Решение по дело №478/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260022
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20201500500478
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш        Е       Н       И       Е

 

гр. Кюстендил, 09.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделениев открито съдебно заседание на осми декември през 

две хиляди и двадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

                 ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

                                                                                          Веселина Джонева

 

 при участието на съдебен секретар Симона Цикова, 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 478 

по описа на КнОСза 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от адв. Д.М.З., в качеството на процесуален представител по пълномощие на  М. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, насочена против Решение № 260026/03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 858/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, с която съдът е осъдил И.З.Т., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете М.И.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. М. М., ЕГН ********* ***, месечна издръжка в размер на *** лева, считано от 05.06.2020 г. до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й,  платима до 10-десето число на всеки месец за текущия, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 Въззивницата уточнява, че иск за заплащане на  издръжка за малолетното дете не е предявяван, а съдебният спор е бил относно режима на лични контакти на бащата и детето. Предвид  излага доводи за недопустимост на решението в тази му част, тъй като съдът се е произнесъл по претенция, с която не е бил сезиран, а спорът между страните не налага служебно произнасяне по въпроса за издръжката на малолетното дете, по делото липсват каквито и да е данни за спор между страните по този въпрос км момента. Твърди, че въпросът за издръжката е бил разрешен  с влязло в сила съдебно решение, постановено по друго дело и  прилага  заверено копие от него като доказателство към въззивната жалба. Иска се обезсилване на решението в оспорваната част и прекратяване производството по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.З.Т., с адрес ***

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

След преценка на валидността и допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на служебните си задължения и по възраженията на въззивницата съдът приема, че решението е недопустимо в частта, в която районният съд  е осъдил И.З.Т., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на малолетното си дете М.И.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. М. М., ЕГН ********* ***, месечна издръжка в размер на *** лева, считано от 05.06.2020 г. до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й,  платима до 10-десето число на всеки месец за текущия, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 Съображенията на съда в тази насока са следните:

По делото е безспорно установено, че страните по спора са родители на малолетното дете М.И.Т., ЕГН **********, че детето е родено от съвместното им съжителстване без сключен граждански брак, както и че родителите живеят разделени, като детето живее с майката, която упражнява и родителските права спрямо детето.

От приобщените във въззивното производство доказателства се установява, че с Решение № 598/11.08.2020 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 678/2020 г. по описа на съда въззиваемият И.З.Т. е осъден да заплаща на малолетното си дете М.И.Т., чрез неговата майка и законен представител М. М. М., месечна издръжка в размер на **** лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.04.2020 г., до настъпване на основания, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Със същото решение бащата И.Т. е осъден да заплати на малолетното си дете и издръжка за минало време в общ размер на **** лева, или **** лева месечно, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение, до окончателното изплащане на сумата. От изисканата служебна справка от деловодството на РС – Кюстендил се установява, че решението е влязло в сила на 26.08.2020 г.

Образуваното пред РС – Кюстендил производство по гр.д.№ 858/2020 г. е по предявен от И.З.Т. срещу М. М. М. иск да бъде постановено решение , с което на ищеца да бъде определен режим на лични контакти с роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете  М.И.Т.. В исковата молба ищецът е изложил обстоятелства, че се

                                                                             - 2 -

намира във фактическа раздяла с ответницата, като същата му пречела да осъществява контакти с малолетната му дъщеря, което породило правният му интерес от предявяването на иска. В съответствие с изложените обстоятелства е и заявения от ищеца петитум, в който е конкретизиран и искания от ищеца режим на лични контакти с малолетното му дете. С уточняваща молба ищецът е конкретизирал, че спорът между страните е единствено относно режима на лични контакти между него и малолетното дете. Ответната страна в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба не оспорва допустимостта и основателността на иска с правно основание чл.127, ал.2 СК, поддържайки виждането, че определянето на лични контакти на детето с неговия баща е изцяло в интерес на малолетната М.И.Т., като предлага спогодба, която да бъде одобрена от районния съд. В доклада по делото съдът правилно е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл.127, ал.2 СК, разделил е спорните от безспорните обстоятелства и е указал на страните кои свои твърдения следва да докажат. С постановеното по делото решение е приел иска за основателен и е определил режим на лични контакти на ищеца с малолетното му дете. С решението районният съд служебно се е произнесъл по въпроса относно дължимата от ищеца издръжка за малолетното дете, приемайки че естеството на спора предполага това и е постановил и осъдителен диспозитив, по силата на който е осъдил И.З.Т., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете М.И.Т., ЕГН ********** месечна издръжка в горепосочения размер.

Спор между страните по въпроса за издръжката не е имало, респективно  липсват каквито и да е данни за това определена ли е такава издръжка по съдебен ред или пък същата е заплащана доброволно от родителя, който не упражнява родителските права спрямо малолетното дете, като е  ясно, че родителските права се упражняват от майката. Предвид и искане за произнасяне по въпроса за дължима издръжка не е имало.

Постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, която се обжалва в настоящото производство и  с която съдът е осъдил ищеца да заплаща на малолетното му дете месечна издръжка е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск – чл.270, ал.3 от ГПК. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и от нейния петитум, е че ищецът е сезирал съда с иск по чл.127, ал.2 от СК, без да има наведени обстоятелства по въпроса за издръжката и без в случая да се дължи служебно произнасяне по този въпрос от  съда Липсва и сезиране на съда с иск по чл.143 СК, като изрично следва да се посочи, че в този казус при така предявена претенция и ситуирани страните в качеството им на ищец и ответник, то сезирането е било чрез предявяване на насрещен иска от ответната страна,  която единствено би имала интерес от предявяването му.  Наведените в исковата молба доводи и сочените от страните доказателства са свързани с искане за определяне на мерки относно лични контакти на бащата с малолетната му дъщеря. Съдът е дал правилна квалификация на така предявения иск, но без изрично сезиране се е произнесъл и по въпроса относно дължимата от родителя издръжка.

В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 от  ГПК: решение от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 658/11 г. на ІІ г.о. на ВКС; решение от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 127/10 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/09 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 9.06.2011 г. по гр.д.№ 761/10 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 1964/10 г. на ІV г.о. на ВКС. В цитираните решения се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право– претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевентни факти, от които произтича спорното право.

Като не е стори това, съдът е постановил недопустимо решение в частта, в която е осъдил ищеца да заплаща на малолетното му дете месечна издръжка, което следва да бъде обезсилено в тази му част. Доколкото съдът се е произнесъл свръх петитум, то и в случая не следва постановяване на прекратяване на производството в тази част, тъй като липсва висящност на такова.

По разноските:

Страните не правят искания за присъждане на разноски при което съдът не следва да присъжда такива.

По обжалваемостта:

Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.2 не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, по които съдът се е произнесъл по искове по чл.322, ал.2 от ГПК, към които попада и настоящия иск, което обстоятелство предопределя неговата необжалваемост.

Воден от изложеното и на основание чл.270, ал.3 ГПК, съставът на Кюстендилския окръжен съд

                                                     Р   Е   Ш   И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260026/03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 858/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, В ЧАСТТА МУ, в която съдът е осъдил И.З.Т., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на малолетното си дете М.И.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. М. М., ЕГН ********* ***, месечна издръжка в размер на *** лева, считано от 05.06.2020 г. до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й,  платима до 10-десето число на всеки месец за текущия, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В останалите части, решението като необжалвано, е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ :