Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260
град Велико Търново, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП
Светлана Иванова като
разгледа докладваното от съдия Калчев
касационно НАХД № 10273/2020г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба П.Х.Д. ***, чрез *** Н. К., срещу Решение № 260142 от
01.09.2020 г. по НАХД № 813/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 20-1275-000536/13.04.2020г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново. Според касатора решението
е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необосновано, тъй
като изводите на съда не се подкрепят от доказателствения материал. Счита, че
констатациите на съда се основавали основно на показанията на пострадалото
лице, които били изначално противоречиви, а самото то - заинтересовано. Твърди
наличието на несъответствие между изпълнителното деяние, описано в
обстоятелствената част и правните основания, посочени в разпоредителната част,
и неправилно посочване на нарушените правни норми. С оглед изложеното моли за
отмяна на решението на ВТРС и присъждане на направените разноски.
Ответникът по
касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 260142
от 01.09.2020 г. по НАХД № 813/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е
потвърдено Наказателно постановление № 20-1275-000536/13.04.2020г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново, с което на касатора за нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв., а за извършено
нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
От фактическа
страна Великотърновският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 31.03.2020 г.,
около 15,00 часа, в гр. Велико Търново, на ул. „П. К. Яворов“ до № 28, пред вх.
Б, П.Д. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 307 СВ“, рег. № ***, като
при движение назад не се убедил, че пътят зад него е свободен и блъснал със
задна лява част в задна дясна част паркираният лек автомобил „Фолксваген поло”,
рег. № ***, реализирайки ПТП с материални щети по двата автомобила, като след
настъпване на ПТП Д. не изпълнил задължението да остане на място и да уведоми
компетентните органи, а вместо това напуснал мястото на местопроизшествието.
След установяването му от екип на РУ – Горна Оряховица, същият отказал се върне
на място, а АУАН е съставен на 01.04.2020 г. в сградата на Сектор „ПП” – Велико
Търново, в негово присъствие, като той се е самопосочил като водач в декларация
по чл. 188 от ЗДвП. За това нарушение срещу водача е издаден АУАН серия Д № ***от
01.04.2020 г., връчен на Д., който е вписал като възражение, че не е напуснал,
а просто не е усетил удара, защото е много лек; не се завърнал, защото вече бил
изпил една ракия вкъщи. Въз основа на установеното с АУАН
административнонаказващият орган е издал НП № 20-1275-000536 от 13.04.2020 г.,
което е потвърдено от ВТРС.
За да
постанови този резултат въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП
не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че нарушението
на нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, вменяваща задължение за водача преди да
започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, е доказано от декларацията на Д. по чл. 188 от ЗДвП от 01.04.2020
г. и вписаното от него възражение в АУАН, както и от свидетелските показания на
Биляна Т.– очевидец на нарушението, подкрепени от тези на свидетеля Ю.Н.–
служител в ОДМВР – В. Търново, който е посочил, че на 01.04.2020 г. жалбоподателят
се е явил в Сектор „ПП” – Велико Търново със собствения автомобил „Пежо” и са
„видели следите от удара по задната му лява част, които съответстваха на
описания от жената удар с „Фолксвагена“. Съдът е счел, че за това нарушение
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
касатора, като на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено
предвиденото в закона, единствено възможно наказание - "Глоба" в
размер от 20 лв.
По отношение
на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, съдът е приел за установено, че след като при движението си
назад лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е ударил със задна лява
част в задна дясна част паркирания лек автомобил „Фолксваген поло“,
рег. № ***, водачът не е спрял, за да установи какви са последиците
от настъпилото ПТП и е напуснал местопроизшествието. В тази връзка съдът се е
позовал на свидетелските показания на прекия очевидец Б. Трифонова, Цветан Петров
и Георги Петров – строителни работници,
наети от жалбоподателя, както и от показанията на полицейските служители, като
е приел, че същите са последователни, взаимно допълващи се, отличаващи се с
висока степен на достоверност и правдивост. Според въззивния съд административнонаказващият
орган е извършил правилна квалификация на деянието, за което е наложил
съответните за извършеното нарушение наказания в предвидените от закона към средата
размери - глоба от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца /чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП/, при съобразяване и обществената опасност
на деянието и сравнително високата лична обществена опасност на касатора,
отчитайки системните му нарушения на правилата за движение по пътищата съгласно
приетата по делото справка за нарушител/водач.
Въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият
състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил
обосновани изводи досежно осъществяване от касатора на състава на сочените в НП
административни нарушения и наличието на законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва
да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. ВТРС е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е
изложил мотиви по всички наведени от касатора доводи и възражения. При постановяване
на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират
съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които да са
засегнали правото на защита на касатора.
Неоснователни са
оплакванията на касатора, касаещи преценката на свидетелските показания на св. Б.П.–
очевидец на нарушенията. Фактът, че лицето е собственик на ударения автомобил
не ги лишава от доказателствена стойност, а и липсват обективни данни за
предходни взаимоотношения или наличието на някакъв конфликт с Д., което би
обяснило защо същата би давала неверни показания именно в негов ущърб. В касационната
жалба превратно се тълкуват показанията на този свидетел, като от внимателния
прочит на протокола от с.з. на 01.07.2020 г. е видно, че Т.никъде не твърди, че
алармата, която е чула, е на нейния автомобил – обстоятелство, на което се
придава ненужна тежест в касационната жалба. Обстоятелството, че водач на
автомобила в посочените време и място е бил именно П.Д. изобщо не се установява
единствено с показанията на този свидетел, а и от показанията на всички
останали свидетели, в т.ч. строителните работници, работещи на обекта, както и
от попълнената от касатора декларация от 01.04.2020 г. Безспорно е доказано
също така, че касаторът е напуснал местопроизшествието след като при движение
назад е причинил ПТП с материални щети.
Съдът не е допуснал и
твърдяното нарушение на материалния закон. Правилно е установено, че касаторът
е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка съдът
намира за неоснователни възраженията за несъответствие между описанието на
нарушението и посочените като нарушени правни норми. Визираните от касатора
разпоредби на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП са приложими в
случаите когато при произшествието са пострадали хора, какъвто безспорно не е
настоящият. Не е налице противоречие между описанието в НП на поведението на
лицето и вмененото му нарушение – не спира и не установява последиците от ПТП.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260142 от 01.09.2020 г. по НАХД № 813/2020 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :