№ 274
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100511905 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на „Г.-7“ЕООД по изп. дело № 20229200400347 на
ЧСИ Й.М. срещу Постановление от 15.09.2022г., с изх. N. 3658, с което ЧСИ е отказал
да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 360,00
лева на 200,00 лева по подадено от жалбоподателя- възражение, както и е отказал да
намали определените от него такси по тарифата към ЗЧСИ.
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно
завишен, тъй като надвишава сумата от 200, 00 лева за образуване на делото и включва
и сума по чл. 10, ал. , т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдвС, въпреки че в случая не са налице
кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а
задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение. Посочва, че
неправилно таксата по т. 26 е изчисляване при включване в материалния интерес на
адвокатския хонорар на взискателя за самото изпълнително дело. Счита, че и другите
такси не са правилно определени, като не дължал други такси освен 66,00 лева с ДДС
по т. 1, т. 5 от тарифата и за наложен запор. Счита че общо всички дължими такси са на
стойност 93,00 лева с ДДС, а не 161,40 както постановил ЧСИ. Претендира разноски.
Взискателя по изпълнението оспорва жалбата и иска потвърждаване на
постановлението.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело е определено по минимума по Наредба
1/2004г. и че са реално заплатени, като по наредба 1 /2004 г. на Висш адвокатски съвет
1
минимума е 360,00 лева и платения не е прекомерен.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съгласно нормата
на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до
1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.
В дадения казус процесуалния представител на взискателя видно от молбата за
образуване на делото от 16.08.2022г. е поискал налагане на запор на банкови сметки.
На Същата дата е издадено постановление за разноските с което се приема хонорар от
360,00 лева на взискателя, като на същата дата е разпоредно да се изпратят банкови
запори и ПДИ. ПДИ е изпратена по пощата на 18.08.2022г., връчена на 01.09.2022г. На
18.08.2022г. е изпратено също и запорно съобщение до „УникредитБулбанк“АД за
налагане на запор на банкова сметка, връчено на 22.08.2022г. От платежното на лист
29 от копието на изп. дело се установява, че банката е изпълнила запора на
29.08.2022г., а на 02.09.2022г. е постъпило и нарочно писмо от банката в този смисъл.
На 14.09.2022г. е постъпило възражение от длъжника срещу разноските за хонорар и
размера на таксите, като е приложено и платежно нареждане от 13.09.2022г. за превод
на сумата по изпълнителния лист. С обжалваното постановление е оставено без
уважение възражението.
При тези относими и установени от копието на изпълнителното дело факти СГС
намира, че хонорара по т. 2 на чл. 10 от Наредба 1/2004г. не се дължи. На основание
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер
на 200 лв. Това възнаграждение несъмнено се дължи от длъжника по изпълнението,
тъй като същия е дал повод за образуване на изпълнителния процес спрямо него,
доколкото не е осъществил плащане на изискуемо свое парично задължение.
Същественият въпрос във връзка с потенциално следващото се в полза на взискателя
вземане за разноски по изпълнителното производство е съсредоточен върху
обстоятелството, дали наред с полагащото се адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителния процес е възникнало и вземане за токова свързано с процесуално
представителство на взискателя по изпълнителното производство. Според
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от НМРАВ за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 426,
ал. 2 ГПК в молбата си за образуване на изпълнително дело кредиторът посочва
начинът на изпълнението, като в течение на същото той може да посочи и други
начини за изпълнение. В случая взискателя, чрез процесуалния си представител е
направил именно това – посочила е способ за изпълнение –запор върху сметки.
Това е съществен реквизит на молбата за образуване на изпълнително дело
2
свързан с редовното упражняване на процесуалното искане за образуване на
изпълнителен процес. В този контекст посочването на изпълнителен способ за
постигане удовлетворяване на изпълняваното право не съставлява отделно действие по
процесуално представителство, което да е различно от депозирането на молбата за
образуване на изпълнителния процес. Напротив то е неразривна част от същата. След
депозиране на молбата по чл. 426 ГПК няма никакви други искания към ЧСИ, които да
са свързани с постигане успешното събиране на присъдения паричен дълг. Това не е
било и необходимо, защото наложения от ЧСИ запор е довел до преследвания
резултат, а именно превод от банката на запорираната сума.
Всичко това се е случило преди още да започне да тече срок за доброволно
изпълнение, до изтичане на който запорите имат обезпечителен характер и същинско
принудително изпълнение не е допустимо (Решение № 102 от 10.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 1136/2015 г., III г. о., ГК).
Самият длъжник в срока за доброволно изпълнение е представил документ за
внесена сума по изпълнителния лист (върната обратно от ЧСИ). Отговорността за
длъжника за възмездяване на заплатено възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се
поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се установи, че
ангажирания адвокат е осъществявал допълнителни процесуални действия свързани с
постигане на преследвания резултат – удовлетворяване на подложеното на
принудително събиране вземане. В случаят процесуални действия от подобен характер
няма, защото посочения в молбата по чл. 426 ГПК изпълнителен способ е довел до
превод на сумата. Предвид това не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
По оплакванията свързани с размера на таксата по т. 26 по тарифата към ЗЧСИ:
Оплакването, че адвокатския хонорар на взискателя за самото изпълнително дело не
следва да се включва в основата за изчисляване на материалния интерес (не е вземане
по смисъла на т. 26) не може да се разглежда от СГС. Във възражението си до ЧСИ
длъжникът жалбоподател не е релевирал такова оплакване и по него няма произнасяне
от ЧСИ в обжалваното постановление, като не може в настоящото контролно-
отменително производство за пръв път съдът да се произнася. В подаденото
възражение длъжникът е искал намаляване на таксата по т. 26, но изведено само от
недължимостта на хонора по чл. 10, ал.1, т. 2 от Наредба 1/2004 за адвоката на
взискателя и съответната по-ниска база за изчисленията след намаляване на хонорара
само до 200,00 лева.
С оглед на приетото по-горе от настоящият състав, че действително не се дължи
хонорара по чл. 10, ал.1, т. 2 от Наредба 1/2004 за адвоката на взискателя, то и
дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е в размера посочен
от жалбоподателя в подаденото до ЧСИ възражение, а именно 51,00 лева с ДДС:
Видно писмените мотиви на ЧСИ и обжалваното постановление ЧСИ е събрал
такси по т. 4 от тарифата и по т. 5 от тарифата. Таксата по т. 4 събрал за изпращане по
пощата на ПДИ, а тази по т. 5 за изготвяне на ПДИ. Това е незаконосъобразно.
Разпоредбата на т. 5 от Тарифата изисква кумулативно да е изготвена ПДИ и тя да е
връчена от ЧСИ или от негов служител. Не може едновременно да се събира такса за
нейното пращане по поща и за нейното изготвяне, но по т. 5 от Таригфата, защото тя не
е връчвана от служител на ЧСИ или самият ЧСИ. Така се стигна до двойно събиране на
такса свързана с изготвяне на ПДИ и нейното връчване. Доколкото длъжникът не
оспорва таксата по т. 5 ще следва дължимата по постановлението сума за такси да се
намали и с тази по т. 4 от Тарифата, която не е дължима. Не се дължи и таксата от 1,20
3
лева по т. 31 от Тарифата-няма счетоводен документ за нея.
Неоснователна е жалбата в останала си част. В обобщение дължимите такси и
разноски по изпълнението са 200,00 лева-адвокатски хонорар за образуване на делото;
24,00 лева с ДДС такса за образуване на делото, 24,00 с ДДС такса за изготвяне и
връчване на ПДИ; 18,00 лева с ДДС такса за налагане на запор; 12,00 лева с ДДС-такса
за съобщение за вдигане на запора; 51,00 лева с ДДС такса по т. 26 от Тарифата. Общо
таксите са 129,00 лева, а не 161,40 лева с ДДС.
Жалбоподателя има право на разноски според уважената част от жалбата. При
интерес от обжалване в размер на 228,40 лева (160,00 оспорения хонорар+68,40 лева -
разликата между 93,00 лева до който размер няма жалба и 161,40 лева) и уважен размер
192,40 лева ( 84 % от интереса) жалбоподателя има право на 84 процента от разноските
по обжалването. Доказани са разноски по обжалването за адвокатски хонорар от 200,00
лева и за държавна такса заплатена в полза на съда от 26,30 (с комисионна за превода).
Липсват доказателства да са заплащани суми като такси на ЧСИ по повод на
обжалването. Следователно жалбоподателя има право на сумата от 190,09 лева за
разноски, които се дължат от взискателя.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 15.09.2022г., с изх. N. 3658 на ЧСИ Й.М. с рег. № 920
на КЧСИ по изп. дело № 20229200400347 с което е оставено без уважение възражение
с вх. № 02360/14.09.2022 г. и вместо това постановява: НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя до размера на сумата от 200,
00 лева,
НАМАЛЯВА размера на дължимите от „Г.-7“ЕООД такси по изпълнителното
дело до размер на сумата от 129,00 лева с ДДС , представляваща сбор от дължимите
такси: 24,00 лева с ДДС такса за образуване на делото; 24,00 с ДДС такса за изготвяне
и връчване на ПДИ; 18,00 лева с ДДС такса за налагане на запор; 12,00 лева с ДДС-
такса за съобщение за вдигане на запора; 51,00 лева с ДДС такса по т. 26 от Тарифата.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК З.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес – гр. София, ул.
******* ******* да заплати на „Г.-7“ЕООД с ЕИК *******, гр. София, ж.к.
„Горубляне“, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 190,09 лв. –
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4