№ 39341
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110150547 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Ч. М. срещу Л. С. С., с която е предявен
иск за делба при квота по ½ идеална част за всеки от тях на следните недвижими
имоти и движими вещи:
1. самостоятелен обект с идентификатор **********.15.46, представляващ -
апартамент № 46, находящ се в ********** , който обект се намира в Сграда №
15, разположена в ПИ с идентификатор **********,, целият с площ от 57,38
кв.м., при съседи - на същия етаж - **********, под обекта -6834.1378.2009.15.40
над обекта - ********** заедно с мазе № 26 със застроена площ от 2,51 кв.м.,
находящо се в сутерена на сградата, кота - 3,45(минус три, цяло и четиридесет и
пет стотни)метра, при съседи -мазе №25, мазе №27 и от две страни коридор,
заедно с прилежащите към мазето 1,22% ид.части от общите части на мазетата,
представляващи 1,31 кв.м. и съответните ид.части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, съгласно Нотариален акт **********,
том I, **********г., на нотариус Д.Н. ********** в НК, вписан в АВп под вх-№
**********, том **********
2. 0,212 % идеални части от поземлен имот с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,, одобрени със
Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: **********
целият с площ от 17 543 кв.м., при съседи съгласно скица- **********, който
недвижими имот е идентичен с **********, по плана на гр. София, местност
НПЗ „Военна рампа- Запад“, които 0,212% идеални части от поземления имот са
прилежащи към собственият на купувача Апартамент №46, със застроена площ
от 57,38 кв.м., находящ се на ет.8, в блок № 4 от Комплекс от
многофункционални сгради, с жилища за персонала, ателиета, подземни гаражи,
паркоместа и обслужващи сгради, 0,076 % идеални части от гореописаният
поземлен имот с идентификатор **********, без постройките и други
приращения в имота - наземно паркомясто №110 с площ от 13,40 кв.м., при
граници двор, надземно паркомясто №109, двор, надземно паркомясто 111,
съгласно Нотариален акт ********** на нотариус Д.Н. ********** на НК, с
1
район действие Районен съд-София.
3. лек автомобил **********, закупен на 26.01.2016г., номер на Рама №
2**********, цвят светло сив металик, бензин.
4. лек автомобил марка **********.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са разведени. По време на
брака двамата със съвместен принос са закупили и са съсобственици на по 1/2 идеална
част от посочените недвижими имоти и движими вещи, като не са сключили брачен
договор, поради което имуществените отношения между тях се уреждат от законов
режим на разделност. След прекратяването на брака, тъй като родителските права
върху роденото от брака им дете М. К.ов М. - ЕГН **********, са предоставени на
майката, семейното жилище, в което живеят е предоставено за ползване на майката и
детето, и се намира на друг адрес: в ********** Твърди, че имотите, описани в т. 1 и т.
2 се държат и ползват от ответницата, а също така тя държи и ползва лекия автомобил,
описан в т. 4. Лекият автомобил, описан в т. 3, ********** се държи и ползва от
ищеца. Двамата съсобственици не могат да поделят доброволно съсобствените си
недвижими и движими вещи, придобити по време на брака им, тъй като имат
противоречия, които не могат да уредят извънсъдебно.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че макар
придобиването на апартамента и паркомястото да е станало по време на брака, към
средствата за тяхното закупуване ищецът няма никакъв принос, поради което те са
собственост на ответницата. По отношение на двата леки автомобила поддържа, че те
вече са поделени между страните. Поддържа, че по отношение на апартамента и
паркомястото е налице пълна трансформация от такива притежавани при режим на
съпружеска имуществена общност, в нейна индивидуална собственост. Заявява, че
твърдението в исковата молба, че недвижимият имот е придобит със съвместен принос
от двамата съделители не отговаря на истината. Всички средства, които са използвани
за неговата покупка, включително плащане на депозит по предварителен договор и
заплащане на остатъка на покупно-продажната цена, са средства, предоставени от
майката на ответницата, и средства, получени от кредити, които са върнати от
ответницата, без никакво участие на ищеца. Твърди, че по време на брака между
ищеца и ответницата, майката на последната решава да закупи този апартамент със
спестени нейни лични средства и тъй като същите не са били достатъчни за
осъществяване на такава сдЕ., тя предлага на младото семейство да изтегли кредити, с
получените суми от които да бъдат допълнени нейните средства. Ищецът получава
кредит в размер на 40 000 лева, а ответницата сключва договор за кредит за 10 000
лева. Ответницата поддържа, че сумите по процесните кредити са върнати изцяло и
само от нея. Твърди, че към сумите 3911,66 лева – задатък, 977,92 лева - капаро за
паркомясто, 87 445,16 лева - внесена сума на 27.08.2018 г. в брой на касата на банката,
7 432,14 лева – сума за паркомясто, платена на 12.02.2019 г. и сумата от 781 лева -
цена за покупка на идеални части, платена на 16.6.2021 г., или общо 100 547,88 лева,
ищецът няма абсолютно никакво отношение. Ответницата твърди, че майка й и
сестрата на майка й през 2018 г. продават имот в кв. „Люлин“, като сумата от
продажбата в размер на 47 917,55 лева е преведена по сметка на ответницата на
10.12.2018 г., а преди това - на 5.11.2018 г. тя получава и капарото за продажба на този
имот по своята банкова сметка в размер на 5 867,45 лева, или общо 53 785 лева. Тези
средства са използвани изцяло за погасяване на продажната цена на спорния
2
недвижим имот, чрез погасяване на кредитите, теглени от ищеца и ответницата, което
тя осъществява по двете кредитни сметки и погасява заемите изцяло. Ответницата
поддържа, че тези средства са нейни лични, получени във връзка с покупко-продажба
на друг недвижим имот, собственост на нейната майка и на сестрата на майка й. И към
процесния период, и към настоящия момент ищецът не е имал средства в такъв
размер, получени от трудови възнаграждения, от лични заеми, или от кредитни
институции, за да може да е участвал под каквато и да е форма и с какъвто и да е дял
в придобиване на този недвижим имот. Ответницата твърди, че от 2009 до 2016 г.
семейството живее в жилището във „Връбница“, което е дом и имот отново на нейната
майка, като към издръжката на семейството, ищецът няма никакво отношение.
Разноските са били покривани от майката на ответницата, а тогава, когато тя не е
правила това, всички сметки на семейството са покривани от ответницата,
включително ток, вода, парно, храна, покупка на уреди за домакинството,
финансиране на почивките, като тази абсолютна издръжка, се свежда дори до това,
ответницата да зарежда колата на ищеца с гориво.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е конститутивен иск с правна
квалификация чл. 34 ЗС. Ответницата е направила възражение с правна квалификация
чл. 23 СК.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1) че недвижимите имоти, по отношение на които се иска да бъде допусната делба са
придобити въз основа на покупко-продажби, които са осъществени, докато страните са
се намирали в брак.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на съсобственост
между страните по отношение на имот, респективно движима вещ, който съставлява
годен обект за съдебна делба, както и квотите в съсобствеността.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест, с оглед направено
възражение за трансформация е да обори презумпцията за съвместен принос, като
докаже твърденията си, че процесните недвижими имоти са придобити изцяло или
отчасти с нейни средства, в това число, че тези средства са с дарени от майката на
ответницата, са получени от кредити, които последната е изплатила без участието на
ищеца.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства относно собствеността на л.а.
********** предмет на делбата.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени доказателства, като относими, допустими и
необходими, следва да се приемат.
3
Следва да се укаже на ответника да представи в четлив препис големият талон
за л.а. „Мерцедес“.
По искането на ответницата за допускане на съдебно-икономическа експертиза
съдът ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване становището на страните.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г.
от 10:20 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба писмени документи като
доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника в срок до о.с.з. да представи четлив препис от големия
талон за л.а. „Мерцедес“.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за допускане на съдебно-
икономическа експертиза за о.с.з.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5