№ 198
гр. Силистра , 18.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Гражданско дело №
20213400100186 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********
чрез председателя Сотир Стефанов Цацаров, срещу ГЮЛН. Ф. С., ЕГН ********** и
МЮРС. С. С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: обл. Силистра, гр. Дулово, ул.
„Осми март“ № 8 и настоящ адрес: обл. Хасково, гр. Свиленград, ул. „Граничар“ № 1А, с
правно основание по чл. 153, ал.1 от ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 211 133,01 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците ГЮЛН. Ф. С., ЕГН ********** и МЮРС. С. С., ЕГН
**********, не са предявили отговори, въпреки дадената им от съда процесуална
възможност.
С определение от № 8181/02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на Софийски градски съд е
отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по тълкуване на
Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), по
което е образувано дело № C-319/19, като част от въпросите, включени в него, са следните:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС или гражданскоправна е мярката по
отнемане на незаконно придобито имущество, ако обявената от националния закон цел на
отнемане на имуществото е генералната превенция – предотвратяване на възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като
условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и
съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото
имущество?; 2. Следва ли чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че
гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи
на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което
протича паралелно и независимо от наказателното производство?; 3. Следва ли
презумпцията за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита, установени в
чл. 48 от ХОПЕС, и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
1
национална правна уредба, която въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено
и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество, и допуска
прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която
се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и
неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може
да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?; 4.
Пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6 (2) и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в
частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация
лица или за добросъвестните трети лица?
Предвид данните за отправени преюдициални запитвания към Съда на Европейския съюз по
въпроси, относими към настоящото дело, налице са и предпоставки за спиране на
производството на основание чл. 631 ГПК до приключване на процедурата по чл. 267 ДФЕС
и произнасяне на Съда на Европейския съюз.
Спирането на производството по настоящото дело не е на някое от основанията,
предвидени в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед
висящите дела пред СЕС по отправени от друг национален съд преюдициални запитвания,
касаещи приложимия по делото материален закон, и с оглед действието на решението на
СЕС по преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл. 633 от ГПК. В този смисъл
макар и поставени в преюдициални запитвания въпроси да са от значение за правилното
решаване на конкретен правен спор, решението на СЕС не е преюдициално по смисъла на
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. То обаче ще бъде задължително за всички съдилища в страната по
силата на изричния текст на чл. 633 от ГПК, а тази задължителност произтича от основните
функции на производството по преюдициални запитвания, предвидено в член 19, параграф
3, буква "б" от Договора за Европейския съюз и в член 267 от Договора за функционирането
на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на
общностното право в рамките на Европейския съюз. Подчинявайки се на тези цели, в нашия
процесуален закон са предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на
преюдициално запитване и отражението му върху хода на производството, в частност –
неговото спиране до произнасяне на СЕС. Тези разпоредби са специални по отношение на
общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК и затова постановеното
ТР № 8/07.05.2014 год по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е неприложимо в случая.
Ето защо, в случая настоящото определение, макар и спиращо производството по делото е
необжалваемо на осн. чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК, съгласно обилната практика ва ВКС
в този смисъл.
По тия съображения,съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 385/2020 г. по описа на Силистренски окръжен
съд, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено
с определение от 02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
3