Решение по дело №555/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№……

гр. В., 17.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. М.

като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д. №555/2019 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.К.Г.,***, против електронен фиш, серия К №1283388, издаден от ОДМВР В., с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като са изтекли предвидените в закона давностни срокове, както и тъй като не е изпълнена процедурата по чл.189, ал.5, ал.6 и ал.7 ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят се педставлява от адв. Г., който поддържа жалбата и излагйки съображения, че не е спазен действащия към момента на установяване на нарушението закон, пледира за отмяна на атакувания санкционен акт.

Въззиваемата страна – ОДМВР В., редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания електронен фиш.

 

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 09.07.2016 г., около 09:17 часа, в гр. В., на ул. ***, до бензиностанция Еко, се движел автомобил Ивеко 35 С 12 с рег. №***. С техническо средство TFR 1 M 611 било отчетено, че автомобилът се движи със скорост от 63 км/ч. при ограничение за населено място от 50 км/ч. Отчетеното било записано от техническото средство и въз основа на записа от автоматизираното техническо средство TFR 1 M 611 е установено, че собственик на автомобил е жалбоподателя Г..

С оглед констатираното нарушение, от ОДМВР В. е издаден електронен фиш серия К №1283388, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.

Съгласно Удостоверение №10.02.4835, издадено от Председателя на БИМ, автоматизирано техническо средство TFR 1 M 611 за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е мобилна система за контрол на нарушенията на правилата за движение и е одобрен тип средство за измерване вписано под №4835, като срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.02.2020 г. В протокол за проверка №1-13-16/01.07.2016 г. е посочено, че техническото средство е преминало последваща проверка и отговаря на метрологичните изисквания.

Съгласно Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. процесният електронен фиш е издаден по утвърден от министъра на вътрешните работи образец.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от приложения по делото електронен фиш серия К №1283388 и снимковия материал с конкретно отчетените стойности /които съдът кредитира като писмени доказателства/, както и от останалите събрани по делото материали – Удостоверение №10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка №1-13-16/01.07.2016 г., справка удостоверяваща собствеността на процесния автомобил, разпечатка от паметта на техническото средство и др. От доказателствения материал безспорно се установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено и съответно констатирано, както и това, че заснетия с автоматизирано техническо средство TFR 1 M 611 автомобил е собственост на жалбоподателя. Доколкото обаче доказателствената маса е безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира по-подробното й обсъждане за не необходимо и обременяващо съдебния акт.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.

Разгледайки жалбата по същество, съдът намира следното:

Електронен фиш серия К №1283388 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; режимът при който е рботело техническото средство; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна.

Съдът не въприема за основателни доводите, изложени от страна на жалбоподателя, че нарушението не е установено по законодателно разписаната към този момент процедура. Видно от приложения по делото протокол от 09.07.2016 г. е, че системата за видеоконтрол е използвана съобразно предвидения в закона ред и няма данни за манипулации и отклонения от действащата процедура. Не може да се приеме за основателно и твърдението, че е изтекъл предвидения в закона давностен срок, тъй като приложимите по чл.80, ал.1, т.5 НК, вр. чл.11 ЗАНН и чл.81, ал.3 НК срокове не са изтекли. Неоснователно е и твърдението, че не е изпълнена процедурата по тъй като не е изпълнена процедурата по чл.189, ал.5, ал.6 и ал.7 ЗДвП. Наказващият орган се е придържал към разписаната в закона процедура и няма данни да е опорочил същата чрез пропуск на предвидени действия.

Приемайки, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на посочената в електронния фиш дата и час водачът на процесния автомобил не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение да не превишава разрешената за населено място скорост от 50 км/ч. Действителната скорост, с която се е движел е 63 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство. При движението с отчетената скорост ограничението от 50 км/ч е превишено с 13 км/ч, при което е осъществен от обективна страна състава по чл.21, ал.1 ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за населено място за ППС от категория А, В, С, D, B+E, С+Е, D+Е и Т – 50 км/ч”.

Налице е и субективната страна на нарушението, тъй като управляващият автомобила е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 13 км/ч (искал е настъпването на последиците).

Правилно и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП. В коментираната разпоредба е предвидено, че „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.”. Жалбоподателят е санкциониран именно за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с 13 км/ч, като наложената му глоба е в абсолютно определения размер от 50,00 лв.

 

По изложените доводи ВрРС приема, че атакувания електронен  фиш като правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна трябва да се остави без уважение.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

  

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №1283388, издаден от ОДМВР В., с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, на В.К.Г., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: