РЕШЕНИЕ
№ 318 дата 24 март 2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІІI-ти състав,
в публично заседание на 02 март 2023г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. В. БЕЛЕВ
2.
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Соня Петрова
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 100 по
описа за 2023г. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на А.Л.Ц. *** против Решение № 148/206.12.2022г.,
постановено по НАХД № 386/2022г. на Районен съд – Айтос, с което е потвърден
електронен фиш Серия К № 5949568 издаден от ОД на МВР Бургас, с който, за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.4 от с.з., на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв.,
като съдът е преквалифицирал приложимата санкционна норма и е приложил чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП и е намалил размера на наложеното наказание - „глоба“ в
размер на 100лв.
Решението
се обжалва с доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Касаторът възразява, че издаденият електронен
фиш не съдържа констатация относно скоростта на движение на управлявания
автомобил и ако установената скорост е била 71км/ч то от нея е следвало да бъде
приспаднат толеранса от 3км/ч. Друга част от оплакванията касаят липса на
реквизити на издадения фиш, в който не е посочено кога е издаден, кой го е
издал, кой е наложил наказанието, като страната счита, че ОД на МВР, като
юридическо лице, не може да налага наказание, а само длъжностно лице, което го
представлява и има правомощия за това. Счита също така, че съдът неправилно не
е присъдил разноски. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по
делото.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и представлява. Нейният пълномощник е
депозирал становище вх. № 1668/16.02.2023г., видно от което касационната жалба
се поддържа, както и е посочен допълнителен довод, че въззивният съд неправилно
е преквалифицирал деянието, тъй като със съдебен акт не може да се валидира
незаконосъобразен електронен фиш.
Ответникът
по касация не изпраща представител.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационна жалба
е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.
Против касатора Ц. е бил издаден електронен
фиш Серия К № 5949568 от ОД на МВР Бургас, със следното съдържание, „На
24.11.2021г., в 21:29ч, на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел
2001“, вход/изход на гр.Айтос, при ограничение на скоростта за движение в извън
населено място до 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от
3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно
АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока на измерване северозапад. Нарушението
е извършено в условията на повтор с МПС Мерцедес Ц 230 Т, вид лек автомобил,
регистрационен номер СА 9971 НК е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 1047F8A4010800E9“. Районният съд
е констатирал, че за дадената квалификация за повторност на нарушението няма
данни по делото, респ. не е доказан този квалифициращ признак, поради което е
приложил санкционната норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, съответстваща на
основен състав на нарушение.
Решението е правилно и
за него не се констатират отменителни основания.
Съобразно нормата на
чл.218, ал.1 от АПК настоящият съд обсъжда само посочените в касационната жалба
пороци на решението.
Възражението за
неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Касаторът по
същество не отрича извършването на нарушението. Тя счита, че след като в
електронния фиш е посочено „установена стойност на скоростта 71км/ч“ от тази
скорост следва да се приспада толеранса от 3км/ч, тъй като никъде във фиша не е
посочена скорост от 74км/ч. Действително, скоростта от 74км/ч не е записана във
фиша, но това е реално засечената стойност на движение на автомобила, вкл.
видно от снимковия материал, който устройството генерира, като видно от
обстоятелствената част на фиша, записано е - „приспаднат толеранс от 3км/ч“.
След като толерансът е вече приспаднат означава, че скоростта е била
именно 74км/ч преди приспадането. В образеца на фиша, като установена се вписва
крайната стойност, след приспадане на толеранс, защото именно въз основа на нея
се преценява превишението, респ. – прилага се съответната санкционна норма.
По повод оплакването за
липса на реквизити на издадения електронен фиш,
Районен съд Айтос е изложил подробни мотиви в тази насока, които напълно
се споделят от настоящия съд и към които препраща на основание чл.221, ал.2,
изр.2-ро от АПК, вкл. с позоваване на ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС по тълк.дело №
1/2013г., даващо пояснения относно същността и правното значение на електронния
фиш - Легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр.
2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния
фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с
оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в
отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр.
2 ЗДвП се отнася до издаването на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита
на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Неоснователно съдът
счете и възражението на страната за неправилна преквалификация, извършена от
решаващия съд. Видно от нормата на чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, районният съд може
да измени акта по чл.58д от с.з., като видно от т.4 на тази правна норма,
правомощието е вкл. по отношение на електронния фиш. В случая, за извършеното
изменение, съдът е процедирал в хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като е
приложил закон за по-леко наказуемо нарушение.
По отношение на
разноските, неправилно страната счита, че те са частично дължими за присъждане
в нейна полза. В случая не се касае за частично уважен иск, както е посочила
касаторът. Касае се за едно, а не за множество нарушения, за да е налице
частична основателност на оспорването. Намаляването на размера на наказанието е
в резултат на извършена преквалификация на нарушението и не се касае за
частична отмяна, която да повлиява дължимостта на разноските.
На основание изложените
мотиви, поради неоснователност на касационната жалба и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на
решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 148/06.12.2022г., постановено по НАХД № 386/2022г. на Районен съд – Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: