РЕШЕНИЕ
№ 16414
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110164422 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Е. И. Н. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че Е. И.
Н. дължи на Фирма сумата от 2092.73 лв., представляваща предоставени ВиК
услуги за недвижим имот, находящ се в /административен адрес/ за периода
от 21.11.2016 г. до 21.05.2021 г., ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 401.40 лв. за периода
от 22.12.2016 г. до 21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52599/2021 г.,
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия на Фирма. Поддържа, че титуляр на
партидата е ответникът, като последният е потребител на ВиК услуги и че за
процесния период са му доставени ВиК услуги, като купувачът не заплатил
дължимата цена в тридесетдневен срок след датата на фактуриране на сумата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител страната не
изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорват предявените срещу него искове, като неоснователни.
Оспорва се ищецът реално да е предоставил услугата. Поддържа, че липсват
документи за техническа годност на водомерите, както и не се бил извършвал
регулярен отчет. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва претенцията като недоказана, както и нейният размер. Оспорва
ответникът да е собственик на процесния недвижим имот. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
1
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получени ВиК услуги на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По делото е представено писмо от 24.11.2017 г. от ответника до ищеца,
съгласно което ответникът оспорва начислени суми за процесния недвижим
имот и настоява същите да бъдат отписани.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В
и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия
случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество, но по делото липсват доказателства, че Е. И. Н. е бил
собственик на недвижим имот в /административен адрес/ през процесния
период или в негова полза да е било учредено вещно право на ползване за
същия. За това обстоятелство няма и признание от страна на ответника
/напротив същият оспорва съществуването на облигационно правоотношение
между страните/. Действително по делото е представено писмо от 24.11.2017
г., с което се оспорват начислени суми, но така представеното доказателство
по никакъв начин само по себе си не може да удостовери наличието на право
на собственост на ответника върху процесното жилище. Още повече, че по
делото не са представени и никакви доказателства, които да установят и
качеството на потребител на Е. И. Н.. В този смисъл само въз основа на
обсъждания документ настоящият съдебен състав въобще не би могъл да
формира положителни изводи за спорния между страните въпрос. А при
липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че ответникът не
2
е потребител, респективно, че между страните не е съществувало твърдяното
облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй
като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде
пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на
твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за
които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че
ответникът е потребил през процесния период на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния недвижим имот, за който имот са
начислени процесните суми и между страните не е възникнало облигационно
правоотношение по отношение на същия, поради което предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и доколкото главният иск се явява неоснователен, то
такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде
отхвърлен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. При този изход на спора ищецът няма право на
разноски. С оглед неоснователността на исковите претенции на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ответника се дължат разноски за първата инстанция в размер на 549.41 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. По отношение на претенцията
на ответника за разноски в заповедното производство съдът намира следното,
че заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл.
7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
/в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по
смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд
отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК
по своя характер все пак представлява действие по подаване на молба,
намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в
размер на по 50 лева за длъжника.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фирма, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, срещу Е. И. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/ , чрез адв. Н. И.,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание л. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане спрямо Е.
И. Н. да бъде признато за установено, че дължи на Фирма сумата от 2092.73
лв., представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се
в /административен адрес/ за периода от 21.11.2016 г. до 21.05.2021 г., ведно
със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 401.40 лв. за периода от 22.12.2016 г. до 21.05.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 52599/2021 г., по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН *********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 549.41 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Е. И. Н. пред СРС в исковото
производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Е. И. Н. пред СРС в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4