Решение по дело №450/2020 на Административен съд - Ловеч

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     №……

 

               гр. Ловеч, 18.10.2022 г.

 

               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 450/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „Йови Груп“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Луковит, ул. „Гео Милев“ № 5, срещу  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10855/18.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“  Главна дирекция „Фискален контрол“ в  ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – магазин за строителни материали, находящ се в гр. Луковит, ул. „Гео Милев“ № 5, и експлоатиран от „Йови Груп“ ООД с Булстат: 20339132, с адрес гр. Луковит, ул. „Гео Милев“ № 5, и представляващ П.Й.Й. с ЕГН *********,  и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС с искане същата да бъде отменена.

В жалбата се сочи, че издадената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона и принципите на чл. 4 и чл. 6 от АПК. Излагат се аргументи за едностранно и изопачено интерпретиране на фактите и обстоятелствата, тъй като проверяващият екип не се бил съобразил с установената в търговския обект практика при закупуване на материали в по-голямо количество. Жалбоподателят твърди, че всъщност в обекта се издават касови бележки, като оспорва неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон. Според жалбоподателя от съдържанието на оспорената заповед не ставало ясно какви вредни последици се предотвратяват с наложената принудителна административна мярка (ПАМ). Счита също, че мотивите, касаещи продължителността на мярката са формулирани бланкетно. В заключение се иска от съда да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ, както и присъждане на направените разноски за водене на делото.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по делото – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, развива доводи по съществото на правния спор и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Между страните няма спор, че търговски обект – магазин за строителни материали, находящ се в гр. Луковит, ул. „Гео Милев“№ 5 се експлоатира от оспорващото дружество.

При извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчно-осигурителното законодателство на 10.09.2020 г. е установено, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) не регистрира и не отчита всяка извършена продажба чрез фискалния апарат съгл. чл.25, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Преди легитимация на проверяващия екип е извършено скрито наблюдение от негова страна за времето от 17:00 ч. до 17:10 ч., при което се установило, че при извършена контролна покупка от проверяващия екип в 17:05 ч. на универсална почистваща пяна на стойност 12,00 лв., заплатени в брой на П.Й. - представляващ търговеца, последният е издал фискална касова бележка от работещото фискално устройство в момента на приемане на плащането с номер 0011282, която отговаряла на изискванията за съдържанието ѝ по чл. 26 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Непосредствено след контролната покупка под наблюдението на наблюдаващия екип е извършена покупка от клиент на три торби цимент на цена за брой от тях 5,00 (пет) лв. и с обща стойност на цимента в размер на 15,00 (петнадесет) лв., един валяк на цена 4,20 лв. (четири лева и двадесет стотинки), и лак на цена 10,80 лв. (десет лева и осемдесет стотинки), всичко с обща стойност на покупката 30,00 лв. (тридесет лева). Покупката е била заплатена в брой от клиента на П.Й.Й., който е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Пред обекта и извън него проверяващият екип се е легитимирал пред клиентката, закупила споменатите стоки, която потвърдила, че не е получила фискална касова бележка, а получила само касова бележка от кочан за сумата от 15,00 (петнадесет) лв., с която ще получи от склада закупения цимент. В склада от проверяващия екип е установено наличието на такъв кочан - непрономерован и непрошнурован, на бележка от който в един екземпляр се записват строителните материали. Бележката се дава на клиента и въз основа на нея на клиентите от склада се предоставят закупените стоки.

Клиентката, която е заплатила в брой и не е получила фискална касова бележка за покупката си на стойност 30,00 (тридесет) лв. Не е пожелала да присъства на проверката. От личната й карта са събрани индивидуализиращи данни и било установено, че това е И.Б.М. - жител на гр. Луковит.

В хода на проверката била установена и положителна разлика в обекта между разчетена касова наличност от фискалното устройство (ФК) и фактически установената наличност на парични средства в размер на 671,60 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки), като била разпечатаната контролна лента (КЛЕН) за деня на проверката.

За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0293415/10.09.2020 г., който е връчен на представляващия дружеството, установено с положения подпис на стр. 3 от същия (л. 17 от делото), с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като не е направило възражения.

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 10855 от 18.09.2020 г. от Ж.А. на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установените нарушения на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС на „Йови Груп“ ООД е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – магазин за строителни материали, находящ се в гр. Луковит, ул. „Гео Милев“ № 5, експлоатиран от „Йови Груп“ ООД с представляващ П.Й., като със същата заповед е наложена и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

Мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване са свързани с вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, като е посочено, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса па държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. В този смисъл, според органа категорично е налице важен държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение. Посочено е, че са налице предпоставки за осъществяване на значителна по обем търговска дейност, като защитимият държавен интерес е обоснован не само от размера на извършваните услуги, а и от самия факт за неизпълнение при всяка продажба търговеца да издава фискални касови бележки. На следващо място в мотивите на оспорената заповед се излага, че налагането на ПАМ от една страна ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга - препятства опасността от превръщане на незаконосъобразното поведение в практика, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди.

Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.  

От заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 34) се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 10855/18.09.2020 г. (л. 12-14), Протокол от извършена проверка в  обект (ПИП) серия АА № 0293415 (л. 15-17), опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л.18); 4 бр. декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение (л. 19-22); копие от касова бележка от кочан без номер и дата, както и разпечатки от ФУ (л. 23-26); резолюция за извършване на проверка в обект от 08.09.2020 г. (л. 27-29); работна карта за юридическо лице от 11.08.2020 г. (л. 30-33); Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л. 34); Заповед № 2264/11.06.2018 г. за преназначаването на Ж.И.А. на длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ (л. 35).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

    Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.  Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 34) изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от Ж.А. - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителният директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. От Заповед № 2264/11.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 35) се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й Ж.И.А. е бил преназначен на длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 10855 от 18.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.

Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорената заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност, включително фактически и правни основания за издаването й. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.  

В оспорената заповед са изложени мотивите на административния орган, вкл. и досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект с максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение (например положителната разлика в касовата наличност от деня на проверката в размер на 671,60 лв.), административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.

В случая определения срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Съобразявайки потенциалната възможност за реализиране на значителни обороти (видно и от финансовите резултати на проверяваното дружество, обективирани в работната карта на лист 31 от делото), органът по приходите правилно е приложил процесната ПАМ, доколкото установеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на ФКБ, накърнява съществено фискалната политика.

Прилагайки ПАМ за посочения срок, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването  на търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ е ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел, поради което съдът намира за неоснователни направените в този смисъл възражения на жалбоподателя.

Доколкото законът регламентира задължение на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица прилагането на ПАМ от вида на процесната. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, като същата е надлежно мотивирана.

При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът не констатира при издаване на оспорения акт нарушение, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това самостоятелно основание.

От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не се представят доказателства, които да дават основание на съда да счита, че действително случилото се по време на проверката и при извършване на контролната покупка е различно от обективираното в протокола за проверка и възпроизведено в обстоятелствената част на оспорвания акт. Следва да се посочи и че по отношение на изложените в жалбата твърдения за липса на несъответствие с касовата наличност жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на  соченото от него, въпреки изрично указаното му от съда с определение от з.с.з. от 18.01.2021 г. разпределение на доказателствената тежест. В този смисъл, визираното в жалбата представлява единствено защитна теза на жалбоподателя, която обаче не е подкрепена с никакви доказателства. Същото се отнася и досежно развитите в жалбата доводи за т.нар. установена практика в процесния търговски обект при закупуване на материали в по-голямо количество, тъй като освен, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, жалбоподателят не е и аргументирал в какво всъщност се изразява тази практика. Отделно от това, дори и с оглед спецификата на стоките, които се търгуват в обекта – строителни материали в големи количества и/или обем, които се вземат от склад към обекта, да обуславя издаването на касови бележки от кочан, то издадената в настоящия случай от търговеца (л. 23 от делото) - без номер и дата, не изпълнява изискванията на чл. 35 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която норма, касова бележка от кочан, издавана в случаите, предвидени в тази наредба се издава в два екземпляра, съдържа данните по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 9 и подпис на касиера. Кочанът с касови бележки се прономерова и прошнурова от лицето по чл. 3 от наредбата. С оглед на което, съдът не приема възраженията, съдържащи се в жалбата направени в тази насока.

По отношение на съответствието на оспорваната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно бе установено, че на посочената дата - 10.09.2020 г. в търговския обект на жалбоподателя под наблюдението на проверяващия екип на приходната администрация е извършена покупка от клиент, при която от страна на продавача в обекта, макар да е прието плащането за извършената продажба на стоки, не е издаден фискален касов бон.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС (в приложимата редакция към датата на издаването на ЗНПАМ - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, изрично въвежда задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. В случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при извършване на процесната продажба, независимо от наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ. Според чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган при условията на обвързана компетентност налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.

В конкретния случай жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната преписка. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им се ползва с материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Относно нарушението следва да се съобрази безспорно установеното, че в деня и часа на проверката дружеството е нарушило задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да регистрира и отчете извършената продажба на три торби цимент на цена за брой от тях 5,00 (пет) лв. и с обща стойност на цимента в размер на 15,00 (петнадесет) лв., един валяк на цена 4,20 лв. (четири лева и двадесет стотинки), и лак на цена 10,80 лв. (десет лева и осемдесет стотинки), всичко с обща стойност на покупката 30,00 лв. (тридесет лева) в обекта чрез издаване на фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършеното от клиента плащане на цената на стоката, което плащане е прието от служителя в обекта. Плащането задължава търговеца като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Наредбата е издадена по делегация от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на плащането, съгласно правилото на чл. 25, ал. 6 от Наредбата. Това означава, че след като плащането е прието от П.Й. – представляващ дружеството, той е бил длъжен да издаде касовата бележка в съответствие с регламентацията по чл. 25, ал.1 от Наредбата. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

На следващо място, доколкото положителна разлика в обекта между разчетена касова наличност от фискалното устройство (ФК) и фактически установената наличност на парични средства е установена в размер на 671,60 лв., то така установената касова разлика между наличните пари в касата на търговския обект и отчетените продажби с фискално устройство налагат извод, че в този случай нарушението на фискалната дисциплина по неотчитане на извършените продажби не е единично.

Следва да се отбележи, че законодателят е вменил като задължение на управителя на дружеството – жалбоподател да създаде организация, при която стриктно, точно и добросъвестно да се изпълняват задълженията за отчитане на всички извършени продажби в търговския обект чрез издаване на касови бонове от фискално устройство или в изрично посочените случай посредством издаване на касови бележки от кочан. Като не е създал необходимата организация в търговския обект при настъпването на законовите предпоставки да се издават такива касови бележки, търговецът следва да понесе неблагоприятните условия, които законът свързва с неизпълнение на законовите си задължения.

  Предвид изложеното, съдът приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС. Административният орган е определил ПАМ за срок от 14 дни, като е изложил подробни мотиви за съразмерността на срока с предотвратеното нарушение.

 Административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. след като е констатиран осъществен фактически състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде образувано административно наказателно производство чрез съставяне на АУАН.

  Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените мотиви в обжалваната заповед, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.

   Имайки предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че оспорването е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

   С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено такова в минималните размери по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.

   По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Анотирана съдебна практика

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Йови Груп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Луковит, ул. „Гео Милев“ № 5 срещу  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10855/18.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“  Главна дирекция „Фискален контрол“ в  ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Йови Груп“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Луковит, ул. „Гео Милев“ № 5 да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в 14-срок от съобщаването му.

Препис от него да се изпрати на страните.

                                                         

                                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:Анотирана съдебна практика