№ 70
гр. Благоевград, 22.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200501277 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК и е образувано по въззивни
жалби против Решение № 500499/24.07.2023 г., постановено по гр. д. №
855/2019 г. по описа на РС – Разлог, с което на основание чл. 76 от ЗН са
обявени за относително недействителни по отношение на ищците П. З., Д. З.,
М. Т., Л. Ч., И. Ч., Г. Ч., М. З., М. М., Н. З. следните договори за покупко-
продажба на недвижим имоти: 1. договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен между Е. З., Н. З., М. Д. и М. Б., материализиран в нотариален
акт № 27, том V, рег. № 4103, дело № 827/2004 г. по описа на Краси Манов -
нотариус; 2. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№15. том VII, рег. № 6538, дело №1353/2004 г. по описа на нотариус Краси
Манов, между М. Б., Н. Б. и Г. Ц.; 3. както и договор за покупко-продажба,
материализиран в нотариален акт №81, том VIII, рег. №5821, дело №1445/2006
г. по описа на нотариус К.М., сключен между Г. Ц., И. Ц. и М. З., които
договори се отнасят до следните недвижими имоти - поземлен имот с
идентификатор 02676.35.1; поземлен имот с идентификатор 02676.42.67;
поземлен имот с идентификатор 02676.80.31; поземлен имот с идентификатор
02676.91.11, поземлен имот с идентификатор 02676.126.14, поземлен имот с
идентификатор 02676.155.46.
На основание чл. 76 ЗН е обявена относителна недействителност по
отношение на горепосочените ищци в производството на 1. договор за
покупко-продажба за недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 149,
том X, рег. № 8649 на нотариус К.М., сключен между Е. З., Н. З. и М. Д.; 2.
1
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, материализиран в
нотариален акт № 189, том X, рег. № 8728 на нотариус К. М., между “Колчагов
ЕООД” и “Макс Консулт.БГ” за недвижим имот, представляващ ливада с
площ от 3.000 дка., осма категория, находяща се в м. „Средореко" и
представляваща имот № 158091 по картата на землището на гр. Б., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
пасище, № по предходен план 158091, а по актуалния план представляващ
поземлен имот с идентификатор 02676.158.91, при съседи: 02676.158.100,
02676.158.5. 02676.158.28, 02676.158.162. 02676.156.81.
На основание чл. 76 ЗН е обявена относителна недействителност по
отношение на горепосочените ищци в производството на 1. договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 190,
том I, рег. № 772 по описа на нотариус К. М., сключен между М. Д., М. З. Л.
Д., И. Д., Г. З. и “Виста Пропъртис” ЕООД; както и 2. договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 105, том II, рег.
№ 1346 на нотариус С.К., сключен между “Виста Пропъртис” ЕООД и
“Сиатъл ски кънстракшът” ООД, който имот представлява нива с площ от
2.013 дка., седма категория, находяща се в м. „А.", представляващ 2013/11827
ид. части от поземлен имот с идентификатор 02676.155.129, целият с площ
от 11827 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи: 02676.155.46,
02676.155.5. 02676.155.5. 02676.155.58, 02676.155.55, 02676.155.111,
02676.155.126, 02676.155.37, 02676.155.69, 02676.155.38, 02676.155.67,
02676.155.47, 026767.155.101, 02676.155.50, 02676.155.51, 02676.154.1623,
02676.155.49.
На основание чл. 76 ЗН е обявена относителна недействителност по
отношение на горепосочените ищци в производството на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 166, том II, рег.
№ 1670, сключен между М. И. Д., М. З., Л. Д., И. Д., Г. З. и “Сиатъл ски
кънстракшът” ООД, а именно на ЛИВАДА с площ от 0.304 дка., седма
категория, местност „А.", по КК и КР на град Б., одобрени със заповед №РД-
18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, представляваща 304/11827 ид. части от
поземлен имот с идентификатор 02676.155.129, в местността „А.", целият с
площ от 11827 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи:02676.155.46,
2
02676.155.5, 02676.155.5, 02676.155.58, 02676.155.55, 02676.155.111,
02676.155.126, 02676.155.37, 02676.155.69, 02676.155.38, 02676.155.67,
02676.155.47, 026767.155.101, 02676.155.50, 02676.155.51, 02676.154.1623,
02676.155.49.
С решението е отхвърлен предявеният от П. З., Д. З., М. Т., Л. Ч., И. Ч., Г. Ч.,
М. З., М. М., Н. З. иск с правно основание по чл. 76 ЗН за обявяване на
сключения на 26.01.2004 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за продажба № 103, том I, рег. № 614 по описа
на нотариус К.М., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 344 ГПК вр. чл. 69, ал. 1 ЗН е допуснато извършване на
съдебна делба между П. Н. З., Д. Г. З., М. Г. Т. - конституирани на мястото на
починалия Г. К. З.; Л. Н. Ч., И. И. Ч., Г. И. Ч. - конституирани на мястото на
починалата Р. К.а Ч.; М. И. З., М. Д. М., Н. Д. З. - конституирани на мястото на
починалия в хода на процеса Д. К. З.; Л. Я. П., Р.ов Л. П., С. Л. П., Л. Х. Г., Н.
А. З., Д. Г. З., Й. Г. З. - конституирани на място на починалия Г. Д. З.; Л. И. З.,
М. Г. Ц., И. Г. Ц. - конституирани като страни на мястото на починалия Г. М.
З.; И. Л. Д. - конституирана в хода на процеса на мястото на починалия Л. И.
Д.; М. И. Д., М. Т. Д., М. Г. З., Е. Н. П., Т. Н. З. по отношение на следните
недвижими имоти, придобити по наследство от общия наследодател Н. Т. З.: 1.
поземлен имот с идентификатор 02676.35.1, с площ от 965кв.м.2. поземлен
имот с идентификатор 02676.42.67, с площ от 883 кв.м., 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 02676.80.51, с площ от 3025 кв.м., 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 02676.91.11, с площ от 1364 кв.м., 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 02676.126.14, с площ от 821 кв.м., 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 02676.155.46, с площ от 2592 кв.м., 7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 02676.158.91, с площ от 3000 кв.м., 8. ЛИВАДА с площ от
0.304 дка, представляваща 304/11827 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 02676.155.129, целият с площ от 11 827 кв.м. 9. НИВА с площ
от 2.013 дка, седма категория, представляваща 2013/11827 ид. части от
поземлен имот с идентификатор 02676.155.129, целият с площ от 11 827 кв.м.
10. ПОЗМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02676.126.12, с площ от 501 кв.м.11.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02676.126.17, с площ от 499 кв.м.12.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02676.117.129, с площ от 1127 кв.м.13.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02676.140.24, с площ от 1572 кв.м.14.
3
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02676.140.15, с площ от 1100 кв.м.
Искът за делба е отхвърлен по отношение на два имота, а именно - имот с
идентификатор 02676.158.37 и ливада с площ от 1.350 дка, седма категория,
представляваща имот с идентификатор 02676.158.81.
За да постанови този краен правен резултат, първоинстанционният съд
заключил следното: процесните недвижими имоти били част от наследството
на общия наследодател на процесните страни, тъй като били възстановени с
решение на ОСЗ-Б., което решение било придружено със скица, в този смисъл
притежавало силата на констативен нотариален акт за собственост, съгласно
чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ; част от съделителите са се разпоредили с
наследствени имоти - предмет на делбата, поради което са налице
предпоставките на хипотезата на чл. 76 ЗН - съсобствеността е възникнала от
наследяване, наследството не се изчерпва само с един имот, не е извършено
разпореждане с наследството като съвкупност, съделителите са се
разпоредили с наследствените имоти в полза на трето лице, различно от
съделителите. Съдът се позовал на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС, като приел, че в случая правото е упражнено от част от
сънаследниците, като предвид, че в делбеното производството съделителите
са задължителни необходими другари, на основание чл. 216, ал.2 ГПК съдът
съобразил относителната недействителност на сделката спрямо останалите
съделителите, които не са предявили своевременно иск или възражение по
чл.76 ЗН. За да отхвърли иска в едната част съдът приел за основателно
предявеното от част от ответниците - Л. Д. и М. Ш., възражение за придобивна
давност.
Срещу това произнасяне на съда са постъпили следните въззивни жалби:
1. Въззивна жалба с вх. № 501658/03.08.2023 г., подадена от Л. Н. Ч., ЕГН
**********, М. Г. Т., ЕГН **********, П. Н. З., ЕГН **********, Д. Г. З., ЕГН
**********, всички действащи чрез адв. Л. К., срещу решението на съда, в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание по чл. 76 ЗН,
тъй като според тези страни решението било неправилно и необосновано.
Съдът не отчел обстоятелството, че по отношение на имотите, предмет на
които е отхвърленият иск по чл. 76 ЗН, била наложена обезпечителна заповед
на 13.07.2005 г., вписана в СВ. Акцентира се върху показанията на
свидетелката Граховска, като се възразява, че съдът необосновано приел, че са
4
налице договорни правоотношения между ответниците и М. Ш. по отношение
на спорните имоти. Първоинстанционният съд не отчел, че реституционното
производство приключило на 22.08.2012 г., като до този момент давностно
владение върху имотите не могло да бъде упражнявано. С жалбата се
претендират разноски.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
от страна на Л. Т. Д., действащ чрез адв. Б., с който се настоява, че
възраженията срещу решението на съда да признае, че ответниците Д. и Ш.
упражнявали давностно владение в срок, били неоснователни, като не били
ангажирани писмени и гласни доказателства, които да обосноват твърденията
на ищците. Срещу въззивната жалба на част от ищците е постъпил и отговор
от М. З., с който се посочва, че имотите били възстановени още през 2004 г.,
поради което пречка давност да тече не била налице; отделно от това дори да
се приеме, че реституционната процедура приключила през 2021 г. с издаване
на Решение № 2205 от 2012 г., то давността за добросъвестно владение
изтекла през 2017 г., а при недобросъвестно - 2022 г.
2. Въззивна жалба с вх. № 501679/11.08.2023 г. е подадена от адв. А. З.,
пълномощник на страната М. Г. З., с адрес гр. Б., ул. ********* срещу
решението на първоинстанционния съд, с което искът с правно основание по
чл. 344 ГПК е уважен, тъй като се възразява, че по делото не било доказано
процесните имоти да са съсобствени между наследниците на Н. Т. З.; искът за
делба бил преждевременно предявен, тъй като административната процедура
по възстановяване на собствеността върху делбените имоти не приключила с
решение на ОСЗ на основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ и издадени скици към него;
по делото било установено, че били налице влезли в сила стабилни
административни актове, с които административният орган - ОСЗ град Б., в
полза на наследниците на Т. Н. З. възстановил права на собственост върху
съществуващи стари реални граници по отношение на девет от процесните
имоти; навеждат се възражения за допуснати процесуални нарушения при
даване ход на делото и връчване на писмени доказателства, както и
необсъждане на редица заявени възражения; липса на произнасяне в доклада
по отношение на заявено възражение за придобивна давност; не била
доказана идентичност по отношение на голяма част от имотите, описани в
Решение № 2205 от 13.08.2012 г. на ОСЗ - град Б. и тези, които са посочени в
Решение № 848 от 29.08.2008 г. по описа на РС - Разлог. Представят се и
5
правни съображения относно уважените искове по чл. 76 ЗН, както и относно
делба на идеална част от поземлен имот.
3. Въззивна жалба с вх. № 501693/15.08.2023 г. е подадена от М. Т. Д., с адрес
гр. Б., ул. *********, насочена срещу първоинстанционното решение, с което
искът с правно основание по чл. 344 ГПК е уважен; искът бил ненадлежно
упражнен, решението било недопустимо, тъй като по делото били налице
годни доказателства, установяващи, че са налице предходни административни
решения, възстановяващи собствеността върху девет от процесните имоти в
полза на Т. З.; било доказано, че бил заведен иск с правно основание по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ от част от наследниците на Н. З., починал през 1949 г., като
същият бил уважен с влязло в сила Решение № 848 от 29.08.2008 т., както и
било постановено решение от ОСЗ през 2012 г., с което била възстановена
собствеността на наследниците на Н. Златков в стари реални граници на 16
имоти, но към този момент вече били съществували предходни
административни решения за възстановяване на право на собственост, като в
тази връзка се цитира съдебна практика на ВКС относно решението по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ. На основание чл. 17, ал. 2 ГПК се иска въззивният съд да се
произнесе относно валидността на Решението на ОСЗ от 2012 г.
4. Въззивна жалба с вх. № 501694/15.08.2023 г. е подадена от Т. Н. З., с адрес
гр. Б., ********* насочено срещу първоинстанционното решение, с което
искът с правно основание по чл. 344 ГПК е уважен, като отново се предлагат
възражения срещу допустимостта и основателността на иска, почерпени от
наличието на издадени възстановителни решения, чрез които ищците в
производството се легитимират като съсобственици, като срещу тази жалба е
постъпил отговор от “Макс Консулт БГ” ООД, представлявано от адв. Н. В., с
който отговор тази страна се солидализира към възраженията на
жалбоподателя.
5. Въззивна жалба с вх. № 501694/15.08.2023 г. е подадена от Е. Н. П., с адрес
гр. Б., ********* насочено срещу първоинстанционното решение, с което
искът с правно основание по чл. 344 ГПК е уважен, като се изтъкват
идентични с докладваните дотук възражения и правни съображения;
6. Въззивна жалба с вх. № 501902/26.09.2023 г. е подадена от адв. И. П. Т., с
адрес *********, пълномощник на „Сиатъл Ски Кънстракшън“ ООД (н),
ЕИК *********, с която се изтъква, че тази страна била заличена като правен
6
субект още на 24.11.2022 г., поради което решението срещу нея било
недопустимо; изразяват се възражения срещу родовата подсъдност на делото,
като според този жалбоподател искът по чл. 76 ЗН следвало да бъде разгледан
от Окръжен съд - Благоевград; предлагат се и правни съображения по
съществото на спора. Тази въззивна жалба е оставена без движение от страна
на съда с нарочно разпореждане от 23.12.2024 г., с оглед изложените факти
относно заличаването на търговското дружество като правен субект, като в
тази връзка е посочена съдебна практика на върховната инстанция,
признаваща ограничена правосубектност на тази страна при разрешаване на
въпроса относно допустимостта на първоинстанционния съдебен акт,
постановен срещу този жалбоподател;
7. Въззивна жалба с вх. № 501922/02.10.2023 г. е подадена от „МАКС
КОНСУЛТ.БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано от управителя Н. Г. В., чрез адв. Н. В., с адрес *********, с
което се обжалва първоинстанционното решение в онази части, с която е
допусната делба на недвижим имот с идентификатор 02676.158.91,
включително в частта, с която е уважен искът по чл. 76 ЗН относно договора
за покупко-продажба, имащ за предмет този недвижим имот. Възразява се, че
посоченият недвижим имот не е бил реституиран с Решение № 2205 от
13.08.2012 г. на ОСЗ - Б., а с Решение на ОСЗ - Б. от 17.12.2004 г., вписан в ИР
на 21.12.2004 г., като към този момент същият е бил собственост на
наследниците на Т. Н. З., като се предлагат възражения и правни доводи
относно крайните изводи на съда, като се иска обезсилване на решението,
респективно неговата отмяна като неправилно и отхвърляне на предявения от
ищците иск за делба.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази така подадените въззивни жалби и извършените до този момент
процесуални действия, намира следното:
С Определение № 853/01.08.2024 г., постановено по в.гр.д.№759/24 г., делото е
прекратено и е върнато на РС- Разлог за администриране на част от
въззивните жалби и писмените отговори, подадени по електронен път, тъй
като към последните не е прилагана справка за валидност на електронните
подписи. Видно от приложените файлове за валидиране на подписите/
л.5,л.17, л.24 и л.28/, указанията са изпълнени. Приложено е и пълномощно в
7
полза на адв. А. З., видно от л. 9 от настоящото дело и на адв. Л. К., видно от
л.13-л.16. Налице е и произнасяне по чл. 247 ГПК, съгласно дадените от БлОС
указания, видно от л. 872 от първоинстанционното дело. Ето защо и на
основание чл.267, ал.1 ГПК делото следва да се насрочи в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА настоящото производство в открито съдебно заседание на
25.02.2025 г. от 09:30 ч., за която дата и час да се уведомят страните по
делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8