РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Варна, 02.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110202200 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по въззивна жалба от Транс комфорт ООД срещу
наказателно постановление № 23- 0002365/ 22.11.2023 г., издадено Директора
на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна за
нарушение на чл.10 § 2 пр.2 от Регламент 561/06 и на основание чл.105 ал.1 от
ЗАвтП на Транс комфорт ООД е наложено административно наказание
Имуществена санкция в размер на 200 лева.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно поради неправилно отразяване на фактическата
обстановка, неправилно прилагане на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, но се представлява
от процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
1
Транс Комфорт ООД, извършвало специализиран превоз на пътници за
което притежавало лиценз № 0918. Не е извършвало редовни проверки за
осигуряване спазването на чл.8 пар.6 изр. последно от Регламент 561/06 от
страна на водача Д*** Д. Ф*** в резултат на което след шест 24 периода на
управление започващи на 11.04.2023 г. не е ползвала седмична почивка видно
от извлечения от дата 17.04.2023г.
Съдът кредитира свидетелските показания на св.Т. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са и съответстват на събраните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира така посочените писмени доказателствени
средства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, обективни и
кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в
шестмесечния преклузивен срок.
Безспорно е установено, че е допуснато нарушение на разпоредбите на
Регламент/ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно
чл.4 буква "п" от Регламента, "транспортно предприятие" означава всяко
физическо лице, всяко юридическо лице, всяко сдружение или група лица без
юридическа правосубектност независимо дали е с цел печалба или с идеална
цел или всеки официален орган, независимо дали притежава юридическа
правосубектност или зависи от орган, който притежава такава
правосубектност, които извършват автомобилен превоз, независимо дали под
наем, срещу възнаграждение или за своя собствена сметка. В случая от
писмените доказателства по делото безспорно се установява, че Транс
2
комфорт ЕООД е транспортно предприятие. За него съобразно разпоредбата
на чл.10, параграф 2, изречение първо, предложение второ от Регламента
съществува задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че
те да са в състояние да спазват глава II от Регламента, където са уредени
условията за време на управление, почивки по време на работа и почивки,
както и надлежно инструктиране на водачите и извършване на редовни
проверки за спазването на разпоредбите на регламента. От писмените
доказателства приложени към преписката безспорно се установява, че е
допуснато нарушение, изразяващо се в неизползване от страна на водача на
седмична почивка. Съдът намира обаче, че доколкото е била ангажирана
отговорността натранспортното предприятие за нарушение по чл.10 § 2 изр.1
пр.2 от Регламента, то следва да бъде установено кои свои задължения по
организацията на труда на водача то не е изпълнило, за да се стигне до
допускане на нарушението. В конкретния случай от АУАН и от наказателното
постановление не може да се установи това. Не са събрани доказателства дали
става въпрос за липса на инструктаж за здраве при работа или водачът не е бил
запознат с изискванията на Регламент 561/2006 г. относно условията за
времето на управление, правилата за почивките в работно време и извън него.
Не са събрани доказателства и за това дали са били извършвани редовни
проверки. В АУАН и в наказателното постановление е видно, че нарушението
е извършено при управлението от водача Д. Филахтос. Нито в АУАН, нито в
наказателното постановление е направено описание на задълженията на
транспортното предприятие, които евентуално не са изпълнени. С това
безспорно е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано в пълнота от фактическа
страна. Следва да се отбележи, че не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна на водача, а следва да
се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие
или бездействие на превозвача, че то е в резултат от създадената организация
на работатаили от липсата на такава, а не се дължи единствено на виновно
поведение на водача в следствие на неизпълнение на утвърдения от
работодателя график за управление на превозното средство и за почивките.
По делото не е изследвано изобщо и няма доказателства за това дали
транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението
си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от
3
съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато
водачът следва да е на разположение и др. Поради гореизложеното съдът
счита, че при издаване на атакуваното наказателно постановление е било
допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и то се явява съществено,
поради нарушеното право на защита на въззивника, който не е могъл да
разбере какво точно нарушение му се вменява и въз основа на какви
доказателства и съответно му е отнета възможността да организира правилно
и адекватно защитата си. По този начин атакуваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.19 пар.2 от Регламент № 561/2006, държавата
членка оправомощава компетентните органи да налагат санкции на
предприятие и/или водач за нарушения на същия регламент, които са
установени на територията и за които не е наложена санкция. Следователно
както транспортните предприятия, така и водачите са носители на определени
задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на
съответните задължения/в този смисъл Решение на СЕС от 9 юни 2016 г. по
дело Ю, С-287/14, т. 32/. В изпълнение на задължението по чл.19 пар.2 от
Регламента по отношение отговорността на транспортните предприятия по
чл.10 пар.2 от Регламента, в разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗАвтП е
предвидено, че превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за
работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена
санкция 1000 лева. За да се приеме, че дружеството е осъществило състава на
вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на
разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач на
предприятието, а следва да се установи, чрез допустими по закон средства, че
това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя.
Тъй като в случая график на водачите не се изисква - аргумент чл.88 от ЗАвтП,
неизпълнението на задълженията по глава II от Регламент № 561/2006 следва
да е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от
липсата на такава. Създаването на организация на трудовия процес е
необходим елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща
дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес,
по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по
4
контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези
трудови функции, а видно от материалите по административно-наказателната
преписка тези въпроси изобщо не са изследвани. Това е довело до нарушение
на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в наказателното постановление
не е посочено в какво точно се изразява деянието, вменено на дружеството
като административно нарушение. Посочено е само, че превозвачът "... не
извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на глава II от
Регламент/ЕО/ 561/2006".
Но с наказателното постановление на въззивника е наложена санкция на
основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП, което е в нарушение на материалния закон,
тъй като нормата на чл.105 ал.1 от ЗАвтП предвижда санкция за нарушения на
този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание. В случая на въззивника е повдигнато обвинение
за нарушение на Регламент поради което санкционната разпоредба на чл.105
ал.1 от ЗАвтП е изобщо неприложима. Нарушението е установено от
разпечатки от дигиталната карта на водача, от които е констатирано, че след
шест 24 периода на управление започващи на 11.04.2023 г. не е ползвана
седмична почивка, с което е нарушен чл.8, пар.2, изр.2 от Регламент №
561/2006 г. Посочените в АУАН и наказателното постановление дни и часове
на кормуване и почивка от страна на водача се потвърждават от разпечатките
от дигиталната му
карта. Същите обаче дават информация само за това, за съответния период
водачът колко време е бил в период на управление или на почивка, но нямат
нищо общо с организацията на работа, създадена от превозвача.
Нарушението на правилата по глава II от Регламент № 561/2006 може да се
дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно
поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си
организация не е спазил правилата за почивките. От друга страна и както
следва от разпоредбата на чл.10, пар.2 от Регламент № 561/2006, осигуряване
спазване на разпоредбите на глава II от регламента се осъществява
посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни
проверки. Видно от АУАН и наказателното постановление липсват каквито и
да било констатации в тази връзка, респективно изводи какво конкретно е
следвало да извърши транспортното предприятие, за да осигури спазване на
5
разпоредбите на глава II от Регламент № 561/2006 от страна на водачите.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е около
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения.
В конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно
заседание, не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в
полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение към минимален размер от 400 лв., определен съгласно
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
съдът намира, че следва да осъди РД „АА“ гр.Варна, тъй като именно това е
страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя сторените
от него разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23- 0002365/ 22.11.2023 г.,
издадено Директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация
гр.Варна, с което за нарушение на чл.10 § 2 пр.2 от Регламент 561/06 и на
основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП на "Транс комфорт" ООД е наложено
административно наказание Имуществена санкция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция "Автомобилна администрация"
гр.Варна да заплати на „Транс Комфорт” ООД сумата от 400 лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7