Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Панагюрище, 18.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на 21.05.2019 година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА
АНД № 71/19 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Виктория-2005“
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Т.С.Р. против НП № 13-001187
от 22.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството
му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. (хиляда и шестстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което
се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН и НП не съдържали описание на
нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Твърди се, че в НП не
било обсъдено представеното в срок писмено възражение срещу АУАН, като
възражението липсвало и в административно-наказателната преписка,
окомплектована от АНО. С това правото на защита на жалбоподателя било
накърнено. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение,
тъй като към момента на проверката лице с имената А.Д. не било в трудови
правоотношения с жалбоподателя. Такива възникнали между страните едва на
21.02.2019 г. с трудов договор, представен и приет като писмено доказателство
по делото (л.12-13
в делото ).
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на
атакуваното НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Панагюрскиятрайонен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
„Виктория-2005“ ЕООД е санкциониран за
това, че на 10.01.2019 г. в град Панагюрище в качеството си на работодател по
смисъла на §.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал
на работа А.Д. - сръбски гражданин, да работи като сервитьор в стопанисвания от
дружеството обект – ресторант-барбекю „К.“, находящ се в град Панагюрище, ул. „****** *********“ № ** *,
без сключен трудов договор в писмена форма.
Нарушението било
установено на 29.01.2019г. в ДИТ Пазарджик, при извършената проверка на
фирмената документацция на дружеството, представена от управителя Т.Р..
Извършеното
съставлявало нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на
труда, за което на 04.02.2019г. св.Д. съставил против жалбоподателя АУАН, който
бил подписан и получен от представляващия го.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя
на 26.02.2019 г., а жалбата против НП била подадена от същото лице чрез
наказващия орган по пощата на 05.03.2019 год.( л.14 в делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя
В.Д. и А.Д., допуснат по искане на жалбоподателя.
От съвкупния анализ
на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.01.2019г.
около обяд св.В.Д. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Пазарджик, заедно с колежката си С.А.посетили ресторант-барбекю
„К.“, находящ се на улица „****** *********“ № *** в град Панагюрище. Обектът
се стопанисвал от „Виктория-2005“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Р..
Причината за посещението на ресторанта от служителите на ДИТ Пазарджик била рутинна проверка. Влизайки в обекта, св.Д.
и колежката му А. заварили четирима работници, сред които бил и св. А.Д.. Св.Д.
бил облечен с типичната униформа на сервитьор. Той обикалял по масите и вземал
поръчки от клиентите.
След като се
легитимирал, св.Д. раздал на заварените на място работници, включително и на
св.Д. декларации за установяване законността на трудови правоотношения при
предоставяне на работна сила, с цел снемане на самоличността им. Указал им да
ги попълнят. Работниците започнали да попълват декларациите, като в един момент
спрели. Заявили, че няма да попълват нищо, докато не дойде управителят. Тогава
св.Д. им указал да се обадят на управителя. На място пристигнала изпълняващата
длъжността „организатор вътрешен контрол” С. Ч., която се представила на св.Д.
за управител на заведението. Тя обяснила на проверяващите, че заварените на
място работници заместват титулярния състав, поради което нямало да попълват
декларации. Това наложило св.Д. да потърси съдействие от РУ Панагюрище.
Пристигнали двама полицаи, с помощта на които самоличността на заварените на
място работници била снета. Личните данни на св. А.Д. били записани на гърба на
декларацията от придружаващата св.Д. С.А.. ( л.17 в делото – задна страна). Междувременно, докато обслужвал клиенти на заведението, като им сервирал храна и напитки, св.Д. попълнил декларацията, като освен личните
си данни, написал че работи в ресторанта
като сервитьор, първа и втора смяна, с два почивни дни през седмицата, както и на обяд, с уговорено трудово възнаграждение 5 % от оборота, но не по-малко
от 515 лева, и допълнително възнагражедие,
представляващо % от оборота. След като
попълнил декларацията, св.Д. я предал на св.Д.. Св.Д. говорил отлично български език, поради което
на място св.Д. дори не разбрал че е сърбин. Усетил лек диалект, но помислил че става въпрос за местен такъв.
След като
самоличностите на заварените на място работници били снети със съдействието на
пристигналите на място полицаи, св.Д. казал на Ч., че следва да му представи
фирмената документация, с която разполага. Последната му представила книгата за инструктаж и още
една папка с документи. Св.Д. започнал да преглежда инструктажните книги и
забелязал, че лицата, които били в момента на работа не фигурират в тях. Тогава
той попитал Ч. дали може да направи копия на документите, а тя му отговорила,
че в обекта няма ксерокс, поради което няма как да му предостави копия. При
това положение св.Д. извадил служебния си телефон и започнал да снима страници
от инструктажната книга. В момента, в
който направил една или две снимки, Ч. го приближила и му издърпала всички
предоставени документи. Казала му, че няма право да снима документи и повече не
му ги предоставила. При това положение св.Д. оставил призовка с указания
документите да бъдат представени в ДИТ Пазарджик.
На 29.01.2019г.
управителят на дружеството, стопанисващо обекта (управителят на жалбоподателя)
се явил при св.Д. *** и му
предоставил относимите документи.
От тях се установило, че св.Д.
няма трудов договор. Представляващия дружеството-жалбоподател обяснил на св.Д.,
че св.Д. все още нямал лична карта, като се очаквало да получи такава с
разрешението за постоянно пребиваване в страната, и това е причината все още да
работи без трудов договор. Междувременно, една седмица след първата проверка на
10.01.2019г. св.Д. отново посетил ресторант „К.”, като установил че св.Д.
продължава да работи като сервитьор.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе основно от
показанията на свидетеля Д. и писмените доказателства по делото. Съдът
дава пълна вяра на показанията на св.Д., който няма никакъв личен мотив да
вменява на жалбоподателя нарушение, което не е извършено. Освен това
показанията на св.Д. са изключително последователни, като същите се намират в
пълен синхрон с приетите по делото писмени доказателства, вкл. и с декларацията
на л.17 в делото, попълнена лично от св.Д..
Съдът не дава вяра
на показанията на св.Д. в частта, в която твърди че към 10.01.2019г. не е
работил в ресторант „К.” като сервитьор.
Св.Д. твърди, че на
10.01.2019г. се намирал в ресторант „К.” в град Панагюрище, като клиент. Бил на
гости на готвача М.С., който към момента на проверката работил в кухнята. Когато
пристигнали инспекторите от ДИТ, св.Д. бил на маса в заведението. Тъкмо бил
приключил с обяда, сервиран му по-рано от управителя. Св.Д. станал от масата,
отишъл при приятеля си М.С. и го помолил за чаша вода. С. му сипал вода, а св.Д.
взел чашата и я занесъл до масата, на която седял. Това било видяно от св.Д.,
при което последният му дал да попълва декларация.
Св.Д. потвърди, че
сам е попълнил декларацията. Още през
Показанията на св.Д.,
освен в драстично противоречие с показанията на св.Д., се намират и в явно
такова с представения и приет по делото график на работните смени на
работниците в ресторант-барбекю „К.” за месец януари
При така установеното съдът намира, че
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Релевантно за спора е установяването на факта, налице ли е било към 10.01.2019
г. трудово правоотношение между санкционираното търговско дружество и св.А.Д..
КТ определя трудовия договор като двустранно или многостранно съглашение,
по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си
сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата
страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни
условия на труд. Физическото лице – работник или служител предоставя работната
си сила за изпълнение на даден вид работа, при определен работен режим, заплащане,
работно време и работно място. От това следва, че спецификата на трудовия
договор се състои в елементите - работно време, работно място и задължение за
спазване на определена трудова дисциплина. Именно по тези елементи, трудовото
правоотношение се различава от гражданското и по-конкретно от договора за изработка.
От събраните по делото доказателства и по-конкретно от декларацията на л.17 в делото, попълнена
лично от св.Д. – факт, несъмнено установено по делото, включително и от
показанията на св.Д., се установява до необходимата степен на категоричност, че
между последният и представляващият жалбоподателя, са били договорени упоменатите горе съществени елементи
на трудово правоотношение, а именно: поето задължение от страна на работника за
спазване на трудова дисциплина - работно време, работно място и поето
задължение от страна на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение,
включително и допълнително такова, представляващо % от оборота.
При тази несъмнена доказаност на възникнало трудово правоотношение между
„Виктория-2005“ ЕООД и св.А.Д., търговското дружество законосъобразно е санкционирано
в качеството си на работодател за нарушение на
чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Съдът, като
съобразява всички обстоятелства по делото и конкретната обществена опасност на
нарушението, а така също и обстоятелствата при които е извършено, намира че при
определяне размера на имуществената санкция, АНО се е съобразил с изискванията
на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил санкция максимално
близка до минималната (предвидената
санкция е в размер от 1 500 до 15 000 лв.)
, отчитайки обстоятелството,
че към датата на установяване на нарушението жалбоподателят не е
иззвършил друго
подобно нарушение, за което да е санкциониран с влязъл в сила акт
на правораздаване, както и причината договорът със св.Д. да бъде
сключен на по-късен етап.
С оглед на казаното до тук НП се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални
нарушения, тъй като АУАН и НП не съдържали описание на нарушението и обстоятелствата, при което
е извършено. Нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено и
установено са описани достатъчно пълно и с необходимата степен на яснота. АНО, при издаването на НП, позовавайки се на
правомощието си по чл.53, ал.2 от ЗАНН, е отстранил неточността в АУАН, в който е посочено че нарушението е
извършено и установено на 10.01.2019г., ясно разграничавайки че то е извършено
на 10.01.2019г., когато св.Д. е бил заварен да работи като сервитьор от контролните
органи, и е установено на 29.01.2019г. в ДИТ Пазарджик, при извършената
проверка на документите, представени от представляващия жалбоподателя.
Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в необсъждане на представеното в срок писмено възражение срещу АУАН. Явно
е при това положение, че АНО не е възприел възражението за основателно, а освен
това доказателствената тежест е изцяло върху наказващия орган, при което
необсъждането на възраженията срещу АУАН в наказателното постановление не
представлява нарушение от категорията на съществените.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-001187 от 22.02.2019 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „Виктория-2005“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Т.С.Р., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на
чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: