Р Е Ш Е Н И Е №
756
гр. Сливен,
29.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 915 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на
вземанията на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 10.10.2018 г., между „Бест Файненс“ ООД като кредитор и ответника Д.М. като кредитополучател
бил сключен Договор
за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000836/10.10.2018 г., при спазване на разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕП.
Ответникът кандидатствал за отпускането на кредита на 10.10.2018 г. чрез попълване
на регистрационна форма в интернет сайта на ищцовото дружество, като потвърдил заявката
чрез въвеждане на код, изпратен му от ищеца на посочения мобилен номер, а след това
с натискане на бутон „Потвърди“ изпратил заявката за разглеждане. В резултат на
това, на посочения от ответника имейл адрес ищецът изпратил съобщение за потвърждение
на договора, ведно с приложен Стандартен европейски формуляр и Общи условия. Ответникът
изразил съгласие за сключването на договора чрез потвърждението му отново с въвеждане
на изпратения му СМС код и след избиране на изпратения му линк за потвърждение на
договора, ищецът превел на ответника сумата от 1500 лв. на посочената от него банкова
сметка.
***, че усвоената парична сума се олихвява с договорна лихва в общ размер
на 263,60 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата от 1763,60 лв. на 20
равни двуседмични погасителни вноски с падеж на последната вноска на 17.07.2019
г. Твърди се, че той не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума. Съгласно раздел IV
от договора
ответникът се задължил да представи обезпечение с поръчител и тъй като не е представил
такова се твърди, че дължи и неустойка за неизпълнение в размер на 2100 лв.
В съответствие с договора се твърди, че ответникът дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница, в размер на 48,86 лв. за периода от 24.10.2018
г. до 17.06.2019 г.
Ищцовото дружество твърди, че за извънсъдебно събиране на вземанията
си по договора е направило разноски в общ размер на 1968,54 лева, от които претендира
ответникът да му заплати 1790 лв. Претендира и направените в заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, чрез упълномощения му, със съгласие на неговия попечител, пълномощник
- адвокат, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11,
ал. 1, т. 27 ЗПК и липсва валидно волеизявление от страна на ответника, тъй като
договорът и общите условия не са подписани от него. Дори и да е налице договор за
кредит, сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, то се твърди, че липсват доказателства
ответникът да ползва този имейл адрес и само той да има достъп до него. Излагат
се и доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора - уговорената неустойка,
както и разходите за извънсъдебно събиране на вземанията.
Изтъква се също, че ответникът страда от „Параноидна шизофрения“
от
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответникът, действащ със
съгласие на своя попечител, не се явява лично и не изпраща представител. Чрез своя пълномощник - адвокат е депозирал писмено становище
по делото, с което оспорва исковете като неоснователни и претендира отхвърлянето
им.
Като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното към делото ч. гр. д. № 6525/2019 г. по описа на СлРС се установява, че
на 22.11.2019 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
против ответника за сумите 1500,00 лв.,
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит
„BestCredit на вноски“ № 3000836/10.10.2018 г.; 255,46 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2018
г. до 17.06.2019 г.; 1785,00 лв., представляваща
неустойка; 1790,00 лв., представляваща
разходи за събиране на просрочени вземания и 48,86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.10.2018
г. до 17.06.2019 г., както и направените по делото разноски.
Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумите 1500,00 лв.
главница; 255,46 лв., договорна лихва
за периода от 10.10.2018 г. до 17.06.2019 г., 48,86 лв., обезщетение за забава за периода от 24.10.2018 г. до 17.06.2019
г. и разноски, съразмерно с уважената част от заявлението. Заповедта е връчена на
ответника, който е подал възражение в срок, поради което и в указания от съда едномесечен
срок заявителят е предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията
си.
По делото е представен Договор за потребителски кредит
„BestCredit“ № 3000836
от 10.10.2018 г., сключен
между „Бест Файненс“ ООД и Д.И.М.. Съобразно чл. I, т. 2 от договора кредиторът отпуска на кредитополучателя
кредит в размер на 1500 лв., които получателят се задължава да върне, ведно с уговорената
договорна лихва на 20 равни вноски от по 193,18 лв. с падежи, съгласно погасителния
план в договора.
Представено е авизо за нареден кредитен превод от 10.10.2018
г., видно от което ищцовото дружество е наредило превода на сумата от 1500 лв. по
сметка на ответника в Банка „ДСК“.
Приети като писмени доказателства по делото
са и Общите условия, приложими към договорите на ищцовото дружество, както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Видно от представените медицински документи
- протокол на медицинска комисия, епикриза и ЕР на ТЕЛК № 4885 от 25.10.2018 г.,
ответникът Д.М. страда от „Параноидна шизофрения. ЕВПЛ със значителни затруднения
в социалната адаптация“, за което му е определена 80 % трайно намалена работоспособност.
С Решение № 13 от 12.03.2019 г. по гр. д.
№ 532/2019 г. по описа на СлОС ответникът е поставен под ограничено запрещение.
Видно от удостоверение № 111/28.05.2019 г. за попечител на ответника е назначена
неговата майка Пенка Енева Стоянова.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира изцяло като задълбочено,
обективно и компетентно изготвено, се установява, че ответникът страда от „Параноидна
шизофрения. Емоционално волева промяна на личността /ЕВПЛ/“. Към датата на сключване
на процесния договор - 10.10.2018 г., ответникът е бил в състояние на обостряне
на психозата, което представлява продължително разстройство на съзнанието и същият
не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
установителни искове с правна квалификация
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. ЗПФУР за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1785,00 лв., представляваща
неустойка и сумата от 1790,00 лв.,
представляваща разходи за събиране на просрочени вземания са процесуално недопустими, поради което производството по тях следва да бъде прекратено,
а исковата молба в тази й част - върната.
Производството по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 415 ГПК
е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.
За да е допустимо производството
по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните,
основанието и размера на предявените
искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото
производство се установява дължимостта именно на тези
вземания.
Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.
В случая вземания на ищеца за сумите от 1785,00 лв., представляваща неустойка и 1790,00 лв., представляваща разходи за събиране на просрочени вземания не са присъдени със заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 6525/2019 г. по описа на СлРС, напротив, заявлението на ищцовото дружество за тези суми е отхвърлено с влязло в сила разпореждане на съда. Ето защо, установителните претенции за тези суми са недопустими, производството по делото следва да бъде прекратено и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната в тази й част.
На следващо място, предявените
установителни искове с правна квалификация
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. ЗПФУР за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1500,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски“ № 3000836/10.10.2018 г., сумата от 255,46 лв. - договорна лихва за периода
от 10.10.2018 г. до 17.06.2019 г., както и с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 48,86 лв. - обезщетение за забава за периода
от 24.10.2018 г. до 17.06.2019 г. са процесуално
допустими, но разгледани по същество
съдът ги намира за неоснователни.
При така установените факти, съдът
приема, че Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000836,
сключен на 10.10.2018 г., между „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД и Д.И.М.
е недействителен - унищожаем по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД и възражението на ответника в този смисъл е основателно.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаема е сделката, сключена от дееспособно лице, ако то при сключването
й не е могло да разбира или да ръководи действията си. Договорът, сключен от дееспособно
лице, но при наличие на заболяване, препятстващо формиране на правновалидна воля,
е унищожаем. Позоваването на проявление на болест, която е попречила на ответника
да разбира или ръководи действия си не обосновава хипотезата на липса на съгласие
(волеизявление), съставляващо елемент от фактическия състав на сделката, тъй като
то е налице само при съзнателна липса на такова (мислена уговорка, шега или насилие,
когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор), както
и при изявление на малолетен или поставен под пълно запрещение (чл. 3, чл. 5, ал. 1 и
ал. 3 ЗЛС). Волеизявление е извършено, но то е порочно, поради невъзможност
на автора му да разбира действията си и да ги ръководи.
В случая, ответникът е бил дееспособно
по смисъла на чл. 2 ЗЛС лице
- с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни
чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.
При сключване на процесния договор
обаче, ответникът М. е страдал от заболяване - „Параноидна шизофрения.
Емоционално волева промяна на личността /ЕВПЛ/“. Освен това етапът на заболяването
му към този момент - състояние на обостряне на психозата, е обусловил невъзможността
му да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Опорочаващият
факт е, че волеизявлението е извършено в момент, в който лицето не е могло да ръководи
действията си. Ограничението в интелектуалните и психични способности на ответника
е съществувало към сключване на договора и го е препятствало да разбира и ръководи
постъпките си, в който смисъл е категоричното заключение на съдебно-психиатричната
експертиза.
Ето защо, съдът приема, че към
извършване на волеизявлението на 10.10.2018 г. ответникът, макар и да е бил дееспособен
по силата на закона, не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи. Налице е хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД - при сключване на договора ответникът М. не е разбирал свойството
и значението на извършената сделка и поради това същата е порочна и унищожаема,
като породените от нея правни последици отпадат с обратна сила.
Следва да се отбележи, че унищожаването
на правните сделки при наличие на посоченото в закона основание - невъзможност за
разбиране и ръководене на действията от непоставено под запрещение (дееспособно)
лице, не е свързано със знанието или незнанието на този факт от насрещната страна
по сделката. За унищожаването е достатъчно само при извършване на сделката направилото
волеизявлението лице да не е разбирало значението на извършеното, тъй като унищожаемостта
е предвидена в защита на неговите интереси. Съответно няма значение, че между страните
например са сключени и други договори, задълженията по които се изпълняват от ответника.
Правото да се унищожи дадена сделка
се упражнява с предявяване на конститутивен иск, но когато лицето, на което принадлежи
това право, не е изпълнило своите задължения по сделката, унищожаване може да се
иска и чрез възражение, противопоставено на иска за изпълнение на насрещната страна
- чл. 32, ал. 3 ЗЗД, какъвто е и настоящият случай.
Унищожаването на Договора за потребителски
кредит „BestCredit на вноски“ № 3000836, сключен на 10.10.2018 г. има за последица
отмяна с обратна сила на породените от него права и задължения, включително и задълженията
на ответника да заплаща главницата и лихвата по договора, поради което исковете
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. ЗПФУР и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно
разноските:
При този изход на спора, ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените от него разноски по делото
в размер на 350,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, както и в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СлРС сумата от 200,00 лв. - заплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 915/2020 г. по описа на РС - Сливен, В ЧАСТТА по предявените установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. ЗПФУР
за признаване за установено, че Д.И.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** дължи на „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер
сумата от 1785,00 лв. /хиляда седемстотин
осемдесет и пет лева/, представляваща неустойка и сумата от 1790,00 лв. /хиляда седемстотин и деветдесет
лева/, представляваща разходи за събиране на просрочени вземания, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявените искове
и ВРЪЩА искова молба вх. № 5425/06.03.2020 г., подадена от „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД, ЕИК: ********* против
Д.И.М., ЕГН: **********, в тази
й част.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер
срещу Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес
***, искове с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. ЗПФУР за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща главница - неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 3000836/10.10.2018
г. и сумата от 255,46 лв. /двеста петдесет
и пет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 10.10.2018 г. до 17.06.2019 г., както
и с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 48,86
лв. /четиридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от 24.10.2018 г. до 17.06.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 4 от 06.01.2020 г. по ч. гр. д. № 6525/2019 г. по описа на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „БЕСТ ФАЙНЕНС”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Манастирски
ливади“, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.М., ЕГН: **********,
с адрес ***, действащ със съгласие на своя попечител Пенка Енева Стоянова на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350,00 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „БЕСТ ФАЙНЕНС”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Манастирски
ливади“, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен сумата
от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща
разноски по делото - възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: