Определение по дело №11575/2019 на Районен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№.7778                                     11.07.2019 г.                                        гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  XXI гр. състав, в закрито заседание  на  11.07.2019 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11575/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Пред РС – Мадан е подадена молба за защита от домашно насилие от М.Д.К. против с. – К.Р.К. и р. му – Р.Х.К. и Р.А.К.. Образувано е гр.д. № 226/2019 г. Предвид изложените твърдения и отправено искане /л.6/, с определението за насрочване на делото от 26.06.2019 г., на основание чл. 9, ал. 2, вр. с чл. 8, т.2 ЗЗДН, съдът служебно е конституирал като страни – пострадали от твърдяното насилие – м. д. –…..

След изпращане на призовка до ответника К., е постъпила молба от 08.07.2019 г., в която е направено възражение за местна неподсъдност на спора, тъй като вписаните настоящи адреси на децата, молителката и ответника, били в гр. Пловдив, където страните реално пребивавали, а д. – посещавали училище. Тъй като малолетните били конституирани като страни, а целта на производството била защита на интересите им, свързана и с необходимостта от участието им в процеса, за достъпност и удобство, следвало да се приеме, че компетентен да разгледа спора е съдът по актуалното им пребиваване - настоящ адрес,***.

Изискана е справка за постоянен и настоящ адрес на молителката, видно от която /л.47/, вписаният постоянен е в гр. Мадан, а настоящ – в гр. Пловдив.

Последвало е постановяване на Определение № 202/09.07.2019 г., с което делото е прекратено и изпратено по подсъдност на ПРС, т.к. вписаните настоящи адреси на молителката, децата и ответника били в гр. Пловдив. Посочено е, че определението не подлежи на инстанционен контрол, съответно не е връчено никому.

Образувано е настоящото гр.д. пред ПРС.

 

Пловдивският районен съд, след преценка на изложената фактическа обстановка и приложими законови норми намира, че делото не му е местно подсъдно, като не споделя извода на РС - Мадан, поради следните съображения:

 

На първо място, делото е преждевременно изпратено на настоящия съд, т.к. постановеното определение от 09.07.2019 г. на РС – Мадан подлежи на обжалване, доколкото е свързано с въпрос за подсъдността на спора – изрично – чл. 121 ГПК. Липсата на връчване на молителката /чл.7, ал. 2 ГПК/ нарушава правото й на защита. Горното обуславя извод за неподсъдност на делото пред ПРС към момента на образуването му, поради нестабилизиране на въпроса за местната подсъдност на молбата.

Предвид създадената процесуална обстановка, настоящият съд не е компетентен да връща или дава указания на равен му по степен съд, поради което и съобразно следващите мотиви, са налице условията на чл. 122 ГПК за повдигане на препирня за подсъдност пред ПОС.

На второ място, изложените от РС – Мадан мотиви са в противоречие с изричната норма на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и не държат сметка за предвидената в закона изборна /по воля само на пострадалия/ местна подсъдност на искането за защита по ЗЗДН. Тази разпоредба гласи, че - компетентен да наложи мярка за защита от домашно насилие е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

Видно от изисканата служебна справка - постоянният адрес на молителката М.К. е в гр. Мадан /както и тези на децата й – конституирани като пострадали в процеса/. Следователно, пострадалата е направила своя избор кой съд /по постоянния или настоящия си адрес/ да сезира, с оглед защита на интересите си, доколкото самият закон й дава тази възможност.

В конкретната хипотеза, напълно ирелевантно е къде е вписаният настоящ адрес на ответника/ответниците, т.к. възражение за местна неподсъдност по чл. 105 ГПК не може да бъде релевирано в това производство – с оглед спецификата и характера му по защита интереса на пострадалото лице /молител/, специалната подсъдност по чл. 7, ал. 1 ЗЗДН дерогира тази по чл. 105 ГПК.  В този смисъл, направеното възражение от ответника в молбата му, се явява неоснователно и не е следвало да бъде уважавано. За пълнота – довод в обратна насока не може да бъде обстоятелството, че за удобство и достъпност, делото следвало да се разглежда от съда по наст. адрес на децата, т.к. съдът независимо от местонахождението /Мадан, Пловдив, София, тн./ е длъжен да следи за интересите на децата и да осигури спазване на правата им, чрез различни процесуални способи.

Горното не може да е аргумент да се игнорира императивната разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН, която дава право на избор на пострадалия пред кой съд да подаде молбата си за защита от домашно насилие. Този избор е приоритетен – само за молителката и веднъж е бил направен – сезиран е съдът по постоянния й адрес – РС – Мадан. Подсъдността е стабилизирана и не може да бъде променяна по искане на страните. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че делото неправилно /освен преждевременно/ е било изпратено за разглеждане от РС – Пловдив.  

Доколкото е налице спор за местна подсъдност между Районен съд - Пловдив и Районен съд - Мадан, по правилото на чл. 122, изр.2 ГПК, делото следва да се изпрати за разрешаването му на Окръжен съд  - Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 122 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданско дело № 11575/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с. 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – Пловдив и Районен съд – Мадан, по повод молба за защита от домашно насилие от М.Д.К. от 24.06.2019 г., със служебно конституирани пострадали лица – малолетните – Е. К. К. и Я. К. К., против К.Р.К. /с./б. и р. му – Р.Х.К. и Р.А.К..

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – гр. Пловдив за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на молбата за защита от домашно насилие.

Определението не подлежи на обжалване.

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП