Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч 30.01.2019 Г..
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ловешкият окръжен съд наказателна
колегия в открито заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Магдалена
Станчевска
ЧЛЕНОВЕ: Йовка Казанджиева
Емил Давидов
при
секретаря Дарина Петрова и в присъствието на
прокурор разгледа
докладваното от
съдия
Казанджиева ВНЧХД № 583 по описа
за 2018
г. и за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 76/16.10.2018 г., постановена по НЧХД №
226/2018 г. Ловешкият районен съд, осми състав, е признал Г.П.В., ЕГН **********
за невиновен в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 пр. 1, във връзка с
ал. 1 т. 1, т. 2, предл. 2 във връзка с чл. 147 ал. 1,
предл. 1 от НК и го е оправдал по същото. С
постановения съдебен акт първоинстанционния съд е отхвърлил предявения от В.Б.Б.,
ЕГН ********** граждански иск срещу В. за сумата от 3000 лева неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането и го е
осъдил да заплати на В. сумата от 622 лева , представляващи разноски по делото
и адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановения съдебен
акт останал Б., поради което, чрез процесуалния си представител адвокат Г. –
ЛАК го обжалва по реда на въззивното производство в предвидения от закона срок.
Счита, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнителна жалба
посочва, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в противоречия в мотивите. Същите се състоят в
обстоятелството, че от последните не може да се установи на проведеното
събрание, какъв брой хора решаващия съд е приел, че са присъствали на
събраните. Счита, че това е от съществено значение с оглед на инкриминираната
фраза. Освен това намира, че е налице и липса на мотиви, тъй като съдът не е
обосновал поотделно и в тяхната съвкупност кои свидетелски показания кредитира
и кои не. Намира, че е налице и необоснованост на съдебния акт, тъй като не
приемат да се злоупотребява с правото на гражданите да изразяват свободно да
отправят жалби до съдилищата и други държавни органи във връзка с твърдени
допуснати нарушения на закона. Сочи, че не е подложен на критичен анализ и
Доклада на проверителна комисия , с оглед на близките родствени отношения между
Г.П.П., изготвила същия и пряко заинтересованата от изхода на делото М.Ц.С.. Не
споделя и извода на съда, че в тъжбата с инкриминираната фраза подсъдимият е
изразил свое мнение. Намира, че е налице и нарушение на закона, тъй като
правните изводи на решаващия съд противоречат на събраните по делото
доказателства.
При изложените съображения моли
настоящата инстанция да постанови присъда, с която да отмени обжалваната такава
и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за отстраняване на
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно
моли, в случай, че настоящата инстанция
приеме, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила да
отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови друга, с която да
осъди подсъдимия за извършеното от него деяние, както и да уважи предявения срещу него граждански иск.
В съдебно заседание процесуалния
представител на въззивника поддържа жалбата по съображенията изложени с нея.
Възразява срещу приетото от съда, че подсъдимият се бил позовал на Доклада
на проверителната комисия и на
декларацията, която била подписана от няколко човека, присъствали на събранието,
което изключва умисъл за извършване на престъпление. В тази връзка посочва, че
в хода на съдебното следствие е било установено, че декларацията е била
подготвена лично от подсъдимия и е поднесена за подпис на тези лица, начина по
който е „разговарял” с някой от свидетелите по делото . Сочи, че е било
установено от показанията на свидетелите подписали декларацията, че нито един
от тях не гласувал против, когато е имало гласуване за майката на Б.. С оглед
на гореизложеното счита, че отразеното в инкриминираната фраза представлява
разгласено обстоятелство, което е позорящо за тъжителя, свързано с неговата
личност и е неистинско.
Процесуалният представител на
въззиваемия адвокат Н. – ЛАК, в съдебно заседание изразява становище, че не е
налично твърдяното във въззивната жалба противоречие и липса на мотиви. Освен
това счита, че не отговаря на истината посоченото в жалбата и допълнението към
него, че са налице близки родствени отношения между Г.П., изготвила Доклада на
проверителната комисия и лицето М.С.. Сочи, че свидетелката П.не е направила
проверката самоцелно, а с оглед на своите компетенции, с оглед на постъпили
жалби за нередности при провеждането на това Общо събрание на
читалището.Намира, че повдигнатото на подзащитният му обвинение не е
съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка сочи обстоятелството, че
доверителят му, както към момента на подаване на тъжбата, така и към настоящия
момент е убеден, че е налице разминаване в описаните в протокола от Общото
събрание на читалището бройка гласували лица за Й.Б.и точно това свое
убеждение, което е изградил въз основа на запознаването с доклада на
проверителната комисия и разговорите с членовете на читалището, които са
присъствали на това събрание е изразил в тъжбата си. Освен това изтъква, че
споделя становището в мотивите на първоинстанционния съд, че се касае за
изразяване на правото за свободно мнение, което е гарантирано от Конституцията
на РБ и редица международни актове. Счита, че от разпита на многобройните свидетели
по делото безспорно е било установено, че и седем члена на читалището не са
гласували за Й.Б., което води до извода, че записаното в протокола от Общото
събрание не отговаря на истината. По изложените съображения моли настоящата
инстанция да потвърди присъдата на първоинстанционния съд и да са се присъдят
разноските за тази инстанция.
Въззиваемия В.
в съдебно заседание посочва, че поддържа това, което е казал адвоката му. Иска
да бъде потвърден съдебния акт, защото е невинен.
Настоящата инстанция като съобрази
изложеното с жалбата и допълнението към нея, становището на страните в съдебно
заседание, материалите по делото и след като провери изцяло обжалвания съдебен
акт, приема за установено следното:
С частната тъжба на Г.В., ЕГН **********
е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 2, предл.
1 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2, във
връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.
При извършената проверка на
постановения от първата инстанция съдебен акт, настоящата инстанция приема, че
е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до ограничаване правото на защита на въззивника. От съдържанието на
мотивите е видно, че липсва анализ на гласните доказателствени средства, които
безспорно са противоречиви, относно факти, относими към предмета на доказване. Първоинстанционния съд на страница четвърта от мотивите е
изложил фактическа обстановка, приел е че при анализа на показанията на
свидетелите се очертават три групи такива, посочил е същите на страница шеста и
на страница седма е направил извод, че описаната фактическа обстановка се
установява от събраните и приобщени по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите, разпитани по
делото и дадените от подсъдимия обяснения. Приел е също, че тези доказателства
обсъдени заедно и поотделно „без противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота”. Освен това обстойно е изложил мотиви, относно
обхвата на престъплението „клевета”, позовавайки се на съдебна практика на
ЕСПЧ, разграничаване на „принципното схващане за свободата на изразяване и
мнение”, пречупено през призмата на конкретния казус. Първоинстанционния
съд в мотивите си е приел, че
инкриминираните в тъжбата фрази, не попадат в обхвата на престъплението
„клевета”, тъй като чрез тях въззиваемия В. е реализирал правото си на свободно
изразяване на мнение. Същият е обосновал
своя краен извод въз основа на писмените
доказателства, приобщени по делото, показанията на свидетелите М.С., П.Д., П.К.,
Н.В., Й.И., А.Е., И.И.и обясненията на въззиваемия В.. В същото време липсва
анализ на показанията на така приетите три групи свидетели, въпреки очевидното
противоречие в тях, които решаващия съд е констатирал/в мотивите на страница
шеста/. Липсват мотиви относно това, защо дава вяра на същите и какво е
становището на съда по отношение на показанията на останалите свидетели, с
оглед на наличие на противоречия в тях – такова противоречие е налице между
показанията на свидетелите С.и В./първата твърди, че на събраните не е
гласувала свидетелката Й.Б.да е член на настоятелството, а В. твърди, че „ … и К.и
С.……гласуваха „за” с вдигане на ръка”.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 ал. 3
от НПК в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали, правните съображения за взетото решение, като при
противоречие между тях се излагат съображения защо едни се приемат, а други се
отхвърлят. Отнесено към конкретния казус настоящата инстанция приема, че
първоинстанционния съд в мотивите си изобщо не е изразил своето становище по
отношение на показанията на всички разпитани по делото свидетели,
обстоятелство, което е относимо към приложение на материалното право.Освен това
не е даден и отговор на доводите на защитника на въззивника.
С оглед на всичко изложено по-горе
настоящата инстанция приема, че е налице съществено процесуално нарушение - липса на мотиви, което е лишило
въззивникът от правото му на защита – да
разбере, каква е волята на съда и съобразно това да организира своята защита. И в тази връзка съдът приема за основателни
възраженията направени от защитника на въззивника.
При горните съображения настоящата
инстанция приема, че следва да се отмени присъда № 76/16.10.2018 г., постановена по НЧХД №
226/2018 г. на Ловешкият районен съд,
осми състав, с която е признал Г.П.В., ЕГН ********** за невиновен в извършване
на престъпление по чл. 148 ал. 2 пр. 1, във връзка с ал. 1 т. 1, т. 2, предл. 2 във връзка с чл. 147 ал. 1, предл.
1 от НК и го е оправдал по същото и делото се върне на същия съд за ново разглеждане
от друг състав.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 334 т. 1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 76/16.10.2018 г., постановена по НЧХД №
226/2018 г. на Ловешкият районен съд,
осми състав, с която е признал Г.П.В., ЕГН ********** за невиновен в извършване
на престъпление по чл. 148 ал. 2 пр. 1, във връзка с ал. 1 т. 1, т. 2, предл. 2 във връзка с чл. 147 ал. 1, предл.
1 от НК и го е оправдал по същото.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Ловеч за ново
разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Да се съобщи на страните, че решението е
изготвено с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.