Решение по дело №73/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 117
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20221800500073
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. С., 03.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20221800500073 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 19 от 05. 11. 2021 г. по гр. д. № 319/2021 г. по описа
на Районен съд – гр. Своге е отхвърлен предявеният от В. СТ. Д.
против НОИ – София-област иск за признаване за установено, че
ищецът В. СТ. Д. е работил като артист-оркестрант в Национална
агенция „М.“, ЕИК: ***, за времето от 01.01.1980 г. до 31.12.1984 г.
при пълно работно време.
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в
първоинстанционното производство с оплаквания за необоснованост
и неправилност. Изложени са оплаквания, че в противоречие с
процесуалните правила съдът е отказал да кредитира събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели, поради което е
извел погрешни изводи за фактите, релевантни за спорното право.
Прави се искане за отмяна на решението изцяло и за постановяване на
друго решение по същество, с което искът да бъде уважен.
Ответникът по въззивната жалба не изразява становище.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
1
В. СТ. Д. е предявил против НОИ – София-област иск с правно
основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 01.01.1980 г. до
31.12.1984 г. ищецът работил като артист-оркестрант в Национална
агенция „М.“, ЕИК: ***, при пълно работно време и основно месечно
възнаграждение от 140 лева.
При подготовка на документите за пенсиониране ищецът
установил, че липсват данни за положения труд в Национална агенция
„М.“, ЕИК: ***. Обърнал се към ответника в качеството му на орган,
който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и
доход на осигурители с прекратена дейност, като било издадено
удостоверение от 12.04.2021 г., в което било посочено, че в
предадените от осигурителя Национална агенция „М.“, ЕИК: ***,
разплащателни ведомости информация за ищеца липсва.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1984 г., включително, е работил
като артист-оркестрант при пълно работно време и при 8 – часова
продължителност на работния ден и месечно заплащане на труда в
Национална агенция „М.“, ЕИК: ***.
От удостоверение № 5531 – 09 – 733#1/12.04.2021 г. на НОИ –
София-област се установява, че в предадените на НОИ от осигурителя
Национална агенция „М.“, ЕИК: ***, разплащателни ведомости и
документи, относими към трудовоправните отношения, информация
за ищеца липсва.
Видно от удостоверение № 85 от 12.06.1991 г., издадено от
Столична агенция „М.“, ищецът е работил като артист-оркестрант
общо 5 години в периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1984 година.
За да отхвърли предявения иск, районният съд е приел за
недоказана връзката между Столична агенция „М.“ и Национална
агенция „М.“, ЕИК: ***, отказал е да признае качеството на
удостоверение № 85 от 12.06.1991 г., издадено от Столична агенция
„М.“, на писмено доказателство по смисъла на чл. 1, ал. 1, вр. ал. 2 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
и е отказал да кредитира поради недопустимост събраните гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
Обжалваното решение на районния съд е валидно, но
недопустимо.
Предявеният иск е по чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за
2
установяване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 година.
Искът е допустим, тъй като исковата молба съдържа изложение на
обстоятелствата чл. 4 ЗУТОССР, към нея е представено и
удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР, т. е., че липсват книжа, доказващи
стажа на ищеца.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР изисква задължителна
съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за
установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР, т. е. искът се
предявява срещу работодателя и съответното териториално
поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и
няма правоприемник, искът се предявява само срещу съответното
териториално поделение на НОИ, като съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК
съдът е задължен да укаже на ищеца да предприеме действия по
конституирането на надлежни страни.
В разглеждания случай районният съд не е отстранил
недостатъците на исковата молба и не е дал указания на ищеца да
предприеме мерки за конституирането на надлежните страни в
производството по предявения иск. Независимо, че в исковата молба
са изложени противоречиви фактически твърдения прекратил ли е
работодателят дейността си и има ли правоприемник (веднъж се
твърди, че работодателят е прекратен осигурител без правоприемник,
а в петитума се сочи съществуващо и понастоящем дружество -
Национална агенция „М.“ ЕООД, ЕИК: ***), районният съд не е
провел производство по чл. 129 ГПК, в рамките на което служебно е
следвало да извърши справка в Търговския регистър и да установи
съществуването на Национална агенция „М.“ ЕООД, ЕИК: ***, и към
настоящия момент.
Вън от изложеното, следва да се отбележи, че е съдебно известен
фактът, че Национална агенция „М.“ ЕООД е правоприемник на
Агенция „М.“ – гр. С., в която са се влели съществувалите в миналото
из цялата страна концертни дирекции. Национална Агенция „М.“ е
правоприемник на бившите ДСП "Бюро Естрада" - клон С., Столична
концертна дирекция, преименувана от 01.07.1984 г. на Столична
агенция "М.”, Окръжна дирекция "М.” – С., и Концертно - артистичен
център.
С разглеждане на иска по същество без да се отстранят
недостатъците на исковата молба е постановено недопустимо
решение, което подлежи на обезсилване от въззивния съд, защото
допуснатото нарушение на процесуалните правила засяга не само
3
редовността на исковата молба, но и съвместната процесуална
легитимация на ответниците.
При съблюдаване на задължителните разяснения в т. 5 от ТР №
1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС след обезсилване на решението на
районния съд делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Отговорността за разноските, направени от страните в
производството по делото, включително пред настоящата инстанция,
следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на
делото.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 19 от 05. 11. 2021 г. по гр. д. № 319/202,
г. по описа на Районен съд – гр. Своге.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Своге за ново разглеждане от друг
състав на съда съобразно дадените указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4