Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание на осми декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения
Стамова
Веселина Джонева
при участието на съдебен
секретар Симона Цикова,
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 478
по описа на КнОСза 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
от адв. Д.М.З., в качеството на процесуален представител по пълномощие на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
насочена против Решение № 260026/03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 858/2020
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, с която съдът е осъдил И.З.Т.,
ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете М.И.Т., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител М. М. М., ЕГН ********* ***, месечна
издръжка в размер на *** лева, считано от 05.06.2020 г. до настъпването на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, платима до 10-десето число на всеки месец за
текущия, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Въззивницата уточнява, че иск за заплащане
на издръжка за малолетното дете не е
предявяван, а съдебният спор е бил относно режима на лични контакти на бащата и
детето. Предвид излага доводи за
недопустимост на решението в тази му част, тъй като съдът се е произнесъл по
претенция, с която не е бил сезиран, а спорът между страните не налага служебно
произнасяне по въпроса за издръжката на малолетното дете, по делото липсват
каквито и да е данни за спор между страните по този въпрос км момента. Твърди,
че въпросът за издръжката е бил разрешен
с влязло в сила съдебно решение, постановено по друго дело и прилага
заверено копие от него като доказателство към въззивната жалба. Иска се
обезсилване на решението в оспорваната част и прекратяване производството по
делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор от въззиваемия И.З.Т., с адрес ***
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна
и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и
срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно
заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
След преценка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на служебните си задължения и
по възраженията на въззивницата съдът приема, че решението е недопустимо в
частта, в която районният съд е осъдил И.З.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на малолетното си дете М.И.Т., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М. М. М., ЕГН ********* ***, месечна
издръжка в размер на *** лева, считано от 05.06.2020 г. до настъпването на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, платима до 10-десето число на всеки месец за
текущия, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
По делото е безспорно установено, че
страните по спора са родители на малолетното дете М.И.Т., ЕГН **********, че
детето е родено от съвместното им съжителстване без сключен граждански брак,
както и че родителите живеят разделени, като детето живее с майката, която
упражнява и родителските права спрямо детето.
От приобщените във въззивното производство
доказателства се установява, че с Решение № 598/11.08.2020 г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 678/2020 г. по описа на съда въззиваемият И.З.Т.
е осъден да заплаща на малолетното си дете М.И.Т., чрез неговата майка и
законен представител М. М. М., месечна издръжка в размер на **** лева, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 30.04.2020 г., до настъпване на
основания, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Със същото решение бащата И.Т. е
осъден да заплати на малолетното си дете и издръжка за минало време в общ
размер на **** лева, или **** лева месечно, ведно със законната лихва от датата
на постановяване на съдебното решение, до окончателното изплащане на сумата. От
изисканата служебна справка от деловодството на РС – Кюстендил се установява,
че решението е влязло в сила на 26.08.2020 г.
Образуваното пред РС – Кюстендил производство по гр.д.№ 858/2020 г. е по
предявен от И.З.Т. срещу М. М. М. иск да бъде постановено решение , с което на
ищеца да бъде определен режим на лични контакти с роденото от съвместното
съжителство на страните малолетно дете М.И.Т..
В исковата молба ищецът е изложил обстоятелства, че се
- 2 -
намира във фактическа раздяла с ответницата, като същата му пречела да
осъществява контакти с малолетната му дъщеря, което породило правният му
интерес от предявяването на иска. В съответствие с изложените обстоятелства е и
заявения от ищеца петитум, в който е конкретизиран и искания от ищеца режим на
лични контакти с малолетното му дете. С уточняваща молба ищецът е
конкретизирал, че спорът между страните е единствено относно режима на лични
контакти между него и малолетното дете. Ответната страна в депозирания по реда
на чл.131 ГПК отговор на исковата молба не оспорва допустимостта и
основателността на иска с правно основание чл.127, ал.2 СК, поддържайки
виждането, че определянето на лични контакти на детето с неговия баща е изцяло
в интерес на малолетната М.И.Т., като предлага спогодба, която да бъде одобрена
от районния съд. В доклада по делото съдът правилно е определил правната
квалификация на предявения иск като такъв по чл.127, ал.2 СК, разделил е
спорните от безспорните обстоятелства и е указал на страните кои свои твърдения
следва да докажат. С постановеното по делото решение е приел иска за
основателен и е определил режим на лични контакти на ищеца с малолетното му
дете. С решението районният съд служебно се е произнесъл по въпроса относно
дължимата от ищеца издръжка за малолетното дете, приемайки че естеството на
спора предполага това и е постановил и осъдителен диспозитив, по силата на
който е осъдил И.З.Т., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете М.И.Т.,
ЕГН ********** месечна издръжка в горепосочения размер.
Спор между страните по въпроса за
издръжката не е имало, респективно
липсват каквито и да е данни за това определена ли е такава издръжка по
съдебен ред или пък същата е заплащана доброволно от родителя, който не упражнява
родителските права спрямо малолетното дете, като е ясно, че родителските права се упражняват от
майката. Предвид и искане за произнасяне по въпроса за дължима издръжка не е
имало.
Постановеното от първоинстанционния съд
решение в частта, която се обжалва в настоящото производство и с която съдът е осъдил ищеца да заплаща на
малолетното му дете месечна издръжка е недопустимо и следва да бъде обезсилено,
тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск – чл.270, ал.3 от ГПК. Видно
от обстоятелствената част на исковата молба и от нейния петитум, е че ищецът е
сезирал съда с иск по чл.127, ал.2 от СК, без да има наведени обстоятелства по
въпроса за издръжката и без в случая да се дължи служебно произнасяне по този
въпрос от съда Липсва и сезиране на съда
с иск по чл.143 СК, като изрично следва да се посочи, че в този казус при така
предявена претенция и ситуирани страните в качеството им на ищец и ответник, то
сезирането е било чрез предявяване на насрещен иска от ответната страна, която единствено би имала интерес от предявяването
му. Наведените в исковата молба доводи и
сочените от страните доказателства са свързани с искане за определяне на мерки
относно лични контакти на бащата с малолетната му дъщеря. Съдът е дал правилна
квалификация на така предявения иск, но без изрично сезиране се е произнесъл и
по въпроса относно дължимата от родителя издръжка.
В този смисъл е и практиката на ВКС по
чл.290 от ГПК: решение от 20.02.2012 г.
по гр.д.№ 658/11 г. на ІІ г.о. на ВКС; решение от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 127/10
г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/09 г. на ІV г.о. на
ВКС; решение от 9.06.2011 г. по гр.д.№ 761/10 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от
18.11.2011 г. по гр.д.№ 1964/10 г. на ІV г.о. на ВКС. В цитираните решения се
приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право–
претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и
петитума на иска, а каква е правната квалификация се определя от съда съобразно
въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевентни факти, от които произтича спорното право.
Като не е стори това, съдът е постановил
недопустимо решение в частта, в която е осъдил ищеца да заплаща на малолетното
му дете месечна издръжка, което следва да бъде обезсилено в тази му част.
Доколкото съдът се е произнесъл свръх петитум, то и в случая не следва
постановяване на прекратяване на производството в тази част, тъй като липсва
висящност на такова.
По разноските:
Страните не правят искания за присъждане на разноски
при което съдът не следва да присъжда такива.
По
обжалваемостта:
Съобразно
императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.2 не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, по
които съдът се е произнесъл по искове по чл.322, ал.2 от ГПК, към които попада
и настоящия иск, което обстоятелство предопределя неговата необжалваемост.
Воден от изложеното и
на основание чл.270, ал.3 ГПК, съставът на Кюстендилския окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 260026/03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 858/2020 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил, В ЧАСТТА МУ, в която съдът е осъдил И.З.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на малолетното си дете М.И.Т., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител
М. М. М., ЕГН ********* ***, месечна издръжка в размер на *** лева, считано от
05.06.2020 г. до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й, платима до 10-десето
число на всеки месец за текущия, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
В останалите части, решението като необжалвано, е
влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :