Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 09. 01. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на четвърти
януари през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8010
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Ф.И.” ЕАД *** против М.Р.И. ***. В молбата се твърди, че на 11. 08. 2015 год.
ответницата е сключила договор за потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“
ООД, по силата на който между страните е възникнала облигационна връзка, като
кредиторът е отпуснал сума в размер на 1 350 лв., а ответницата като
кредитополучател се е задължила да я върне, ведно с уговорените лихви и такси.
Твърди се, че съгласно чл. 27 от условията на договора с подписването му
кредитополучателят е декларирал получаването и усвояването на сумата- предмет
на кредита. Твърди се, че по този начин кредиторът е изпълнил своето задължение
да предостави паричната сума. Твърди се, че от своя страна кредитополучателят
се е задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, които
съставляват изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва
в размер на 266, 27 лв., такса за оценка на досие в размер на 67, 50 лв. и
такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 1 057, 01 лв. Твърди се, че
последната такса представлява домашно посещение за събиране на дължимите суми,
както и за оценка на досието. Твърди се, че ответницата не е изпълнявала своите
задължения по договора в срок и е преустановила плащанията, като падежът на
първата непогасена вноска е настъпил на 15. 10. 2015 год. Твърди се, че
вследствие на това длъжникът е изпаднал в забава и е започнало да се начислява
обезщетение в размер на законната лихва. Твърди се, че крайният срок за
изпълнение на договора е настъпил на 06. 10. 2016 год., с което е станал
изискуем целият неизплатен остатък от задължението. Твърди се, че на 28. 07.
2016 год. между „П.Ф.Б.“ ООД и „Ф.И.” ЕАД
е бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като по
силата на същия титуляр на вземанията по процесния договор за потребителски
кредит е станал ищецът. Твърди се, че в изпълнение на задължението си по чл. 99
ал. 3 от ЗЗД цесионерът е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията, за което е било изпратено писмено уведомление до
ответницата чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката е била върната в цялост като
непотърсена. Твърди се, че ищецът в качеството му на цесионер е подал заявление
по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 4565/ 2017 год. по описа на
Плевенския районен съд. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение, но
длъжникът е подал възражение, което обуславя и правния интерес от предявяването
на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено вземането му към ответницата за следните суми:
-сумата от 1 197,
17 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № *********/ 11. 08. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от 22. 06. 2017 год. до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 116, 26
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 16. 10. 2015
год. до 06. 10. 2016 год.;
-сумата от 196, 87
лв., представляваща лихва за забава за периода от 16. 10. 2015 год. до 30. 05.
2017 год., и
-сумата от 529,
13 лв., представляваща такси за периода от 16. 10. 2015 год. до 06.
10. 2016 год.
Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата
М.Р.И. *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4565/ 2017 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество,
искът е основателен. Вземането на „Ф.И.” ЕАД *** произтича от договор
за потребителски кредит № *********/ 11. 08. 2015 год. и договор за цесия от
28. 07. 2016 год. По силата на цитирания по- горе
договор за кредит, сключен
с „П.Ф.Б.“ ООД, ответницата М.Р.И. като кредитополучател се е
задължила да погаси задължението си в размер общо на 2 740, 78 лв. на 60 седмични вноски. От заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза е видно, че ответницата не е изпълнила точно
задължението си, като е заплатила на кредитора само сумата от 368, 00 лв., с която са
погасени 6 седмични вноски. Установява
се, че към момента на приключване на съдебните прения е останало непогасено задължение
в размер на сумата от 2 039, 43 лв., от която
1 197, 17 лв. представляващи главница, 116, 26 лв. представляващи
договорна лихва, 196, 87 лв. представляващи мораторна лихва и 529, 13 лв.
представляващи такси.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „Ф.И.”
ЕАД е налице вземане срещу ответницата М.Р.И. в размер на горната сума, поради което предявеният иск
следва да се уважи изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 90, 79 лв. Отделно от това
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в хода на
исковото производство деловодни разноски. Предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и с оглед на
обстоятелството, че спорът не се характеризира със значителна фактическа и
правна сложност съдът приема, че в полза на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, посочен в чл. 25 ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Следователно общият размер на
разноските в исковото производство, които следва да се присъдят на ищцовото
дружество, е 439, 21 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.Р.И. ***, ЕГН **********, че същата
дължи на ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от А.В.Г., сумата от 1 197, 17 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
*********/ 11. 08. 2015 год., сумата от 116, 26 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 16. 10. 2015 год. до 06. 10. 2016 год., сумата от 196, 87 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16. 10. 2015 год. до 30. 05. 2017
год., и сумата от 529, 13 лв.,
представляваща такси за периода от 16. 10. 2015 год. до 06. 10. 2016 год.ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 22. 06. 2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Р.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „Ф.И.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от А.В.Г., сумата от 90, 79 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 439, 21 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: