РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Враца, 31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 11.07.2018
г., през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора
НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА исково адм. дело № 257
по описа на АдмС – Враца за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. АПК, вр. чл.284, ал.1
ЗИНЗС.
Образувано
е на основание постъпила искова молба от Е.В.П. ***, с която е предявил иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София. В исковата молба се
твърди, че вредите са настъпили вследствие на действия и бездействия на
затворническата администрация, в периода на престоя му в Затвора *** и в ЗООТ
„К.ф.“ към Затвора *** от 18.07.2013 г. до 13.09.2017 г. вследствие на лошите
санитарно-битови условия там, липсата на адекватно медицинско и стоматологично
обслужване, лоша храна, неосигуряване на дрехи, обувки и санитарни
принадлежности и др. подробно описани в исковата молба, вследствие на които е
претърпял вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, чувство на
унизеност и уронване на достойнството му. Основанията на иска са изменени и
уточнени с молба, постъпила на 15.06.2018 г., в която е посочено, че исковата
претенция, касаеща лошите битови условия, се основава на неосигуряване на
достатъчно жилищна площ, осветление, отопление, проветряване, постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, условия за двигателна активност и
продължителна изолация без човешко общуване; неосигуряване на адекватна
стоматологична помощ и медицинско обслужване; приготвяне на храната в помещения
и посуда, които не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, неосигуряване
на достатъчно твърдо гориво за отопление и касае периода от 8.07.2016 г. до
13.09.2017 г., приз който период ищецът е изтърпявал наказанието „лишаване от
свобода“ в ЗООТ „К.ф.“ към Затвора ***. Относно основанието на иска за неосигуряване
на безплатно облекло и обувки, същото касае целия период на изтърпяване на
наказанието и в Затвора *** и в ЗООТ „К.ф.“ от 18.07.2013 г. до 13.09.2017 г.
Ответникът ГД
“ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, гр. СОФИЯ, чрез процесуалния си представител * П.П.
в представен по делото писмен отговор оспорва иска изцяло. Заявява, че не са
налице твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и бездействия, при което
не е осъществено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, поради което искът, като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Изложени са подробни мотиви в
подкрепа на твърденията. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Участващият в делото
прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция, обосновано с недоказаност на
вредите.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложено е затворническото досие на ищеца.
Анализирайки събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и твърденията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От документите,
съдържащи се в приложеното към делото затворническо досие на ищеца, е видно, че
същият е постъпил в Затвора *** на 18.07.2013 г. за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“. Но 25.05.2016 г. режимът му е изменен от строг на общ. Считано
от 6.07.2016 г. П. е преместен от корпуса на Затвора в затворническо общежитие
от открит тип „К.ф.“. На 13.09.2017 г. е освободен поради изтърпяване на
наказанието.
От изисканата на основание чл.284,
ал.3 ЗИНЗС от Началника на Затвора *** информация, подкрепена с писмени
доказателства, се установява, че при първоначалното настаняване на лишения от
свобода в спално помещение същият е
получил спално бельо, дюшек и одеяла. На лишените от свобода ежемесечно се
предоставят хигиенни материали за лично ползване – сапун, перилни препарати.
Допълнително, в зависимост от наличностите им, се раздават еднократни
самобръсначки, крем за бръснене, пасти и четки за устна хигиена. Доказателства
за това не са представени поради наводнение във вещевия склад и унищожаване на
ведомостите за това. В справката е отразено, като за това са представени и
писмени доказателства, че ищецът индивидуално е получавал предметни награди.
От медицинската справка, изготвена от
лекари на Затвора ***, е видно, че при постъпването му в затвора ищецът е
съобщил за язвена болест, датираща от 2011 г., което заболяване е доказано
фиброгастроскопски, но не е представена медицинска документация. При
провежданите прегледи в ЛАК същият е имал оплаквания, за които му е назначавано
съответното лечение. Няма данни да му е предписвана съответна диета. В
справката се посочва, че и през време на престоя на П. в ЗООТ „К.ф.“ е
продължено да се оказва необходимата медицинска помощ, изразяваща се в
посещение на медицинско лице по установен график – всяка сряда. Заявено е, че
всички нуждаещи се от медицинска помощ се транспортират в Медицинския център на
Затвора ***, а в извънработно време такава помощ се осъществява от ЦСМП-*** при
повикване на тел.112.
В изготвената и представена по делото
справка относно храненето в Затвора *** е отразено, че лишените от свобода се
хранят по Таблица №1 съгласно писмо №2508/19.02.2007 г. на ГД“ИН“–София.
Дневният оклад на един лишен от свобода е 2622 ккал, като седмичното меню се
изготвя на база Единния сборник рецепти за обществено хранене, като се
използват наборите от продукти, полагащи се по Таблица №1. Хранителните
продукти се доставят със съответния документ за срок на годност и партиден
номер, които се описват в дневник за входящ контрол, в който се вписват също и
начина на съхранение, вида на използвания транспорт и придружаващата съответния
продукт документация.
В представена Справка относно
условията, при които са настанени лишените от свобода в ЗООТ „К.ф.“, изготвена
от ИСДВР Н.Н., е отразено, че независимо от остарялата база, хигиената в
кухненския блок и столовата се поддържа на много високо ниво. Посочено е, че
отоплението в помещенията е на твърдо гориво /дърва и въглища/, като се
подсигуряват достатъчни количества за поддържане на нормална температура. На
спалните помещения периодично се извършват освежителни ремонти, същите
разполагат с прозорци, които осигуряват необходимата дневна светлина и
възможност за проветряване, както и че против хлебарки и гризачи периодично се
обезпаразитява от лицензирана фирма. Дава се информация, че спалните помещения
през нощта се заключват и лишените от свобода нямат достъп до санитарен възел и
постоянно течаща вода, а в светлата част от денонощието имат свободен достъп до
такива.
Тези справки не са оспорени от ищеца,
при което съдът приема, че отразените в тях факти отговарят на действителното
положение.
От показанията на разпитания в хода
на процеса свидетел С.М., изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ заедно с
ищеца в ЗООТ от 1.06.2017 г. до 13.09.2017 г. се установява, че условията в
общежитието са много лоши. В спалните помещения, които се заключват през нощта,
няма санитарни възли и течаща вода, ползват се кофи. Спалните помещения са
малки, като в тях има място само да се наредят леглата. Имат прозорци, но те
били заковани. Били заключвани в тях и от 7,00 ч. до 10,00 ч., ако не са на
работа. От сина си, който пребивавал там през зимния период знае, че за
отопление се ползва твърдо гориво, като на ден се предоставят по 5 дърва и една
кофа въглища за две килии. Банята се намира на 15 метра от спалните помещения и
до там ходили голи, тъй като нямало къде да си оставят дрехите. Веднъж в
седмицата идвал зъболекар, който само преглеждал. Ако някой се нуждаел от
лечение следвало да посети кабинета му, където да го лекува срещу заплащане.
Диетична храна не се осигурявала.
В приложеното по делото затворническо досие няма приложени искания от
ищеца за предоставяне на дрехи, обувки или други вещи, при което съдът приема,
че такива не са депозирани от него. Липсват и доказателства на същия де е
определена диета с оглед на здравословното му състояние.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е допустим,
тъй като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора ***. Отговорността на държавата и
общините за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия
и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност е уредена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Считано от 07.02.2017 год. (т.е. преди
подаване на исковата молба) е в сила разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
Предвид това и с оглед заявената искова претенция, в случая приложими са
нормите на ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение общите правила,
регламентирани в ЗОДОВ.
Съдът намира, че ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен
разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, което
осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване
от свобода, т.е. той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на
тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е
доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, част от които са недостатъчна жилищна площ, отопление,
проветряване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил,
че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното, поради което е необходимо само
да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от предвидено в
нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от
административен орган в това му качество.
Анализът на цитираните
разпоредби налага извода, че основателността на иска за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на
предпоставките акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от
закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата
се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Задължението на администрацията на
лишения от свобода да се осигурят при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода подходящи битови условия произтича от разпоредбите на чл.20 и чл.21 от
ППЗИНЗС, публ. ДВ бр.9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.,изм.
бр.14/10.02.2017 г., т.е. действащи в периода, в който се твърди, че са
претърпени неимуществените вреди от ищеца. При така установените факти, въз
основа на обсъдените писмени и гласни доказателства се налага изводът, че са
налице част от твърдяните незаконосъобразни бездействия от страна на служителите
на ответника, да изпълнят предписаните им в нормативен акт задължения, а именно
да осигурят на ищеца условия на живот, съобразени с човешкото му достойнство.
В
настоящия случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които
да оборят посочената по-горе законова презумпция за настъпилите за ищеца
неимуществени вреди. Нещо повече, изнесената информация в Справката, изготвена
от ИСДВР, относно условията в ЗООТ „К.ф.“, потвърждава заявените от ищеца
твърдения и кореспондира със свидетелските показания за липсата на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, неосигурени адекватни условия за
осъществяване на хигиенните потребности на ищеца, липсвало е и пълноценно
проветряване предвид факта, че нощем лишените от свобода облекчавали
физиологичните си нужди в кофи в спалните помещения. Правата на ищеца са
нарушени не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде подложен
на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е
необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът, надвишават
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на
строгост по чл.3 от Конвенцията. Неоснователното неизпълнение на задължението
на администрацията на Затвора ***, част от
структурата на който е и ЗООТ „К.ф.”, да осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по време на
изтърпяване на наказанието им, представлява бездействие на административните
органи и последица от него са породените неприятни асоциации у ищеца, надхвърлящи
по интензивност неизбежното ниво на страдание при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“. В изложения смисъл съдът намира за доказана и третата предпоставка
- пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното
бездействие и настъпилата вреда. Изтъкнатите аргументи налагат извода, че искът
с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС се явява доказан на част от посочените в
исковата молба основания. За
да приеме за доказани посочените по-горе факти, съдът се основава не само
на показанията на разпитания свидетел, които
кредитира, тъй като са в съответствие с писмените доказателства, но и на установеното
в публикувания
Доклад на Националния превантивен механизъм към Омбудсмана
на РБ за проверките в Общежитие от открит тип „К. ф.“ към Затвора *** за 2017 г.
В Доклада се подчертава, че „това общежитие от открит тип е с най-лоши
условия в Република България, въпреки изразените добри намерения от 2009 г.
насам за подобряването им. Те може да бъдат оценени само като нечовешки и
унизителни, независимо че общежитието е от открит тип, същото не
подлежи на реконструкция, поради което се поддържа неизпълнената препоръка от 2012 г.
за преместване или закриването му“.
Не се доказаха другите основания на предявения
иск, а именно неосигуряване на адекватна стоматологична помощ и медицинско
обслужване. Събраните в тази насока доказателства навеждат на извода, че на
лишените от свобода, настанени в ЗООТ „К.ф.“, са осигурявани прегледи от
стоматолог. Не се установи ищецът да е имал нужда от стоматологична помощ и
такава да не му е предоставена. Същото се отнася и за медицинската помощ. Не се
събраха доказателства и за некачествено или нехигиенно хранене. А що се касае
до липсата на диетична храна, не са налице доказателства такава да е била
предписана на П.. Само фактът, че е страдал от язвена болест не обвързва
администрацията със задължените да му осигури такава. Необходимо е да има
предписана диета, каквато не е налице.
Що се отнася до твърдението за
неосигурявани през време на престоя му в Затвора *** на безплатно облекло,
обувки и други принадлежности, съдът приема, че не е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на ответника в тази насока. П. е постъпил в затвора на 18.07.2013
г. Към този момент разпоредбата на чл.84, ал.1, т.3 ЗИНЗС предвижда, че лишените
от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а тези
които нямат собствени дрехи и обувки, имат право на такива за съответния сезон.
В исковата молба не се твърди да не са предоставяни спални принадлежности.
Относно дрехите и обувките съдът приема, че не е установено, че ищецът е
отправял искания за предоставянето им, мотивирано с липсата на такива. Съдът
приема, че за да възникне задължение за администрацията на затвора да
предостави на лишения от свобода дрехи и обувки, той следва да ги е поискал с
твърдението, че не може да си ги осигури сам. След като не се доказа, че е
искал, непредоставянето на такива не е незаконосъобразно бездействие, основание
за присъждане на обезщетение.
Предвид изложеното съдът счита, че
предявеният иск е основателен за периода, през който ищецът е пребивавал в ЗООТ
„К.ф.“ от 6.07.2016 г. до 13.09.2017 г., като вредите са му причинени от
незаконосъобразните бездействия на длъжностните лица от затворническата
администрация, изразяващи се в неосигуряване на нормални битови условия на
живот предвид липсата на достатъчно отопление, осветление и проветрение в
спалните помещения и липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода пред нощта и сутрин от 7,00 ч. до 10,00 часа.
Относно размера на
дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за
справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с
продължителността на увреждането, съответстващ на периода, в който ищецът е
търпял негативни последици – около 15 месеца, предвид обстоятелството, че не е
настъпило трайно увреждане на физическото и психическото му състояние,
настоящият съдебен състав намира, че обезщетението следва да се присъди в
размер на 1500 лв., в какъвто искът се явява доказан. В останалата част до
претендираната сума от 25000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По делото е направено искане за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на ответника. При този изход
на делото същото е неоснователно, тъй като присъждането му не е предвидено в
разпоредбата на чл.286 ЗИНЗС при частично отхвърлен иск.
Водим от гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, вр. чл.284 ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.П. *** сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева , представляващи
обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в периода на престоя му в ЗООТ „К.ф.“ към Затвора *** от 6.07.2016
г. до 13.09.2017 г., настъпили
вследствие лошите
санитарно-битови условия.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата
част за периода от 18.07.2013 г. до 6.07.2016 г. и до пълния размер от 25000
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: