Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 124/29.01.2024 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Лазарова с участието на прокурора Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 762/2023 г. по описа на Административен
съд Монтана
Производството е по реда
на чл.
208 и сл. от АПК, вр. с чл.
63в от ЗАНН.
Образувано по касационна жалба от началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, срещу решение № 293/02.11.2023 г., постановено по АНД № 1075/2023 г. по описа на Районен съд Монтана. С цитираното решение е отменено наказателно постановление № 23-0996-001682/11.08.2023 г., издадено от началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на С.А.З. ***, на основание чл.179, ал.2, т.1 е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, пр. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата излага съображения, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установявало безспорно, че З. е извършил вмененото му нарушение. Неправилно съдът е приел, че същият не е осъществил вменените му нарушения нито от обективна, нито от субективна страна, което не отговоря на безспорно установените факти. Ясно, точно и изчерпателно е посочено в издаденото НП какво нарушение е извършил водачът и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита.Правилно е посочена и правната норма, която е нарушил със своето деяние, както и санкционната разпоредба. Решенето е обжалвано и в частта, с която е осъден началник сектор при ОД на МВР Монтана да запрати разноските за адвокатски хонорар. Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени решението на РС Монтана, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди издаденото НП.
В съдебно заседание, редовно призован не се явява, представлява се от юрк.Димитрова, която поддържа жалбата.
Ответникът по касация, редовно призован, не се явява, пълномощникът адв.К. в с.з. оспорва жалбата, излага подробни доводи за законосъобразност и обоснованост на решението на районния съд. Не претендира разноски.
Представителят на ОП Монтана, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Районен съд Монтана да бъде потвърдено.
Административен съд Монтана, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Изложените от касатора основания за неправилност и незаконосъобразност на атакуванато решение, са посочени като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.
Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, Районен съд Монтана е отменил НП № 23-0996-001682/11.08.2023 г., издадено от началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана от началник РУ Монтана при ОД на МВР Монтана, с което на С.А.З. ***, на основание чл.179, ал.2, т.1 е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, пр. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но „от събраните по делото доказателства, съдът намира, че не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че административнонаказаният е нарушил задълженията си, като участник в движението, тъй като както от писмените, така и от гласните доказателства не се установява жалбоподателят да е съзнавал случилото се, да е разбрал, че е възникнало ПТП, при което са причинени материални щети, за което следва да спре, за да установи какви са последиците. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП не се съдържат данни и няма описание при настъпилото ПТП какви материални щети са причинени, на кого или на какво, както и какъв е техния размер, ситуация, при която водача участник в ПТП е длъжен да спре, за установи какви са последиците, както го задължава и текста на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Единствено е отразено, че реализира ПТП с материални щети. Непълното описание на нарушението лишава водача да разбере какво е вмененото му административно обвинение, за да може да се защити срещу него. Този непълнота и неточност относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съдържаща се както в АУАН, така и в НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт…… Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не е осъществен от субективна страна състава на чл.20, ал.2 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДвП, тъй като липсва умисъл в действията, които е предприел наказаният. За да е налице осъществен състав на административно нарушение, съгл. чл.6 от ЗАНН, деянието /действие или бездействие/ трябва да е извършено виновно. От доказателствата по делото не може да се направи извод за виновно поведение на административнонаказания - същият с действията си не е възпрепятствал установяването на обективната истина и причините за случилото се, а напротив същият е продължил движението си с управлявания от него автомобил, тъй като не е съзнавал, че е предизвикал ПТП..“.
Въззивният съд е отменил наказателното постановление, излагайки мотиви, че предвид събраните писмени и гласни доказателства административното нарушение не е доказано безспорно. Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд Монтана намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началник сектор при ОД на МВР , сектор Пътна полиция Монтана, относно са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е безспорно установено, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост и правилност на постановеното решение.
Касационният съдебен състав споделя крайния извод на районния съд, че е налице непълно съвпадение между приетите за установени фактически обстоятелства като намира, че при установяване на нарушението са допуснати и други съществени нарушения на производствените правила, които се изразяват не само в разминаване в датата на която е извършено нарушението и установяването му, но и при установяване на всички факти и обстоятелства при извършване на проверката. В хода на административното производство не е доказано безспорно твърдяното нарушение, от друга страна видно от събраните в хода на административното производство доказателства, твърдяното нарушение и съставения АУАН не е въз основа на лични възприятия от служителите на МВР, а по данни на един служител, който впоследствие установил нарушението.
За прецизност следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
В конкретния случай на З. е вменено извършването на административни нарушения, без фактите да са безспорно установени, не са събрани и представени доказателства относно твърдението, че той е управлявал и причинил ПТП с материални щети, едва ли е достатъчно за да се приеме, че в случая е безспорно установен извършителя на нарушението. При тези данни, районният съд е постановил правилно решение, като е отменил издаденото НП. Ангажирането на административнонаказателната отговорност изисква безспорно да е установен нарушителят, който да е действал умишлено. В производството пред районния съд не са ангажирани доказателства, удостоверяващи тези обстоятелството.
С други думи, в производството не е било установено, че административното нарушение е извършено от субективна страна, поради и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, за неоснователна, а оспореното решение на Районен съд Монтана като краен резултат законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила.
Предвид заявеното в жалбата, че РС неправилно е възложил разноските на началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, настоящият съдебен състав намира, че е допусната явна фактическа грешка, т.к. съгласно разпоредбата на чл.63 д ЗАНН същите са по реда на АПК, а съгласно чл.143 на същия разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В тази връзка искане за поправка на явна фактическа грешка следва да бъде предявено пред РС Монтана.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293/02.11.2023 г., постановено по АНД № 20231630201075/2023 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: