Решение по дело №500/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на "ТНТ ГРУП" ЕООД – [населено място], чрез законния си представител срещу Решение № 6/20.01.2025 г., постановено по АНД № 517/2025 г., по описа на Районен съд – гр. Карлово, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от А"ПИ" – МРРБ /ЕФ/, с който на "ТНТ ГРУП" ЕООД – [населено място], е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон.

Ответникът по касационната жалба - редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. В представен писмен отговор моли съда да я отхвърли, като необоснована и недоказана, претендира разноски.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – [населено място] намира решението на въззивния съд за правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, но е неправилно.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 19.03.2024 г., в 17,23 ч., устройство с № 40522, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/, находящо се на п ъ т I-6, км. 269+170 в община Карлово, фиксирало движение в горепосочения пътен участък от платената пътна мрежа, с посока намаляващ километър, на ППС с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, по път I-6, км. 269+170, като за посоченото ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, нямало валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаването.

За констатираното бил създаден доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал и бил издаден атакувания електронен фиш /ЕФ/, с който било прието, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП от собственика на ППС, тъй като на 19.03.2024г., в 17,23 часа, било установено нарушение № 1413D6643A6B4C1CE063021F160A4BDF, с ППС Влекач ДАФ ФТ ХФ105.410, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса 44000, в община Карлово, за движение по път I-6, км.269+170, с посока намаляващ километраж, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство с № 40522, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-6, км.269+170. За извършеното нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на дружеството- касатор била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. В издаденият ЕФ е посочено, че дружеството- касатор може да се освободи от административно- наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750 лв. при спазване на чл.189е, ал.3 и ал.4 от ЗДвП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил неправилни правни изводи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г., съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Чл. 34, ал. 1 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП, т. е. единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс, който в процесния случай е спазен.

Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП – в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния фиш, респ. административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на основание чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 187а ал. 2, т. 3 ЗДвП, съгласно които собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с глоба в размер 2 500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2 500 лева. Ако собственикът на пътното-превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

Нарушение от процесния вид се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен период, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съответен на приложените към него статични изображения във вид на снимков материал.

Настоящият състав не споделя изводът на районния съд, че при издаване на ЕФ правилно органът е взел решение, че за това нарушение следва налагане на санкция в процесния размер, тъй като същият е в противоречие с изискването за съразмерност и основни принципи на правото на Европейския съюз. Доколкото санкцията е в абсолютно определен от закона размер, съдът няма правомощия да измени ЕФ по реда на чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН. В случая законодателят е отнел възможността за приложение разпоредбите на чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН, видно от разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, поради което пред съда не стои друг способ чрез който да прецени съразмерността и пропорционалността на наложеното административно наказание, освен от данните по делото да установи дължимата пътна такса и я съобрази с посочените принципи. По делото не са налице данни за влезли в сила други ЕФ/НП, от които да е видно, че дружеството-касатор е било санкционирано за предходни нарушения от процесния вид.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. Принципът на пропорционалност задължава държавите-членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, и е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата, съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, § 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, § 3 от Хартата.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В съответствие с Решение на СЕС, Пети състав от 04 октомври 2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, и с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Предвид това касационната инстанция намира, че наложената санкция е категорично несъответна на тежестта на нарушението, което се изразява в неизпълнение на задължение за заплащане дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението - мястото, на което е разположена стационарната контролна точка – устройството 40522 и точно така е посочено в ЕФ (нарушението е установено с устройство 40522, което е елемент от ел. система, находящо са на път І-6, км 269+170).

Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. (виж и в Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50; член 5, параграф 4 ДЕС; EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99). Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС, V състав) от 4.10.2018 г. (Дело C-384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.

Законодателят е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само инструментариума на административнонаказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в абсолютно определен размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна отговорност. Доколкото в случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок от получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото издаване. А преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. Затова в процесния случай факта, че дружеството- жалбоподател не се е възползвало от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с него административно наказание за извършеното административно нарушение.

Пряко приложимо е и разрешението, дадено в Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.: "... Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер.

Въз основа на изложеното, касационната жалба е основателна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно и като такова следва да бъде отменено, а издадения ЕФ отменен, като незаконосъобразен.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.ПЛОВДИВ, ХIX-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 6/20.01.2025 г., постановено по АНД № 517/2025 г., по описа на Районен съд – гр. Карлово, като наместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от А"ПИ" – МРРБ /ЕФ/, с който на "ТНТ ГРУП" ЕООД – [населено място], е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.