстоятелство, следва да се приеме за неустановено, че
между страните е съществувало твърдяното правоотношение, поради което Р. Й. не се явява
пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск и същият следва да
бъде отхвърлен на това основание.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се посочи, че в настоящия случай
е останало недоказано и твърдяното от ищеца конкретно реално потребление на
водоснабдителни и канализационни услуги по партидата за процесния имот през исковия
период. В тази връзка съдът съобрази констатациите и изводите на съдебно-техническата и
счетоводна експертиза, съгласно които през процесния период има само един реален отчет
на водомерните устройства – в случая 4 броя, като самото отчитане на потреблението на
имота е на база на показанията им. Изяснено е, че отчетеното потребление за периода е
средно 24,77 куб. м., което е в границите на нормално потребление за подобен род имоти,
като в случая от страна на *** оператора не са извършвани отчети на водомерните
устройства на всеки три месеца. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице Я.
разяснява, че в случая има един единствен реален отчет, при който служител на дружеството
снема на място показанията на водомера, които се отразяват в карнет. При следващите
придвижни отчети се касае за служебно начисляване – както когато няма достъп до имота и
до водомерните устройства, при което потребеното водно количество за имота се определя
на база на консумацията от предходни периоди и при следващия реален отчет или самоотчет
от лицето се извършва съответното изравняване. Изяснява също, че не може да бъде
еднозначно отговорено дали липсата на реален отчет на всеки три месеца е повлияло на
показанията, тъй като именно при реалните отчети се констатира дали са потребени по-
малко или повече количества, поради което стойностите, дадени в табличен вид, не могат да
бъдат засечени при липсата на реален отчет. Вещото лице Б. също уточнява, че поначало
реален отчет на показанията на водомерите се извършва на три месеца, като съответно за
два от тях отчетът е придвижен – изчислен от оператора, като тези месеци не попадат в
категорията на неосигурен достъп, а са случаи на изчислен отчет на база на консумация за
предходен период, които впоследствие, на всеки три месеца се изравняват с реалния отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от приложимата към правоотношението Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителните и канализационните
услуги се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, а съгласно чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, определен в общите условия или
договора, но не по-дълъг от шест месеца, а когато периодът на отчитане на водомерите е по-
дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
В настоящия случай, в клаузата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия за
предоставяне на *** услуги на потребителите от [фирма] е предвидено, че показанията на
водомерите на водопроводните отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-
дълъг от 1 месец за потребители по чл. 3, т. 2 (които ползват *** услуги за питейно-битови
нужди) и за общи водомери на сгради в режим на ЕС, а съгласно ал. 2 отчитането на
индивидуалния водомер след общия се осъществява най-малко веднъж на три месеца.
5
Съдът, при съобразяване на законовата регламентация и изводите на съдебно-
техническата и счетоводна експертиза, намира, че по делото, от страна на ищцовото
дружество, не се установи, при условията на пълно и главно доказване, реалното
потребление на *** услуги за процесния имот, което да съответства на фактурираното
количество, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Изясни се, че в
рамките на релевантния период – за времето от 03.07.2020 г. до 05.08.2022 г. е извършен
един реален отчет на водомерните устройства в имота – апартамент № 119, а всички
останали такива са придвижни или изчислени от *** оператора на база на показанията от
предходен период. Липсата на редовен реален отчет в приложимия тримесечен срок
поначало възпрепятства и проверката относно реалното потребление чрез съпоставяне на
начисленото количество с действително изразходеното.
Изложеното обосновава извода, че по делото, от страна на ищеца, не е установено,
при условията на пълно и главно доказване, съобразно правилата на доказателствената
тежест в гражданския процес, наличието на реално потребление от абоната на процесните
водоснабдителни и канализационни услуги в твърдяното количество, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на предявения иск, предвид и изрично проведеното оспорване с
отговора на исковата молба на доставката на питейна вода до имота.
С оглед достигнатия извод за неоснователност на исковата претенция, съдът не
следва да обсъжда по същество възражението на ответницата за недължимост на процесното
вземане поради погасяването му давност, разглеждането на което е обусловено от наличието
на вземане в полза на ищеца, каквото в случая не се установи.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на вземане за обезщетение за забава е обусловено от
установяване наличието на главно задължение, изпадането на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорната
претенция за лихва също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
има само ответницата, както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и за
тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да
бъде присъдена сумата от 200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 450 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, чието уговаряне и реално заплащане следва от отразеното в представените по
делото договор за правна защита и съдействие от 21.01.2023 г. – в заповедното производство
(л. 16 от ч. гр. дело № 66083/2022 г.) и от 25.10.2023 г. – в исковото производство (л. 65 от
делото) плащане на сумите в брой, в която част договорите имат характера на разписка,
удостоверяваща получаването им – в т.см. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. При определяне на конкретния размер на последните, съдът намери за
основателно възражението на ищцовото дружество, обективирано в исковата молба, за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 5
ГПК определи следващото се такова за заповедното производство в размер от 200 лева,
съобразявайки извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия,
изразяващи се единствено в подаване на писмено възражение по чл. 414 ГПК. По отношение
6
на възнаграждението в исковото производство съдът съобрази липсата на фактическа и
правна сложност на делото, обусловена от сходния предмет на доказване по два иска,
липсата на доказателствени искания и приключване на делото в рамките на две съдебни
заседания, от една страна, както и конкретните действия на процесуалния представител на
ответницата, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и представителство в о.с.з., от
друга страна. Така определеният размер е над минималния такъв, установен в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според заявения материален интерес, предмет на делото. Сторените от ищеца разноски
следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу Р. Б. Й., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните съществуването в полза на [фирма] срещу Р. Б.
Й. на следните вземания: сумата от 1 453,63 лева, представляваща цена на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 03.07.2020 г. до 05.08.2022 г.,
отразени като задължения във фактури за периода 14.08.2020 г. – 11.09.2022 г. до
водоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.12.2022 г. до окончателното
плащане и сумата от 24,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 14.09.2020 г. до 11.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 66083/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 36686/20.12.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Р. Б. Й., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 200 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 66083/2022
г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав и сумата от 450 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7