№ 16549
гр. София, 17.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20231110165248 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадено на 28.11.2023 г. заявление по чл. 410 ГПК,
по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
20.12.2023 г. Препис от заповедта е връчен на длъжника на 02.01.2024 г.
С молба с вх. № 31167/31.01.2024 г. длъжникът е посочил, че е платил на 21.12.2023
г. вземанията по заповедта, но оспорва дължимостта на присъдените разноски, защото не е
дал повод за завеждане на делото. В тази връзка излага, че клаузата, на която се основава
начислявано от него обезщетение за просрочване на вземания, е окончателно обявена за
нищожна със съдебно решение от 21.11.2023 г., поради което на 01.12.2023 г. е отправил до
заявителя предложение за доброволно плащане на всички начислявани му въз основа на нея
обезщетения, включително за процесната сума, и предложението е било получено на
05.12.2023 г., но въпреки това са образувани заповедни производства, включително
настоящото. Счита, че делата са образувани заради разноските с цел неоснователно
разместване на блага. При условията на евентуалност – ако заповедният съд прецени, че не
следва сам да се произнася по разноските, моли молбата да се приеме за частна жалба по чл.
413, ал. 1 ГПК.
С Разпореждане № 24656/14.02.2024 г. съдът е указал на заявителя в 3-дневен срок от
получаване на препис от молбата и приложенията да подаде становище по възражението за
плащане.
Подадено е от заявителя становище с вх. № 49961/15.02.2024 г., с което е потвърдил,
че на 21.12.2023 г. е получил плащане на процесната главница. Счита, че длъжникът е дал
повод за завеждане на делото, защото е начислил и събрал претендираната за връщане сума.
Изтъква, че съдебното решение, на което се позовава длъжникът, е влязло в сила на
23.11.2023 г., а плащането е извършено едва след образуване на настоящото дело – на
21.12.2023 г., когато заповедта вече е била издадена, т.е. макар производството да подлежи
на прекратяване, това се дължи на извършено в хода на делото плащане. Счита, че
подадената от длъжника молба има характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.
С нормата на чл. 414а ГПК е уреден специален ред за защита на длъжника в случаите,
в които той не оспорва дължимостта на претендираното вземане по смисъла на чл. 414, ал. 1
ГПК и е спазил установения в чл. 412, т. 8 ГПК срок за доброволно изпълнение. В тази
хипотеза длъжникът може да възрази, че е признал и заплатил вземането, като поиска
обезсилване на издадената заповед за изпълнение на това основание. Съгласно чл. 414а, ал.
2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той
може да възрази, че не дължи разноски в производството. По аргумент от чл. 414а, ал. 4 ГПК
1
в тази хипотеза искането на длъжника към съда е да обезсили заповедта за изпълнение
изцяло, включително в частта за разноските. В случай че заявителят не вземе становище по
възражението, се приема, че същият не оспорва възражението, а в противния случай съдът
дължи произнасяне въз основа на изразените от страните становища.
Съдът намира, че подадената в случая от длъжника молба има характер само и
единствено на възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, защото с нея вземането по заповедта не е
оспорено, а се твърди, че е платено в срока за доброволно изпълнение, като същевременно е
релевирано възражение по смисъла на чл. 414а, ал. 2 ГПК, че с поведението си длъжникът
не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за
производството. Следователно по молбата следва да се произнесе заповедният съд съгласно
чл. 414а, ал. 4 ГПК /в този смисъл – Определение № 46/ 18.01.2024 г. по в. ч. гр. д. №
23/2024 г. на Апелативен съд – Варна/, а тя няма характер на частна жалба срещу заповедта
в частта за разноските по смисъла на чл. 413, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай с оглед обективираното от заявителя признание за постъпилото
плащане, с което е погасено вземането му по заповедта, съдът приема възражението по чл.
414а, ал. 1 ГПК за основателно.
По въпроса за разноските съдът намира следното:
Отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
Разноските в заповедното производство са последица от уважаване на заявлението, но при
релевирано възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК изтъкнатото от заявителя обстоятелство, че
длъжникът е начислил и събрал от него претендираната за връщане сума, имащо значение за
основателността на претенцията му за главница, не може да послужи като единствено
основание при преценката дали ответникът е станал причина за предявяване на вземането,
защото поставянето на знак на равенство между основателността на претенцията и
неоснователното предизвикване на правния спор би лишило от съдържание разпоредбата на
чл. 414а, ал. 2 ГПК.
В случая се установява, че на 01.12.2023 г. длъжникът е предложил на заявителя да
постигнат извънсъдебно споразумение, с което да уредят претендираните задължения по
висящите дела, в отговор на което на 05.12.2023 г. пълномощникът на кредитора, който вече
е имал и качеството на заявител по настоящото производство, е изразил съгласие за
обсъждане на извънсъдебно споразумение за уреждане на спорните отношения, представил
е списък на висящите съдебни дела, сред които под № 9 фигурира и настоящото, и е изразил
готовност за отстъпка относно разноските по него. Следователно неоснователно е
твърдението на длъжника, че въпреки предложението му кредиторът е образувал
настоящото производство – в случая то вече е било висящо към датата на предложението, а
на 05.12.2023 г. длъжникът дори е узнал за предприетите от кредитора съдебни действия.
Въпреки това той не е погасил доброволно задължението си до момента на произнасянето от
съда, а е извършил доброволно плащане на следващия ден след издаването на заповедта.
Изложените обстоятелства сочат на извод, че плащането на безспорното задължение е
извършено в хода на заповедното производство, за чието завеждане към датата на
плащането /а и 15 дни по-рано/ длъжникът вече е бил информиран от заявителя. При това
положение не може да се приеме, че с поведението си длъжникът не е дал повод за
предявяване на вземането.
Ето защо съдът намира, че издадената заповед следва да бъде обезсилена частично –
само относно главницата и законната лихва върху нея, и производството следва да бъде
прекратено в тази част, а по отношение на разноските следва да бъде издаден изпълнителен
лист в полза на заявителя.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена на 20.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65248/2023 г. по описа на СРС, IIІ ГО, 85
състав – в частта относно сумата от 2 лв. – вземане за платена без основание неустойка за
обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва за период от 28.11.2023 г.
до изплащане на вземането, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 65248/2023 г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, в посочената част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на заявителя изпълнителен лист за разноските по заповедта.
Определението в частта относно частичното обезсилване на заповедта и
частичното прекратяване на производството подлежи на обжалване пред СГС с частна
жалба в 1-седмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта относно
изпълнителния лист – в 2-седмичен срок от връчване на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3