Решение по дело №80/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 90
Дата: 12 юни 2023 г. (в сила от 12 юни 2023 г.)
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20233300500080
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Разград, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Валентина П. Д.а

Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20233300500080 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
С Решение № 827/23.12.2022г., постановено по гр.д. № 1646/2022г. по описа на РС -
Разград, по предявен от А. С. П..ев иск с правно основание чл. 47 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът е
осъдил ответниците А. Ю. Х., ***, и Х. М. Х., ЕГН********** да заплатят солидарно на ищеца
сумата 700лв./седемстотин лева/, представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди
– засягане честта и достойнството на ищеца,чувство на унижение, засягане паметта на майката на
ищеца и чувствата му към нея, в резултат на настъпил инцидент на 29.08.2020г., при който техният
син Й. А. Ю., не разбиращ свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ръководи
действията си, е изрекъл обидните думи „Ще ти еба майката!“, ведно със законната лихва от
29.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата над 700лв. до
първоначално предявения размер като неоснователен. Произнесъл се е по дължимостта на
разноските.
Недоволни от постановеното решение останА. ответниците А. Ю. Х. и Х. М. Х., поради
което депозирА. въззивна жалба против решението, в осъдителната му част.
Атакуват решението в осъдителната част, чрез пълномощник , като излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд – Разград по съображения ,че
неправилно е била ангажирана отговорността на втората ответница Х. Х., за недопустимост на
решението, с искане за отхвърляне на предявения от ищеца иск в цялост.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата на ответниците страна, ищеца в
производството А. П. , чрез пълномощник е подал писмен отговор, с който поддържа, че
подадената от ответниците жалба е неоснователна, с искане да бъде оставена без уважение. В
същия срок А. П. – ищец в първоинстанционното производство е депозирал насрещна въззивна
жалба, с която обжалва постановеното Решение № 827/23.12.2022г., постановено по гр.д. №
1646/2022г. по описа на РС - Разград, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от него иск за
сумата над 700лв. до първоначално предявения размер от 1000 лева, като неоснователен. В
насрещната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на
Районен съд – Разград, поради необоснованост в тази му част, с посочване, че решението е
1
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага подробни
съображения. Моли съда за постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, като бъде постановен нов съдебен акт, с който
предявеният от ищеца иск да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата на ищеца А. П..ев страна не е подала
писмен отговор, при редовност на връчването.
Съдът е намерил подадените въззивна и насрещна въззивна жалби, за допустими, като
подадени от надлежни в производството страни и против акт, подлежащ на въззивен контрол, като
е насрочил делото в открито съдз.заседание с призоваване на страните.
В съдебно заседание по делото от въззивниците, ответници, лично се явява само А. Ю. Х.,
като за двамата се явява пълномощникът им адв.Р.М. от АК-Сливен , който поддържа въззивната
жалба, с искане за нейното уважаване.Претендира разноски.
За обжалвА.я ищец в първоинстанционното производство се явява пълномощникът му
адв.А. М Н., която поддържа подадения отговор на въззивната жалба на ответната страна, както и
подадената насрещна въззивна жалба по подробно изложени съображения.Претендира разноски.
Направеното от адв.Н. доказателствено искане е оставено без уважение като преклудирано.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материА.те по делото и застъпените от
страните становища, окръжният съд намери за установено следното:
РРС е сезиран с предявен от А. С. П., против ответниците А. Ю. Х. и Х. М. Х., като
родители на неспособния Й. А. Ю. солидарно да му заплатят сумата 1000лв., за причинени му
неимуществени вреди /обида,срам,унижение,гавра с чувствата му към неговата майка,
оскверняване на паметта й, извършени публично/, ведно със законната лихва, считано от
29.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата, за изреченените думи от сина на ответниците
към ищеца думи на посочената дата “Ще ти еба майката“.
В исковата молба се поддържа, че ищецът и съпругата му живеели постоянно в Турция , но
всяко лято си идвА. в гр.Цар Калоян, където живеят и ответниците и техният син, с които имат
роднинска връзка.На 29.08.2020г. около 20ч. ищецът и съпругата му били на кафе в магазин "А" в
гр.Цар Калоян,находящ се на ул.Батак №1, собственост на неговата племенница. В магазина влязъл
синът на ответниците Й. А., който ищецът знаел с името Ю. и тъй като са братовчеди го поздравил
и попитал какво прави.Синът на ответниците му отвърнал троснато "Теб какво те интересува" и
излязъл от магазина. След известно време ищецът също излязъл пред магазина,за да поговори със
свои познати, които били там с познатите си,които били пред магазина, като там бил и ответникът
А. Х. и още две лица, като двамата се уговорили да пият кафе, след като Й. се върне. Ищецът се
съгласил и се върнал вътре в магазина.След около 20 минути и сина на ответниците Й. също се
върнал в магазина , отишъл при ищеца и без причина започнал да го удря с юмруци в областта на
главата и лицето и да го псува, крещейки: "ЩЕ ТЕ УБИЯ! ЩЕ ТЕ УБИЯ! ; „ЩЕ ТИ….
МАЙКАТА". Във връзка с инцидента ищеца сезирал РП-Разград, която с постановление от
11.11.2020г. отказала да образува наказателно производство и прекратила преписка вх.
№2812/2020г.по описа на РП-Разград, преписка №187300-********* по описа на РУ МВР-Разград
и преписка №1873 3M-58182020r.no описа на РУ-МВР -гр.Разград, приемайки, че от Й. А. Ю. не
може да бъде търсена наказателна отговорност за извършеното на 29.08.202г. по отношение на
ищеца, поради това, че страдал от „параноидна шизофрения“, от която бил многократно лекуван и
имало медицинска документация за това, като се водел и на диспансерен отчет в Отделението по
психиатрия при МБАЛ-Разград със същата диагноза.
Посочено е също така в молбата, че ищецът предявил иск с правно основание чл.47, ал.2 във
вр. с чл.45 ЗЗД за причинените му телесни увреждания против ответниците, родители на Й. Х., по
който РРС е постановил съдебно решение № 302/15.06.21г. по гр.д. №100/21г. като осъдил
ответниците да му заплатят обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на
2
4000лв., настъпили от инцидент на 29.08.2021г.,при който техният син , който не е разбирал
свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си е причинил
телесни увреждания на ищеца, довели до временно разстройство на здравето,неопасно за живота,
както и за отправените закани за убийство. За причинените му неимуществени вреди на
29.08.2020г. от нанесената на публично място обида с думите "ЩЕ ТИ….МАЙКАТА", която
засегнала честта и достойнството му, до този момент не е имало произнасяне от съд. Ищецът
посочва , обидата е нанесена публично в присъствието на други лица, което още повече засегнало
честта и достойнството му, почувствал се силно обиден, унижен и оскърбен. Била осквернена
паметта на неговата майка и засегнати чувствата му към нея.Това засегнало дълбоко човешкото му
достойнство. Посочва ,че поведението на Й. е предизвикано от ревността му към племенницата на
ищеца Н.. Повече от 5 месеца преди инцидента Й. не е приемал лекарства, същият е зависим и от
наркотици.Позовавайки се на разпоредбите на чл.45 и чл.47,ал.2 от ЗЗД, счита ,че за нанесената му
от сина на ответниците обида , следва да отговарят те, поради това ,че той е невменяем и се
намира под техен надзор.
Ответниците, А. Ю. Х. и Х. М. Х., чрез пълномощник с отговора на исковата молба са
оспорили предявения иск на първо място като недопустим, поради това ,че вече има произнасяне
на съда във връзка с инцидента по гр.дело №100/21г. на РРС, а съответно и като неоснователен по
подробно изложени съображения.ИзтъкнА. са и, че синът им е бил провокиран от ищеца, който го
е подигравал за външния му вид и желанието му да посещава джамията с останА.те мъже.
Установено е от фактическа страна, а и няма спор по фактите, че на 29.08.2020г. около 20.00
ч. ищецът и съпругата му, които пиели кафе в магазин „А“ в гр.Цар Калоян, когато в магазина
влязъл сина на ответниците, Й. А. Ю., на навършени 28 години, към датата на инцидента е и след
като разменил думи с ищеца излязъл, след около 20 минути се върнал отново, като нанесъл удари
по главата и лицето на ищеца и крещял „Ще те убия“, „Ще ти еба майката“.В магазина влезли
неговия баща и още едно лице , които в този момент били отвън и извели Й. навън.Ищецът бил
откаран в Спешно отделение при МБАЛ гр.Разград, където бил прегледан, съответно бил съставен
лист за преглед на пациент №011218 от 29.08.2020г, а на 31.08.2020г. посетил и съдебен лекар,
който извършил преглед, съответно констатирал и отразил получените травматични увреждания в
съдебно-медицинско удостоверение. По подадена жалба от ищеца в РП Разград била образувана
проверка по преписка №2812/2020г. на РП Разград. С постановление от 11.11.2020г. на РП Разград
бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство съответно преписката прекратена,
поради това, че е установено, че Й. Ю. се води на учет в Отделение по психиатрия към МБАЛ
Разград с диагноза „Параноидна шизофрения“ и съгласно чл.33 НК е наказателно неотговорно
лице, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.Няма данни постановлението на РП да е било обжалвано пред ОП-Разград.От мотивите на
същото се установява ,че синът на ответниците Й. Ю. се води на учет в Отделение по психиатрия
към МБАЛ Разград с диагноза „Параноидна шизофрения“ Многократно бил лекуван в ЦПЗ
гр.Русе, преди инцидента последно през 2016г. за период от около 20 дни и в ОПП –Разград през
2018г. за 10 дни, като вече след инцидента бил приет на лечение в ЦПЗ-Русе на 04.09.2020г.
РРП не е извършила освидетелстване на лицето в хода на проверката, чрез назначаване на
СПЕ, която е следвало да даде заключение за вменяемостта на лицето към датата на инцидента ,
29.08.2020г., още повече, че след 04.09.2020г. той се е намирал на лечение в специА.зирано
заведение.
3
Няма спор по делото, че ищецът предявил пред РРС иск на правно основание чл.47,ал.2 във
вр.с чл.45 от ЗЗД срещу ответниците през 2021г., за осъждането им да му заплатят сума в размер
на 5 000 лева му, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
действията на сина им Й. Ю. на процесната дата, 29.08.2020г., които е посочил като, физически
болки и страдания, уплаха, стрес и неудобство, притеснение и несигурност, в резултат на настъпил
инцидент на 29.08.2020г. при който Й. Ю., като не е разбирал свойството и значението на
извършеното и не могъл да ръководи постъпките и действията си , е причинил на ищеца
травматични увреждания в областта на лицето, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като крещял: “Ще те убия, ще ти… майката“. С решение по образуваното
пред РРС гр.дело . №100/21г. от 15.06.2021г. съдът е осъдил ответниците, като родители на Й. А.
Ю. да заплатят на ищеца сумата 4000лв./четири хиляди лева/, представляващ обезщетение за
причинени неимуществени вреди - физически болки и страдания, уплаха, стрес и неудобство,
притеснение и несигурност, в резултат на настъпил инцидент на 29.08.2020г. при който техния син
Й. А. Ю., не разбиращ свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ръководи
действията си, е причинил на ищеца травматични увреждания в областта на лицето, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и е отправял закани за убийство,
ведно със законната лихва от 29.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил
иска до първоначално предявения размер от 5 000 лева, като неоснователен и недоказан. Присъдил
разноски, съобразно уважената,съответно отхвърлена част от иска.С решение от по реда на чл.247
от 21.07.2021г. отхвърлил молбата на ищеца за допълване в диспозитива на осъдителното решение
по делото, че синът на ответниците на посочената в основното решение дата, 29.08.2020 г. е
отправял закани за убийство и е псувал на майка ищеца, като е посочил, че не са нА.це
предпоставките за допълване на решението.Това допълнително решение не е било обжалвано, за
разлика от основното по делото, като с решение №132/14.10.2021г. по вгр.дело №245/2021г. РОС е
отменил решението на РРС по иска в частта за присъдено обезщетение в полза на ищеца над
размера на сумата 2 000 лв., като е отхвърлил иска в тази му част и го е потвърдил в частта, с която
искът е бил уважен до размера на сумата само от 2 000 лева.Решението е влязло в сила.По делото
не се установява Й. А. Ю. да е поставян под запрещение, съответно да е бил предаден под
надзор на родител, както и че е бил неспособен към датата инцидента, 29.08.2020 г. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като СПЕ в тази връзка
не е назначавана.
За да уважи частично исковата претенция на ищеца до размера на сумата 700 лева, районният
съд е приел , че същият е основателен и доказан именно до този размер, както и ,че именно
ответниците следва да носят отговорност, тъй като не са могли да предотвратят изречената псувня
по адрес на ищеца от страна на техния син, Й. Ю., който не носи отговорност за своите действия,
поради болест. Няма данни по делото Й. Ю. да е бил поставен под запрещение, нито да е бил
предаден под надзор на родител, следователно да е било редно именно той да отговаря за
стореното.
Въззивната инстанция, с оглед на установеното до тук от фактическа страна , направи
следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Това означава, че причинителят на вредите отговаря само за онези вреди,
които са в причинна връзка с неговото виновно поведение. За вредите, които не са в такава
причинна връзка, той не може да бъде държан отговорен. Този принцип е прокаран в цялата глава
4
за непозволеното увреждане на същия закон. В разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗЗД, макар и да се
говори за отговорност за вредите, причинени от неспособния, всъщност упражняващият надзор
над неспособния отговаря само доколкото вредоносният резултат е в причинна връзка с виновното
поведение на упражняващия надзора, изразено в неположени грижи за предотвратяване на
вредоносния резултат. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Спорен е въпросът дА. в конкретния случай може да се ангажира отговорността на
ответниците за непредотвратяване действията на техния син Й. Ю. на процесната дата,
29.08.2020г. и конкретно изричането по отношение на ищеца на думите “Ще ти еба майката“ ,
което последния е възприел като обида.Този състав на окръжния съд намира ,че в случая
невъзможността на Й. Ю. да разбира свойството и значението на постъпките и да ги ръководи
именно към посочената дата и към момента на процесното увреждане не е доказана по несъмнен
начин, а тежестта за доказване на това обстоятелство в случая е на ищеца, както правилно му е
указал и районния съд .Тази невъзможност не може и не следва да се счита за доказана само въз
основа на данните за нА.чно заболяване, психиатрично такова „параноидна шизофрения“ за която
се сочи в постановлението на РРП за отказ да се образува ДП от 11.11.2020г.
Конкретни и неоспорими данни какво е било състоянието на Й. Ю. към датата на деликта по
делото няма, независимо ,че страните явно са приели,че той страда от заболяване“Параноидна
шизофрения“.НА.чието на това заболяване обаче не влече категорично невъзможността на същия
на конкретната дата, 29.08.2020г. да разбира действията и постъпките си и да ги ръководи, както е
приел първоинстанционния съд, поради което няма как да се приеме ,че отговорност за
бездействието си, поради невъзможността да предотвратят инцидента с ищеца, носят неговите
родители, ответниците в производството, т.е. не се установяват по категоричен и несъмнен начин
предпоставките за ангажиране на тяхната отговорност на осн.чл.47, ал.2 от ЗЗД, поради което
исковата претенция на ищеца А. П. се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена с всички законови последици.
В този смисъл въззивната жалба, подадена от ответниците, сочеща на неправилност на
решението се явява основателна, а тази на ищеца, неоснователна.
Следва да се постанови решение, с което да се отмени решението на РРС по гр.дело
№1646/2022г. в осъдителната му част и да се потвърди същото в отхвърлителната му част, като се
постанови отхвърляне на претенцията на А. С. П. срещу ответниците А. Ю. Х. и Х. М. Х. по
отношение на претендираната главница и законна лихва върху нея, като неоснователна и
недоказана.
Предвид изхода на делото в полза на А. Ю. Х. и Х. М. Х. следва да бъдат присъдени
разноските и за двете инстанции, както следва: 500 лева , заплатено адвокатско възнаграждение за
първата инстанция и 25 лева ДТ за въззивното обжалване.
При този изход на делото в полза на А. П. не следва да се присъждат разноски.
Предвид изложеното, окръжният съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 827/23.12.2022г., постановено по гр.д. № 1646/2022г.
5
по описа на РС – Разград, В ЧАСТТА МУ, с която е бил уважен предявения от А. С. П..ев, ЕГН
********** против ответниците А. Ю. Х., ***, и Х. М. Х., ЕГН********** иск с правно основание
чл. 47 във вр. с чл. 45 от ЗЗД до размера на сумата 700 лева, за претърпени от него неимуществени
вреди – от изречени думи към ищеца , „Щети еба майката“ от сина на ответниците Й. А. Ю. на
29.08.2020г.в гр.Цар Калоян, също и в частта за присъдената законна лихва върху посочената
главница, считано от 29.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията на А. С. П..ев, ЕГН **********
против ответниците А. Ю. Х., ***, и Х. М. Х., ЕГН********** за заплащане на обезщетение на
основание чл. 47 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в посочения размер от 700 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Разград по гр.дело №1646/2022г. в
отхвърлителната му част над размера на сумата 700 лева до петендираната такава от 1 000 лева.
ОСЪЖДА А. С. П..ев, ЕГН ********** да заплати на А. Ю. Х., ***, и Х. М. Х.,
ЕГН********** разноските и за двете инстанции, както следва: 500 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение за първата инстанция и 25 лева ДТ за въззивното обжалване.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6