№ 587
гр. Дупница, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510101921 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Г. Г. В. , ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „БУЛСПЕД” ЕООД ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Седма Рилска Дивизия” № 6,
искове с правно основание чл. 128, чл. 215 и чл. 224 от КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор №
36/12.07.2021г. работил в ответното дружество на длъжност „шофьор-товарен автомобил
международни превози“. Първоначалното му брутно трудово възнаграждение било в
размер на минималната работна заплата към възникване на правоотношението – 650.00 лева,
а считано от 01.04.2022 г., след внесените промени във връзка е увеличаване размера на
минималната работна заплата за страната – в размер на 710.00 лева.
Със Заповед за командировка в чужбина № 6 от 14.04.2022г., издадена от
работодателя на основание чл. 121 от КТ, ищецът бил командирован да извършва трудовите
си задължения в чужбина по маршрут Холандия-Белгия-Германия. Служителят е
командирован, считано от 17.04.2022г. до 15.05.2022г. включително, или за общо 28 дни.
Определени са му квартирни пари по 20.00 евро на ден и дневни пари по 83.00 евро на ден,
като разходите за пътуването са за сметка на работодателя. Със Заповед № 32/20.04.2022г.
трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от
КТ, считано от 23.05.2022г.
Ищецът твърди, че работодателят не е изпълнил задълженията си за заплащане на
дължимите му трудови възнаграждения, командировъчните в чужбина и паричната
равностойност на неизползвания платен годишен отпуск. С оглед на това, моли съда да
1
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сума в общ размер
на 11 098.57 лева, от които: сумата от 7 270.00 лева, представляваща неизплатено месечно
трудово възнаграждение за периода от 12.07.2021г. до 23.05.2022г.; сумата от 3021.76 лева,
представляваща неизплатено обезщетение при командировка в чужбина за периода от
01.05.2022г. до 15.05.2022г., включително и сумата от 806.81 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, ведно със законната
лихва върху посочените суми от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. По отношение на
претендираните суми за командировъчни разходи, ответникът твърди, че ищецът не е
представил на работодателя си документ от съответния хотел, удостоверяващ, че е платил
посочените нощувки, поради което за него не е възникнало задължение да възстанови
същите. По отношение на претендираните трудови възнаграждения и командировъчни пари,
ответникът твърди, че същите са превеждани във влог по банкова сметка на работника. Този
начин на изплащане по банков път от работодателя във влог в посочената му от ищеца
банкова сметка, на която ищецът е титуляр, страните са възприели за негово удобство,
поради честите му отсъствия от страната за изпълнение на служебните задължения на
заеманата длъжност.
Неоснователен, според ответника, е и искът за заплащане на обезщетение за
неизползуван платен годишен отпуск за целия период на действие на трудовия договор
между страните, тъй като работодателят му го е разрешавал и той е използвал полагащите
му се платени годишни отпуски за този период.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и
доводите на страните, прие за установено следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства
по делото (трудов договор, копие от трудова книжка, командировъчна заповед, заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение), че по силата на сключен между тях трудов
договор № 36/12.07.2021г. ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор-
товарен автомобил международни превози“, както и че със Заповед за командировка в
чужбина № 6 от 14.04.2022г., издадена от работодателя на основание чл. 121 от КТ, ищецът
бил командирован да извършва трудовите си задължения в чужбина по маршрут Холандия-
Белгия-Германия. Със Заповед № 32/20.04.2022г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 23.05.2022г.
Ответникът е представил ведомости за заплати за периода от м.юли 2021г. до м. май
2022г., видно от които на ищеца са начислявани трудовите възнаграждения за посочения
период, съобразно изискването на чл. 128, т. 1 от КТ.
Представени са и четири броя заповеди от работодателя, видно от които е разрешено
на Г. В. да ползва платен годишен отпуск в размер на общо 35 работни дни. Представени са
2
и извлечения от банкови преводи, видно от които ответното дружество е заплащало по
банкова сметка на ищеца дължимите пари за заплати и командировъчни разходи.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че на ищеца са начислени по ведомост и изплатени по банков
път-преведени по банковата сметка ВС39FINV91501017553189, с титуляр Г. Г. В., в периода
от 12.07.2021г. до 23.05.2022г., трудови възнаграждения за процесния период на обща
стойност 5312.97 лв. Основанието за извършване на превода е „командировка и работна
заплата“.
Общият размер на заплатеното обезщетение за командировка в чужбина на Г. Г. В. за
периода от 17.04.2022г. до 15.05.2022г. включително е на стойност 4499.00 лв.
На ищеца не се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от
КТ в периода от 12.07.2021г. до 23.05.2022г. От разплащателните ведомости е видно, че
ищецът е ползвал платен годишен отпуск в размер на 35 дни, при полагаем платен годишен
отпуск за исковия период-23 работни дни. Полагаемия годишен отпуск се начислява във
ведомостта заедно с трудовото възнаграждение и се изплаща успоредно с него. Брутното
възнаграждение, начислено въз основа на издадени заповеди за
ползване на платен годишен отпуск от ищеца за исковия период, е в размер на 1138,49лв., за
ползвани 35 дни. Същото му е изплатено по банков път, заедно с дължимото трудово
възнаграждение за периода, по посочената банкова сметка.
С извършените плащания през периода на трудовото правоотношение от страна на
ответното дружество в полза на Г. Г. В. са погасени задълженията за изплащане на
трудовото възнаграждение на същия в размер на общо 5312.97 лв., преведени по банков път.
В банковата сметка ВС39FINV91501017553189, с титуляр Г. Г. В., в периода от
12.07.2021г. до 23.05.2022г. са превеждани суми от работодателя „БУЛСПЕД” ЕООД, на
обща стойност 33381.00, от които: сумата от 28068,03 лв. - изплатени суми за
командировъчни разходи и 5312.97 лв.-изплатено нетно трудово възнаграждение, в т. ч.
883,45лв.-изплатена нетна сума за ползван годишен отпуск -35 дни, с основание на превода
„командировка и работна заплата за месеца“.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 128, чл. 215 и чл. 224 от КТ, вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. С оглед предмета на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване на индивидуално трудово
правоотношение между страните по правния спор; реално престиране от страна на
работника (служителя) на труд по трудовото правоотношение, както и размера на
неплатените трудови възнаграждения, командировъчни пари и обезщетение за неползван
ПГО. Ответникът-работодател, от своя страна, следва да докаже, че е изплатил на ищеца
дължимите трудови възнаграждения, командировъчни пари и обезщетение за неползван
ПГО, или че ищецът е ползвал полагащия му се ПГО.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В процесния период страните са били обвързани от действието на
валидно възникнало по силата на трудов договор правоотношение, пораждащо за всяка от
тях права и задължения. Няма въведени твърдения за неизпълнение от страна на ищеца на
задължението му за точно и добросъвестно изпълнение на работата, характерна за заеманата
от него длъжност. Съобразно носената от страните доказателствена тежест ответникът
следва да установи, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца уговореното по
трудовия договор възнаграждение. В конкретния случай, от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява по категоричен начин, че работодателят е заплатил на ищеца, по банков път,
всички дължими трудови възнаграждения и командировъчни пари за претендирания период.
Съгласно чл. 215 КТ, при командироване работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и размери, определени от Министерски съвет. Съгласно трайната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 32 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 3592/2008 г., IV г.о., Решение № 314 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 638/2009 г., III
г.о., Решение № 350 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г., III г. о., и Решение №
153 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г., III г.о.), когато командироването в
чужбина е извършено на шофьори от стопански организации, които разполагат със
собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, приложима е
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, приета с
ПМС № 115/03.06.2004г. (обн. ДВ бр. 50/11.06.2004г., в сила от 01.07.2004г.).
По силата на Приложение към чл. 31, ал.1 от НСКЧ, командировката на ден е в
минимален размер на 35 евро. Видно от заключението на вещото лице, ставката, вписана в
заповедите за командировка на водача на МПС (ищеца) за исковия период е 70 евро дневни
и 20 евро квартирни пари. Вещото лице дава заключение, че дължимите командировъчни
разходи за дневни пари са изцяло изплатени по банкова сметка на ищеца. В досието на
ищеца не се съдържа отчет пред работодателя му за командировката му в периода от
17.04.2022г. до 15.05.2022г., придружен съгласно чл. 37, ал. 2 от НСКЧ от документ от
съответния хотел, че е заплатил 15 бр. нощувки, поради което такива не са му заплатени. В
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните суми за квартирни пари, като
следва да представи доказателства, че разходи за такива са действително направени. Както
се посочи, това е и изискването на чл. 37, ал. 2 от НСКЧ и е предпоставка за изплащането им
от работодателя. При неизпълнение на задължението на командирования работник да
представи отчет и документ за заплатените нощувки, не се поражда и задължение на
работодателя да му заплати същите.
Не се дължи на ищеца претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск, тъй като не е налице такъв. Видно от представените
заповеди на работодателя, с които е разрешено на ищеца да ползва ПГО, както и от
4
заключението на вещото лице, ищецът е ползвал изцяло полагащият му се платен годишен
отпуск.
С оглед изложеното, предявените искове се явяват изцяло неоснователни и следва да
се отхвърлят.
Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски за вещо лице, съобразно
чл. 83, ал. 1, т. 1 от КТ, но с оглед отхвърлянето на предявените искове следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат, в размер на 2074.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неснователни, предявените от Г. Г. В. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу „БУЛСПЕД” ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
Дупница, ул. „Седма Рилска Дивизия” № 6, искове с правно основание чл. 128, чл. 215 и чл.
224 от КТ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сума в общ размер на 11 098.57 лв. (единадесет хиляди и деветдесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки), от които: сумата от 7 270.00 (седем хиляди двеста и
седемдесет) лева, представляваща неизплатено месечно трудово възнаграждение за периода
от 12.07.2021г. до 23.05.2022г.; сумата от 3021.76 лв. (три хиляди двадесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща неизплатено обезщетение при командировка в
чужбина за периода от 01.05.2022г. до 15.05.2022г., и сумата от 806.81 лв. (осемстотин и
шест лева и осемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. Г. В. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „БУЛСПЕД”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Седма Рилска Дивизия” №
6, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сторените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 2074.00 (две хиляди и седемдесет и четири) лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5