Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 15.01.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и петнадесета година,  в състав :

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 17659 по описа на състава за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е претенция с правно основание чл. 226, ал.1 от ГПК.

Ищцата Д.И.Ж. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи във физически болки в резултат на описаните в исковата молба травматични увреди, които й били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 01.05.2014г., на АМ „Т.“. По време на настъпване на произшествието, ищцата пътувала на задната седалка на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***.  Произшествието настъпило, поради загуба на контрол на водача върху управлението на автомобила. Противоправният характер на поведението на водача на споменатия лек автомобил – Р.М.Р. било установено в хода на ДП № 204/2014г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Б., съответно на прокурорска преписка № 1273/2014г. по описа на РП Б.. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил била застрахована от ответното дружество - ищцата твърди, че е легитимирана да търси от ответника изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, които били значителни и с оглед настъпилите усложнения в рамките на лечебно възстановителния процес, който продължил по- дълго от обичайното. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати  сумата от 70 00 лева, представляваща общ размер на обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането - 01.05.2014г. до деня на окончателното му изплащане, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането - 01.05.2014г. до деня на окончателното му изплащане. С оглед очакванията си за благоприятен изход на процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати направените съдебни разноски и възнаграждение на процесуалния й представител - на основание чл. 38 ЗА.

Исковата претенция е оспорена от ответника - ЗАД „А.“. Чрез процесуалния си представител, ответната страна в процеса оспорва предявените искове. Без да оспорва фактическите твърдения за самото настъпване на процесното ПТП, за противоправното поведение на водача на лекия автомобил и твърдението за наличие на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” - ответникът поддържа твърдение, че обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди обективно не съответства на размера на претендираното обезщетение. Ответникът оспорва релевирания в исковата молба обем на вредите, които ищцата твърди да е понесла и поддържа становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Твърди, че пострадалата, също била допринесла за настъпването на процесното МПС и на вредоносния резултат, защото не използвала предпазен колан (нарушение на задължението по чл. 137а от ЗДвП), с какъвто автомобилът бил оборудван и който би допринесъл за осуетяване или за намаляване на травматичните увреди, ако би бил използван. Моли за отхвърляне на предявените претенции и претендира за осъждане на ищцата, да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства Протокол за оглед на местопроизшествието и скица обосновават извода, че на 01.05.2014г. на АМ „Т.“ е настъпило ПТП с единствен участващ автомобил - лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***. Произшествието настъпило когато при движение по пътното платно, с посока от гр. Я. към гр. Б. и управляван от водач Р.М.Р., автомобилът напуснал платното за движение, преминал през десния банкет по посока на движение и реализирал удар в ограда..

При липсата на спор между страните и след служебна справка в ИЦ на Гаранционен фонд, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП на 01.05.2014г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” покриваща отговорността на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, която е застрахована от ответното дружество.

Като доказателства по делото са приети медицински документи (лист 13-14 от делото и л. 78-79-80 от делото), включващи две епикризи и амбулаторен лист, съдържащи медицински данни за здравословното състояние на ищцата Д.И.Ж. след настъпване на процесното ПТП. Споменатите данни са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване от страните съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от д-р Б. (ортопедия и травматология) мотивира следните изводи:                  

·         В следствие настъпването на ПТП, ищцата е получила счупване на лакътната кост на лявата предмишница. Описаното счупване е типично за пострадали при ПТП и се дължи на директен удар в или от твърд тъп пердмет от интериора на автомобилното купе.

·         Характерно за счупванията на лакетната кост е, че зараства сравнително по- бавно, за срок с по голяма продължителност, защото е по- слабо кръвоснабдена.

·         В рамките на лечебно – възстановителните процедури е извършено открито наместване на счупената кост и стабилизиране с плаки и винтове, но зарастването не е настъпило в рамките на обичайния в ортопедичната практика срок, понеже се е образувала т.нар. „псевдоартроза“, което е наложило извършване на допълнителна интервенция, с цел отстраняване на първата метална плака, кюретаж и остеопластика.  След  четвъртият месец е проведена рехабилитация.

·         Общата продължителност на лечебно- възстановителния период е по- дълъг от 30 дни и е причинил трайни затруднения при движенията на крайника. През първите два месеца ищцата е изпитала интензивни болки и страдания, а целият лечебно- възстановителен период е с обща продължителност до около осем месеца.

·         От настъпването на травматичните увреди е изминала 1 година и състоянието на пострадалата е възстановено, с изключение на малка кожна деформация на кожата над лакета. Движението на крайнита е с леко остатъчно ограничение при флексия (сгъване) с 10 градуса и при ротация (завъртане) с около 15 градуса.

·         След предстоящото изваждане на поставената плака, както и след нов курс реабилитация може да се очаква, че силата и ефективността на захвата на лявата ръка ще се подобри - а прогнозата на вещото лице в този смисъл е благоприятна..

Заключението на приетата без оспорване от страните комплексна съдебна авто- техническа експертиза и медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице И. (технология и безопасност в автомобилния транспорт) и от д-р Б. (ортопедия и травматология) мотивира следните изводи:   

·         По време на настъпване на удара при процесното ПТП, пострадалата Д.Ж. е седяла на задната дясна седалка на автомобила;

·         Водачът на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № *** в който е пътувала пострадалата обективно е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като се отчита скоростта на движение и конкретните пътни условия (затруднена видимост, мокър и хлъзгав път).

·         Лекият автомобил, в който е пътувала пострадалата е бил оборудван с предпазни колани на предните и на задните седалки.

·         Внимателният анализ на данните за механизма на настъпване на ПТП, мястото на удара между лекия автомобил и оградата, в която се е ударил и естеството на травмите, мотивират обоснован от вещите лица извод, че пострадалата е пътувала без предпазен колан. Ударът е предразположил движението на тялото на пострадалата наляво и назад, при което най- вероятно е получена травмата. Според вещите лица, конкретната травма при конкретния удар на автомобила дефинитивно не би била получена при правилно поставен предпазен колан от страна на пострадалата. Само по изключение, при определени и казуистично описани в експертното заключение специални условия (стр.4 от КСМАТЕ), споменатата травма би могла да бъде получена и при правилно поставен предпазен колан.

·         Според поясненията на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание при изслушване на експертното заключение (описани в съдебен протокол на л. 68 от делото) - дори и при страничен удар на автомобила, който в по- голяма степен намалява предпазното действие на колана (какъвто удар в случая не е реализиран) – евентуално поставен от пострадалата предпазен колан, в конкретния случай би осуетил изцяло или намалил съществено интензивността на удара в лакетната кост, поради това, че пътничката е седяла на задната дясна седалка и коланът отново би ограничил движението й, с оглед посоката на удара.

В дадените пред съда показания, свидетелката Ж.А.К. сочи, че е приятелка на ищцата, както и че по този повод я посетила в болницата часове след пътния инцидент. След настъпването на инцидента, ищцата била силно притеснена и уплашена. Контузията според показанията на свидетелката била на дясната й ръка – от лакета до китката. За да помогне на приятелката си, свидетелката се преместила за да живее при нея и да й помага. Няколко дни след инцидента, след като пострадалата получила първоначална медицинска помощ, състоянието на ръката й се влошило и това предизвикало необходимостта от спешно посещение при лекар. При това посещение на пострадалата била приложена пункция, което допълнително я стресирало. По това време ищцата била силно притеснена, защото си мислела, че е възможно „да и отрежат ръката“ и да остане инвалид. Притесненията на пострадалата били също, че „след тази травма няма да може да стреля с автомата“,  тъй като била професионален военнослужещ. По това време ищцата била силно разстроена, оплаквала се, че е зле, че състоянието й не се подобрява. Не могла да спи. Според свидетелката, пострадалата отсъствала от работа за около една година.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение, за причинените от водача на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № *** неимуществени вреди. Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен начин извода за проявлението на всички нормативно установени предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача на процесния лек автомобил.

За да се произнесе по основателността на претенциите, настоящият съдебен състав преди всичко съобрази, че събраните в хода на процеса доказателства мотивират обоснован извод за настъпване на релевирания в исковата молба деликт. Както вече беше посочено по- горе в мотивите на настоящото решение, за този извод съдът приема, като отчита писмените доказателства, които установяват настъпването на ПТП и факта, че страните по същество не спорят по неправомерното поведение на водача на споменатото МПС, чието поведение е очевидно единствената причина за настъпване на произшествието.

Налице е противоправно поведение на водача на лекия автомобил, защото е нарушил установените изисквания на чл. 20, ал.1 от ЗДвП: („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”) и  поради това е реализирал процесния сблъсък с лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата с друго препятствие, намиращо се извън платното за движение.

Заключението на съдебно –медицинската експертиза, което съдът кредитира, мотивира не само извода за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на настъпването на процесното ПТП и получените от ищцата травми, но най- вече за тежестта на травмите и за обема на понесените от пострадалата неимуществени вреди.

Същата експертиза обосновава и извода за наличие на усложнения при зарастването на травмата, които не са свързани с грешки при лечението, нито с поведението на пострадалата (напримен несъобразяване с предписанията на лекарите) а на спецификата на конкретния случай. Травмата е зарастнала по- бавно от обичайното, за около осем месеца, а усложнението е наложило повторна медицинска интервенция.

При това обаче, въз основа на същото това експертно заключение, , съдът приема, че пострадалата има значителен принос за настъпването на релевирания вредоносен резултат, за който претендира изплащане на обезщетение - защото при настъпването на произшествието, тя е допуснала нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като не е използвала обезопасителен колан. Според вещите лица д-р Б. и И., самото естество на травмите, при точна съпоставка с посоката на удара може да обоснове извода, че пострадалата не е използвала предпазен колан, с който автомобилът е бил оборудван. При реализиране на конкретния механизъм на удара - предпазният колан, който пострадалата е била длъжна и е могла да използва, би осуетил предизвиканото от инерцията свободното движение на тялото на пострадалата– което е довело до удара в интериора на автомобила и до настъпване на травмата. (В тази насока бяха дадени и допълнителните пояснения при изслушване на експертното заключение в открито съдебно заседание). Съдът кредитира заключението на вещите лица, не само защото вярва на тяхната квалификация и добросъвестност, но и защото друго логично обяснение за механизма, по който са нанесени травмите на ръката очевидно няма. Частните хипотези, разгледани в края на експертното заключение представляват отделни казуални хипотези, чието реализиране не се установи нито пряко, нито косвено, а видно от обясненията на вещите лица, са били разгледани само с оглед пълнота на изводите.

Посоченият по- горе факт следва да бъде оценен самостоятелно като съществен елемент от причинно- следствената връзка, довела до настъпването на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Съдът счита, че общият обем на приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат е непренебрежимо значителен и следва да бъде оценен  на  не  по- малко от  1/3 спрямо общия механизъм на причина и следствие.

В момента на настъпването на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” което покритие е било предоставено на причинителя на вредите - водача на лекия автомобил именно от ответното дружество.

При наличие на категорични изводи за деликт и за наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на вредите, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

При установените факти и направените по- горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение.

За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настоящия състав на съда съобрази, че съгласно  разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.

Справедливият размер на обезщетението се определя от относителната тежест на травматичната увреда (като се отчита пола и възрастта на пострадалата), от влиянието на увредата върху общото здравословно състояние на пострадалата и не на последно място – от сравнително голямата продължителност на оздравителния период за подобен тип травма, доколкото последният е бил съпътстван от усложнение, наложило повторна интервенция. Целият оздравителен период обаче е приключила в рамките на до осем месеца.  

Върху справедливия размер на обезщетението повлиява факта, че травмата е оставила моментни трайни последици, свързани с незначително ограничение на движението на ръката, но от друга страна, благоприятната прогноза на съдебно- медицинската експертиза за крайно оздравяване не може да бъде пренебрегната. Не може да бъде пренебрегнат и факта, че пострадалия горен крайник е ляв, което навежда на мисълта, че използването му при обичайните социални дейности е по- ограничено, в сравнение с десния горен крайник.

Размерът на застрахователното обезщетение следва да отчита и преживените от увреденото лице конкретни негативни емоции, болки и страдания.

С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, съдът взе предвид и съобрази социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, през периода в който са били претърпени вредите - понеже този критерий също повлиява върху социалните измерения на понятието за справедливост.

Анализирайки влиянието на всички изложени по- горе факти, съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени неимуществени вреди за пострадалата е справедливо оценимо на сумата от 30 000 лева, особено като се има предвид и усложненията в рамките на оздравителния процес.

На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - справедливият размер на обезщетението, което принципно би било платимо за установения обем на вредоносните последици, следва  да бъде редуциран с 1/3 - съобразно приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Ето защо, сумата от 30 000 лева следва да бъде редуцирана с 1/3 до обезщетение в размер на 20 000 лева, което в крайна сметка следва да бъде присъдено на пострадалата за понесените неимуществени вреди.

За разликата над посочената сума от 20 000 лева и до пълния претендиран размер на обезщетението от 70 000 лева, предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 223, ал.2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за  неимуществени вреди, считано от датата на причиняването на вредите до окончателното плащане.

По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски;

Искане за присъждане на разноски бяха направени и от двете страни в процеса, които са изпълнили надлежно задължението си да представят своевременно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата е легитимирана да получи направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска и представения списък на разноските. Ищцата е частично освободена от задължението да внесе държавна такса, но е платила сумата от 800 лева на това основание, поради което има право да получи част от тази сума, съразмерно с уважената част от иска. Други понесени от съдебния бюджет разноски не следва да бъдат възложени в тежест на ответника, при условията на чл. 78, ал.6 от ГПК, доколкото се отчита уважената част от иска в конкретния случай.

Ищцата не е била освободена от задължението да заплати съдебни разноски и е понесла такива, поради което има право да получи от ответника сумата на посочените в списъка по чл.80 от ГПК съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Размерът на разноските, изчислен според посочените по- горе условия възлиза на 291, 40 лева.

Общият размер на разноските, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата възлиза на 1091, 40 лева.

Процесуалният представител на ищцата е легитимиран да получи от ответника адвокатското възнаграждение – дължимо при условията на чл. 38 от ЗАдв, което му се дължи за безплатното процесуално представителство от един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Размерът на това възнаграждение, изчислен при условията на МРАВ възлиза на 1130 лева.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, ответникът, който е представил списък на разноските също е легитимиран да получи от ищцата съответната на отхвърлената част от иска сума на разноските, направени за събиране на доказателства и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. Размерът на това възнаграждение, изчислено от съда, съобразно изхода на делото възлиза общо на сумата от 1474, 20 лева, включително сумата от 1400 лева за процесуално представителство от юрисконсулт ( тази сума се присъжда до размера, който е посочен в списъка на разноските т.е. претендиран от ответника, независимо дали се дължи юрисконсултско възнаграждение в по- висок размер) и сумата от 74, 20 лева съдебни разноски).

Съдът не би могъл да сподели наведените от процесуалния представител на ищцата принципни възражения срещу присъждането на възнаграждение за процесуално представителство на юрисконсулт, в хипотезата на чл. 78, ал.8 от ГПК - доколкото това право е регламентирана от нормативна разпоредба, чието прилагане обвързва процеса на правораздаването.

Така мотивиран, съдът

                                             Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ с ЕИК *** и със седалище ***, да заплати на Д.И.Ж. с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. Г.,***, на основание чл.  226, ал.1 от КЗ – сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП причинено на 01.05.2014г. от водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 70 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ с ЕИК *** да заплати на Д.И.Ж. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК – сумата от 1091, 40 (хиляда деветдесет и един лева и четиридесет ст.), представляваща направени съдебни разноски в първоинстанционното производство.

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“ с ЕИК *** да заплати на адвокат адв. Л.Г.Г. от АК П., с адрес ***, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1130 лева (хиляда и сто и тридесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Д.И.Ж..

 

ОСЪЖДА Д.И.Ж., да заплати на ЗАД „А.“ с ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 1474, 20 (хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет ст.) представляваща направени съдебни разноски в първоинстанционното производство.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Софийски Апелативен  съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

        СЪДИЯ: