Р Е
Ш Е
Н И Е
№ 260311
гр.Бургас, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети септември, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана П., като разгледа НАХД № 1327 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59
- 63 от ЗАНН.
Образувано
е по повод на подадена жалба от К.П.С. срещу Наказателно постановление № Б-4/16.01.2020 г., издадено от Началника на РДНСК-Бургас, с което за
нарушение на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ на основание чл. 232, ал. 1, т.1, предл. 1 ЗУТ вр. чл. 222,
ал. 1, т.
15 ЗУТ и чл. 239,
ал.1, т. 2 ЗУТ
на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 1000 лева.
С жалбата
наказателното постановление се намира за неправилно и незаконосъобразно и се
моли за неговата отмяна. Оспорва се извършването на нарушение. Бил съставен
констативен акт № 15/21.05.2019г. от служителите на общинската администрация,
но в последствие той бил отменен със заповед № 8-Z-710/28.06.2019г. и преписката изпратена
по компетентност в РДНСК, поради това, че С. е обявен за климатичен курорт с
национално значение. В последствие, след връщане на преписката обратно в община
С. е бил съставен нов констативен акт № 30/27.08.2019г. и издадена заповед за
премахване № 8-Z-961/05.09.2019г.
В тази връзка се посочва, че производството по констативен акт №
15/21.05.2019г. е било прекратено и жалбоподателката не е имала задължение да
издава заповед по него, а издадената заповед по констативен акт №
30/27.08.2019г. е била в срока по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. В условията на
евентуалност намира, че нарушението е маловажно и моли да се приложи
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована, не
се явява, за нея се явява адв. Д. – БАК, който поддържа
подадената жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт К.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод
за установеност на следната фактическа обстановка:
През месец август
2019г. служители на РДНСК – Бургас по възлагане на Началник РДНСК Югоизточен
район извършили проверка на дейността на Община С. по отношение спазване на
разпоредбите на ЗУТ за периода от 10.08.2018г. – последно проверявания период
до датата на проверката. За проверката е съставен констативен протокол от
10.09.2019г. като е констатирано, че от служители на Община С. е съставен
констативен акт № 15/21.05.2019г., с който било образувано производство по чл.
57а ЗУТ за премахване на установени незаконни преместваеми обекти – „Дървена
тераса с навес към каравана“ в имот 67800.34.21, м. св.М., гр. С.. Констативният
акт бил връчен на И.И. като собственик на имота на 04.06.2019г. В седемдневен
срок от връчване на Констативен акт № 15 от 21.05.2019г., с който е образувано
административно производство по чл. 57а ЗУТ за премахване на установени
незаконни преместваеми обекти, от Кмета на Община С. - К.П.С., а именно в срок
до 11.06.2019г., не била издадена заповед за премахване на установения незаконен
преместваем обект. Вместо да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, Кметът
на Община С. издала Заповед № 8-Z-711/28.06.2019г. за обект „Дървена тераса с навес към каравана“, с която на основание
чл. 91, ал. 1 АНПК отменила констативния акт № 15/21.05.2016г. и изпратила
заповедта на РДНСК Бургас. РДНСК – Бургас съгласно писмо л. 12 констатирали, че
заповедта, издадена от Кмета на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е нищожна, тъй
като Кметът не е имал възможността сам да отмени констативния акт, а отделно от
това, именно Кметът на община С. бил компетентен да издаде заповед за
премахване, доколкото въпросната територия не попадала сред селищните образувания
с национално значение. Указано е Кметът на Община С. да издаде заповед за
премахване на незаконния строеж и да разпореди на дружествата, доставчици на
вода и енергия да прекратят доставките до определения за премахване обект. За
същия незаконен преместваем обект бил съставен констативен акт №
30/27.08.2019г. и била издадена заповед за премахване № 8-Z-961/05.09.2019г. от Кмета на Община С..
На 17.09.2019 г. св. Б.Г.
***, издал АУАН, като приел, че жалбоподателката К.С.,***, е нарушила
разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, като не е спазила 7-дневния срок за
издаване на заповед за премахване на преместваемия обект, считано от датата на
връчване на констативния акт - 04.06.2019 г. Като приел фактическите
констатации в акта за безспорно установени, началникът на РДНСК – Бургас издал
обжалваното в настоящото производство НП № Б-4/16.01.2020 г., с което на основание чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ и чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ, наложил на жалбоподателката
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали,
както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателката.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.
Разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ предвижда, че в 7-дневен срок от връчването на
констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика
на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл.
215, ал. 1.
От представената
по делото административна преписка и от разпита на св. Б.Г. се установи по
безспорен начин, че на 21.05.2019 г. служители от община С. са съставили
констативен акт с отразяване, че в имот 67800.34.21 има монтиран, без разрешение, преместваем обект - „Дървена тераса с навес към каравана“. Актът е връчен на основание чл. 57а, ал. 2 ЗУТ на
собственика на 04.06.2019 г., като от този момент е започнал да тече
предвидения в чл. 57а, ал. 3 ЗУТ седемдневен срок за Кмета за издаване на
заповед за премахване на обекта - 7-дневен от връчването на констативния
акт по ал. 2, т.е. срокът е изтекъл на 11.06.2019г.
До изтичане на срока - 11.06.2019 г., Кметът на община С. – жалбоподателката С.,
не е изпълнила вмененото й задължение по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, а именно да издаде
заповед за премахване. Изложеното обосновава извод за осъществяване признаците
на състава на административното нарушение по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ.
Вместо това
жалбоподателката издала Заповед
№ 8-Z-711/28.06.2019г. за обект „Дървена тераса с навес към
каравана“, с която на основание чл. 91, ал. 1 АНПК отменила констативния акт №
15/21.05.2016г. и изпратила заповедта на РДНСК Бургас. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК обаче не е приложима в случая - същата
предвижда, че в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в
14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган
може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или
измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми
за това заинтересованите страни. В случая не се
касае за индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а за констативен акт, който в
случая е част от производството по издаване на индивидуален административен
акт, а освен това разпоредбата предвижда, че става въпрос за сезиране с „жалба
или протест“, какъвто в случая липсва. С оглед на изложеното заповедта за
отмяна на констативния акт е нищожна, поради което и тя не поражда правни
последици. Ето защо, като не е прекратено започналото вече производство по чл.
57а ЗУТ, 7-дневният срок по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е започнал да тече от момента на
връчването на констативния акт и издаването на нищожната заповед не е препятствала
изтичането му. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие през определен
период от време като не може да се сподели съображението за липса на вина, тъй
като жалбоподателката е заемала
отговорна обществена длъжност и е следвало да познава нормативната уредба. Като
не е издала заповед за премахване в установените за това срокове е допуснала
нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността й.
Правилно
е приложена и санкционната норма на чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, която предвижда,
че при неизпълнение на задължение от длъжностно лице се налага наказание глоба от
1000 до 5000 лева. В случая наказанието е правилно индивидуализирано в установения от закона
минимум от 1000 лева, който съответства на характера и степента на обществена
опасност на извършеното нарушение и съдейства за постигане на целите на
специалната и генералната превенция.
Съдът намира, че в случая е неприложим института на
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган
за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.
28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост
на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус - касае се за нарушение от
длъжностно лице, при изпълнение на неговите функции, засегнати са обществените
отношения относно устройството на територията на Черноморието, поради което и
нарушението не се преценя като маловажно и съдът счита, че в настоящия случай
не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира,
че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да
се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
С оглед изхода на
спора и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза
следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да
се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № Б-4/16.01.2020 г., издадено от Началника на РДНСК-Бургас, с което за
нарушение на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ на К.П.С., ЕГН: ********** на основание чл. 232, ал. 1, т.1, предл. 1 ЗУТ вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ и
чл. 239,
ал.1, т. 2 ЗУТ
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА К.П.С., ЕГН: **********, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - гр. София, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.