№ 92742
гр. София, 30.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110131143 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от ДРУЖЕСТВО срещу В. Г. Г. за вземания по договор за паричен заем, които
включват и сумата от 135 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането за периода от 07.07.2022г. до 01.05.2024г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от общите условия на заявителя, в случай, че заемателят не
изпълни задълженията си за погасяване на сключен договор за заем, същият дължи
заплащане на разходите, направени от заемодателя за събирането на вземането на просрочен
кредит съгласно тарифата на заемодателя. Според т. 3 от Тарифата за таксите и разходите
събирани от ДРУЖЕСТВО от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от
дружеството заеми „Кредирект“ чрез интернет. При забава от 60 дни за продукт „Кредит до
заплата“ и при забава от 90 дни за продукт „Потребителски кредит“ се начислява еднократно
сума в размер на 10% от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостното
погасяване. Посочените разходи са дължими за отлагане на започване на процедура за
принудително изпълнение по просрочено задължение. Така изложените клаузи на чл. 37, ал.
1 от ОУ и чл. 3 от Тарифата са нищожни поради противоречие с императивните норми на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което основаното на тях вземане не се дължи
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посоченото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
подадено от ДРУЖЕСТВО срещу В. Г. Г., В ЧАСТТА за сумата от 135 лева,
1
представляваща разходи за събиране на вземането за периода от 07.07.2022г. до 01.05.2024г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2