№ 191
гр. Дупница, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200485 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който на ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД,
със седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Иван Шишман“, №17, с ЕИК
*********, представлявано заедно от управителите Г. А. и И. С., на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв., за нарушение на чл.102, ал. 2
от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез неговия редовно упълномощен процесуален
представител – адв. И., обжалва ЕФ в срок. В жалбата си излага множество
твърдения за незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Моли за отмяна на
същия. Претендира разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява. Постъпило е писмено становище от редовно упълномощения
процесуален представител, в което поддържа жалбата и направените в нея
искания, като излага и допълнителни аргументи в нейна подкрепа.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание от редовно упълномощения процесуален представител. От
последната е депозирана писмена молба, в която взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на ЕФ. Прави възражение за
прекомерност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 05.04.2022 г., в 09:17 часа, в община Дупница, по път – А-3, при км.
52 + 049 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи тол
такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101/20.02.2020 г., на МС, с
посока – нарастващ километър, с устройство № 20331, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата е било установено движението на процесното ППС –
автобус, марка и модел, „ОТОКАР НАВИГО МЕГА“, с рег. № СВ7188МР, с
технически допустима маса 10500 кг., брой оси – 2, като за посоченото ППС
не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад
по чл.167а, ал. 3 ЗДвП, в който като тип нарушение е посочено: код „NO
PAYMENT“, няма валидна тол декларация генерирана от бордово устройство
и заплатена сума за преминаване на ППС в този пътен участък, справки за
което са представени и приложени по делото. Във връзка с това бил издаден и
връчен на жалбоподателя процесния ЕФ.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото множество писмени и веществено доказателства, представени от
страните и служебно изискани от съда, всички подробно описани и
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът приема изцяло с доверие
информацията съдържаща се във всеки от приложените по делото писмени
документи и справки, като същите не съдържат сериозни противоречия или
разминавания, изложеното в тях е последователно, логично и ясно, като
съвпада с отразеното върху приложения снимков материал и най-вече в
приложената справка /становище от УИСИ/ за липса на подавани тол
декларации от асоциираното към това МПС бордово устройство и история на
обработка на нарушението. Въз основа на писмената информация и
визуалната такава обективирана в приложения и изготвен от техническото
средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни
към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН с оглед датата на
връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ
на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че
оспорения ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на
2
основание чл. 10, ал. 10 ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ,
който формално съдържа всички необходими реквизити предвидени в закона.
Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението,
регистрационният номер на пътното превозно средство, неговият собственик,
описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административно наказателна отговорност. Указано е, че с плащането на
компенсаторна такса в предвидения срок електронния фиш ще бъде анулиран,
както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. ще се счита за изпълнено.
Разяснен е и срокът и начините за доброволното й заплащане. Поради това и
настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване на
обжалвания ЕФ. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 246 от 17.11.2023 г.
по к. адм. н. д. № 199 / 2023 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 1042 от 29.05.2024 г. по к. адм. н. д. № 212 / 2024 г.
на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 262 от
12.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 250 / 2023 г. на VII състав на
Административен съд – Кюстендил и др.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата
вида пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за
пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории
субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по
републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са
собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС .
Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС.
От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от
обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е
3
било управлявано в указаната посока, като за същото не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата с оглед
липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването на ППС.
Представеният и приложен по делото доказателствен материал
установява по несъмнен начин извършването на вмененото на
санкционираното дружество нарушение. Именно затова е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил
предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на
собственото му пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Доколкото субект на нарушението е юридическо лице деянието не
следва да се обсъжда и от субективна страна.
Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в
съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Предвид абсолютно
определения от законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на
ревизия и редукция от съда.
Въпреки всичко гореизложено настоящата въззивна съдебна инстанция
намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на
извършеното нарушение като съобразява в тази връзка изцяло Решение от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011
г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. Изцяло в този смисъл е и
последното изразено становище, с което е променена занапред практиката на
касационната съдебна инстанция по този тип дела – виж. Решение № 131 от
4
28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 266 / 2024 г. на VII състав на
Административен съд – Кюстендил и Решение № 132 от 28.01.2025 г. по к.
адм. н. д. № 408 / 2024 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил.
Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като
неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед на изхода от правния спор и съобразно претенцията за разноски заявена
своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение в посочените размери, респ. съобразно своевременно направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния
представител на АНО, съдът приема следното:
Съгласно вече формираната съдебна практика - Определение № 2995/13.06.2024 г. по
ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о. на ВКС и зачитайки Решението от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/22 г. всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал.
5, in fine ГПК (в настоящия случай - на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно идентичен с
цитираната разпоредба), но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил
съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната страна, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. Изцяло в тази
насока виж и аналогични казуси разгледани в Решение № 1903 от 16.06.2025 г. по КАНД №
262 / 2025 г., на АС – Русе; Решение № 607 от 28.02.2025 г. по к. адм. н. д. № 935 / 2024 г.,
на АС – Русе; Решение № 1756 от 30.05.2025 г. по к. адм. н. д. № 94 / 2025 г., на АС - Русе.
В същото въпреки явяването на адвоката в открито съдебно заседание по делото
присъденият размер на възнаграждението е редуциран сериозно.
Разноски се дължат в полза на жалбоподателя по настоящото дело, но не и в
претендирания от него размер, посочен в представените договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно, който договор има характера на разписка за посочената в
него обща сума – 1320,00 лева с ДДС, която се твърди, че жалбоподателят е заплатил в брой
на адвоката, като негов процесуален представител по две отделни съдебни производства. В
същото време следва да се подчертае, че се касае за дело с много ниска фактическа и правна
сложност, което е приключило в едно единствено съдебно заседание и без явяване по делото
на страните в съдебна зала. Нещо повече самото дело е типово и пред настоящия съдебен
състав са висящи множество идентични по предмет и характеристики съдебни производства
между същите страни и със същите изложени доводи и предприети правни и фактически
действия от процесуалния представител на жалбоподателя, който дори ползва едни и същи
образци и словоред за своите жалби, молби и становища. Следва да бъде отчетен и фактът,
че след постановяването на решението на Съда на ЕС по обуславящото изхода на
настоящото производство дело C-61/23 г. основният правен спор е решен по един
задължителен за съда и всички правни субекти начин, което води до отпадане на всякаква
правна сложност от гледна точка на това какъв би бил крайният резултат по спора. На
практика е налице заплатен хонорар от жалбоподателя за две дела, но положения и
възмездим адвокатски труд е само един. Поради това и съдът приема, че претендирания
размер следва да се редуцира значително, с оглед направеното възражение и обемът на
положения труд, респ. отделено време от процесуалния представител, който дори не е
пътувал за явяване по делото.
Във връзка с определяне размера на дължимите разноски и съобразно актуалната
съдебна практика на СЕС отразена в Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑438/22, което е
задължително за националните съдилища, в случая не намират приложение разпоредбите на
5
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Настоящият съд е длъжен да откаже по изключение да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото това би било явно
несправедливо и нарушаващо основни принципи на правото на ЕС, респ. при злоупотреба с
правото на разноски, каквато би била налице в настоящия случай, доколкото в един и същ
договор са уредени взаимоотношенията между страните по две отделни съдебни
производства, без да се сочи какво възнаграждение е договорено за всяко от тях и дали
жалбоподателят е заплатил за същите по-равно или различни по размер хонорари за един и
същ трудов резултат. Това решение на СЕС, доколкото третира приложението на посочената
Наредба и съотношението и с принципите заложени в правото на ЕС се отнася и прилага в
хода на всички видове национални съдебни производства, каквото е и настоящото. Няма как
дружеството-жалбоподател да се ползва от разпоредбите на правото на ЕС и задължителната
практика на СЕС в своя изгода относно предмета на делото / дело C-61/23 г./, поради
установената непропорционалност на размера на наказанието, и в същото време да
злоупотребява драстично с правото си на разноски именно в противоречие с цитираната
друга задължителна за националните съдилища съдебна практика на СЕС / дело C‑438/22/.
Поради всичко това в полза на жалбоподателя се дължи адвокатско възнаграждение в
по-малък размер – 500,00 лева с ДДС, който би бил съответен, адекватен и справедлив с
оглед характеристиките и продължителността на настоящото производство, посочени по-
горе.
Водим от горното, съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в
гр. София, представлявана от Председателя на УС, следва да бъде осъдена да заплати в
полза на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, със седалище: гр. София, р-н „Средец“,
ул. „Иван Шишман“, №17, с ЕИК *********, сумата от 500,00 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" при МРРБ, с който на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, със
седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Иван Шишман“, №17, с ЕИК
*********, представлявано заедно от управителите Г. А. и И. С., на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв., за нарушение на чл.102, ал. 2
от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр.
София, представлявана от Председателя на УС, да заплати в полза на „
ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, със седалище: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Иван
Шишман“, №17, с ЕИК *********, сумата от 500,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, пред Административен съд
Кюстендил, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6
7