№ 527
гр. Стара Загора, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225500500235 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна частна жалба, подадена от
Н.Р. Н. чрез пълномощника му адв. Ц.В., против определение
№354/09.02.2022г., постановено по гр.д.№ 2763/2021г. по описа на РС-Стара
Загора, в частта, в която първоинстанционния съд определя, че цената на
предявеният по делото иск против С. В. П. и И.К.П. на главния иск по чл.26,
ал.1, предл.З от ЗЗД за обявяване нищожност, поради противоречие му с
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, по договора за
аренда на земеделска земя от 06.02.2016 год.с нотариална заверка на
подписите от 06.02.2017 год.за отдадените с него изцяло под аренда три
процесии ниви в землището на с.К. с идентификатори 37678.44.23, 37678.22.9
и 37678.13.6 цена на иска e 19 125.00 лв.
Жалбоподателят излага съображения, че в обжалваната част това
определение е неправилно. Излага подробни съображения. Счита, че в
процесния договор за аренда цената на иска е не повече от 382.50 лв., поради
следните съждения: Жалбоподателят излага, че предявеният иск безспорно е
оценяем като счита, че при определяне на цената му е приложима
разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК/ в т.см.Определение № 665/21.07.2010
год. на ВКС по ч.т.д.№ 496/2010 год.1 т.о., Определение № 543/13.08.2015
год.по ч.т.д.№ 524/2015 год.на С- Варна, Определение от 16.11.2016 год.по
гр.д.№ 406/106 год.на Ямболския Окръжен съд, 111 гр.с. и др. Сочи, че
Договорът за аренда на земеделска земя по своята правна същност е вид
договор за наем, макар и за него да има предвидена специална уредба в ЗАЗ.
Договорът за аренда е облигационен и няма за предмет вещно право, а с него
собственикът на земеделска земя предоставя право на ползване на арендатора
срещу заплащане от негова страна на уговорена арендна цена. Съгласно чл.8,
ал.2, т.2 и ал.4 от Закона за арендата в земеделието, арендното плащане може
1
да се договори в пари и/или в земеделска продукция, като размерът му се
договаря въз основа на наем, който включва годишни амортизации и лихви. В
случая страните по процесния договор за аренда от 06.02.2016 год. с
нотариална заверка на подписите от 06.02.2017 год. са уговорили
арендодателят да получава годишно плащане в земеделска продукция в
размер на 40 кг.пшеница. Следователно, ако към датата на подаване на
исковата молба се приеме стойност на пшеницата 350 лв./тон, средна цена на
Софийската стокова борса едногодишното арендно плащане по процесния
договор за общата площ от 22.500 дка е 382.50 лв./22.500 дка х 40 кг/дка = 900
кг годишно х 0.425 лв./кг цена „купува” на хлебна пшеница, която
едногодишна цена правилно определя първоинстанционния съд. Според
жалбоподателя цената на исковата претенция е договорено арендно плащане
за една година, а не за 50 години.
Имайки предвид горното моли съда да отмени определение №
354/09.02.2022 год. постановено по гр.д.№ 2763/2021 год. по описа на Районен
съд гр.Стара Загора, в частта, в която първоинстанционния съд определя, че
цената на предявеният по делото иск обявяване нищожността на договора за
аренда против С. В. П. и И.К.П. е определен на база договорено арендно
плащане за срока на договора 50 години и върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. Моли съда
да отмени обжалваното определение в тази му част.
В законоустановения едноседмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната частна жалба от С. В. П. и И.К.П..
Въззивният съд счита, че частната жалба е постъпила в законния
едноседмичен срок, от лице, което има пряк и непосредствен правен интерес
да атакува изцяло негативния за него първоинстанционен съдебен акт, който
засяга неговите законни права и интереси, поради което тя се явява
процесуално допустима, и по нея настоящия въззивен съд следва да се
произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за
установено следното:
Разгледана по същество въззивната частна жалба е основателна.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че
според нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, в относимата й за случая част,
размерът на цената на иска по искове за нищожност на договор, е стойността
на този договор. В случая предявеният от ищеца горепосочен главен иск по
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е за обявяване нищожност на сключения от ответника с
наследодателката на ответницата договор за аренда в атакуваната му по
същество с този иск част, за отдадените от ответника под аренда с него три
процесни ниви в землището на с. К. с идентификатори 37678.44.23, 37678.22.9
и 37678.13.6, и е оценяем, като цената му следва да се определи по правилото
на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - стойността на този договор в тази му част, която е
паричната оценка на интереса от изпълнението му за срока от 50 години, за
2
който е сключен и следва да се изпълнява в същата му част за тези отдадени с
него под аренда три ниви (в този смисъл са и задължителните постановки на
т. 20 ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК и Опр. 541-2014-II т.о., Опр. 245-
2018-I т.о. и Опр. 49-2015-I т.о.). Първоинстанционният съд е посочил, че за
този облигационен иск е неприложимо правилото по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК,
защото атакуваният с него договор за аренда няма за предмет вещни права
върху процесните три ниви, нито това по чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, защото по
същото се определят само цените на искове за съществуване или
прекратяване на договор за наем, какъвто процесният иск за нищожност на
договора за аренда не е. А това правило не може да се прилага по аналогия за
този иск, защото е специално, а и аналогията е способ за запълване на
празноти в правото, каквато в случая няма в чл. 69 ГПК за определяне цената
на предявения по делото главен иск за нищожност на договора за аренда в
атакуваната му част. Тъкмо напротив. В нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е
посочено изрично, че цената му се определя от стойността му в същата му
част, която е паричната оценка на интереса от изпълнението му за срока, за
който е сключен и следва да се изпълнява в тази му част (т. 20 ТР 6/2012 от
06.11.2013 г. на ОСГТК, така и Опр. 541-2014-II т.о., Опр. 245-2018-I т.о. и
Опр. 49-2015-I т.о.).
Първоинстанционният съд е посочил, че понеже този договор е сключен
за срок от 50 години и е за продължително и периодично изпълнение, като
има за предмет арендно плащане, сбора на платежите на същото за тези 50
години на срока му на действие, за който е сключен, определят и неговата
стойност. Според чл. 1.2, 3.1 и 3.2 от същия договор, договореното годишно
арендно плащане за предоставените под аренда с този договор три процесни
ниви се равнява на 40 кг хлебна пшеница на декар земя, като може да бъде
изплатено в натура или в пари, а паричната му равностойност се определя по
цена „купува“ на Софийската стокова борса към 30.09 на съответната година,
но не по-малко от 8.50 лева на декар (л. 20). По данни на Български стокови
борси - Агро Пловдив, публикувани в интернет, цената „купува“ на хлебната
пшеница на Софийската стокова борса за периода от 28.09-01.10.2021 г. е
била 425 лева за тон без ДДС или 0.425 лева за кг без ДДС. При това
положение годишната арендна вноска за арендуваните по договора процесни
три ниви с обща площ 22.500 дка е 382.50 лева (22.500 дка х 40 кг/дка = 900 кг
годишно х 0.425 лв/кг цена „купува“ на хлебната пшеница). При това
положение сборът от арендните вноски/плащания за тези три ниви за
петдесетте стопански години по процесния договор за аренда е 19 125 лева
(382.50 лева х 50). Това е и стойността на същия договор (чл. 69, ал. 1, т. 4
ГПК). С оглед на тези съображения съдът е приел, че действителната цена на
предявения от ищеца главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожността му
в тази му част е 19 125 лева. Тъй като последната очевидно не съответства на
указаните от ищеца горепосочени цени на същия иск, с настоящото
определение съдът следва да определи, че цената му е 19 125 лева.
Въззивният съд намира тези изводи за неправилни и
3
незаконосъобразни.
Безспорно установено е по делото, че предявеният иск е оценяем като в
случая обаче съобразно трайната практика на съдилищата при определяне на
цената му е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК.
Договорът за аренда на земеделска земя по своята правна същност е вид
договор за наем, макар и за него да има предвидена специална уредба в ЗАЗ.
Договорът за аренда е облигационен и няма за предмет вещно право, а с него
собственикът на земеделска земя предоставя право на ползване на арендатора
срещу заплащане от негова страна на уговорена арендна цена. Съгласно чл.8,
ал.2, т.2 и ал.4 от Закона за арендата в земеделието, арендното плащане може
да се договори в пари и/или в земеделска продукция, като размерът му се
договаря въз основа на наем, който включва годишни амортизации и лихви.
В случая страните по процесния договор за аренда от 06.02.2016 год. с
нотариална заверка на подписите от 06.02.2017 год. са уговорили
арендодателят да получава годишно плащане в земеделска продукция в
размер на 40 кг.пшеница. Следователно, ако към датата на подаване на
исковата молба се приеме стойност на пшеницата 350 лв./тон, средна цена на
Софийската стокова борса едногодишното арендно плащане по процесния
договор за общата площ от 22.500 дка е 382.50 лв./22.500 дка х 40 кг/дка = 900
кг годишно х 0.425 лв./кг цена „купува” на хлебна пшеница, която
едногодишна цена правилно определя първоинстанционния съд.
В случая обаче въззивният съд намира, че цената на исковата претенция
е договорено арендно плащане за една година, а не за 50 години, както е
приел първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК изрично посочва, че цената на
иска за съществуване /респ. несъществуване/ на договор е цената на договора.
В чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК се пояснява, че при договор за наем цената се
определя от наема за една година. В практиката, по приложението на тези
разпоредби, се приема, че стойността на договора е определяща за цената на
иска, когато негов предмет е установяване несъществуването на целия
договор. Цената на иска, когато същият е оценяем, се посочва от ищеца, но в
случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя
такава, като определението му подлежи на обжалване когато се увеличава
посочената от ищеца цена. Съдът сам определя цената на иска, прилагайки
законови норми. Съдебната практика безспорно възприема като цена на
договора съответно продажната цена, възнаграждение по договор за поръчка,
комисионен договор, изработка, наем и пр. В общата хипотеза на договор, с
различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора
се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите
страни и материализирана в договорената цена. Съгласно т. т. 2 и 3 от
задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР №
2/20.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г., договорът за
наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който
4
са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е
действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация
относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти,
посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за арендата в земеделието, а и
сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на
земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице
предпоставките за конверсията, т. е. недействителният аренден договор да
съдържа съществените елементи на договора за наем. По тази причина и
цената на иска при спор за нищожност на договор за аренда се определя по
правилата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК. В този смисъл е определение № 22 от
16.01.2020 г. по ч. гр. дело № 95/2020 г. на ВКС IV г. о. и цитираните там
съдебни актове.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да отмени
обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, като вместо
него постанови друго, с което определи, че цената на предявеният от Н.Р. Н.
против С. В. П. и И.К.П. главен иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
обявяване нищожност, поради противоречие му с добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите, по договора за аренда на земеделска земя
от 06.02.2016 год.с нотариална заверка на подписите от 06.02.2017 год.за
отдадените с него изцяло под аренда три процесии ниви в землището на с.К. с
идентификатори 37678.44.23, 37678.22.9 и 37678.13.6 е 382,50 лв. и да върне
делото на РС-Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение №354/09.02.2022г., постановено по гр.д.№
2763/2021г. по описа на РС-Стара Загора, в частта, в която
първоинстанционния съд ОПРЕДЕЛЯ, че цената на предявения по делото от
ищеца Н.Р. Н., против ответниците С. В. П. и И.К.П., по същество главен иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за обявяване нищожност, поради противоречието му
с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, на договора за
аренда на земеделска земя от 06.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите
от 06.02.2017 г. в атакуваната му с този иск част, за отдадените с него изцяло
под аренда три процесни ниви в землището на с. К. с идентификатори
37678.44.23, 37678.22.9 и 37678.13.6, е 19 125 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ, че цената на предявения по делото от ищеца Н.Р. Н. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.С.З., ***, ЧРЕЗ АДВОКАТ Ц.В. АК -
СТАРА ЗАГОРА, ***, GSM ***, против ответниците С. В. П. с ЕГН:
********** с постоянен адрес: с.Р., *** и И.К.П. с ЕГН - ********** с
постоянен адрес: с.Р., ***, по същество главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
5
обявяване нищожност, поради противоречието му с добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите, на договора за аренда на земеделска земя
от 06.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите от 06.02.2017 г. в
атакуваната му с този иск част, за отдадените с него изцяло под аренда три
процесни ниви в землището на с. К. с идентификатори 37678.44.23, 37678.22.9
и 37678.13.6, е 382,50 лева.
ВРЪЩА делото на РС-Стара Загора, в същия състав за продължаване на
съдопризводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6